Кметът Станимир Петков: Обновяването и развитието на инфраструктурата е приоритет за Угърчин

Г-н Петков, какво може да отчетете за изпълнението на строителната програма на общината през първото полугодие на 2024 г.?

В първите шест месеца на годината сключихме четири споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за финансиране от Инвестиционната програма за общински проекти, включена в държавния бюджет. Към момента е завършен един от тях – изграждане на канализационната система по улиците „Иглика“, „Юрий Гагарин“, „Хан Кубрат“, „Захари Стоянов“, „Александър Пушкин“, „Димчо Дебелянов“, „Скачка“, „Софроний Врачански“, „Освобождение“, „Осогово“, „Патриарх Евтимий“, „Пейо Яворов“, „Тракия“, „Цар Калоян“, „Мара Петлешкова“, „Люлин“, „Шейново“ и „Маргарец“ в Угърчин. С реализирането на този проект напълно обхващаме канализационните и дъждовните води в главен колектор I за цялата територия на града, разположен вляво на р. Каменица.

За останалите три обекта, предмет на споразуменията, са издадени разрешения за строеж, има избран изпълнител и готовност след приключване на процедурите строително-монтажни работи да бъдат осъществени в рамките на бюджетната година. Проектите са за рехабилитация и реконструкция на общински път LOV 2201 (Бежаново-Ъглен/Драгана), за ремонт на вътрешна водопроводна мрежа на с. Каленик и реконструкция на външен водопровод от разпределителната шахта при резервоарите на Угърчин до напорен резервоар с. Драгана.

Успоредно продължава строителството на Пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) с капацитет 3000 е.ж. Съоръжението е от особена важност за града. Стартиралите строително-монтажни работи на ПСОВ ни дадоха възможност да осигурим финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (­ПУДООС) за другия голям проект, по който работим – „Изграждане на канализационна мрежа за обект главен колектор II (вдясно на р. Каменица) и връзка на главен колектор II с главен колектор I“. Срокът за завършване на всички дейности е 19 ноември 2024 г.

Новият канализационен колектор II ще бъде заустен в колектор I, поради което се налага да бъде ремонтиран. Този проект включва отстраняване на пропадания, привеждане на канализационните тръби в съответствие и ремонт на ревизионните шахти. СМР са на финалната права. Всички дейности, които реализираме за подобряване на канализационната система, гарантират безаварийното й експлоатиране и готовност за работа в екстремни условия при възникване на природни явления вследствие на климатичните промени.

През август получихме разрешение за ползване на реконструирания в първата половина на годината път LOV 1203 в участък от км. 6+400 до км. 7+333,13 по ул. „Стара планина“ в с. Лесидрен.

Общинската администрация има сериозен ангажимент за развитието на инфраструктурата и за подобряване на условията за живот на хората. Ето защо част от субсидията за капиталови разходи на общината за 2024 г. ще бъде използвана за проектиране на централните части на селата Каленик, Драгана, Сопот, Голец, Микре, Орляне и Славщица. Около 83% от делегираните средства ще насочим за ремонт на улици в Лесидрен, Кирчево, Катунец, Микре, Голец, Сопот, Орляне и Славщица и за обновяване на сгради общинска собственост в някои села на територията ни.

Колко са строителните разрешения от началото на годината? Какво строят Вашите съграждани, а и населението в десетте села?

Броят на издадените строителни книжа е 23. Всички те са за ново строителство на къщи, за основен ремонт на вили или за допълнително застрояване в тези имоти. Селата и по-малките градчета, каквото е Угърчин, дават търсените от много хора уединение, спокойствие и чиста околна среда. На територията на общината ни няма промишлени замърсители, което обуславя чистия въздух, вода и почви. Произвежданата селскостопанска продукция е екологично чиста.

 Все по-често жителите в големия град отиват на село, за да се изключат от забързаното ежедневие. Овен това по време на пандемията и годините след нея много хора решиха да се върнат на село и да потърсят нов начин на живот. Интернетът позволява дистанционна работа и малките населени места успяват да предложат възможности човек да изкарва достатъчно пари, за да си осигури висок стандарт на живот. Прави ми впечатление, че в селата е стартирал процес на заселване на хора от новото поколение с различни виждания. Много малко са жителите, които искат да се занимават със селскостопанска дейност.

Разкажете ни за Програмата за опазване на околната среда (ПООС) на Угърчин – стратегически документ, който формира екологичната политика и визията на общината в сферата.

В тази програма са очертани цели, приоритети и конкретни мерки и дейности за опазване и възстановяване на природата, поддържане на разнообразието от флора и фауна, разумното използване на нейните богатства и ресурси. Нашият живот винаги е бил заплашван от природни бедствия – бури, наводнения, суша, свлачища, пожари, земетресения и т.н. Последиците при подобни катаклизми зависят, от една страна, от подготовката на хората за адекватна реакция, която обикновено е недостатъчна, но от друга – са следствие на човешки действия, като изсичане на дървета, икономически интервенции, загуба на биоразнообразие, бракониерство, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и др.

ПООС е изключително важна, защото на територията ни се намира част от природен парк Студенец в землищата на селата Драгана, Каленик и Катунец, който заема доста голяма площ. Общо защитените местности в общината са 151 ха, които съгласно Регистъра на защитените територии и защитените зони в България са Шумнатица, Аномир, Криваците, Бялка, Петко бунар и Корлук.

