Според „едни” еколози, ако ремонтът на Закона за горите мине през парламента, България ще посрещне свършека на света още… утре!

Блазе на държава, която всеки се опитва да излъже или да й отмъсти, защото е по-скоро нисък, отколкото красив; защото жена му всяка вечер го бие с точилката; защото… Анджелина Джоли е влюбена безпаметно в него, ама на - проклетото американско посолство не му дава виза за Холивуд. Тежко и горко обаче на държава, която всеки иска да прецака…  по принцип. Просто защото не му се работи или защото не му се работи нещо смислено и полезно за околните. Ако някой все още не е разбрал, в България винаги е имало хора, които с „това” си вадят хляба: всяка сутрин стават, закусват и сядат да мислят как точно да излъжат я държавата, я някой нормален данъкоплатец – немощна старица, огрухан от живота едноличен търговец или мощна бизнес структура – няма значение. Ако успеят – окей, през следващите два-три месеца го удрят на живот. Ако не успеят – също не е зле, защото никой не ги е усетил и не ги е подкарал към следствения арест. Тоест могат да продължат с „мисленето” по пантофи и пижама, за което кой знае колко разходи не са необходими. За съжаление, през последните три-четири петилетки опазването на околната среда се превърна точно в такова „занимание”. Който не вярва – нека се върне няколко години назад и да си припомни „зелените” баталии срещу деривацията „Джерман – Скакавица”, взривовете в лавиноопасната зона над ски пистите в Банско, уличния протест в София в защита на Иракли, „постепенно” прераснал в масови сблъсъци между полицаи и еколози…Вярно – на „обратното” също сме се нагледали: безпощадно поголовна контрабандна сеч, ненормално застрояване на национални паркове, природни и архитектурни резервати, вандалско унищожаване на културно-исторически ценности…Но най-тъпото (или неконструктивно, казано на европейски език) е, че и едните (природозащитниците), и другите („обитателите” на законодателната и изпълнителната власт) вкупом си го изкарват на… най-удобните жертви – инвеститорите и строителите. И то по най-лесния начин – като слагат всички под един общ знаменател. Как става „това”, никак не е трудно човек да предположи. Управляващите (в лицето на Министерския съвет и Народното събрание) пишат и приемат такива закони, сякаш останалите обитатели на милата ни татковина са потенциални престъпници. А пък т.нар. еколози само чакат министрите, депутатите, кметовете и общинските съветници да направят една крачка „назад”, за да се разбунтуват и да обявят, че… всички са престъпници. Какъв е ефектът от всичко това? Съвсем очевиден – ефект няма. Или по-скоро има, но той в никакъв случай не е в полза на държавата, бизнеса и обществеността.   Последният пример в тази посока е пресен и както е тръгнало, ще става… все по-пресен. На 23 февруари 2011 г. Народното събрание прие нов Закон за горите. Две седмици по-късно – на 8 март, той бе обнародван в бр. 19 на „Държавен вестник” и влезе в сила в законния срок. След още три месеца – на 7 юни, в бр. 43 на „Държавен вестник” бе обнародвана първата ревизия на все още „топлия” нормативен акт, но… нито миналата зима, нито преди половин година откъм враждуващите лагери – еколозите и стопаните на зимните ски курорти, не бе проявен дори и половин признак на недоволство. Дето има една приказка – всички им гледаха сеира на управляващите и чакаха първия сняг, за да им покажат къде зимуват раците. На 2 декември, когато синоптиците изчисляваха от колко десетилетия не е имало толкова високи температури, тъжната вест се стовари връз главите на столичните скиори като гръм от ясно небе: лифтовете няма да работят, защото новият Закон за горите забранява просеките на съоръженията да бъдат прочистени. А така – с разните му там „възмъжали” фиданки, „щръкнали” на всички страни клонаци и прорасли с гъсти шубраци пътеки между пилоните на лифтовете – работата няма как да стане. Не за друго, а защото, като се случи нещо – отговорността няма да падне нито върху правителството, нито върху депутатите, нито върху столичните общинари. В общи линии, на „служебен език”, ситуацията – станала публично достояние чрез БТА, изглеждаше така: „Витоша ски” АД и „Въжени линии” АД не могат да прочистят просеките на съоръженията, което застрашава здравето и живота на хиляди любители на зимните спортове и туризма. Новият Закон за горите предвижда за обслужването на съществуващите лифтове и влекове да се учреди сервитут. Но за да кандидатства за сервитут, т.