Всеправославният обединител – свети великомъченик Димитрий Мироточиви Солунски

Доц. д-р Димитър Любенов Тюлеков,

Правно-исторически факултет на

ЮЗУ „Неофит Рилски“

В Солун всяка година на 26 октомври във втория град на някогашната Византийска империя има особена празнична атмосфера. Тя не е само заради прочутия солунски панаир, демонстриращ достиженията на днешната гръцка икономическа среда. Наистина Солун от 1913 г. по Букурещкия договор е град в Гърция с утвърден от по-рано консулски статут и винаги е космополитно място за делови контакти.

Солун е обвързан с отечествената ни история, която реално е жива с наличието на Българско неделно училище „Св. вмчк Георги Зограф“ и с българската общност там. Разбира се, и с множеството асоциации за Солунската гимназия, която продължава живота си в Благоевград, за българските църкви и културни институции там, за учредяването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО/ВМРО), за националните ни герои страдалци в „Бялата кула“ до Бяло море – крайна точка на вековния южен славянски поход. В освободителното движение на македонските българи Солун се възприема и като бленувана столица на химерната Независима Македония.

Всеки интелектуалец от Югоизточна Европа може да открие в Солун следи за историята, паметта и съвремието на неговата общност. Има премного доказателства, които са в състояние да съживяват прословутата „балканизация“ като злочесто геополитическо явление в съвременните издания на конфликтознанието.

В днешния свят ще бъде пагубно приложението на „балканската политическа практика“, която е недопустима във византийската геополитическа цивилизация. Реална фигура, която обединява всички православни държави на основата на християнските добродетели и евангелски ценности, е именно свети Димитрий Мироточиви – покровителят на родния си Солун.

Това особено място на св. Димитрий Солунски в общия православен сонм въобще не е случайно, а е просияло през вековете, защото неговата жива и действена вяра е засвидетелствана с кръв.

Св. Димитрий Ростовский (1651–1709), митрополит в Ростов и Ярослав, успява да състави добросъвестно житие на всеправославния светец, неговия най-паметен съименник.¹

Според написаното там свети Димитрий е роден в края на III век от Рождество Христово. Неговите благочестиви родители тайно изповядват християнството. Баща му е градоначалник на Солун и изпълнява Христовите заповеди, но не се осмелява явно да изповядва Неговото пресвято име, боейки се от страшните заплахи и жестоките гонения на езичниците срещу християните. Добрите съпрузи с милостиво сърце към другите се натъжават от липсата на техен дългоочакван наследник. Усърдните им молитви към Всевишния имат най-ценния плод. Рождението на бъдещия св. Димитрий е почетено на общоградски празник. Божията благодат почива върху него още от детските му години. Наставен свише от Дух Светий малкият Димитрий е кръстен в тайния родителски храм.

Родителите се преселват от временния живот и завещават на обичния си син пример за Богоугоден живот и целия си немалък имот.

Междувременно Максимиан, 286-305 г., съимператор на Диоклетиан, 284-305 г., най-жестокият антихристиянски владетел, узнавайки за смърт­та на солунския градоначалник, кани за разговор св. Димитрий. Забелязвайки, че той е разумен и храбър в боевете, римският владетел го назначава за управител на цялата Солунска област. Господарското послание е пределно ясно – „Пази родния си град и го очисти от нечестивите християни; предавай на смърт всеки, който дори само призове името на Разпнатия“.

Това височайше назначение бележи началото на публичното величаво изпитание, чийто единствен носител е именно свети Димитрий. Подобно на баща си, с добро сърце и мъдър ум безукорно изпълнява държавните наредби и императорски повели в управлението на об­ласт­та. Младият служител успешно защитава живота, имота, правата и сигурността на римските поданици. Но за разлика от покойния си баща той е истинският „втори Апостол Павел за жителите на Солун“. Успехите му в прославянето на Иисус Христос, разпънат на кръста, благите поучения в Неговите заповеди, обръщането на езичниците към светата вяра и изкореняването на скверното многобожие в онези времена на мракобесен официален поход срещу небесния свят на преследваната Църква означава само едно – смъртна присъда.

Гневът на Максимиан, пълен със злоба и лишен от любов към ближния, скоро се стоварва върху назначения от него солунски управител. Още преди пристигането на императора в града св. Димитрий поверява на своя обичан слуга Луп голямото си наследство със заръка да раздаде всичко на бедните и на нуждаещите се.

Отказвайки се категорично от земните блага, той устремява душата си към търсене на небесното богатство. Изповедта на свети Димитрий пред императора е силно доказателство за вътрешната му сила и непоколебимостта на дръзновената му вяра. Солунският управител признава, че е християнин, и започва да порицава езическото многобожие. Жестокият мъчител заповядва да затворят изповедника на истинската вяра в тъмница. Когато влиза там, светецът веднага започва да се моли със словата на пророк Давид: „Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.“²

Дяволът в желанието си да уплаши одухотворения предсмъртник се превръща в скорпион и се опитва да ужили светеца по крака. Димитрий се осенява с кръстно знамение и без боязън настъпва скорпиона, произнасяйки словата на Давид: „аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш“³.