Сред природните ни забележителности са Недини езера и Рударската леярна край Лесидрен, Римският път между с. Голец и Киркова махала, местностите Калето (край Кирчево), Сярна пещера и Скока с множество пещерни образувания между Угърчин и с. Драгана.

Приоритетите в програмата са насочени към мерки за намаляване на депонираните отпадъци, подобряване на системата за управление на масовите отпадъци и увеличаване на количествата на разделно събираните. Усилията ни са ориентирани и към обновяване, реконструкция, рехабилитация, благоустройство и озеленяване на крайпътните и междужилищните пространства, възстановяване на съществуващи и изграждане на нови зони за отдих, пешеходни и велоалеи, детски кътове и др. Работим и за повишаване на енергийната ефективност, за обновяване и модернизиране на уличното осветление в общината. Санирането на обществени сгради също е във фокуса ни, включително извършване на енергийни обследвания, сертифициране на обекти и др.

Каква е образователната инфраструктура в общината?

На територията ни има 3 общински учебни заведения, едно от които е средно училище. Това е СУ „Св. св. Кирил и Методий“, където в момента учат 374 деца. За учебната 2024/2025 в него ще се обучават паралелки със специалности „Производство на кулинарни изделия и напитки“ и „Производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия“, има и 8 клуба по интереси. В СУ „Св. св. Кирил и Методий“ се изпълняват проектите „Равен достъп до училищното образование в условията на кризи“, „Училищна STEM среда“, „Успех за теб“ и „ИКТ в системата на предучилищното и училищното образование“.

В общинските учебни заведения младите хора имат осигурен безплатен достъп до интернет и нови информационни технологии. Свободен Wi-Fi се предлага и в 90% от заведенията, хотелите и местата за настаняване, както и в централната пешеходна зона в Угърчин. В допълнение в общинската администрация действа Център за информация и услуги на гражданите.

Имаме и модернизирана спортна инфраструктура, достъпна както за спортния ни клуб, така и за всички граждани и гости, включително и хора с увреждания. При нас функционират 3 фитнес центъра (в гр. Угърчин, с. Лесидрен и с. Кирчево), като през 2024 г. е подновено оборудването в два от тях, изградени са и три игрища в същите селища, на територията ни има и две спортни зали.

Голямото засушаване оказва ли влияние на водоснабдяването в общината? Реализират ли се проекти за ремонти по ВиК инфраструктурата?

Засушаването се усеща и при нас. Повишаването на температурите в резултат на глобалните климатични промени е факт. За да няма сериозни последствия както за земеделието, така и за водоснабдяването и екосистемите в региона, е необходимо ефективно управление на водните ресурси. Например да се въведат мерки за пестене на водата, за възстановяване на екосистемите посредством засаждане на дървета, да се обърне внимание на естествените водоеми за подобряване на водния баланс. Нужно е сътрудничество между местната власт, земеделците и общността за справяне с предизвикателствата на сушата и минимизиране на нейните негативни ефекти.

Очертава се проблемът с недостига на вода да се задълбочава и за да се гарантира в бъдеще водоснабдяването, трябва да се анализират и климатичните промени.

През годините на работа в община Угърчин заедно с моя екип предприехме сериозни мерки, за да реализираме редица проекти във ВиК сектора. Успяхме да реконструираме водопроводната и канализационна мрежа в гр. Угърчин и с. Катунец на 90%, както и голяма част от ВиК инфраструктурата в с. Драгана.

През 2024 г. ще подменим водопроводната и канализационната мрежа в с. Каленик. Жителите на това населено място от близо две години вследствие на различни обективни и субективни причини изпитват затруднения в ежедневието си от недостига на вода. След като съвместно с ВиК дружеството обследвахме проблема, констатирахме, че освен източниците за водоподаване, засегнати от изграждането на автомагистрала „Хемус“, има компрометирани тръби и жилищни отклонения към необитавани къщи, които са част от причините за често възникващите аварии.

На финала какво бихте искали да кажете на своите съграждани, на колегите си от страната и на българските строители в съвместната рубрика на в. „Строител“ и НСОРБ „Общини: Кметовете говорят“?

 Сградата на общината и нашата администрация е отворена за проблемите на хората. Те имат възможността да разговарят с мен и останалите колеги и да получават бърза и ясна информация какви са възможните решения на проблемите им и как могат да бъдат изпълнени във времето.

С работата си като кмет винаги съм показвал колко е важен нашият регион за мен. Проблемите са много. Те са свързани и с инфраструктурата, и с човешкия капацитет, и с икономиката. Съвместно с колегите от общините трябва да работим за решаване на регионалните неравенства, като определяме секторите, които имат потенциал да привлекат инвеститорски интерес съобразно спецификата и даденостите на териториите, чиито представители сме.

На строителите бих искал да кажа, че при напълно завършена АМ „Хемус“ животът при нас щеше да е различен. Знам, че това е от компетентността на държавата, но ние като заинтересовани страни можем да оказваме натиск, за да се ускори процесът, защото магистралата ще донесе инвестиции, а това са работни места, доходи и т.н.