Автор Даниела Симеонова-Коруджиева, адвокат, САК докторант по културно наследство,  СУ „Св. Кл. Охридски“

Културното наследство е обект на закрила още от създаването на българската държава. Тази закрила дори от самото начало на възстановяване на държавността е във формата на легално закрепени правила и мерки. Първоначално чрез временни правила (от 1888 г.), а после и с приемането на Закон за старините от 1911 и 1937 г. се въвежда за първи път регистрационен режим с цел „запазване на старинните постройки в населените места“. До 2009 г. действащ беше приетият още през 1969 г. Закон за паметниците на културата и музеите и т.н.
Въпросите на териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство са пряко свързани с проблемите на устройството на територията в цялост. Обществените нагласи също често са противоречиви (случаят Несебър, колизии между обществените интереси и частната собственост (Решение № 5 от 21 март 1996 г. по конституционно дело № 4 от 1996 г., Решение № 7 от 29.09.2009 г. на КС по конституционно дело № 11 от 2009 г. и др.), затова и регламентацията бива често променяна съобразно политическите, социалните и културните виждания на законодателя към конкретния момент. Уредбата е разпиляна в различни специални закони – ЗКН, ЗУТ, ЗРР, ЗК и множество подзаконови нормативни актове по прилагането им.
Към настоящия момент териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство е регламентирана законово основно (но не само) в раздел V на ЗКН, чл. 78-85, и обхваща:
-  режими за опазване;
- устройствени схеми на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство;
- устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях;
- планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;
- проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвестиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение;
- финансиране и извършване на дейности в недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране.
Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут чрез процедури по идентифициране, дек­лариране и регистриране на недвижими обекти като културни ценности. НИНКН води национален регистър на недвижимите културни ценности. Процедурите са установени в Закона за културното наследство, чл. 55-57 и в наредба, която предстои да бъде издадена (в нея следва да се прецизира достъпът до регистъра и подлежащите на вписване обстоятелства).
Към настоящия момент статут на недвижими културни ценности се предоставя за:
- недвижими културни ценности с категория „световно значение" - с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО по предложение на министъра на културата;
- групови недвижими културни ценности с категория „национално значение" - от Министерския съвет, по предложение на министъра на културата и на министъра на регионалното развитие и благоустройството;
- всички останали категории недвижими културни ценности („местно значение“ и „ансамблово значение“; категория „за сведение“ в ЗКН не е изведена) - от министъра на културата.
Съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, след промените от 2011 (ДВ, бр. 23 от 2011 г.), строежи от първа категория, буква „м”, са недвижими културни ценности с категория „световно значение” и „национално значение”, определени по реда на Закона за културното наследство.
Строежи от трета категория са реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначението на недвижими културни ценности с „ансамблово значение”, определени по реда на Закона за културното наследство.
Видовете строежи от втора категория, буква „з”, са недвижими културни ценности с категория „местно значение", определени по реда на Закона за културното наследство.
За ценностите „за сведение“ не е определена точна категория, което означава, че тя следва да се определи съгласно общите критерии за строежите.
С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда. Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона. Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.
Единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които се отразяват в кадастралните карти съгласно ЗКИР и в общите и подробните устройствени планове съгласно ЗУТ. Защитени територии са и археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.
Когато в определени зони има данни за наличие на археологически обекти, министърът на културата може със заповед да ги обяви за защитени територии по реда на чл. 64 ЗКН.
Значение на устройствените схеми и устройствените планове
С устройствените схеми се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване.
Общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
Устройствените схеми, устройствените планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне задължително се съгласуват (по реда на чл. 84) преди тяхното одобряване. Не се съгласуват устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
В плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности се включват режимите, специфичните правила и се определя:
- обща характеристика на защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство;
- цели и организация на управлението;
- дългосрочна и краткосрочни програми на дейностите по прилагане на плана;
- финансиране на дейностите по прилагане на плана;
- участие на партньорите в процеса по прилагане на плана;
- условия и препоръки за осъществяване на дейностите по прилагане на плана;
- система за мониторинг на защитената територия и осигуряване на спешни аварийно-спасителни мероприятия в нея;
- система за контрол по прилагане на плана.
