Юра Витанова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: До края на октомври ще бъдат изпратени покани за сключване на договори с одобрените 756 жилищни сгради по Етап I на програмата за ЕЕ по НПВУ

Емил Христов

Ренета Николова

Г-жо Витанова, на какъв етап е програмата за енергийна ефективност по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)?

Благодаря за въпроса, но преди да споделя конкретиката, бих искала да обърна внимание на това, че програмата за енергийна ефективност по НПВУ е от изключително важно значение за бъдещето на страната, тъй като цели да подобри ЕЕ на сградите и инфраструктурата, да намали емисиите на CO₂ и да осигури по-устойчив и икономичен начин на живот за гражданите. Обръщам внимание и на факта, че повишаването на ЕЕ не само понижава разходите за енергия, но и подобрява качеството на въздуха и намалява зависимостта от внос на енергия. Затова в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се работи усилено програмата да се изпълни успешно и в срок, за да се осигури устойчиво развитие и подобряване на условията на живот за бъдещите поколения.

МРРБ е Структурата за наблюдение и докладване (СНД) по подготовка и изпълнение на Инвестиция „Подкрепа за обновяване на сградния фонд“ по НПВУ. Тя е насочена към обновяване на сгради чрез прилагане на енергийно ефективни мерки за постигане на минимум клас „B“ на енергопотребление и на поне 30% спестявания на първична енергия за всеки обект на интервенция. Инвестицията включва три подмерки за обновяване: на жилищни сгради, на нежилищни сгради, включително обществени, и на нежилищни сгради в производството, търговията и услугите, както и на обекти от туристическия сектор. Във връзка с това в изпълнение са три процедури за предоставяне на средства.

По процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ са сключени всички 284 договора за финансиране на предложения за изпълнение на инвестиции. Те са на стойност 463 млн. лв., от които от Националния план за възстановяване и устойчивост са предоставени 397,5 млн. лв., а собственото финансиране на крайните получатели е 65,5 млн. лв.

Подписани са всички 12 договора на обща стойност 35,9 млн. лв. от НПВУ по процедура „Повишаване на енергийната ефективност в публични сгради на Българска академия на науките“. Контрактите са на БАН, която е конкретният бенефициент.

Третата изпълнявана процедура е „Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите“. До момента по нея са сключени 87 договора за финансиране, които са за близо 53 млн. лв. От тях 25,3 млн. лв. са отпуснати по Плана, а останалите 27,6 млн. лв. са съфинансиране от крайните получатели.

На етап сключване на договори за финансиране с водещите партньори – крайните получатели, е първият етап на подмярката за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд. За този етап, който е без съфинансиране от собствениците, са подадени над 3000 предложения, от които са одобрени 756.

По Етап II от програмата, по който се изисква самоучастие от сдруженията на собствениците в размер на 20%, продължава разглеждането на подадените 8 възражения след обявяване на класиранията. След приключване на тази процедура ще се премине към изпращане на покани и сключване на договори за финансиране за одобрените сгради.

Колко договора за саниране са подписани по Етап I? Каква е равносметката за частни и за публични сгради?

По Етап I са подписани 49 договора на обща стойност почти 68 млн. лв. Те са с общините Самоков, Нови пазар, Белослав, Мездра, Тополовград, Драгоман, Омуртаг, Силистра, Лом, Лозница и Свищов. Издадени са решения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за още 10 сгради. Вече е преодоляно забавянето по този етап на програмата. Направен е разчет най-късно до края на октомври всички одобрени 756 проекта да получат покани и решения за предоставяне на финансиране.

Сключените до момента договори за финансиране за нежилищни обекти по процедурите за сгради в производството, търговията, услугите и в туризма са 383 договора на обща стойност 458,7 млн. лв. Те са в процес на изпълнение, като за част от тях вече има проведени процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и избрани изпълнители на строителните дейности.

Кога се очаква да бъдат подписани останалите договори? Кога според Вас ще започнат ефективно строителните дейности?

Общо 296 са договорите за финансиране по Подмярка 2 „Обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради“ на инвестиция „Подкрепа за обновяване на сградния фонд“ към НПВУ. Всички те вече са сключени.

Продължава поетапното сключване на договори по Подмярка 3 „Обновяване на нежилищни сгради в производството, търговията и услугите, както и на сгради от туристическия сектор“, която се изпълнява чрез процедура „Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите“. Бих искала да обърна внимание, че процесът на сключване на договорите за финансиране по тази процедура е по-продължителен поради множество проверки на одобрените кандидати във връзка с условията за краен получател на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, както и за категорията предприятия, която са декларирали на етапа на кандидатстване. Независимо от големия обем на проверки е създадена необходимата организация, така че във възможно най-кратки срокове да бъде финализиран процесът по сключване на договори за финансиране с одобрените кандидати.

