КЗК остави без уважение жалбата на КАБ срещу изграждането на инженеринг на СУ „Св. Патриарх Евтимий” в Пловдив

Емил Христов

Комисията за защита на конкуренцията остави без уважение жалба на Камарата на архитектите в България (КАБ) с вх. № ВХР2120/01.11.2024 г. срещу Решение № F576646 от 4 октомври 2024 г. на зам.-кмет на община Пловдив за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) за изпълнение на обект: „Изграждане на нова сграда на СУ „Св. Патриарх Евтимий“ - гр. Пловдив, в УПИ IV-514.2000, гр. Пловдив, ПИ № 56784.514.2000 по КККР на гр. Пловдив“. Това пише в определение, публикувано на сайта на КЗК.

В документа е записано, че в жалбата на КАБ се съдържа искане за налагане временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка, направено на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП.

„Предвид изложеното, може да се заключи, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. Отчитайки баланса между интересите на страните, КЗК установи, че спирането на процедурата би накърнило както интересите на възложителя, така и интересите на широк кръг лица, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка следва да се остави без уважение”, се посочва в определението на КЗК.

На 21 ноември Камарата на архитектите в България (КАБ) и Съюзът на архитектите в България (САБ) дадоха пресконференция в Пловдив по повод възлагане изграждането на определени обекти „на инженеринг“, на която заявиха, че възлагането на инженеринг на значими публични сгради не води до качествени резултати и създава риск от възникване на корупционни практики и неефективно разходване на обществените средства.

Камарата на строителите в България (КСБ) реагира на отправените „неверни, немотивирани, субективни и тенденциозни внушения“ и излезе с официална позиция, публикувана на сайтовете на браншовата организация и в. „Строител“. Позицията на КСБ беше изпратена до ключови институции, като МРРБ, АПИ, КЗК, АОП, НСОРБ, КРИБ и др.

В позицията на КСБ се посочва, че „инженерингът е само една от предвидените форми на възлагане в Закона за обществени поръчки, като самият той не задължава и не ограничава всеки един възложител според собствените си виждания, ресурси и времеви възможности да направи своя информиран избор на стратегия за възлагане на всяка една поръчка. Ограничаването на една световно призната практика ще бъде форма на обслужване на конкретен интерес на част от участниците в инвестиционния процес. Именно подобно ограничение би повлияло на качеството, ефективността и ефикасността на изпълнение на голям брой обекти“, се казва в становището на Камарата.