Инж. Оник Пилибосян, сътрудник по санирането към район „Красна поляна“ на Столичната община: За успешното реализиране на проектите за ЕЕ по НПВУ е необходимо планиране на стъпките до 2026 г. от МРРБ

Росица Георгиева

Ренета Николова

Инж. Пилибосян, как се зароди Вашият интерес към темата за повишаване на енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради?

През 2011 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), когато министър беше Росен Плевнелиев, беше дадено началото на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“ („ОПРР 2007-2013“). Преди това по програмата за саниране на ООН (ПРООН) бяха обновени 50 сгради. Стартът на проекта по „ОПРР 2007-2013“ беше много интересен за мен, защото имах желание да бъде саниран входът на блока, в който живея. Запознах се с параметрите за кандидатстване и проведох събрание във входа със собствениците. Срещнах положително отношение от тяхна страна, независимо че се изискваше да осигурим 50% съфинансиране. След това направих проучване при подобряване на ЕЕ какви ще бъдат резултатите, които ще постигнем, ако инвестираме нужните средства. Тогава се запознах с проф. д-р Никола Калоянов, който е преподавател в Техническия университет - София. Той разполагаше с термокамера с фотоапарат и направи заснемане на входа, с което се видя откъде се губи топлината. На тази база направи изчисления каква сума ще трябва да осигурим всички собственици и за колко време инвестицията ще се изплати в два случая – ако се постави изо­ла­ция от 5 см или от 8 см.

В края на 2013 г. отново проведохме събрание на входа със собствениците, на което постигнахме над 96% съгласие да подобрим енергийната ефективност с 50% съфинансиране от наша страна. Не след дълго се оказа, че на национално ниво няма достатъчно желаещи да участват в този проект на „ОПРР 2007-2013“. Срещнах се с тогавашния зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева, пред която представих проблемите по проекта от гледна точка на гражданите. Тя ме изслуша и проведе преговори в Брюксел, благодарение на които собственото участие беше намалено от 50 на 25%. Също така социално слабите семейства, които отговаряха на определени критерии, бяха освободени да дават средства. Освен това имаше банка, осигуряваща кредити за хората, които не разполагат с необходимите пари за самоучастие. Събрахме съфинансирането и бяхме внесли голяма част от сумата за реализиране на проекта, когато ни информираха, че предстои старт на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС), която е със 100% безвъзмездно финансиране и след като започне, ще ни възстановят парите. Проектът ни за обновяване беше одобрен по ­НПЕЕМЖС. Поради приключването на „Енергийно обновяване на българските домове“ през декември 2014 г. общо 137 сгради бяха прехвърлени към Националната програма.

Какво според Вас се постигна по НПЕЕМЖС?

Тя стартира през февруари 2015 г. и приключи през декември 2023 г. По нея беше предвидено санирането на 2022 сгради, като дейностите за подобряване на ЕЕ бяха на обща стойност 2 млрд. лв. Но 48 здания останаха без осигурено финансиране и те бяха прехвърлени в новата програма за енергийно обновяване по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Досега при санирането трябваше да се постигне клас „С” на енергийно потребление. Цифрите сочат, че от 2007 г. до 2024 г. са санирани общо 2182 жилищни обекта. По данни на МРРБ трябва да се обновят 67 хил. сгради, които да отговарят на клас „С”. Балансът показва, че средно на година у нас се санират по 136 сгради. Освен това да се има и предвид, че съгласно новите европейски правила трябва да се постига клас „В”. В някакъв етап зданията трябва да са с нулево енергийно потребление и в същото време да са въглеродно неутрални.

Какво предстои пред страната ни?

В следващата година и 10 месеца ще трябва да бъдат санирани общо около 1300 сгради, за да се усвоят средствата от НПВУ. Първият етап на новата програма беше обявен на 29 ноември 2023 г., като той е със 100% безвъзмездно финансиране. Сумата, която ще бъде инвестирана в саниране по него, е 1 129 881 600 лв. В рамките на срока бяха подадени 3068 предложения за над 3 972 426 084 лв. От тях на 21.12.2023 г. бяха одобрени 756 сгради. Финансиране не получиха 2178 здания, за които трябват още 2,6 млрд. лв. Те бяха включени в резервен списък.

