Драмата с неремонтираните стадиони

В България стадионите са под всякаква критика. Повечето се рушат, прилежаща инфраструктура липсва, не се инвестира в ремонти, а сигурността е под критичния минимум. Напоследък се шуми около лицензирането им. Очаква се много от тях да бъдат затворени. Местата, където се работи добре и се развива базата, се броят на пръстите на едната ръка. Какво води до тази ужасна ситуация?

Един добър стадион е следствие от доброто функциониране на четири важни неща – собствеността, управлението, експлоатацията и поддръжката. В България имаме проблем на всички нива. Първо, не е ясно на кого са стадионите. Ако пък собственикът е ясен, той не се интересува от това. Поради липса на финанси, идеи или бог знае на какво той няма желание да инвестира и да развива съоръжението. В повечето случаи това е задължение на общините.
Управлението им у нас е меко казано неадекватно. Съвременният модел за стадион е мултифункционален обект. В него се помещават зали за много спортове, правят се концерти,
внедрява се търговска част и т.н. В Европа стадионите печелят пари от всичко, не само от футбол. Те са предприятия, които трябва да носят приходи. Те са инвестиция. Един хубав стадион струва от порядъка на 20 милиона евро. Поддържането пък е следствие на предните две неща. У нас, след като не е ясен собственикът, след като не се печелят пари, няма как да очакваме добра поддръжка. Цикълът се разкъсва и се получава порочен кръг, от който няма излизане. Практиката показа, че решение се намира само там, където има желание на собственика.
Отговорните органи за лицензирането на стадионите за вътрешния шампионат са Лицензионната комисия към Българския футболен съюз и общините. За евротурнирите обаче отговаря УЕФА. Техни представители еднолично могат да наложат ембарго на стадиона, след като са преценили, че той не отговаря на изискванията.
Всяка година нашите клубове берат голям срам в това отношение. ЦСКА беше спрян от участие, а другите клубове се скараха кой да играе мачовете си на единствения нормален стадион в София – „Васил Левски”. В провинцията е пълна трагедия. С изключение на 3-4 клуба всички останали имат големи проблеми. Налице са случаи, в които общините хем не стопанисват съоръжението, хем не го отдават на инвеститори. Концесията е чудесно средство, което може да подобри стадионите у нас. Общините и държавата трябва да осигурят възможност на хората, които искат да дават парите си за такова нещо, да развият идеите си. Проекти за нови стадиони и спортни бази години наред висят в общинските канцеларии. Реално строителство обаче няма.
В Борисовата градина имаше колодрум. В момента там не може да се види колоездач. Там сега е като джунгла. С такава съдба са много стадиони у нас. Общините и държавата трябва да реагират. Не е нужно да припомняме уравнението - един долар, вложен за спорт, спестява 3 долара за здравеопазване.

Красин Кръстев, председател на Лицензионната комисия към Българския футболен съюз:
Незаинтересоваността на общините руши стадионите

На какъв етап е кампанията по лицензирането на стадионите за новия шампионат?
До 31 май трябва да приключи лицензирането на футболните клубове. След нашите проверки установихме много нарушения. Дали сме препоръки и очакваме те да бъдат изпълнени.

Какви са най-честите нарушения, които забелязвате на стадионите?
Основно се сблъскваме с проблеми в областта на финансите. Знаете, стадионите са стари, нереконструирани от десетилетия. Това поражда съответни проблеми. Има изисквания и сертификати, които трябва да се получат от общините. Много от клубовете не могат да ги получат. Причината е липса на сигурност на стадионите.

Правите ли някакви компромиси, за да се запазят повече отворени стадиони в страната?
Всяка година ги инспектираме и изискваме от клубовете да правят колкото се може повече подобрения по базите си. Тъй като нещата са затлачени с години, много трудно е с магическа пръчка да се решат тези проблеми. Стадионите са строени за едно, сега трябва да се превърнат в друго. Липсва кардинална концепция как трябва да изглеждат. В много от случаите липсва заинтересованост от собственика. Това са предимно общините. Някъде пък терените са държавна собственост. Тяхната незаинтересованост довежда стадионите до плачевното им състояние.

Ще има ли масово затваряне на стадиони това лято?
Задали сме препоръки. Не мога да кажа дали клубовете ще успеят да се справят. Срокът за подобрения още тече. Има една наредба от 2000 г., която регламентира сигурност-та по стадионите. Въз основа на нея общинска комисия разглежда стадиона, дава препоръки и оценка става или не става. Там трябва да бъде свършена най-много работа.

Къде се работи най-добре?
Нещата в Бургас изглеждат обнадеждаващи. Стадион „Лазур” е перфектен. В Сливен също се стараят. Донякъде и в Благоевград могат да бъдат похвалени. В Ловеч са се заели много сериозно с ремонта на градския стадион и очакваме той да се превърне в добро и модерно съоръжение.

Как стоят нещата в „Б” и „В” група от футболното първенство?
И тук е сложно, защото финансите са още по-малки, дори никакви. Когато няма заинтересованост от общината, просто няма как да се влеят пари. Критериите за сигурност са високи и трябва работа за тяхното покриване.

Какво трябва да стане според вас, за да имаме някога хубави европейски спортни съоръжения?
Преди всичко собствеността трябва да е ясна. Трябва да е ясна и формата, под която стадионите ще се стопанисват – било то концесия или нещо друго. Трябва да има точен и ясен ангажимент и договорни отношения между ползвател и собственик.