Главболгарстрой инициира дискусия с фокус върху предизвикателствата с намирането на кадри в строителния сектор. По време на събитието бяха предложени  възможности за задълбочено разглеждане на важни въпроси, свързани със състоянието на пазара, търсенето на кадри и новите технологични тенденции.

Строителният сектор е с устойчив ръст за 2023г. с приходи от 28,5 милиарда лева и предвидени капиталови разходи от 10-11 милиарда лева до 2026 г., но и със сериозен недостиг на квалифицирани кадри, който се очаква да достигне 18 000 души в следващите 3-5 години. Това показват данните, изнесени на форума "Намиране и формиране на кадри за бъдещето на строителството: Изграждане на утрешния свят", иницииран от "Главболгарстрой". Сред ключовите теми беше необходимостта от разширяване на дуалното обучение, което да позволи на студентите и учениците да придобият практически опит още по време на обучението си. Министърът на образованието проф. д-р Галин Цоков представи данни за текущите програми за подготовка на специалисти и подчерта важността на сътрудничеството между държавата и бизнеса за адаптиране на образователните програми към нуждите на пазара. По думите му над 6 800 ученици от 8. до 12. клас изучават строителство и архитектура. “Нужни са последователни действия, както за продължаващо увеличение на техния брой, така и за технологичното и иновативното развитие на професиите”, подчерта проф. Цоков. „Много важна стъпка за развитието на професионалното образование и обучение е приемането на държавни стандарти и нови учебни програми, по които бъдещите специалисти да се подготвят“, добави той. 

Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика добави, че макар секторът да разполага със значителни финансови ресурси, основните предизвикателства пред него остават икономическата несигурност и липсата на квалифицирана работна ръка, особено в областите на инфраструктурата и съоръженията. Данните от анализа, подготвен от ИПИ сочат, че през 2023 г. в строителния сектор са наети 131 000 души, което е 5,9% от всички заети в икономиката. В строителство на сгради работят 50 000 души, в специализирани дейности – 47 000, а в строителство на съоръжения – 33 000. През 2023 г. в по-малките компании средната заплата е 1931 лева, а при големите (с над 250 наети) достига 2536 лева през 2023 г. или 63% над средната за сектора. 

Емил Ангелов, главен изпълнителен директор на „Главболгарстрой Холдинг“, подчерта, че въпреки промените в технологиите и процесите, хората остават основата на строителния сектор. С поглед към историята на компанията от 55 години, Ангелов отбеляза, че устойчивостта на човешкия фактор и знанията на екипа са незаменими, независимо от развитието на технологиите. По думите му една голяма строителна компания като Главболгарстрой има нужда от много и разнородни кадри, не са само специализирани строителни работници и инженери. „Миксът от специалисти е толкова голям, че има място за всеки. Една голяма строителна компания предлага ветрило от възможности за реализация“, допълни Ангелов.

Специален гост на събитието беше професор Божидар Янев, отговарял 30 г. за управлението на мостовете на Ню Йорк, преподавател в Колумбийски университет и доктор хонорис кауза на УАСГ.

Представителите на бизнеса и висшите учебни заведения с направление Архитектура и Строителство в страната поставиха акцент върху необходимостта от по-тясно сътрудничество между образователните институции и строителните компании, за да се осигури по-ефективна връзка между образование и заетост. По думите на представителя на МОН Ваня Тивидошева със стартирането на проекта „Учене към заетост“ тази година, студентите получават възможност за практически стажове в строителни компании, което ще подпомогне тяхната подготовка за реалната работна среда и ще улесни интегрирането им в трудовия пазар след завършване.

Дискусията подчерта нуждата от развитие на специализирано висше образование в областта на строителството, за да се отговори на недостига на умения в сектора. Университетите и техническите училища е нужно да предоставят обучение, съобразено с нуждите на пазара, за да подготвят завършилите за незабавна заетост и да осигурят ниски нива на безработица сред младите.

Въпреки че изкуственият интелект има роля в трансформацията на индустрията, остава важността на човешкия елемент, като хората са в центъра на строителните процеси и техният опит и знания остават незаменими, коментираха експертите.

Участниците в събитието се обединиха около необходимостта от тясно сътрудничество между държавата, бизнеса и образователните институции, за да се осигури устойчиво развитие на строителния сектор и подготовка на квалифицирани кадри, които да отговорят на бъдещите предизвикателства в индустрията.