По програмата на НПВУ беше обявен втори етап, в който собствениците на имоти следваше да подсигурят 20% съфинансиране. Подадени бяха 307 проектни предложения, като от тях на 01.08.2024 г. са класирани 282. Първоначално бяха отделени 282 470 400  лв., а съфинансирането се предвиждаше да бъде 70 617 600 лв. Реално класираните сгради са на стойност 109 050 894 лв., а съфинансирането – 29 010 193 лв. Получава се един излишък от средства по втория етап от над 173 млн. лв. Според изискванията на Европейския съюз тези пари трябва да бъдат върнати. Но така ли трябва да бъде?

Няма ли резервен списък от сгради, които да получат финансиране?

Трябваше да има някакво предложение от предходното Народно събрание, но в последния ден от работата на 49-ия парламент не се стигна до разглеждане на този въпрос. Крайната дата за приключване на проектите с финансиране по НПВУ е 30 юни 2026 г. Дотогава трябва да сме се отчели в Европа. Реално 2-3 месеца по-рано цялата документация трябва да бъде подготвена, за да може да се направят отчетите към общините, те към МРРБ, към оперативната програма и след това към Европа.

И до този момент няма решение на въпроса за излишъка от средства. Отделно предстои и одобряването на проекти за саниране на сградите по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ в Стара Загора, Перник и Кюстендил по линия на справедливия преход във въглищните региони в страната. Отпуснати са около 196 млн. лв.

За НПВУ няма ли да се прилага формулата N+2 или +3, както се прави при европейските програми?

Никой не отговаря на този въпрос. По НПВУ трябва да бъдат санирани и публични сгради. Те са 135 административни обекта, 112 са от културната инфраструктура и 41 са за спортни нужди. Стойността е 453 516 951 лв. Всички тези проекти и пари, които трябва да се инвестират, стоят на хартия.

А има ли проекти, които да са стартирали?

Не, няма. Искам да кажа какво още предстои за санирането на жилищни сгради. На дневен ред е Приоритет 1 по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“. Но там не се знае сумата за десетте най-големи града в България. Безвъзмездното финансиране ще е 95%, а 5% съфинансирането. Но никой не знае нито какви ще са критериите, за какви сгради ще се отнасят, какво ще е финансирането. Има и една малка програма от 20,2 млн. евро, която ще е за предоставяне на техническа помощ. Тя ще е комбинирана между грант, кредит и допълнителна помощ за енергийно бедни домакинства. Но и тук няма никаква информация и отново ще възникне проблем. Към момента не е уточнена дефиницията за енергийно бедни домакинства в конкретика. Има съвсем груби критерии. Моето усещане е, че 80% от домакинствата ще бъдат енергийно бедни, когато се премине на свободния пазар за електроенергия.

Според Вас какви стъпки трябва да се предприемат, за да може да се изпълнят проектите с финансиране от НПВУ?

Банките трябва да осигуряват нисколихвени кредити. Има такъв финансов механизъм - „Плащай, докато спестяваш“. Трябва да се проведат обучения на кадри. На кого ще разчитаме да изпълнява проектите? Необходимо е да се учат проектантите, строителите, надзорът, хората, които ще извършват мониторинг. Нужно е да се обучат и технически лица в съответните сдружения на собствениците, за да знаят какво да наблюдават. За това има издадени подробни и нагледни ръководства за саниране на сградите.

Трябва да бъде създадена мрежа от консултантски услуги „на едно гише“, които да дават информация за програмите, как хората да участват в тях, за критериите за оценка. Следващата стъпка е създаване на паспорти за енергийното обновяване на зданията. В чужбина вече се говори за „умни” сгради, а ние все още обновяваме обекти, които отговарят на клас „С”. Отделно се прие нова европейска директива за енергийните характеристики на сградите с обозначени срокове, които всяка държава членка трябва да изпълни с процент саниране. В нея се въвежда терминът „дълбоко обновяване“. Но какво се влага в него? Необходимо е да се конкретизират действията и как това ще се случва в България.

Какви могат да бъдат финансовите източници, които да се използват при изпълнението на програмите за саниране?

Една от възможностите е Фонд на фондовете. Другите са Българската банка за развитие, Фонд ФЛАГ, Националният доверителен екофонд, ­ФЕЕВИ, търговските банки. Но няма информация какви средства могат да се получават, за какъв период и при каква лихва.