Светецът бива удостоен с посещение от Божий ангел; небесният пратеник се явява пред него в ярка светлина с прекрасен райски венец в ръцете и рекъл: „Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен и твърд.“

Ангелското видение още повече утешава и ободрява страдалеца, като продължава да се радва в Господа и се весели в Бога, неговия единствен спасител.

Навън самодоволният император устройва игри за увеселение и се забавлява със зрелищни убийства. Неговият любимец, прочут борец, родом вандал, на име Лий след победната борба с удоволствие хвърля противниците си върху копия. Така намират мъчителната си смърт и множество християни.

Тези ужасни и често повтарящи се гледки на градския стадион предизвикват негодуванието на юноша християнин на име Нестор. Връзки на духовна дружба го съединяват със свети Димитрий, който е и негов духовен наставник във вярата. Подобно на евреина Давид, който се изправя срещу филистимеца Голиат, и Нестор добива кураж и пожелава да отиде на бой с императорския любимец. Преди това Нестор успява да посети в тъмницата Димитрий, като разказва за немилосърдните деяния на Лий, погубител на християните. Той получава от светеца благословение и молитва, осенявайки го със силното кръстно знамение, Димитрий предрича: „Ти ще удържиш победа над Лий и ще претърпиш мъки за Христа!“

На 25 октомври, най-вероятно 306 г., Нестор се приближава до мястото на езическото зрелище и на всеослушание възкликва: „Боже Димитриев, помогни ми в борбата с моя противник!“

Християнският воин влиза в бой с Лий, надвива го и изхвърля тялото му от подиума върху острите копия. В гнева си идолопоклоникът Максимиан веднага заповядва блаженият Нестор да бъде убит с копие. Когато императорът узнава, че Нестор влиза в единоборство с Лий по съвет и благословение на Димитрий, отмъстително нарежда да накажат и светия великомъченик.

В утрото на 26 октомври войниците заварват светия мъж да стои на молитва и на мига пронизват тялото му с копия. Така най-паметният солунски Христов изповедник предава своята честна и свята душа в ръцете на Създателя.

На мястото на блажената кончина на светия великомъченик се намира неговият верен помощник Луп. Той с кървавата риза и пръстена на своя господар извършва множество чудеса, за което е обезглавен.

Богупротивните християнски гонения престават и тогава вярващите построяват върху тайния гроб на свети Димитрий неголям храм, където се извършват много чудеса. Там един илирийски велможа Леонтий получава чудно изцеление на своя недъг.

В знак на благодарност към светеца той издига голям храм. При събарянето на малкия храм намират мощите на св. вмчк. Димитрий съвършенно цели и без никакво тление. От тях тече миро, а целият град се изпълва с благоухание.

На това духовно тържество се събира много народ и светите мощи са взети от земята с голямо благоговение, положени в скъпоценен ковчег и поставени в новия храм. Много болни веднага получават изцеление чрез помазване с изтичащото миро.

Изтичането на миро се оказва дивно знамение на Божията благодат. То започва от VII век и редица писатели и историци свидетелстват за това непостижимо явление. Мирото се описва като по-гъсто от водата и неприличащо на нито едно земно тяло. Даже народи, невярващи в Христа, ценят този дивен ток. При разоряването на Солун от османските турци през 1429 г. благоразумните от враговете възнамеряват да вземат със себе си известно количество миро, за целебната сила на което те чуват от много години.

Великият Божи угодник се прославя не само с мирото, а с многобройните си чудеса, така че свети Димитрий е и Чудотворец. Оставен от Бога за небесен страж и застъпник на родния си град, той според житието си много пъти спасява града от вражески нападения.

Християнската почит към Солунския чудотворец рано е пренесена в Тракия и Македония. Българи и гърци още от онези времена оживено си оспорват „покровителството на небесния стратег свети Димитрий от Солун“.

Българският опорен пункт е неговият славянски родов корен, според сръбски версии Димитрий е беден войник от гр. Срем. Всъщност от древни времена всички православни народи от региона заедно с русите проявяват особено честване на свети Димитрий Мироточиви.

Общоправославният небесен ходатай пред Бога има особено място в отечественото ни културно-историческо наследство.

