Инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София: Трябва да повишим авторитета и самочувствието на строителите

Инж. Качамаков, заедно с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев взехте участие в Общото събрание на Конфедерацията на международните контрактори (CICA). Какви бяха основните теми, които се разглеждаха? Има ли неща, които касаят и българските строители?

Новината, която мога да споделя, е, че CICA има вече нов президент в лицето на Хуан Армандо Викуня от Чили. Той беше избран на Общото събрание, като мандатът му е две години.

Направихме отчет и на дейността за изминалия период, в който заемах поста вицепрезидент на Конфедерацията. Отбелязаха се редица резултати и положителни насоки. Основното, на което бих искал да обърна внимание, е много добрата комуникация с експертите от FIDIC, защото CICA участва в няколко работни групи по условията на договорите на FIDIC, които са много важни за строителния бранш. Знаете, че на няколко години излиза ревизия на книгите, в която се вземат под внимание всички тези мнения и предложения и от страна на строителите.

Има един т.нар. колаборативен подход, който се опитваме да наложим. Същността е, когато има идея за определен проект, на етапа на подготовката да участва и строителна фирма, която със своята експертиза да съветва и консултира възложителя, за да може да бъдат избегнати проблемите, които идват от недобре изготвен проект и с които всички ние сме запознати, включително и в България. Бизнесът навсякъде е един и същ и е изправен пред сходни трудности. Намерението е привлеченият строител да работи като консултант още в самото начало – от идейната фаза до самата процедура, като се предвижда и бюджет за този ангажимент. Тоест, това ще бъде заплатена услуга. Важно е да уточня, че не става въпрос за инженеринг, в смисъл строителят да подготви нещо, което след това задължително да строи. Няма такова задължение, той може само да участва в подготовката, а след това проектът да бъде спечелен и възложен на друга строителна фирма. Няма, разбира се, ограничения да кандидатства и в процедурите по възлагане, стига да отговаря на условията. Важното е като консултант да допринесе с неговата експертиза да бъдат минимизирани проблемите при изпълнението от строителна гледна точка.

В рамките на форума на CICA имаше редица срещи с големи възложители и финансиращи институции като Световната банка, които приемат положително тази идея. Надявам се в крайна сметка тя да се реализира и на практика. Това, което CICA прави, е да убеждава всички възложители и финансови институции в смисъла и ползата да се избягват превантивно проблемите, които могат да се появят по време на строителния процес.

Друго нещо, което е важно да се спомене, е, че се опитваме да разширим членството в CICA. Водеха се редица разговори за привличане на т.нар. ислямски държави. Става дума за страните от Близкия изток, както и Индонезия. Очаквам да имаме в скоро време разширение на партньорите и членовете на Конфедерацията.

От страна на КСБ предложихме следващото Общо събрание на Конфедерацията, което е планирано за пролетта на 2025 г., да се проведе в София. Нашата идея ще се обсъди от новия борд и ако се приеме, ще бъдем за първи път домакини на това събитие от изключително сериозен международен мащаб. Това ще е много полезно за КСБ, защото ще дойдат хора от целия свят в България.

От позицията Ви на зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП София каква е оценката, която бихте направили на отминаващата 2024 г.?

Годината беше трудна най-вече заради нестабилната политическа обстановка, защото вървяхме от избори в избори. Това не е добре за бизнеса и планирането на строителния процес. Още нямаме и приет бюджет за 2025 г. Не мога да не отбележа обаче, че въпреки ситуацията стартира Инвестиционната програма за общински проекти. Голяма част от договорите с местните власти са подписани, а вече има и получено финансиране. Надявам се реализацията им да започне успешно и да бъдат разплащани навреме.

Предизвикателство пред бранша остава и продължаващият проблем с липсата на кадри в България. Секторът изпитва остър недостиг на качествени строители и майстори. През тази година много повече компании започнаха да вкарват работници от трети страни. Има вече и пионери фирми, в които работят цели бригади от чужди работници.

Другият проблем, който все още не е решен и ще продължим нашите усилия в тази посока, е неразбирането и нежеланието на възложителите да залагат условията на договорите по FIDIC. Въвеждането им е сред основните политики на Камарата на строителите в България. На всички срещи, които провеждаме с централната и местната власт, го коментираме, защото считаме, че това е начин да се поставят ясни правила, които да защитават и двете страни.

Целта ни е да заложим в закона правилата на FIDIC да се прилагат за договорите за строителство. За съжаление на този етап не успяваме, като една от причините е и липсата на отговорни фактори, с които можем да говорим и които могат да поемат твърд политически ангажимент в дългосрочен план, защото това е политическо решение.