е. да придобие правото да ползва временно чужда собственост (в случая държавна), „Витоша ски” АД трябва към документите да приложи и влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), какъвто по онова време няма и никой не знае кога ще има. Освен това, съгласно новия Закон за горите, ползването на дадена писта става само след сключване на договор за наем. А с подобен статут в Природен парк „Витоша” се ползва единствено пистата „Витошко лале”. По принцип защото в частност - поне до началото на декември м.г. – никой не си беше направил труда нито да организира конкурс по „темата”, нито да се договори с потенциалните наематели. И накрая, без ПУП и без ясни правила за наемане на писти едва ли някой ще тръгне да подменя морално и физически грохналите лифтове и влекове, камо ли да тръгне да строи нови. С други думи – поне витошкият ски сезон е напът да изгърми, защото Законът за туризма забранява да се предоставят туристически услуги на некатегоризирани обекти…” Седмица по-късно – навръх студентския празник 8 декември (чудно защо ли?), т.нар. еколози най-после казаха тежката си дума: „Казусът с лифтовете на Витоша цели промени в Закона за горите и държавна помощ за ски инвеститорите. Идеята е в държавните гори на Природен парк „Витоша”, но и навсякъде другаде, да се допусне строителството на ски лифтове и влекове, като изсечените и застроени терени продължат да се водят гори, но само „на хартия”. Прилагането на подобна хватка ще позволи по-лесното застрояване на защитените природни територии и ще спести на инвеститорите милиони левове от административни процедури, които сега ограничават безразборното унищожаване на българската гора….” Кой знае защо „авторите” на това пророчество са вездесъщите активисти на една от най-известните коалиции, наречена „За да остане природа в България”. Откъде т.нар. еколози биха могли да провидят както злокобните намерения на „ски босовете”, така и моменталическото „слугинско раболепие”, с което правителството ще удовлетвори щенията на въпросните босове - един господ знае. Чудото обаче си е чудо. Само за 22 работни дни (в т.ч. съботите, неделите и коледните празници) „поръч­ковият” проектозакон за изменение и допълнение на Закона за горите беше написан, съгласуван с поне четири министерства, подложен на широко обществено обсъждане, приет от Министерския съвет и внесен (на 30 декември) в деловодството на Народното събрание. Нищо че е в обем от 34 000 знака (около 20 стандартни машинописни страници заедно с мотивите) съдържа цели 48 параграфа и с преходните и заключителните му разпоредби се ремонтират още три нормативни акта - Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за движение по пътищата. Защо се отнасяме така ехидно към природозащитните тежнения на екологичните организации, учредили коалиция „За да остане природа в България” и дръзнали да се опълчат срещу управляващите и каймака на едрия бизнес, изкупил де що има писти, хотели и съоръжения на Витоша и най-популярните зимни курорти Боровец, Пампорово и Банско? Обобщаваме с две-три изречения, защото който се интересува, може да порови половин-един час и всичко да му стане ясно. Иде реч за 25-30 организации, пръкнали се от първопроходника „Зелени Балкани” – Стара Загора. Главни действащи лица са Симеон Марин – син на все още вицепрезидента Ангел Марин, и Тома Белов – директор на дирекция Природен парк „Витоша”. Този кръжец от сдружения, асоциации и една партия – „Зелените”, стана популярен (поне в определени кръгове) още преди десет години, когато по никому неизвестни причини бяха въздигнати в ранг на… отговорници по „Натура 2000”. Без конкурс, без обществена поръчка, без нищо – просто така: речено-сторено! За две, три или пет петилетки напред. И срещу един нищо и никакъв бюджет, който по един тип документи е 300-400 хил. лв. годишно, но според други „твърдения” по-малко от 5-6 милиона лева не пада. Ефектът от цялата тази галиматия може да бъде проследен в няколко направления. Първо – в условията на дълбока секретност и комуникационна стратегия, граничеща с гробовното мълчание, от 2002 до 2009 г. около 34% от територията на България беше включена в „Натура 2000”. Тоест там, според нашенските тълкувания на евродирективите, нито може да се строи, нито да се оре, нито да се ходи на лов или по любов. Самосиндикално, разбира се, защото, ако двете ресорни министерства – на околната среда и на земеделието – разрешат (срещу съответната такса), човек дори барака може да си построи върху наследствения си имот. Колко точно собственици са изгорели покрай престараването на т.