Доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет в УАСГ: Ще отбележим 75-годишнината ни с Международна научно-техническа конференция

Доц. Филков, през 2024 г. Хидротехническият факултет (ХТФ) в Университета по архитектура, строителство и геодезия ще отбележи 75-годишнина. Какво планирате по този повод?

Факултетът е основан на 02.11.1949 г. По традиция честванията са на всеки пет години, като започват в началото на ноември. През 2024 г. на 7 и 8 ноември ще отбележим юбилея с Международна научно-техническа конференция, Тържествено събрание и среща на випуските.

По случай годишнината ни в края на март се проведе Младежка научно-приложна сесия, посветена на Международния ден на водата. В нея взеха участие както студенти от факултета, така и ученици от Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“.

Бих искал да благодаря на в. „Строител“, че прие поканата да бъде медиен партньор на събитията, свързани с отбелязването на годишнината.

През годините всяка от катедрите в ХТФ посвоему е била отговорна за изграждането на специалисти за водното строителство и водните технологии.

За изминалите 75 г. факултетът сравнително често е прегрупирал катедрите си на различни тематични принципи. Сега в областта на водите има само три катедри – „Хидравлика и хидрология“, „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ и „Хидротехника и хидромелиорации“. Не бива да забравяме и други две катедри към факултета, които са в състава му от доста време – „Техническа механика“ и „Физика“. Като цяло покриваме доста широк спектър в областта на водите, включително управлението на водни ресурси и инженерната екология, но не зная колко дълго ще успяваме.

През последните години трайното намаляване на приетите студенти се отразява както на кадровия ни потенциал, така и на захранването на пазара с обучени специалисти, нужни за поддръжката на огромната водна инфраструктура. Проблемите първо бяха в хидромелиорациите, след това се проявиха в хидротехниката, напоследък все по-отчетливо се забелязват в хидроенергетиката и ВиК отрасъла.

Съвсем скоро участвах във форум, посветен на т.нар. Синя сделка на Европейския съюз. В почивката между презентациите един народен представител, завършил УАСГ, ме попита защо толкова малко студенти завършват специалност „ВиК“. Отговорих му в прав текст: „Малко влизат, затова още по-малко излизат”. Причините са много, но финансирането на университетите е една от тях – у нас то е на брой студенти. Традиционно има много кандидати за специалностите „Архитектура“ и „Строителство на сгради и съоръжения“, затова не е случайно, че и други държавни и частни университети имат прием за тях. Обявените места се запълват и лесно се „връзва бюджетът“ на висшето училище. На практика държавните университети реализират „държавна свръхпоръчка“ в определени специалности и създават дефицит в други. Така обаче се забравят интересите на държавата.

В предишно интервю за вестник „Строител“ споменах, че на национално ниво хидроинженерите, ВиК и хидростроителите са под 5% от всички строителни инженери, геодезисти и архитекти, обучавани в България. Отново изтъквам този факт. Не мисля, че съотношение 6:1 до 7:1 между инженери-конструктори и хидроинженери и 7:1 до 8:1 между архитекти и хидроинженери е национално отговорно.

Разкажете нещо повече за т.нар. Синя сделка?

Европейският икономически и социален комитет настоява водата да бъде зададена като отделен приоритет в ЕС, а не да бъде част от други политики и дейности, например Зелената сделка. За Синята сделка са приети 15 водещи принципа и 21 мерки и когато човек се запознае с тях, разбира, че всички водят до една цел – по-достъпна и по-качествена услуга по водоснабдяване за бита, индустрията и селското стопанство в условията на климатични промени. Предвижда се и създаване на фонд за „син” преход на ниво ЕС, който да подкрепя мерките за подобряване на инфраструктурата, за научни изследвания и за постигане на финансово достъпни услуги и избягване на т.нар. водна бедност.

Мисля, че е време в България да се формира подобен фонд като аналог на съществувалия в миналото „Фонд мелиорации“, с чиято помощ да се финансират проекти във водния сектор и да се поемат непосилно високите цени в някои области. Скоро чух едно изказване по медиите, че Синята сделка щяла да доведе до повишаване на цените. Не зная защо у нас всички мислят, че инвестициите за подобряване на водната инфраструктура задължително водят до повишаване на цените. Не е необходима висока наука и сложен математически или икономически апарат, за да се докаже, че това невинаги е вярно. Ако вложенията са добре насочени и когато част от тях са за сметка на програми на ЕС, цените на услугите могат дори да спаднат. Друг е въпросът за връзката между науката и практиката.