Какво бихте определили като успех през годината и за какво не Ви стигна времето?

Аз бих определил като успешна цялата дейност на ОП София през годината и на КСБ като цяло, тази консолидация, която се вижда, обединението около общите приоритети и цели. Не ни стигна времето да обясняваме повече на политиците и възложителите за ползите от това да има ред в процедурите и начините на изпълнение и отчитане на строителството и да имаме някакъв реален резултат в това направление.

Кои според Вас са актуалните предизвикателства, с които строителният бранш ще трябва да се справя през 2025 г., и какви са стъпките, които може да предприеме КСБ, за да се постигне тяхното решаване?

Едно от предизвикателствата, пред които сме изправени, е, че ние трябва да повишим авторитета и самочувствието на строителите. Защото нещата, които градим, са видими от всички, но много често те остават неоценени и неглижирани. Това е сред приоритетите, на които трябва да обърнем специално внимание като бранш.

Другото отново е свързано с липсата на кадри. Това от няколко години е проблем в сектора, като вероятно ще продължи да се задълбочава. Много ми се иска в даден момент да стигнем до онова ниво на строителството в България, включително и финансово, при което строителните фирми да можем да увеличим значително заплатите на нашите работници и да върнем онези, които заминаха в Западна Европа и на други места по света. Желанието ми е те да намерят смисъл да се върнат в България, защото вкъщи е най-добре.

Предизвикателство през новата година ще бъде и успешната реализация на споменатите общински проекти. Въпросът е как ще тръгнат и дали ще могат да бъдат завършени в срок и без проблеми. Важно е да се каже, че много разчитаме всички възложители да повишат административния си капацитет, за да върви целият процес по-бързо. Надявам се и ние като строители да можем да отговорим адекватно на обема работа.

Не на последно място ще спомена отново и договорите по FIDIC. Ще е предизвикателство през 2025 г. да завършим това, което не успяхме през 2024 г. Знаете, че в цветната палитра на FIDIC имаме т.нар. Зелена книга, която се опит­ва­ме да популяризираме. Тя е изключително удобна и практична за българските условия и състояние на администрацията и за нас, строителите, към момента.

Всъщност Вие сте двигателят на въвеждането на договорите по FIDIC? Как напредва процесът, какви стъпки направиха КСБ и ОП София и какво предстои?

Ние организирахме редица семинари по темата специално в Областното представителство на КСБ София. На тях няколко пъти се разглеждаха различните книги по FIDIC. Включително проведохме и обучение, което дава възможност хората, които са го преминали, да управляват такива договори. Участниците в него получиха лиценз от FIDIC, което ги прави на практика експерти, които могат да администрират и международни договори.

Това, което направихме до момента, е, че Камарата участва и подкрепи превода на новата редакция на специфичните условия на Жълтата книга, която е за инженеринг. Тя вече е готова. Добрата новина тук е, че беше приложена при реализирането на редица ВиК проекти.

В момента е в процес преводът на Зелената книга. Почти сме готови и с нея. Ние трябва да популяризираме сред широката общественост това постижение, както и да дадем възможност на възложителите да се запознаят с нея. Преимуществото на тази книга е, че тя е много опростена и лесна за управление. В същото време в нея са заложени всички предимства и ползи от другите книги на FIDIC. Условно тя се използва при изпълнение на договори за строителство, за проекти с бюджет до 5 млн. долара. Разбира се, рамката е ориентировъчна, но в България това означава, че може да обхване над 90% от проектите, които се възлагат. За по-големите проекти са налични Червената и Жълтата книга.

Много важно е да се разбере, че при сключването на договорите трябва да бъдат спазвани Златните принципи на FIDIC. Става дума за равнопоставеност между възложител и изпълнител. Всеки има своите права и задължения. За съжаление това разбиране е доста изкривено в България и ние като Камара се борим да достигнем момента, в който да сключваме договори, в които интересите и на двете страни да бъдат еднакво добре защитени. Тук отново искам да наблегна, че е необходимо подобряване на административния капацитет при възложителите, но и при нас, строителите. Изключително важна е ролята на надзорните фирми. За да може тази система да работи, трябва и третата част от процеса (т.нар. инженер) да има нужната експертиза. При тях също ще е необходимо да обучат своите хора, за да могат да стигнат до ниво, в което да се държат като истински инженери на проекта. Има много сериозни надзорни фирми с капацитет и просто трябва да подходят отговорно и да се подготвят. В противен случай, ако няма компания, която да изпълнява ролята на инженер на обекта, всичко друго ще се обезсмисли.