Планове се изготвят задължително за:
- недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България;
- археологическите резервати;
- груповите недвижими културни ценности с национално значение;
- единичните недвижими културни ценности с национално значение - в случаите, когато се предоставят на концесия.
Планове могат да се изготвят и за други недвижими културни ценности по инициатива и при възлагане и финансиране от техния собственик, ползвател или концесионер, или общината, на чиято територия те се намират. Плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности подлежат на обсъждане от заинтересованите институции, обществени организации и граждани. Обхватът, структурата, съдържанието и методологията за изработването на плановете се определят с наредба на Министерския съвет.
Плановете за опазване и управление се възлагат и финансират, в зависимост от конкретния случай, от министъра на културата или общините. Те се приемат от Министерския съвет (в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1 и 2), министъра на културата (в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3 и 4) или от общинския съвет на съответната община, на чиято територия е недвижимата културна ценност (в случаите по чл. 81, ал. 3).
Плановете се внасят в Министерския съвет по предложение на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие - и с министъра на околната среда и водите.
Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване (по реда на чл. 84, ал. 1), както следва:
– в единични културни ценности и в техните граници:
а) програми и проекти за консервация, реставрация и експониране;
б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за: реконструкция; пристрояване; надстрояване; преизграждане; укрепване; делба; промяна на предназначението; ремонти и преустройства; цветови фасадни решения; художествено осветление; паркоустройство и благоустройство;
в) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване;
г) искания и документация за извършване на текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи;
д) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, елтабла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;
е) конкурсни книжа, задания за проектиране;
– в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности:
а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване; реконструкция, възстановяване, надстрояване, преизграждане, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите; цветови фасадни решения, художествено осветление;
б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство;
в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, елтабла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;
г) искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти;
– в охранителни зони на групови културни ценности:
а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно застрояване, възстановяване, надстрояване и пристрояване;
б) схеми и проекти за преместваеми обекти и монументално-декоративни елементи, когато това се изисква с режимите за опазване.
За инвестиционни инициативи и проекти за намеси в археологически недвижими културни ценности и охранителните им зони освен проектните документации се съгласуват и проекти на транспортната и техническата инфраструктура.
Разрешение за ползване на строежи се издава след положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица, а екзекутивната документация по смисъла на ЗУТ се съгласува (по реда на чл. 84, ал. 1).
В случаите, когато към подробен устройствен план за територия или част от територия на културното наследство няма съгласуван работен устройствен план, се изисква представяне на обемно-устройствено проучване, което обхваща имота, обект на проектиране, и непосредствено съседните му имоти.
Преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности - градинско и парково изкуство, се разрешава по реда на ЗУТ.
Промяна на предназначението на поземлен имот, в чийто обхват попадат недвижими културни ценности или техни охранителни зони, също се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1.
Съгласуването по раздел V от ЗКН се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпването на съответната документация. Съгласуването се извършва от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица след писмено становище на НИНКН. Отказът за съгласуване се мотивира писмено и може да бъде обжалван по реда на АПК. Контролът по прилагането и изпълнението на мерките на териториалноустройствената защита на недвижимите културни ценности се осъществява от Инспектората към Министерството на културата съвместно с компетентните държавни и общински органи.
Нарушения на разпоредбите по ЗУТ, отнасящи се до опазването на обекти на недвижимото културно наследство, подлежат на административен контрол, съгласно чл. 220 и сл. – чрез ДНСК. Правомощия по осъществяването на административен контрол в случаи на нарушения имат и органите на общинската администрация (съгл. чл. 223 от ЗУТ) – по отношение на контрола по прилагането на устройствените планове, по спазването на действащите нормативни актове за устройство на територията. Съставеният констативен акт следва да бъде изпратен в ДНСК. За нарушение на разпоредбите на ЗУТ, което касае недвижими културни ценности, са предвидени административни наказания и имуществени санкции.
В заключение следва да се отбележи, че териториалноустройствената защита на недвижимите обекти - културни ценности, е част от по-широката стратегия за опазване и защита на културното наследство, която обхваща различни нива на закрила и съответни законоустановени процедури и действия. Настоящият анализ фокусира главно върху териториалноустройствената защита без претенции за изчерпателност.