Марин Киров, кмет на община Царево: В рамките на мандата планираме мащабно развитие на инфраструктурата

Г-н Киров, тъй като това е първата ни среща, приемете поздравления от Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“ по повод избирането Ви за кмет на община Царево. Пожелаваме Ви успех! Какви са приоритетите Ви за мандата и какви са основните задачи за 2024 г.?

Предстои мандат, изпълнен с инвестиции. Бюджетът ни за настоящата година е заявка, че общината ще е основен инвеститор в Царево до 2027 г. Предвидили сме 100 млн. лв. за инфраструктурни обекти за този период, като само за т.г. финансовата ни рамка е 67 млн. лв. Бюджет 2024 е рекорден за общината. Основните ни приоритети са свързани с изграждането на медицинския център, който трябва да бъде завършен в началото на 2025 г., и с построяването на многофункционална спортна зала, която ще е готова през 2026 г. Сред другите ни главни задачи е изграждане на водопровод в с. Варвара, където дейностите вече стартираха, и път до селата Бродилово и Фазаново. Предстои реконструкцията на трасето между Царево и с. Лозенец през къмпинг „Арапя“, проектиран е и път до плаж Корал.

В рамките на мандата планираме мащабно развитие на инфраструктурата, което ще излезе извън рамките на града. Целта, която си поставяме и ще следваме, е инвестициите на община Царево да се усетят във всяко едно населено място. Да осигурим път до селата в Странджа, планирали сме сериозни проекти в с. Синеморец, с. Варвара и Ахтопол. Подготвяме проекти за лодкостоянки в с. Лозенец и Ахтопол. Работим и по други проекти, като построяването на сграда за социален център и втора сграда за Средно училище „Никола Вапцаров“ в гр. Царево. Имаме пълна проектна готовност за ремонт на пристанището в Царево и когато се отворят процедури по европейските програми, ще кандидатстваме.

Подготвихме много проекти за кратко време. Само от държавния бюджет успяхме да привлечем 15 млн. лв., които ще бъдат инвестирани в многофункционалната спортна зала, в пътя към с. Бродилово и за проектиране на две пречиствателни станции в с. Синеморец и с. Варвара.

През настоящата година приоритет е и преодоляването на щетите от бедствието през 2023 г. Работи се по всички засегнати обекти – градските мостове, язовирите и т.н. Очакваме да получим още помощ от държавата, защото обемът на щетите е огромен. Изразходвани са и общински средства, които не са възстановени. Подготвили сме необходимите документи и очакваме подкрепа от централната власт. Възстановяването на моста към Ахтопол вече е факт, както и на този към плаж Нестинарка. В гр. Царево се работи по три моста. Дейностите по тях са в срок, независимо че по всички съоръжения имаше затруднения, тъй като се оказа, че те попадат в частни имоти и се наложи терените да бъдат придобити.

Общината няма почивен сезон, работи се целогодишно.

Започна ли активният туристически сезон и доколко успяхте да преодолеете щетите от бедствието, казахте, че се работи? Какво свършихте и какво предстои? Съдейства ли Ви държавата достатъчно?

Бедствието се отрази на цялостния живот в Царево. Работата ни по преодоляване на щетите с правилен подход и поглед към ситуацията обаче не пречи на туристическия сезон. Един от мостовете, на който се реализират дейности в момента, свързва старата и новата част на града, като няма откъсната част от населено място. Има три обходни маршрута, както и пешеходна алея по брега на морето.

Туристическият сезон започна доста рано тази година – с отбелязването на 100-годишнината на с. Лозенец. Това съвпадна с великденските празници, за които организирахме богата програма и посрещнахме много гости. След това се проведе спортно мероприятие в с. Синеморец, което привлече над 1500 участници. Състояха се и нестинарският празник в с. Българе, където имаше над 7-8 хил. посетители.

Сезонът започна рано и за хотелите, които работят с полски и чешки туристи - през май. Все още обаче сме във фазата на дълъг уикенд туризъм. В България туризмът пряко се влияе от учениците и в с. Лозенец, Ахтопол, с. Синеморец, с. Варвара от четвъртък до понеделник се забелязва силно присъствие на посетители.

Подготвили сме разнообразна културна програма за лятото, като в нея сме запазили добрите моменти от миналата година и ги надграждаме. На 21 и 22 юни се проведе традиционният фестивал „Джазче“ в с. Лозенец. В рамките на юни в с. Лозенец ще се реализира и уникален проект на най-добрите графити артисти в страната. През юли ще продължим с различни събития в цялата община – както в Царево, така и в с. Синеморец и Ахтопол. Хората, избрали да дойдат тук, привлечени от красотата на общината, трябва да имат и преживявания.