Знаете, че след проверки по разпореждане на министър Виолета Коритарова беше установено неприемливо забавяне в изпълнението на работата по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - Етап I“ поради липсата на достатъчен административен капацитет. Затова бяха предприети промени в организационен и административен план в структурите, работещи по процедурата, и беше създадена организация за изпълнение и финализиране на процеса по сключване на договори за финансиране с одобрените кандидати във възможно най-кратки срокове.

Трябва да уточня, че водеща роля в изпълнението на одобрените проектни предложения заемат общинските/районни администрации, на чиито територии се намират съответните сгради, както и възможностите на строителния сектор в страната. Към момента няма стартирани СМР.

С цел оптимизиране на изпълнението на инвестицията през март т.г. е изпратено писмо до одобрените кандидати с отправена препоръка за подготовка и провеждане на процедури по ЗОП за избор на изпълнители за всички дейности от одобрените проекти, като обществените поръчки следва да се провеждат под условие „при осигуряване на финансиране“.

Ще има ли излишък от средства по втория етап? Ако да, какви са плановете, за какво ще бъдат използвани?

В Насоките за кандидатстване по процедурата не е предвидeн подход за преразпределяне на остатъчен свободен финансов ресурс при наличие на такъв. В допълнение, средствата за изпълнение на двете процедури по Подмярка 1 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ са целеви – насочени са към изпълнение на определени цели и етапи от Националния план за възстановяване и устойчивост. Те се предоставят за изпълнение на Подмярката чрез Оперативно споразумение за изпълнение на НПВУ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите, в съответствие с ПМС № 157/2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, и на техните основни функции. Споразумението регламентира отношенията между страните, правата и задълженията им, както и правилата за изпълнението, отчитането, плащанията и контрола във връзка с изпълнение на Подмярка 1 при спазване на европейското и националното законодателство.

В тази връзка пренасочването на свободен ресурс от „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап II“ към други инициативи не може да бъде извършено едностранно от МРРБ.

В срок до края на периода на изпълнение на проектите по НПВУ – юни 2026 г., ще бъде ли наистина възможно да бъдат санирани близо над 1300 сгради?

В сътрудничество с водещите партньори МРРБ се стреми да оползотвори заделения за Подмярка 1 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ ресурс в определения срок.

До края на периода на допустимост по НПВУ, който е юни 2026 г., се очаква да бъдат постигнати заложените ключови цели за енергийно обновяване на най-малко 1,4 милиона кв. м обществени сгради и на 742 обекта по мерките за обновяване на обществени здания и в производството, търговията и услугите, както и в туристическия сектор.

Какви мерки предвижда МРРБ за ускоряване на процеса на саниране, за да се постигнат целите, заложени по Националния план за възстановяване и устойчивост?

Съгласно Насоките за кандидатстване и сключените оперативни споразумения между МРРБ и Министерството на финансите, крайният срок за изпълнение на предложенията за реализиране на инвестициите по трите подмерки за устойчиво енергийно обновяване на сграден фонд е 30 юни 2026 г. Той е съобразен с посочените договорни условия и сроковете за изпълнение на НПВУ.

Какви са плановете на МРРБ за справяне с предизвикателството за осигуряване на достатъчно финансиране за санирането на всички сгради, включени в резервните списъци по програмите за енергийна ефективност?

Енергийната ефективност е много съществен елемент от националната и европейската енергийна политика, насочени и към борбата с климатичните промени. ЕЕ е основен приоритет и е от ключово значение за изпълнението на целите на ЕС за периода 2020-2030 г. В контекста на европейския преход към „зелена” икономика МРРБ не спира да търси и проучва различни подходи и решения не само за проектните предложения, които не са получили финансиране по НПВУ, а за жилищния сграден фонд в страната, който се нуждае от обновяване.

Поради големия интерес от страна на общините и сдруженията на собствениците предоставеният за процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“ ресурс е недостатъчен да удовлетвори всички кандидати. Проектните предложения, класирани като „резервни“, имаха възможност да кандидатстват по Етап II, където безвъзмездната финансова помощ е 80% от допустимите разходи.

По процедурите в обхвата на Подмярка 2 „Обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради“ и Подмярка 3 „Обновяване на нежилищни сгради в производството, търговията и услугите, както и на сгради в туристическия сектор“ няма предвидени списъци с резервни предложения, предвид че одобрените проекти са обезпечени с ресурс за финансиране.

Кои са другите европейски програми, по които страната ни очаква средства за енергийна ефективност?

По Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ („ПРР 2021-2027“) са предвидени 409 млн. лв. за енергийна ефективност и обновяване на жилищни сгради.

За десетте най-големи градски общини – Столичната община, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Видин, Плевен, Русе, Велико Търново и Благоевград, по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ са предвидени 63 млн. лв.

По Приоритет 2 „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ са налични 150 млн. лв.

Същевременно по Фонда за справедлив преход са заделени 196,4 млн. лв., които са целево финансиране за енергийно възстановяване на жилищни сгради в най-силно засегнатите от климатичния преход области – Перник, Кюстендил и Стара Загора, и прилежащите към тях общини.