нар. еколози около „Натура 2000” – едва ли някой си е правил труда да изчислява. Факт обаче е, че за въвеждането, узаконяването и поддържането на „Натура 2000” Брюксел ни е отпуснал за първия програмен период – 2007-2013 г., около… 120 млн. евро. Които със сигурност ще бъдат усвоени, но не от злощастните собственици на „натурализираните” земи. Защото, поне по документи, на тях им се полагат по 70-80 евро за декар на година. Но само при едно условие: ако са изпълнили всички мероприятия според европейските изисквания, за които те хал хабер си нямат какви са. Но да се върнем на темата за горите и „лобистката” чума, която е напът да ги изпепели. Според т.нар. еколози поправките в Закона за горите ще бъдат гласувани „под строй”, защото така бил казал премиерът. Когато това се случи, собствениците на ски курортите тутакси ще хванат по една брадва и ще започнат да секат де що стъбло им се изпречи пред очите, за да прокарат нови писти и да построят нови лифтове. Цялата тази вакханалия ще става, без те да плащат на държавата и стотинка, защото оттук нататък на тях няма да им е необходимо да правят сложни чупки в кръста: според проектозакона скъпо струващото изключване на земята от горския фонд и промяната на нейното предназначение вече няма да са необходими. В цифри, пак според т.нар. еколози, загубите за държавата - само от бъдещата дейност на „Витоша ски” - ще е 50 млн. лева. А като прибавим тук и антиекологичната дейност на останалите собственици на ски курорти – към… 60 милиона през следващите няколко години. Не, няма грешка нито от недоспиване, нито от недоглеждане поради ниски метани в посока Министерски съвет. Каквито им на т.нар. еколози изчисленията, такива им и прогнозите за близкото бъдеще на Природен парк „Витоша”, Национален парк „Пирин”, Родопите, Стара планина и т.н. „Леки” цитати, но без да споменаваме медиите и колегите, защото те са били изработени по най-тънката лайсна и са се предоверили от най-чисти, да речем, подбуди: „Законът в услуга на олигархо-мафиотски структури… - Начинът, по който бяха предложени и одобрени поредните поправки в Закона за горите, издават гузното бързане на управляващите и опитите подготвяният погром над българската природа да остане скрит от обществеността… - Циничният, спрямо обществото, подход попречи да бъдат внесени и изобщо разгледани сериозните аргументи срещу измененията. Най-зловещите последствия останаха скрити. - Въпросният закон, освен че развързва ръцете на олигархо-мафиотските структури да приватизират абсолютно безконтролно горите ни, но и поощрява всякакви минали или бъдещи незаконни действия по масово изсичане на гори, с цел строежи на подемни съоръжения и ски писти… - Премахват се съществуващите гаранционни правила за добив и износ на дървесина от България. Последното е грубо нарушение на няколко европейски регламента за законен добив на дървесина и търговията с нея с цел недопускане на бракониерска сеч… - Защо се прави всичко това и кой би се облагодетелствал от ударната урбанизация и бетониране на българските гори заедно с широкото „разрешаване” на бракониерските сечи и износ на дървен материал!?... Прогнозите за бъдещи масови пожарища в националните ни паркове и местата, планирани за урбанизиране, са предсказуемо бедствие от тази кутия на Пандора, която сегашните управляващи отварят съвсем съзнателно… - Сегашните промени, очевадно обслужващи интересите на кликата на новите „феодали” на българските планински курорти и територии, бяха предшествани от предишни промени в Закона за горите и Закона за лова, които очертават съвсем ясно как една шепа хора са решили тихомълком просто да завладеят, унищожат, продадат и застроят българските гори и планини неусетно, но безвъзвратно…” Ако на някого му се е сторило, че долавя някакви болшевишки нотки в току-що цитираните изречения, хич да не си прави илюзиите – болшевишки са. Защото от тях човек може да научи „коя гадина как ще се облажи”, а не какви средства еди-кои си бизнесмени ще вложат за превръщането на Банско, Пампорово или Боровец наистина в елитни ски дестинации. Това обаче е бял кахър. По-важното е, че в стремежа си да не изпуснат „питомното”, т.е. да загубят влияние върху по-нататъшното използване на българските планини за „мирни” и родолюбиви цели, т.