НСОРБ продължава да работи в посока осигуряване на по-висока степен на самостоятелност на общините, като работата е насочена към политиките и инвестициите за местно развитие и към разширяване на финансовите правомощия на общините, съобщават от Сдружението. През април 2024 г. приключи проект „Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България“, финансиран от Генерална дирекция "Подкрепа на структурните реформи" (DG REFORM) на Европейската комисия чрез Инструмента за техническа подкрепа. Изпълнението беше възложено на Съвета на Европа чрез неговия Център за експертиза за добро управление (CEGG). НСОРБ бе партньор по проекта, основен бенефициент бе Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а останалите партньори в проекта бяха Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС) и Сдружение „Форум гражданско участие“ (ФГУ). В резултат на съвместна работа бяха разработени четири ключови документа с конкретни препоръки за подобряване на правната, финансова и стратегическа рамка за фискална децентрализация и повишаване на нивото на собствените приходи на общините. Основният от тях е разработената Пътна карта за подкрепа на реформата за децентрализация в България. В нея са обособени шестте приоритетни области на Стратегията за децентрализация с конкретни предложения за реформи, мерки и инструкции за ключови практически стъпки. На свое заседание на 29.05.2024 г. УС на НСОРБ се запозна с резултатите по проекта. Основните изводи, направени от чуждестранните ключови експерти по проекта:

• Българските общини прекомерно зависят от държавните субсидии, а достъпът им до собствени приходи е твърде ограничен. Над 70% от приходите се формират от субсидии. Този дисбаланс не съответства на практиката в останалите европейски държави. Това е причина преобладаващо българските общини функционират като местни клонове на централното държавно управление;
• Всички предложения за реформи трябва да отразяват изцяло новите задачи, възлагани на местните власти;
• Необходимо е да се обсъди отмяна на разделението на дейностите на общините на делегирани и местни с презумпцията, че всички възложени със закон функции на общините на практика са местни дейности;
• Необходим е нов изравнителен механизъм, отчитащ обективните междуобщински различия в потенциала за приходи;
• Необходима е обективна база данни за общинското развитие.

Като краен резултат от проекта беше разработена и последователна пътна карта в подкрепа на реформа за децентрализация в България в шест приоритетни области: Промяна на общинските компетенции и насърчаване на междуобщинското сътрудничество – преглед и промяна на границите между делегирани и собствени функции, съвместно предоставяне на обществени услуги и междуобщинско сътрудничество, подкрепени от фискални стимули и развитие на местния капацитет. Приоритетната област съдържа три предложения за реформи:

• Преструктуриране на делегирани и местни функции, премахване на „разделения бюджет“ чрез оценка на законови, административно-регулаторни и финансови механизми, определяне на принципите и целите на новите методи на общинско финансиране, както и техники за разпределяне на безвъзмездни средства;
• Преразпределение на компетенциите и правомощията по компоненти на услугите чрез преразглеждане на разпределението на публичните функции на общините и прозрачни критерии.
• Засилване на междуобщинското сътрудничество чрез разработване на механизми за финансови стимули.

Разширяване на системата от местни данъци – препоръки за реформи:

• Реформа на данъка върху недвижимите имоти чрез коригиране на базовата стойност във формулата за данъчна оценка, преглед на сегашните корекционни коефициенти, оценка на въздействието на диференциацията на данъчните ставки по зони или населени места и въвеждане на данък върху земеделската земя; създаване на общински бази данни и развитие на капацитет за оценка;
• Въвеждане на местен бизнес данък чрез определяне на нетния оборот като данъчна основа; оценка на въздействието; планиране на процедури и разходи за данъчната администрация.

Разработване на трансфери, базирани на задачи – в това число въвеждане на алтернативни модели на споделяне на данъците. Приоритетната област съдържа следните предложения за реформи:

• Споделяне на данъка върху доходите на физическите лица;
• Разработване на стандартна система за трансфери, базирана на нуждите на разходите.

Подобрена прозрачност и управление в местното бюджетиране. Приоритетната област съдържа следните предложения за реформи:

• Подобряване на прозрачността и подобряване на ефективността на услугите чрез разработване на методология за изчисляване на стандартни разходни нужди и стандартни нива на резултатите в избрана общинска функция;
• Подкрепа за въвеждането на система за бенчмаркинг и мониторинг на местните услуги.

Усъвършенствана комуникация при разработване и приемане на местните бюджети и обществено участие в бюджетирането – създаване на по-добри инструменти, улесняващи участието на гражданите чрез различни форми на „бюджет на гражданите“. Приоритетната област съдържа следните предложения за реформи:

• Повишаване на местната отчетност: прилагане на методите за програмно бюджетиране и развитие на капацитет в тази посока; информиране на обществеността за общинските услуги, резултатите и ефективността от дейността на общините;
• Улесняване на участието на гражданите чрез бюджет за граждански инициативи.

Подкрепа в процеса на реформа на децентрализацията на всички нива на управление – създаване на ефективен механизъм за координация, мониторинг и оценка за децентрализация и многостепенно управление чрез постановление на Министерския съвет. Приоритетната област съдържа три предложения за реформи:

• Подкрепа за разработване и изпълнение на стратегията в рамките на Министерския съвет;
• Насърчаване на подхода на по-широко включване на социално-икономическите партньори;
• По-нататъшно развитие на капацитета на Съвета за децентрализация чрез координация на национално ниво при разработване на стратегията, мониторинга и оценката.

Изводите и препоръките от Пътната карта, както и скорошните доклади и препоръки на две международни организации - Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа (Конгрес) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съдържат големи сходства по отношение на състоянието на регионалната политика и развитие в България и подходите за оптимизирането им.