По отношение на подкрепата от държавата – непосредствено след бедствието подготвихме необходимите документи. Централната власт ни помогна няколко месеца по-късно – в края на 2023 г., възстановявайки сумата за част от щетите. Очакваме втори транш, който да покрие ремонта на всички инфраструктурни обекти, които пострадаха. Разчитаме също държавата да ни възстанови собствените средства, които сме разходвали. Надяваме се да си изпълни ангажимента, защото ние не можем да се справим сами.

Разкажете малко повече за финансовата рамка на Царево за настоящата година. Какъв е размерът на строителната програма? На каква заетост могат да разчитат строителните фирми?

Както казах, бюджетът на общината за 2024 г. възлиза на 67 млн. лв. За сравнение в предходните години размерът на финансова рамка е бил между 20 и 30 млн. лв. В тези 67 млн. лв. са включени и пари за възстановяване от бедствието. Планираната строителна програма със собствени приходи е 3-4 млн. лв. Предвиждаме да рефинансираме съществуващ дълг на общината и сумата, която ще ни остане – 4 млн. лв., ще я инвестираме в строителството на медицинския център. Така ще можем да започнем работа до края на годината. Близо 40 млн. лв. ще бъдат изразходвани за преодоляване на щетите от бедствието през 2023 г. Отделно от това имаме проекти, които ще финансираме с европейски и държавни средства. По Инвестиционната програма за общински проекти, включена в държавния бюджет, успяхме да привлечем 15 млн. лв. за 5 обекта. Аз ги споменах – това са пътят към с. Бродилово, спортната зала в гр. Царево, водопроводът в с. Варвара и две пречиствателни станции.

Не на последно място залагаме на европейското финансиране. Заедно с Тракийския университет в Стара Загора, който има център за обучение в Царево, спечелихме финансиране за строителството на пешеходна и велосипедна алея от базата на учебното заведение до плаж Нестинарка. Пак с университета имаме одобрен проект за изграждане на система за ранно известяване при бедствия и аварии.

Общият ресурс, на който може да разчитат строителите от града, от региона, а и от страната, е между 50 и 60 млн. лв. За всички обекти, за които говорих, имаме избрани изпълнители. След като станах кмет, в много кратък срок проведохме процедурите за обектите, които трябваше да се възстановяват след бедствието. Същото се случи и с проектите с национално финансиране и дори имаме такива, които се изпълняват. По европейски програми осигурихме ресурс за саниране на сградата на противопожарната служба, както и средства за подмяна на старата отоплителна система на детската ни градина.

Какъв е интересът към програмата за енергийно обновяване с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)? Колко публични и частни сгради ще бъдат санирани? Кога ще стартират търговете?

Всички многофамилни жилищни сгради, с които община Царево кандидатства за финансиране по първия етап на програмата, са класирани в резервния списък. Проектите отговаряха на критериите, но нямаше достатъчно средства. Имаше интерес от страна на собствениците към програмата. Те инвестираха немалко пари за подготовка на енергийните паспорти. Това, че не са класирани, не е добър знак, хората са разочаровани. Към втория етап, за който имаше изискване за 20% собствено участие от стойността на проекта, интерес липсваше, защото жителите на общината загубиха доверието си в програмата.

По отношение на публичните сгради одобрено финансиране по НПВУ имаме за противопожарната служба, за която стана въпрос. Средствата вече са ни приведени и сме готови да стартираме дейностите.

В предишното НС имаше идея да се създаде постоянно действащ фонд за енергийно обновяване на сградите без самоучастие на гражданите. Какво е Вашето мнение ?

Аз съм привърженик на идеята държавата да планира години напред стратегическите обекти, каквито са например пътят Бургас - Малко Търново, ГКПП „Малко Търново“ или брегоукрепвания, включително и да се създаде постоянен фонд за енергийна ефективност. Приветствам приемането на Инвестиционата програма за финансиране на общинските проекти, защото тя е опит за децентрализация на държавния бюджет към местните власти. Парите по програмата не зависят от това, кой е на власт, тъй като общинските проекти вече са в държавния бюджет. Така трябва да бъде с всички останали сфери, особено що се отнася до сериозните инвестиции в регионите, в пътното строителство. Да се надяваме, че ни предстоят добри времена в тази посока.

Какви са намеренията Ви за модернизиране и развитие на образователната, спортната, екологичната, културната инфраструктура на територията на общината?

Средно училище „Никола Вапцаров“ в Царево е иновативно учебно заведение с отлична материална и спортна база. Проектираме втора сграда, защото в него се обучават над 700 ученици, и искаме да се премине към едносменен режим.

