Християн Николушев, управител на „Фрея Инженеринг“ ЕООД: Призът на КСБ има изключително голямо значение за нас

В рубриката „Строителни „Оскари 2023“ представяме компаниите, наградени по време на традиционния Бал по повод Деня на строителя, който се проведе на 25 октомври 2024 г. В класацията участваха 6029 фирми, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) и изпълнили процедурата по чл. 20, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за 2023 г. Победителите са избрани от тричленна комисия на основание декларираната информация от годишните отчети за 2023 г. в електронната система на ЦПРС и по определените показатели за оценка съгласно Правилника за годишната класация. Сред критериите за оценка за предходната година с най-голяма тежест е „Нетни приходи от продажби“. Следват „Средносписъчен персонал“ и „Дълготрайни материални активи“.

В настоящия брой Ви представяме фирма „Фрея Инженеринг“ ЕООД, отличена в Четвърта група „Строежи от благоустройствената инфраструктура, хидротехническото строителство и опазването на околната среда“ в раздел „Средни“ с първо място. Компанията има над десетгодишна история, свързана с изпълнение на проекти в областта на екологията и опазването на околната среда, като работи по проектирането, изграждането, доставката, монтажа и въвеждането в експлоатация на машини, съоръжения и оборудване на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, инсталации за предварително третиране на отпадъци, пиролизни процеси, както и инсталации за аеробно и анаеробно разграждане на биоразградими отпадъци и други биологични суровини. Друго направление в дейността на „Фрея Инженеринг“ ЕООД е автоматизация на индустриалните процеси и разработката, миграцията, интеграцията и поддръжката на облачно базирани SCADA системи.

Росица Георгиева

Ренета Николова

Г-н Николушев, „Фрея Инженеринг“ ЕООД беше наградена в годишната класация на Камарата на строителите в България (КСБ). Какво стои зад тази награда и какво е значението й за компанията?

Призът на КСБ има изключително голямо значение за нас. Ние не сме от фирмите, които се афишират на пазара, а оставяме свършената работа сама да говори за нас. Оценката от независима професионална организация като КСБ, която бих определил и като институция, е изключително признание за годините труд – не само моя, но и на целия екип на компанията. Достигнали сме виско ниво на развитие именно благодарение на екипа ни. Стартирахме като малка фирма, а сега получихме златната награда в раздел „Средни строители“, което за нас е голям успех.

Разкажете ни повече за дейността на компанията. Кои са по-големите проекти, по които сте работили в последните години?

„Фрея Инженеринг“ ЕООД оперира в т.нар. зелен сектор – основно в направленията „Отпадъци“ и „Води“. Дейността ни е в много различни аспекти – от пречистване на отпадъчни води (битово отпадъчни, инфилтрат и диджестат) до третиране на отпадъци от всички типове (биологични, смесени битови, последващи продукти, които се генерират в процеса на обработката на води и отпадъци). Като инженерингова компания се опитваме да дадем цялостно решение – от началото на един обект до експлоатацията на готовите съоръжения.

Първият ни голям проект беше изграждането на сепарираща и компостираща линия в гр. Бяла, Русенско, за регионална система за управление на отпадъците в регион Борово (Бяла, обл. Русе). Построихме и успешно въведохме в експлоатация анаеробна инсталация за разделно събрани биоразградими отпадъци на територията на Регионално сдружение за управление на отпадъците Русе, която мога да определя като „перлата в короната“ на компанията. Чрез наши партньори в Асеновград изградихме сепарационна линия за твърди битови отпадъци, биологично стабилизиране на подситова фракция, както и компостираща инсталация. В портфолиото ни влизат още много проекти, с които се гордея. Сред тях е работата ни по системата за тотален контрол на водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения на град Видин. Направихме първата в страната изцяло облачно базирана SCADA система за управление, като приобщихме към нея вече работещи пречиствателни станции, които доавтоматизирахме. Бяхме първите, които заедно с наши партньори покрихме американски стандарти за съхранение на лекарства. Изискват се специфични BMS системи, които се изграждат в складовете за лекарствени продукти, и ние направихме такава. Това дава възможност американски фармацевтични компании да съхраняват лекарствата в тези помещения, за които има много строг контрол по отношение на климатизацията.