От нея зависи и обучението на Вашите студенти, в което практиката е много важна. Партнирате ли си с водещите компании в сектора?

Стараем се да поддържаме традицията нашите студенти да провеждат своята практика в проектантски, строителни или експлоатационни фирми. „Софийска вода“ АД и ВиК дружествата в страната ни съдействат изключително активно. Преди две години „Национална електрическа компания“ ЕАД сключи меморандум с УАСГ, който цели осигуряването на кадри и съдействие за практики и стажове на студенти по „Хидростроителство“. Меморандумът се изпълнява активно, няколко наши възпитаници започнаха работа в НЕК и в Предприятие „Язовири и каскади“. За съжаление разбрах, че опитни инженери напускат тези дружества. Не знам причините, но така в пореден отрасъл от водния сектор се къса връзката между опита и младостта.

От „Напоителни системи“ ЕАД и Министерството на земеделието и храните също бе заявено желание за сключване на меморандум за сътрудничество с УАСГ, но за съжаление времето не стигна до смяната на правителството.

В последните месеци светъл лъч беше създаването към министъра на земеделието и храните на Консултативен академичен съвет с представители на учени от университети и научни институти, както и на Консултативен съвет по хидромелиорации и поливно земеделие. Възстанови се Дирекция „Хидромелиорации“ и за пръв път от над 15 години започна активно да се говори и работи за възстановяването на напоителните системи у нас. Надявам се това да продължи, за да има ползи за всички – земеделци, държава, строителни фирми.

Искам да обърна внимание и на проблем, косвено свързан с висшето образование – липсата на добре подготвени средни технически кадри. В миналото строителните техникуми даваха много добра практическа подготовка на възпитаниците си. Днешните професионални гимназии по архитектура, строителство и геодезия са далеч от предшествениците си. Като млад асистент след 2000 г. в УАСГ лесно разпознавах кои студенти са завършили строителен техникум и кои – реална или езикова гимназия. От десетина години не мога да направя тази разлика. Не зная кой и как съставя учебните планове и програми по изучаваните дисциплини в професионалните гимназии, но резултатът е незадоволителен. Говори се за дуално обучение, повече практика. Не мога да кажа дали се връщаме към нещо добре изпитано и работещо, или пак създаваме нещо ново, но неработещо. Смятам, че строителните фирми трябва да направят постъпки пред Министерството на образованието и науката, за да се постигнат търсените резултати при подготовката на средни кадри за строителството.

Честването на 75-годишнината ще стане с подкрепата на Фондация „Български строител”.

Изключително съм благодарен на инж. Николай Иванов, председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“ към Камарата на строителите в България (КСБ), че откликна на молбата ми за финансова подкрепа за честването и постави въпроса за обсъждане пред Съвета на настоятелите и Управителния съвет на Фондация „Български строител“. Разбира се, дължа благодарности и на всички колеги, членове на КСБ, които решиха да се включат чрез Фондация „Български строител“ като наши спомоществователи. Не бива да забравям и „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, член на КСБ, които станаха индивидуален спонсор на Хидротехническия факултет за отбелязването на значимата ни годишнина. Надявам се партньорството ни с Камарата на строителите в България да продължи и да си бъдем взаимно полезни.

Вестник „Строител“ отбеляза 15 г. Какво е Вашето мнение за изданието и какво ще ни пожелаете?

Честита годишнина на в. „Строител“! Пожелавам здраве и успешна работа на всички от екипа на изданието!

Вестникът представя всичко, което се случва в строителния бранш и, се радвам, че в него има специално място, отделено на науката и академичните среди. Преподавателите от Хидротехническия факултет, както и от УАСГ имаме трибуна, от която можем да споделим своите достижения, но и да изкажем своите проблеми. Изключително важно е да се осъществява връзката между наука и практика, затова се надявам да продължим ползотворното си сътрудничество с в. „Строител“ и през следващите години!