нар. еколози просто… лъжат. И мажат, естествено, защото Природен парк „Витоша”, Национален парк „Пирин”, Национален парк „Рила” и поне две трети от Родопите са защитени от други три нормативни акта – Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии и Закона за околната среда. А те, както гласи Законът за нормативните актове, си се явяват специални по отношение на Закона за горите (ЗГ). И са „примат” по отношение на уж вандалския ЗИД на ЗГ, т.е. преди някой да посегне към брадвата, трябва да провери задължително дали дървото пред очите му не попада пад закрилата на някой от тези три акта. На всичкото отгоре, ако някой наистина е искал да съсипва защитените територии (дори и срещу пари по банкова сметка), защо ли т.нар. скандален проектозакон не променя дори и една запетайка в споменатите току-що нормативни актове? Кой знае, както е тръгнало – с еколозите ще се занимаваме така, както се занимавахме с археолозите, – най-малко в два поредни броя. Защото темите са много, но дяволите, дето поддържат огъня под казана, се броят на пръсти. И въобще не им пука, че всички останали хем ставаме за смях, хем губим милиарди. Пример първи: Т.нар. олигархично-мафиотски босове на курорта Боровец, след приемането на измененията в Закона за горите, щели да спечелят от държавата някакви си 20 милиона (другите 40 милиона са разпределени поравно между Банско и Пампорово). Това, ако се случи, наистина е лошо. Ами ако проектът „Супер Боровец” не стане, защото проектозаконът не мине през парламента, къде ще „заминат” инвестициите в размер на 250-300 милиона? И защо т.нар. еколози, които днес са готови с „камънье и дървье” да замерят Министерския съвет и Народното събрание, на 11 март 2011 г. не обсипаха с благодарствени целувки министъра на околната среда и водите? Когато под негово ръководство Националният съвет за биологично разнообразие вкара в „Натура 2000” нови 244 935 хектара, отказа да благослови „Супер Боровец” и „Супер Паничище” и наложи екологично ембарго на нови 61 389 хектара от Западните Родопи, 31 801 хектара от Пирин и 72 000 хектара от Централна Стара планина? Помните ли приказката за лъжливото овчарче? Ха така. Понеже за пореден път се отплеснахме в разсъждения по „общи теми” и ни свърши мястото, да приключим за днес с един конкретен и достатъчно красноречиво онагледен пример. Пример втори: На 20 юли 2011 г. шефът на Сдружението за дива природа „Балкани” – Александър Дуцов (той е част от т.нар. природозащитно обкръжение на вицепрезидентския син Симеон Марин), изпраща до министъра на околната среда и водите „остър сигнал” (изх. No 0527/20.07.2011), в който се казва: „Опасност от пълно унищожаване на „местообитание 7210 – Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от съюза Caricion davallianae” и значително увреждане на „местообитание 7230 - Алкални блата на територията на страната” поради изграждане на фотоволтаичен парк на фирмата „Би Си Ай Холдинг” ЕООД в землищата на селата Ясеново, Голямо Дряново и Дунавци, Старозагорска област. Алармираме, че е пред стартиране проект на фирмата „Би Си Ай Холдинг” ЕООД за изграждане на фотоволтаичен парк в защитена зона BG0000261 - язовир „Копринка”. Поради некачествена процедура по оценка за съвместимост и лош доклад с липсваща информация за местообитанията от Приложение 1 има голяма вероятност пряко да бъдат унищожени или увредени - поради промяна в хидрологичния режим - 100% от националната площ на „Местообитание 7210 - Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от съюза Caricion davallianae”, както и значителна част от национална площ на „Местообитание 7230 - Алкални блата”, и двете - предмет на опазване в защитената зона. Настояваме за спешно прилагане на чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 на ЗБР - да спрете реализацията на проекта поради пълна липса на оценка на въздействията върху местообитанията от Приложение 1 на ЗБР. Случаят се нуждае от СПЕШНА намеса на министъра на околната среда и водите!”. Кратко, ясно и високопатриотично, нали? Ето защо четем друго едно писмо, този път писано от страна на „врага” и изпратено където трябва на 29 ноември 2010 година: „Съобщение! 