Друг проект, който сме изпълнявали, е във Враца. Там изградихме първата автоматизирана линия за използване на биомаса с цел производство на топлинна енергия, като преправихме стари български котли, които са били произведени във Велико Търново. Ние успяхме да реновираме тези котли и сега във Враца един от ТЕЦ-овете оперира изцяло на биомаса. Във фирмата ни има различни екипи, които работят по проектирането на обекти, по изпълнението им, по автоматизацията на съоръженията, както и монтажни групи. Проектът във Враца е успех на хората, които отговарят за автоматизацията на обектите.

Също така ние сме пър­вите вносители в Бъл­гария на китайска технология за изцяло роботизирано орбитално заваряване. В Европа все още не се прилага такава, а тя може да се използва ефективно при заваряването на топло-, газо- и нефтопроводи, резервоари за съхранение на флуиди, както и големи метални конструкции. Вече имаме конкретни договори в това направление.

Кажете ни още за тази нова технология. Решава ли тя донякъде и проблема с липсата на кадри?

Технологията представлява роботизирана ръка, с която не само се заварява тръбата и/или листовият материал, а има постоянна връзка със заваръчния процес. Ние сме първите, които я внасяме у нас и в Европа. Тя дава възможност клиентът непрекъснато да получава данни за всеки заваръчен процес в реално време чрез облачно базиран софтуер, както и история на заваръчните процеси. Той може да следи как протича цялото действие – как се движи роботът, как се разтопява металът, как се изпълнява заваряването и т.н. По отношение на втората част на въпроса - роботите няма да елиминират необходимостта от хора в този процес. И това не е нашата цел. Напротив – хората са необходими, но с висока квалификация, за да управляват процесите, изпълнявани от машините. Отчитаме, че заваряването е вредно за здравето на човека, който стои зад заваръчния апарат и маската, и за нас е важно да внедрим използването на роботи за изпълнението на нашите обекти, като това повишава безопасността и защитата на нашите служители. Предстои да се проведат първите обучения за работа с технологията, както и демонстрация как функционира тя. Партнираме си с Пекинския технически университет в Китай, за да може съвместно да създадем необходимата среда за обучение на кадри.

Какви обекти предстои да стартирате?

Работим основно по изграждане на инсталации за третиране на отпадъци, като имаме няколко проекта в това направление. Надявам се скоро да можем да се похвалим с изграждането на инсталация, която ще обедини на една площадка всички видове съоръжения, по които сме работили през годините – от сепарираща линия през компостираща инсталация, пречистване на инфилтратните води от депото, анаеробна инсталация и вакуумно изпаряване. Досега на някои места сме правили само пречиствателна станция, на друго компостиращи съоръжения, на трето – анаеробна инсталация, на места частично комбинирани. А според мен всички те трябва да се обособяват заедно. Надявам се да спечелим този проект, който ще реализираме в чужбина. Ние работим активно и извън България – например в Украйна, но преди началото на войната там.

Като специалист, който е на терен, какви според Вас са предизвикателствата пред строителите?

Със сигурност най-сериозният проблем е свързан с липсата на кадри. Смея да твърдя обаче, че решаването на този проблем не зависи само от държавата, но и от самите компании. Не смятам, че централната власт трябва да преодолява сама трудностите. За мен нейната функция е да създаде необходимите условия за отстраняване на проблемите.