Отделно по „ПРР 2021-2027“ са предвидени и общо 213 млн. лв. за енергийна ефективност и обновяване на обществени сгради.

Какъв е напредъкът относно възможностите за саниране на сгради по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ и по линия на справедливия преход за районите на Стара Загора, Перник и Кюстендил? Стартирали ли са процедурите? Ако не, какви ще са възможностите за кандидатстване?

МРРБ обяви процедура на 18 юни, която предвижда подкрепа на мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, включително за намаляване на енергийната бедност, в най-силно засегнатите от климатичния преход области на страната – Перник, Кюстендил и Стара Загора, както и общините Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Наличният бюджет за планираните по нея дейности е 196,4 млн. лв., като крайният срок за кандидатстване е 19.09.2024 г. На този етап по програмата няма сключени договори за финансиране и стартирало реално изпълнение по линия на Фонда за справедлив преход. Приоритет на Управляващия орган е първите проекти да бъдат одобрени още в края на тази година.

Поради спецификата на интегрирания териториален подход и предвидения двуфазен подбор на операции по „ПРР 2021-2027“ изпълнението на двата основни приоритета за подкрепа на общините ще стартира през последното тримесечие на 2024 г. По тях са предвидени средства за подкрепа на мерки за енергийна ефективност и обновяване на жилищни и обществени сгради.

До края на 2024 г. се предвижда да бъдат обявени процедурите за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (фаза 2 по Приоритет 1 и Приоритет 2), с които се предоставя възможност на общините за финансиране на проекти, в съответствие с одобрените проектни идеи по Приоритет 1 и концепции по Приоритет 2. Общият размер на безвъзмездните средства за 10-те градски общини – основни центрове на растеж, по Приоритет 1 е 638,5 млн. лв. Размерът на безвъзмездната помощ за 40-те градски общини е 1,3 млрд. лв.

Планира се нова покана за кандидатстване с концепции за интегрирани териториални инвестиции по Приоритет 2, в рамките на която всички заинтересовани страни могат да разработят и подадат документи.

За да се декарбонизира жилищният фонд на ЕС до 2050 г., Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) поставя амбициозни цели за изграждането и обновяването на сградите в държавите членки. Според нея от 2030 г. сградите трябва да бъдат с нулеви емисии. Реалистично ли е изпълнението й? Какви стъпки ще бъдат предприети, за да не търпи държавата ни санкции по директивата?

За повишаването на енергийната ефективност е необходим системен и цялостен подход, както и съгласувани съвместни усилия с други институции за прилагането му. Предизвикателството е да се изработи рамка на политиката, която действа за премахване на бариерите, като в същото време се осигуряват в достатъчна степен информация, стимули и капацитет, обезпечаващи инициативата на собствениците и инвеститорите да предприемат необходимите стъпки.

Действията са комплексни и се отчита, че са обвързани с фактори, като активно участие на потребителите за ефективното използване на енергията, управлението на производството и потреблението на енергия в сградата и професионалното управление на сградния фонд. В допълнение досегашната практика за енергийно обновяване на жилищни сгради в България показва, че поради влошеното им техническо състояние и поради изисквания на нормативната уредба към пакетите от мерки за обновяване освен мерките за повишаване на ЕЕ се включват и дейности за подобряване на техническите характеристики на обектите. Изпълнението на тези допълнителни мерки е допринесло за по-голям интерес към проектите и програмите за енергийна ефективност дори и при елемент на съфинансиране.

Част от възможните бъдещи подходи по отношение на акумулиране на средства за осигуряване на финансови инструменти, подходящи за различни целеви групи и типове сгради, е използване на публично финансиране за привличане на допълнителни инвестиции от частния сектор и/или за преодоляване на специфични слабости на пазара; оптимално използване на достъпния финансов ресурс от европейски фондове, международни финансови институции, специализирани фондове и програми, частни източници на финансиране и осигуряване на възможност за комбинация между различни публични и частни финансови механизми.

Във в. „Строител” имаме специална рубрика „Енергийна ефективност”, предлагаме и даваме възможност всички новости и стъпки, касаещи темата, да бъдат публикувани в нея, така до бранша и общините ще достига актуална, полезна и достоверна информация.

Ролята на медиите при изпълнението на мерките и програмите за повишаване на енергийната ефективност е значителна. Важно е гражданите и институциите да получават навременна и достоверна информация за различните програми, изискванията за участие в тях, сроковете, съвременните тенденции и иновации и други. Вестник „Строител“ като професионално издание, свързано със строително-инвестиционния процес, а и не само, е достоверен източник на информация, което е особено важно в наши дни, когато в социалните мрежи и интернет често може да се попадне на фалшиви източници, които могат да доведат до заблуждаване и дори финансов риск за хората.

МРРБ предоставя детайлна информация за възможностите за подкрепа и изпълнението на програмите, по които работи, на своята интернет страница, както и на сайта на Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ https://bgregio.eu.