Св. Климент Охридски, един от светите общобългарски седмочисленици, е безспорен автор на „Похвално слово за Димитър Солунски“.⁴

След падането на България под византийска власт благоговейната почит към светеца-воин на Христа въобще не отслабва. Тъкмо обратното. От новоосвещаваната търновска църква „Св. Димитър“ из събралото се множество е разнесен слухът за пристигналата по тайнствен път от самия град Солун чудотворна икона. От родовите владения на братята Асеневци през ноември 1885 г. започва успешното въстание, което бележи началото на Второто българско царство. Така именно мъченикът Христов Димитър въодушевява и направлява импулсивната антивизантийска съпротива и защитата на новоосвободената държава на средновековните българи.⁵

Повсеместно десетки поколения християни се впечатляват от проявената пред императора изключителна твърдост във вярата на Солунския чудотворец. Обществените нагласи през различните епохи намират израз в православната иконописна традиция.

 В средновековния период преобладаващият тип на изображение е допоясната фигура на светеца във военно облекло и снаряжение, представена в анфас. По време на Възраждането се налага иконографията на светеца в бойно облекло на червен кон и убиващ (или пред краката на коня е падналата фигура на антихриста, „неверника“, който лежи с лице към земята).

Въздействащите православни изображения в храмовете имат и скрит антиосмански импулс, тъй като са от времето на турските султани, когато всички християнски народи от Югоизточна Европа до началото на XIX век са техни безправни поданици. Житието на новомъченика Димитрий Сливенски, 1818–1841 г., е отлично доказателство за това.⁶ Неговите свети мощи са в храма „Св. Димитър“, Сливен.

Не е случайно изобразеното в една изключителна икона „Св. Димитър на трон“, 1729 г., с 12 житийни сцени. Тя се намира в църквата „Св. Димитър“ в с. Бобошево, Кюстендилско. От нея ясно се вижда свети Димитър, пълномощникът на Небесния Цар, стъпил върху отровния скорпион, обобщен образ на сатаната, антихриста, езичника, идолопоклонника, неверника и еретика.

Св. Димитър заедно със св. Георги са част от големите царски икони, разположени на иконостаса. През Възраждането двойката светци, братя близнаци в народната митология, са почитани като истински воини на Христа. Многобройни са храмовете и параклисите в цялото българско етническо землище, чиито патрони са св. Димитър и св. Георги. В региона на Югозападна България изключителни творби са иконите на банския иконописец Димитър Молеров, син на основателя на Банската художествена школа Тома Вишанов. Негови икони красят храмовете в двете неврокопски села Либяхово (сега Илинден) от 1833 г. и в Тешово от 1848 г.

До наши дни продължава възстановяването и строителството на свети места с името на Солунския чудотворец. Запазено е предание, че свети Димитрий посещава български земи, като проповядва християнството и събира средства за строеж на черкви. В с. Ресилово, Дупнишко, на мястото, където стъпва неговият крак, е построен параклис. През 1943 г. параклисът бива разрушен от местен жител, който след сбъдното съновидение се вразумява и възстановява паметника на друго място в селото⁷.

Много устойчиво измерение на паметта за св. Димитрий е българската именна система, като от стари времена са запазени по-стари и по-нови лични имена, като Димитър, Дмитрий, Митко, Димо, Димитрина, Митра...

Димитровден, Митровден, в народните представи е знак за началото на зимата. На 26 октомври завършва преходът от лято и есен към зима. Както братята близнаци поделят света на две половини, така и св. Георги и св. Димитър поделят годината – от Гергьовден до Димитровден да е лято, от Димитровден до Гергьовден да е зима. Затова е обобщаващата метеорологична прогноза „свети Георги лято носи, свети Димитър – зима“⁸.

Димитровден не е време само за сиромашки радости, но е налице и планиране на бъдеща стопанска дейност. Денят е наричан и „Разпуст, разпус“, защото приключва традиционният период, за който са цанени, наети дюлгери, овчари, говедари, ратаи и др. Всички работници се освобождават от стопаните, при които полагат наемния си труд срещу пари, храна и подслон. На същия или на следващия ден е цаняването за нова работа и място.

При едно по-детайлно проучване на съвременната християнска обредност не само по повод празника на свети Димитрий Мироточиви Солунски могат да се установят разнообразни практики: от курбанно-чорбарско чревоугодие с привкус на езически хедонизъм до предхристиянски ритуали за изцеление.

Всяка историческа епоха има и своя матрица на времето. Този печат се проявява в мислите, облеклото, храната, напитките, езика, културата на общуване, развлеченията и т.н. Свободната воля и изборът на свети Димитрий Солунски и на множеството Христови угодници е един – Любов към Бога и спрямо ближния, което значи жертвено служение на земята. Този път е неподвластен на времето и е единствено спасителен за всяка човешка душа.

Искрените молитви към Солунския чудотворец водят до изцеление на очни болести, слепота, преследва крадците, особено светотатци, крадци на икони и на всичко, принадлежащо на църквата. Но абсолютно основателно свети Димитрий Солунски в България е утвърден като покровител на строителите. Патронът на хиляди българи и след смъртта си чрез свещенодействените си чудотворения продължава праведно да гради и отхвърля всякакви помисли за грабеж, разруха, адска пропаст и гибел.