Обучителните центрове по различни професии са недостатъчни, което е спънка за нас, защото е важно да влагаме средства в развитието на своите служители. Например в направлението, свързано с автоматизацията на съоръжения и технологиите, които използваме в нашата работа, ние сами обучаваме нашите работници. Компанията инвестира в свои служители, които придобиха ниво „инструктор“, и те вече могат да обучават новите ни хора. Според мен държавата трябва да има политика, свързана с обучението на служители от компаниите. В центровете за заваръчни процеси, с които тя разполага в лицето на БАН, могат да се обучават до 4 души. Аз може да искам да квалифицирам 10 служители едновременно, но в случая няма как. Друг пример - един курс за най-базисно заваряване отнема 3-4 месеца в зависимост от това как се справя курсистът. А има още 2 различни способа за заваряване, обучението по които също би отнело по 3-4 месеца. Така чак след около година един човек може да достигне най-високата квалификация за заваряване. Очевидно е, че по отношение на цялостната система за подготовка на кадри трябва да се направят промени, за да се отговори на нуждите на бизнеса.

Понеже имате капацитет и опит в „зелените” технологии, какво мислите за твърдението, което се налага, че хартията и печатните издания са по-неекологични и оставят по-голям въглероден отпечатък, а електронните са „зелени“?

Не знам кой го твърди, но мога да заявя, че в момента хартията и печатните медии са доста „по-зелени“ от електронните медии. Причината за това е, че човечеството като цяло използва много фосилни горива за производството на енергия. А за функционирането на всяка електронна медия е необходимо електричество – първо някой да създаде информацията, да може да я направи достъпна и тя да се съхрани. От друга страна нека да проследим пътя на хартията. Дървото, от което тя се произвежда, първоначално „лови“ вредни емисии. При самия процес на производството на хартията се отделят емисии, но след това тя не остава непотребна. Тя може да се рециклира. Дори това да не бъде направено или пък да бъде замърсена, има способи, по които да се превърне в енергия. Трябва да се има предвид, че хартията като енергоносител е на едно от водещите места. Лошо е, когато хартията попадне в депата за битови отпадъци. Там вече започват да текат различни процеси, които са неблагоприятни за околната среда. Но тук е нашата роля - на работещите в този сектор. Ние трябва да информираме обществото, че хартията е енергоносител и че може да бъде полезна. Дори след като отдаде енергията си, хартията се превръща в торфен подобрител. Това е продукт, който намира приложение в земеделието. Наблюдава се липса на хранителни вещества в почвата. В момента повече земеделци поради намалена производителност се опитват да се справят с проблема чрез използването на химически торове, а не се обръща внимание на органичните. В световен план вече на инсталациите за производство на биогаз започва да се гледа все повече като на съоръжения за производство на торфени подобрители, а на газта - като на вторичен продукт.

В България бяха изградени три инсталации за справяне с биологичните отпадъци от бита, като анаеробното съоръжение в Русе е едно от тях. За съжаление в следващите години се очертава в страната да не бъде изградена нито една такава инсталация. Причина за това е политиката на централната власт в тази област. Беше преценено, че с европейски средства ще се финансират аеробните способи за третиране на отпадъците. Това е процес, който ни е познат като компостиране. Същият е свързан с изразходване на енергия, а не производство, какъвто е случаят при анаеробните инсталции. Просто казано, едният процес консумира енергия, вместо да произвежда такава, което води до по-големи разходи за третирането на биологичните отпадъци. Биологичните отпадъци от домакинствата според мен нямат структура, за да може компостирането да тече гладко. Най-простият пример в тази посока е, че са необходими машини, които да обръщат материала, т.е. изразходва се дизел, газ или ток. Докато при анаеробните процеси процесът тече наобратно, генерира се енергия, която се отдава към домакинствата. Тези съоръжения са по-скъпи, но пък са по-устойчиви.

Четете ли в. „Строител“? Полезно ли Ви е изданието?

Да, разбира се, чета го редовно. За мен вестник „Строител“ е много полезен. Чрез него можеш да си „свериш часовника“, да получиш важна информация за отрасъла и всичко, свързано с него. Има техническа насоченост, което ми допада. В изданието има много полезни материали, например представят се компании, които са интересни. Вестникът казва: ето ги хората, те са направили нещо ново и интересно. И за мен това е много ценно.