Съвсем скоро ще се навършват 2 години от обявяване на програмата за саниране с финансиране от НПВУ. Към настоящия момент са подписани само 44 договора от МРРБ според официалните данни. Те са в Самоков, Нови пазар, Белослав, Мездра, Тополовград, Драгоман, Омуртаг, Лом, Силистра и Свищов. Общата сума на проектите е 60 738 201 лв. Остават за потенциално подписване около 1250 договора от МРРБ, като включвам и програмите, които предстои да бъдат отворени. Моят въпрос е процесът денонощно ли ще върви или в работно време? В какъв период ще станат факт тези договори? От първия транш на НПВУ са получени 1,4 млрд. лв. Заявен е втори транш за 653 млн. лв., но трябва да бъдат променени 4 закона, за да може да се поиска и трети транш за 711 млн. лв. За съжаление Народното събрание няма да заработи активно преди ноември т.г. с оглед на политическата ситуация.

На 23 май 2024 г. ЕК започна наказателна процедура към 7 държави, сред които е и България, заради липса на оптимални данни за енергийните характеристики на сградите. Имаше срок от 2 месеца за отстраняване на недостатъците, но никой не знае какви предложения са направени, нито какво е одобрено от ЕК, дали още страната е в процедурата?

Какви са Вашите изводи от всичко казано дотук?

В писмо на МРРБ от 01.03.2024 г. до общините е записано, че „Обществените поръчки би следвало да се провеждат под условие при осигуряване на финансиране“, но и до днес няма реални предпоставки за получаването му и евентуално в кои месеци или коя година реално се очаква да се получи. Забавянето води до обезценяване стойността на СМР, заложена в насоките от МРРБ: за РЗП – 300 лв./кв. м до 8-и етаж и 340 лв. кв. м за по-високите сгради, определена през лятото на 2022 г. Дейностите трябва да приключат през лятото на 2026 г., а дотогава сумарната инфлация може да доведе и до нежелани последици. Има и още един скрит фактор за забавяне на процеса, който често се използва от класираните на второ място в процедурите по Закона за обществените поръчки - обжалванията пред КЗК. При краткото време, с което разполагаме, какво ще правим?

Не на последно място ще се окаже, че основно през 2025 г. ще се получат затруднения заради едновременна необходимост от скелета за около 1600 бр. жилищни и административни обекти, изключвайки текущото строителство на нови сгради.

Имам няколко въпроса към МРРБ. Искам да попитам защо се загубиха 6 месеца от комисиите за проверка на проектите? Каква е причината за това? При втория етап от процедурата по НПВУ, който беше удължен на два пъти, три месеца се разглеждаха заявленията. Защо се получи загуба на време за предоставяне на документи от страна на собствениците към Столичната община и другите общини в страната, като после стана ясно, че те могат да бъдат получени по служебен път от съответните институции? На хората се наложи да загубят време и средства осигурявайки документи, като свидетелство за съдимост, за заплатени данъци и т.н. Досега нито една програма не е имала такива изисквания.

Третият ми въпрос е кога ще се възстановят средствата, които бяха заплатени от сдруженията на собствениците за подготовка на техническите паспорти на сградите, които са класирани в програмата. Според разясненията – това трябва да става при подписване на договорите за финансиране. Сдруженията са платили по 30-40 хил. лв. за технически паспорт и проект за енергийно обновяване. Кога и как ще се възмезди трудът на административните служители, които са подготвили документите за кандидатстване (3375 бр.) пред програмата? Има хора, които са извършвали тази дейност и вече са напуснали общините и районите. Но положеният от тях труд не е платен и въобще някога ще бъде ли възмезден? Според мен е необходимо да се конкретизира детайлно със заповед от МРРБ начина на плащане на служителите в администрацията или назначените извън нея с предвидените 2%, по програмата.

Имам и една препоръка - МРРБ да създаде електронна страница за санирането на сградите, която да се обновява на 14 дни или на месец най-много, а не да се предоставят годишни отчети. Това ще доведе до по-добър контрол на процеса, ще е ясно кога къде са подписани договори, на каква стойност са, на какъв етап са процедурите по ЗОП за избор на изпълнител. По този начин се предоставяше информацията по време на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“. Опитът вече е наличен в тази посока и няма да е нещо ново. Така всеки ще има отговор на въпросите как се движат проектите, какво е подадено, какво е стартирано и т.н.