1. Стартират обществени консултации по: Доклад за екологична оценка и доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона BG0000261 – язовир „Копринка” на ПУП – план за застрояване на имоти № 000252, № 000253, № 000334, № 000155 и № 000190 - в землището на с. Ясеново, община Казанлък, и имоти № 010001, № 010002, № 010003, № 010004, № 010005, № 010006, № 010007, № 010008, № 010009, № 000047 и № 000218 - в землището на с. Голямо Дряново, община Казанлък – за изграждане на фотоволтаичен парк за производство на електроенергия от ВЕИ с възложител „Би Си Ай Казанлък холдинг” ЕООД Информираме Ви, че в изпълнение на чл. 20, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка, ще проведем консултации с обществеността по изготвена ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА И ДОКЛАД ЗА ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНА ЗОНА BG0000261 - ЯЗОВИР „КОПРИНКА” НА ПУП – ПЛАН ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ… 2. Основание за изготвяне на екологичната оценка: За изработваните ПУП-ПЗ е изпълнена процедурата за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка (ЕО) по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка (Наредба за извършване на ЕО) и уведомяването по чл. 10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за извършване на ОС). Издадено е Решение № СЗ-38-ЕО/2010 от директора на РИОСВ - Стара Загора, с което е постановено да се извърши екологична оценка на ПУП-ПЗ. Територията, предвидена за ПУП-ПЗ, попада в обхвата на защитена зона ЗЗ BG 0000261 - язовир „Копринка”, по Директива 92/43 на ЕК за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приети с решение № 122/02.03.2007 г. на Министерския съвет, като планът подлежи на процедура по оценка за съвместимост на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за извършване на ОС. С Решение № СЗ-38-ЕО/2010 на директора на РИОСВ - Стара Загора, е изискано извършването на оценка на степента на въздействие върху защитената зона, като тя е представена в отделен доклад, неразделно приложение към доклада за ЕО. Екологичната оценка и оценката на съвместимост са изготвени съгласно изискванията на чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда от „Тетия” ЕООД – София. 3. Период на действие: Дадено е предварително съгласие за учредяване на право на строеж за срок от 30 години за изграждане на фотоволтаичен парк и необходимата техническа инфраструктура 4. Териториален обхват: Имотите, обект на изработваните ПУП-ПЗ, са разположени на около 14 км северозападно от Казанлък, на около 0,57 км югозападно от с. Ясеново, на около 0,55 км северозападно от с. Голямо Дряново и на около 3 км източно от с. Скобелево. Общата площ на имотите е 1137,395 дка, от които в землището на с. Голямо Дряново – 823,887 дка, и в землище на с. Ясеново - 313,508 декара. Имотите се състоят от нископродуктивни земи – пасища и мера – основно VII категория. Не се засяга горски фонд. 5. Засегнати елементи на Националната екологична мрежа: Територията, предвидена за ПУП-ПЗ, попада в обхвата на Защитена зона ЗЗ BG 0000261 - язовир „Копринка”, по Директива 92/43 на ЕК за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони „Натура 2000”, приет с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерския съвет. Планът подлежи на процедура по оценка за съвместимост - на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за извършване на ОС. С писмо изх. № КОС – 01 - 3582 от 29.11.2010 г. на директора на РИОСВ - Стара Загора, е дадено положително становище на Доклада за оценка на степента на въздействие върху защитената зона по чл. 24, ал. 3 – ал. 7 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони...“ Какво да добавим още? Ами… само няколко „неща”. „Фотоволтаичната” инвестиция е в размер на 200 млн. лева. Казанлъшките общинари са благословили проекта още през 2009 година. Триъгълникът между селата Ясеново, Голямо Дряново и Скобелево (както се вижда от картинките) има толкова общо с уникалните природни дадености на язовир „Копринка”, колкото строителството на блокове в столичния жк „Люлин” влошава качествата на питейната вода в язовир „Искър”. Тоест никак. Защо т.нар. еколози от Сдружението за дива природа „Балкани”, които участват в сдружение „За да остане природа в България”, в партия „Зелени” и т.н. – се обаждат седем-осем месеца по-късно – те си знаят. Фактът обаче си е факт: този фотоволтаичен парк, поне засега, няма никакво светло бъдеще. Въпреки че за община Казанлък 800-1000 нови работни места, пък било то и за година-две, са си глътка свеж кислород. Ами за останалите 34% от защитената ни (уж) територия? „Де е Киро на кирия?”, се питаше в една стара градска песен. „Никъде, възлегнал се е под дебела сянка и чака кирията да му падне отгоре!, гласи съвременният отговор. И ще стане! Въпросът е кой е Киро и за какво се бори, лежейки под дебелата сянка на закона…