Предвиждаме инвестиция в основното училище в Ахтопол. Там ще се направи ремонт на отоплителната система и в спортната зала към учебното заведение, за да може да се доближи като характеристики до СУ „Никола Вапцаров“.

Развиваме сериозни партньорства с висши учебни заведения. Например Националната художествена академия (НХА) има база в Ахтопол. С НХА кандидатстваме не само в арт проекти, но и по европейски програми. Биологическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ също има база на територията на общината. С построяването на спортната зала в Царево си поставяме за цел да привлечем и Спортния факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ за сътрудничество, вече сме провели разговори в тази посока. До края на лятото очаквам да е приключила процедурата за избор на изпълнител на залата.

Основното ни партньорство е с Тракийския университет в Стара Загора, който разполага с база в кв. „Василико“ в Царево. На предстоящата сесия на Общинския съвет ще предложа да бъде удължено безвъзмездното право на ползване за още 10 г. Тракийският университет обучава местни младежи. Миналата година проведоха първата подобна кампания, с която привлякоха над 60 студенти от региона. През 2024 г. разшириха кръга от специалности и си поставиха по-високи цели. С Тракийския университет разработихме и ще изпълним уникален за Черно море проект на стойност 3 млн. лв. В акваторията на Царево ще създадем експериментален център за култивиране и наблюдение на бяла мида и стрида. По-голямата ни амбиция е да създадем център за култивиране на риба. Говорим за научноизследователска работа, която в бъдеще да прерасне в дейност, извършвана от местните жители.

По отношение на спортната инфраструктура – тази година съвместно с БФС започнахме ремонт на градския стадион в Царево. В Ахтопол освен за спортния салон към основното училище насочваме средства и за футболното игрище. Организираме и редица спортни събития. Например през 2024 г. за първи път ще има плувен маратон в Царево, провеждаме и велопоход. Подкрепата на общината за спорта през годините, независимо кой е бил на власт в последните 30 г., винаги е била много сериозна.

Наскоро установихме партньорство с арх. Цвета Сурчева, която преподава в Париж. Тя заедно с група френски студенти и архитекти проектира няколко знакови обекта в община Царево – кметството в с. Лозенец, пристанището в Царево и по една сграда в Ахтопол и в Синеморец. Съвместно с нейния екип участваме и в проект, с който ще финансираме изграждането на велоалеи в цяла Странджа, които да свършват в с. Лозенец, и ремонта на кметството в с. Лозенец. Там ще бъде пристроен още един етаж за провеждане на екологични и спортни конференции.

В настоящата година дейността ни е разнородна и успяваме да комбинираме всички финансови източници. Екипът на общината се справя много добре. Както споменах, активно се работи по проектирането на лодкостоянки в Лозенец и Ахтопол. Имаме готов проект за разширяване на габаритите и основен ремонт на съществуващото пристанище в Царево. За съжаление до този момент държавата не се е възползвала напълно от европейските финансови инструменти и няма сериозни програми за строителство и рехабилитация на пристанищата. Това пак е в графата непосилно за една община, морското строителство е много скъпо.

Един от дълго дискутираните проблеми пред развитието на общината е липсата на Общ устройствен план (ОУП). Докъде стигна процесът за създаване на този стратегически за развитието на Царево документ? Кои са според Вас проблемните моменти, които толкова години спъват приемането на плана?

Проблемните моменти са свързани с това, че винаги се е бягало от баланса и се е подхождало или само от гледната точка на инвеститорите, или само от екологичното законодателство. Когато се върви в две различни посоки, е нормално да не може да се постигне консенсус върху общия документ. През 2023 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) възложи на своето дъщерно дружество – Национален център по регионално развитие, да напише ОУП на Царево. Трябва да е ясно, че общината не е страна при изготвянето на плана – ние помагаме само с изходни данни. Преди около месец и половина екипът, който е ангажиран с ОУП, беше в Царево и ни показа първичния вариант на документа. В него се предвижда съобразяване с всички екологични зони по НАТУРА 2000, местообитания, природни паркове и защитени местности. Те засягат територията на юг от Царево. Развитието, глътката въздух за инвеститорите е от плаж Нестинарка през Царево, с. Лозенец, с. Велика и с. Фазаново. Направен е опит за баланс в ОУП. Очакваме всеки момент окончателния вариант на документа, който трябва да бъде предаден на МРРБ и да се публикува за обществено обсъждане. Има развитие.

Спомням си, че поради липсата на ОУП имаше проблеми с построяването на пречиствателни станции.

Когато няма ОУП, обектите от първостепенно значение, например пречиствателни станции, са много трудни за проектиране и построяване. Имаше проблем в с. Синеморец, който успяхме да преодолеем. Обещани са ни средства по правителствената програма за проектиране на пречиствателната станция там.