Работите активно и по отношение на дигитализацията на строителния сектор. Как компаниите могат да станат по-конкурентоспособни с въвеждането на дигиталните технологии? Виждаме, че новата Европейска комисия посочва като основен приоритет именно повишаване на конкурентоспособността на европейския бизнес?

Ние от години говорим за ползата от дигитализацията, която мога да кажа, че към момента донякъде е невидима, защото ползите от оптимизацията се разбират впоследствие. Предимствата от по-доброто управление на ресурси, от намаляването на двойната работа, която понякога е необходима за коригиране на грешки или пропуски в даден проект - всичко това при една добре и правилно въведена цифрова среда се намалява до минимум. На нас като строители това ни дава ползи - един път спестяване на време и ресурс, а да не говорим за спестените нерви. Също така има и по-голяма печалба за самите строители. Безспорно има и разходи, които всяка една фирма трябва да е готова да направи. Но моето лично убеждение е, че всеки инвестиран лев за дигитализация се връща многократно обратно към компанията

Искам да отбележа, че много фирми все по-често започнаха да прилагат цифровите методи за измерване, например с дронове. Това е нещо, което спестява ресурс. Използвайки машини за подобен тип дейности, от една страна, намаляваме времето за извършване на работата, а от друга - увеличаваме точността, което ни позволява да се справяме и с по-малко работна ръка. Това е бъдещето, защото в Европа на много места работят вече единствено и само по този начин, да не говорим зад Океана.

Член сте на Съвета на директорите на в. „Строител“. Изданието стана на 15 г. през 2024 г. Как оценявате развитието на медията, мястото и ролята й за бранша?

Първо бих искал да подчертая, че много се радвам, че съм част от един от най-успешните проекти на Камарата на строителите в България. От създаването си до днес в. „Строител“ е неотлъчно до КСБ, до фирмите и бранша. Мястото и ролята на медията за утвърждаването на Камарата пред институциите и обществото, както и за издигането на авторитета на организацията е безспорно. Наред с това в. „Строител“ не спира да се развива, успешно съчетава печатната медия с електронното издание и социалните канали. През 2025 г. предстоят още нови формати, които ще предложим с цел да допринесат за още по-широкото популяризиране на политиките и дейността на КСБ. Използвам случая да поздравя екипа и прокуриста и главен редактор и да Ви пожелая да продължавате все така професионално и обективно да отстоявате интересите на строителния сектор и да изграждате мостове, които да ни свързват – помежду ни като бранш и с институциите, обществото и хората.

В какви направления ще насочите усилията си през 2025 г.?

Както вече споменах, едно от направленията, в които ще работя, е повишаване на авторитета и самочувствието на българските строители. Трябва да се научим да имаме добро самочувствие, защото през последните години нашият имидж доста пострада. Който не се сети, той не ни нарича с какви ли не обидни епитети.

Според мен е много важно и ще насоча усилията си за създаване на по-добри отношения между фирмите в бранша. Малките и големите винаги са работили в симбиоза и трябва да продължават да го правят, защото не могат да се справят едни без други.

Сред приоритетите ми е и подкрепата за малките и средните компании, които всъщност са гръбнакът на бранша. Понякога те срещат сериозни трудности, защото разполагат с по-малък ресурс и при повече нестабилност в сектора са изправени пред много предизвикателства.

Друго нещо, което е изключително важно за бранша, е да се опитаме да създадем една по-добра нормативна база за изпълнение и отчитане на строителството. Отново говорим за FIDIC, за BIM, за дигитализация на процесите. Столичната община са пионери в тази област и е похвално, че започнаха да дигитализират една голяма част от услугите, които предлагат. Много се надявам скоро да се похвалим с електронно разрешение за строеж.

Разбира се, също така да се опитаме да намерим трайно решение на проблемите с цените и инфлацията. Това е тема, която ние слагаме под общото название „индексация“. Става дума за методика или механизъм, който да позволи да има спокойствие и по-голямо доверие между възложители и изпълнители и повече устойчивост, ако по някаква причина отново се случи подобен катаклизъм, както беше по времето на COVID-19 и лавинообразното повишаване на цените.

В навечерието на коледно-новогодишните празници какво бихте пожелали на своите колеги, на целия бранш и на читателите на в. „Строител“?

Желая им здраве, да носят гордо името български строител! Пожелавам им и успешно реализирани и достойно и навреме разплатени обекти. Нека 2025 г. да бъде и по-спокойна и да донесе просперитет и на бранша, и на страната ни.