Проф. Георги Попов от Техническия университет – София: Наказанията трябва да са справедливи и да важат за всички

Проф. Попов, какво е Вашето мнение за обстановката по нашите пътища?

Безопасността е следствие от сигурността и надеждността. Когато те се компрометират и доведат до жертви, тогава може да говорим за техногенна безопасност. В годините на социализма имаше доста по-малък брой автомобили, а на единица водач се отчитаха много повече жертви на катастрофи. Сега моторните превозни средства са се увеличили многократно, може би десетки пъти, съответно и шофьорите, трафикът е по-сложен, хората са много по-изнервени, а произшествията на единица брой водачи намаляват. Въпреки това има какво да се желае, и то най-вече от държавата, КАТ и полицията.

Не считате ли, че е голям проблем и разминаването между това, което си мислят шофьорите, че умеят, и това, което реално правят на пътя?

Да, има водачи, които се надценяват, не може да няма, защото е заложено в човека. Но друго нещо е по-важно – законите и държанието на контролните органи. Наказанията трябва да са справедливи и да важат за всички. Винаги е имало и хора, и контролни органи, които нарушават правилата. Ако контролният орган не дава пример, то какво остава за водачите. Ние сме държава без правила. Те съществуват формално, не се спазват или се спазват селективно. Ако има строги закони, хората ще спрат да ги нарушават, защото някой, дори да се мисли за Бог, като го санкционират три-четири пъти както трябва, ще започне да ги спазва.

Контролът не може да компенсира незнанието и неумението.

Може. Както казах, безопасността се определя от надеждността и сигурността. Има два начина за повишаване на надеждност – единият е системата да бъде изградена от качествени елементи, както правят американците. Например когато те правят някаква сложна инсталация, всеки компонент трябва да е тестван многократно, за е сигурно, че издържа на стрес. Немският подход е друг – системата трябва да има контрол на различни нива. При изследването на тези подходи се оказва, че системата за контрол е много по-надеждна, отколкото тази, изградена от качествени елементи. Нивото на образование в България не е добро, а и много от хората с по-ниско образование шофират, затова контролът е ключов.

Понякога абсолютизираме значението на контрола за сметка на обучението и възпитанието. Възможно ли е да повишим познанията с повече глоби?

Санкцията има възпитателен ефект, но не е достатъчна. Глобите трябва да отиват при застрахователите, да има система „бонус-малус“. Нормално е в едно общество, когато кандидатстваш за работа, съответната фирма не само да провери дали човекът има чисто досие, за което се изисква свидетелство за съдимост, а и да разбере какво е пътното му поведение.

Хората, които са с лошо поведение и се държат дори невъзпитано на пътя, те агресират и другите участници, които биха карали нормално. Така възникват ПТП.

Като възникне събитие с тежка катастрофа с много убити, обществото настръхва, медиите се задействат, а близките на пострадалите започват да търсят лекари, адвокати, какво ли не, за да намалят последствията от катастрофата. Виждате ли възможност тази огромна енергия след събитието по някакъв начин да я преместим, да бъдем по-активни, преди да се случи нещо лошо?

Когато има произшествия, гражданите виждаме несправедливостта в нашата система – в съдебната, в следствието, в Прокуратурата. Нормално е да реагираме и да сме по-активни. Особено е недоволството в случаите, когато коли на НСО с депутати нарушават правилата и предизвикват автопроизшествие. Каква безопасност може да търсим при такова поведение? Никаква. Необходима е цялостна промяна на системата, а тя включва всички – водачите, институциите, тя е затворен кръг, който при нас не функционира.

Преди 70-80 г. обстановката по пътищата в България и в Европа е била коренно различна в полза на България. Например Холандия, Великобритания и Австрия, в които сега се отчита висока степен на безопасност, тогава са били с 3-4 пъти по-висока смъртност от ПТП, отколкото е у нас в момента. През изминалото време те са свършили нещо - по отношение на автомобилния парк, на пътната инфраструктура и т.н. Когато се сравняваме с другите страни, трябва да установим какво са направили те повече от нас и да се опитаме и ние да го реализираме, а не да измисляме собствени решения без научни изследвания.

Абсолютно правилно. Чуждият опит не може да бъде пренесен механично, но голяма част от този, който имат някои европейски страни, е възможно да бъде внедрен у нас. Това, което аз бих направил, ако съм началник на КАТ, първо бих поискал декларации от министъра на вътрешните работи и от премиера, че ще имам пълна свобода, докато те не констатират нарушения в моята дейност. След това ще направя смесени патрулни двойки с полицаи от други страни, както навремето агентите на Короната бяха доведени в България да консултират митниците, въпреки че тогава не беше постигнат успех. Същевременно ще поискам от институциите мнението на КАТ да е меродавно за големи строежи. Какво имам предвид. Ако шофирате към кв. „Драгалевци“ след Софийския околовръстен път, на бул. „Черни връх“ и бул. „Симеоновско шосе“ отстрани са направени паркоместа, понеже има магазини. Автомобили влизат и излизат там и създават огромни тапи. КАТ няма думата да каже, че там не може да има такъв паркинг. Друго безумие в България, което често виждаме, на няколколентов път да има пешеходна пътека. Щом има повече ленти, трябва да има пешеходен светофар, който се вижда, а не един водач да види пешеходеца в последния момент, а друг въобще да не го забележи. Трябва да се въведе правило – има ли платна с повече ленти, трябва да има пешеходен светофар с жълта светлина преди това, мигаща, за да е ясно, че минава пешеходец. Помните преди пешеходната пътека при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където сега има светофар и движението е регулирано – пешеходците на порции, автомобилите на порции. Друго нещо, за което трябва да се работи, е да се насърчава ходенето пеша в столицата и да се ползва повече градският транспорт.

Какъв е Вашият апел на финала?

Аз апелирам за адекватен контрол. Институции като КАТ и полицията трябва да бъдат оставени да си вършат работата. От тях трябва да се изискват резултатите без политическо вмешателство и те да имат думата, когато се предприемат различни проекти. Но ако се случи полицай да одобри проект, като например преобразуването на част от столичния булевард „Витоша“ заради нови паркоместа, да му се търси отговорност, а ако не се е искало мнението на КАТ, също трябва да се търси отговорност.