При липса на ОУП се създават разнородни проблеми. Първо, затруднява се икономическото развитие на общината. Около Царево всичко е земеделска земя и няма свободни терени за обособяване на индустриална зона. Не е логично това. На юг от Бургас икономиката се крепи само и единствено на туризъм, а това не е устойчиво. Също така местната власт не може да удовлетворява обществените нужди – разширяване на канализация, пречиствателни станции и т.н. И на следващо място се получава и застрояване на парче. Ще дам пример със с. Синеморец или с. Лозенец, където има преди години издадени разрешения за строеж, те не са отменени, действащи са. Хората могат да строят, но до тях абсолютно никой не строи. И изведнъж на една гола поляна се появява сграда и всеки казва - как така? Ами така е, защото разполагат с всички необходими документи. Строителство на парче и на мен не ми харесва. Затова е крайно време да се приеме ОУП, какъвто и да е той, и да проработи, да вкара в някаква норма строителството, ние ще се съобразим с него.

Като морска община – на какви политики ще заложите за популяризиране на Царево като дестинация? Малко повече за богатата културна програма да ни кажете.

Това, което различава Царево от останалите морски общини, е, че не сме съсредоточени само в един град. Царево е и с. Лозенец, и с. Синеморец, Ахтопол, с. Резово. Царево са и селата в Странджа, които са привлекателни особено сега, когато проектираме пътища до тях. Царево дава възможност за преживяване като дестинация – имаме над 67 км морска ивица и 21 плажа. Стратегически залагаме на популяризирането на природата и на социализирането на туристическите обекти така, че да бъдат достъпни, но по щадящ за природата начин. Предвиждаме да разнообразим културната програма с фестивали. Не е достатъчно да има концерт за няколко часа през деня, а събитие, което през цялата седмица да увлича хората. Искаше ни се да постигнем повече в културната програма. Проведохме разговори с организаторите на някои от водещите инициативи в София – проектиране на 3D мапинг светлинно шоу. Успяхме да поставим началото на графити фест в Лозенец, да организираме нови арт фестивали със скулптурни пленери. За поредна година на къмпинг „Арапя“ ще се проведе и „Караван парти“ с участието на група „Акага“, което вече се е наложило и събира много посетители и ценители на хубавата българска музика. Нашият стремеж е да имаме по-богата културна програма и да създадем повече възможности за преживявания, а не просто хората да идват за плаж или нощен живот.

Разкажете за голямата инвестиция, която се предвижда в строежа на новото вилно селище в близост до Северния плаж?

Община Царево не е страна по процеса. Проектът е на етап екологична оценка, която инвеститорът прави през РИОСВ. Предвижда се върху терен от 100 дка да се изгради селище от смесен тип – строителство на сгради и къмпинг част, която да включва палатки, каравани и бунгала. Теренът го позволява. Личното ми мнение е, че бъдещето на туризма е в къмпингите и ниското застрояване. В тази връзка проектът би срещнал подкрепа от общината, ако премине всички екологични процедури. Иска ми се строителството в общината наистина да се развива планирано, а не на парче, да има повече добри примери за къмпинги, защото този тип туризъм е все по-устойчив.

Каква е визията Ви като кмет за развитие на Царево?

В сферата на публичната инфраструктура това, което си поставям като цел, е прозрачност и максимално обхващане на всички населени места, а не да се концентрират инвестициите само в гр. Царево или по-големите села. Това е постижимо и го правим с моя екип още в първата година на мандата. Няма населено място, което да е пропуснато в бюджета за 2024 г.

 В кои направления виждате възможности за сътрудничество с КСБ?

Със сигурност при толкова богата инвестиционна програма имаме нужда от партньор. Трябва ни някой, който понякога да ни каже: грешите или пък имате устойчиви практики, или може да помогнем за устойчиви практики. Аз съм привърженик на това, когато не разбираш от нещо, да потърсиш консултация с професионална организация или хора, които са ангажирани с тази дейност. В тази връзка партньорството с КСБ ще ни е много полезно.

В. „Строител“ отбеляза 15 години от създаването си. Какво е мнението Ви за изданието, какво ще ни пожелаете?

Зарадвах се, когато получих покана за интервю от в. „Строител“. Две години бях зам.-кмет на община Царево и съм запознат с партньорството между изданието на КСБ и общината. Отворен съм за надграждането му. Със сигурност е добре една браншова организация да има свое поле за изява в своя собствена медия.

Пожелавам на екипа на вестника много щастливи години, да сте удовлетворени от работата си и да продължавате да надграждате устойчиво постигнатото! Успех!