Доц. д-р инж. Венци Божков, зам.-декан по научната и международната дейност на Хидротехническия факултет в УАСГ: Планираме трета кръгла маса, посветена на безводието и предизвикателствата пред напояването и хидроенергетиката

Доц. Божков, каква беше изминалата 2024 г. за Хидротехническия факултет (ХТФ) на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Какво може да се отчете по отношение на обучението и подготовката на Вашите студенти?

2024 г. беше празнична за Хидротехническия факултет. На 7 и 8 ноември отбелязахме 75 години от основаването на ХТФ. С това честване поставихме началото на организирането на кръгли маси във факултета по въпросите на водите и водното дело в страната. Проведохме две такива, които преминаха при голям интерес. В тях се включиха колеги от академичните среди, от администрацията и практиката. Имаме идея и за трета кръгла маса, която планираме след януарските празници. Тя най-вероятно ще бъде посветена отново на безводието и предизвикателствата пред напояването и хидроенергетиката.

В ХТФ в момента се обучават малко над 300 студенти в редовна и задочна форма. Задочниците са около 70. Заедно с това всеки семестър имаме и чуждестранни студенти по програмата „Еразъм+“, които избират да слушат дисциплини от ХТФ по време на престоя си в УАСГ.

Броят на студентите в ХТФ расте бавно, но все още по наша преценка не е достатъчен, за да обезпечи нуждите на водното ни стопанство и на администрацията. Както каза колега на последната ни кръгла маса, ако не обърнем достатъчно внимание на кадрите, може скоро да се окаже, че ще има вода, но няма кой да я управлява и да се грижи тя да достига до гражданите.

Ние сме доволни от нашите възпитаници, повечето от тях се стараят в учебния процес, взаимодействаме си добре и се уважаваме. Преподавателският състав заедно с колегите студенти от по-горните курсове се стремим да помагаме на младите хора, които са в началото на своето висше образование, да осъзнаят факта, че са направили правилен избор да са в ХТФ. Целта ни е по този начин да намалим броя на напускащите след първи курс, който за съжаление все още е обезпокоително висок.

През миналата година деканското ръководство организира и проведе редица научни форуми, които бяха приети изключително добре от академичната общност и от Вашите студенти.

Вярно е. Освен споменатите две кръгли маси използваме всякакви поводи да събираме хората от водната общност и нашите студенти. Например отбелязваме заедно юбилейни годишнини на изтъкнати колеги. Имаме и други събития, които от време навреме ни дават възможност да общуваме помежду си, като привличаме и студенти сред нас, за да може отрано те да се докоснат и да станат част от тази общност.

Аз като заместник-декан поддържам един списък с имейл адреси на колеги, който сме нарекли „Приятели на водата и на ХТФ“. Хората, които са в него, редовно получават информация за наши инициативи, събития, срещи с колеги – българи, успешно реализирали се зад граница, за интересни книги в университетската библиотека и подобни. Ако някой Ваш читател иска да се възползва от тази възможност, може да ми изпрати имейл адреса си на bojkov_fhe@uacg.bg и аз ще го включа в този списък.

През 2024 г. имахме две срещи с колеги, които се развиват професионално в чужбина. Първата бе на 30 май с инж. Данаил Дамов, директор „Хидрология и хидравлика“ в канадската компания AtkinsRealis. Втората - на 7 октомври с проф. д-р инж. Величко Цачков от Мексиканския институт по технология на водите, който беше няколко месеца гост-професор в УАСГ.

За информацията, която изпращаме на „Приятели на водата и на ХТФ“, разчитаме на идеи и предложения за събития и от колегите в списъка. Техните хрумвания са добре дошли.

Имаме много хидроинженери по света, с които се опитваме да установим контакт, за да може да си партнираме по всички възможни начини по теми от взаимен интерес и в полза на нашите студенти, които искаме да бъдат отворени и с широк кръгозор.

Темата за безводието, за работата по реновирането на водо­преносната мрежа и за състоянието на язовирите в България практически е ежедневие за голяма част от преподавателите на ХТФ.

Така е, болшинството от колегите от специализиращите катедри във факултета се занимават със споменатите проблеми извън задълженията си в учебния процес. Участват в различни национални и международни проекти, членове са на работни групи с акцент нормативна уредба, включват се в работата на експертни съвети и в басейновите съвети на четирите басейнови дирекции, съветват и помагат на собственици и оператори на хидротехнически съоръжения и системи.

Въпросът Ви ме под­сеща и за един от проблемите пред хидроинженерите. Това е много честото неглижиране в различни случаи на тяхното експертно мнение от ръководителите им в дадено държавно предприятие или администрация. Проблем, разбира се, е и широко дискутираното ниско заплащане.

Другото, което бих искал да спомена точно тук, е, че повечето от хората - не казвам специалисти, които са ангажирани с управлението на сектора и различните негови отрасли, много малко четат. Това се отнася както за съответните нормативни документи, така и за българската техническа литература по въпросите на водите. Тази литература не е никак малко и никак остаряла, въпреки че началото й е поставено преди повече от 100 години с издаването през 1914 г. на първата книга в областта на водите. Тя се казва „Водното дело – състоянието му в някои западноевропейски държави и как да се уреди то у нас“ с автор инж. Панайот Киселков. Книгата е капитален труд в теорията и практиката на водното дело и е издадена посмъртно, защото инж. Киселков загива 1912 г. в Балканската война.

Доказателство за твърдението ми, че всички твърде малко четем писаното от тези преди нас и нормативните документи, са неизпълнените задължения, например има пропуски в множество текстове от Закона за водите (ЗВ). Липсата на някои законово определени документи в ЗВ в никакъв случай не помага на работещите във водния сектор. Друго доказателство е, че последните няколко десетилетия голяма част от изключенията от добрите практики в сектора са се превърнали в „добра“ практика у нас. И обратно - у нас по-скоро са изключения за този период някои от добрите практики в сектора. Много примери могат да бъдат дадени за това твърдение, за които колегите веднага ще се досетят.

Накрая бих препоръчал на читателите на вестник „Строител“ едно много интересно четиво от инж. Иван Мавров, писано 1920 г., със заглавие „Неуредицата във водното дело у нас и изгледи за уреждането му“.

Ще запомним 2024 г. и с командировката на доц. д-р инж. Борис Цанков до Антарктида.

Да, през миналата година доц. Цанков беше за втори път в състава на поредната българска полярна експедиция в базата ни на остров Ливингстън. Там той започна изграждането на водоснабдителната система на базата, по която, доколкото знам, ще работи и по време на следващата експедиция през 2025 г.

Искам да отбележа, че доц. Цанков е третият колега от УАСГ, работил на Антарктида. Преди него там са били колегите от Геодезическия факултет - доцентите Борислав Александров и Юри Цановски, които имат съответно шест и две експедиции. Всички в Университета по архитектура, строителство и геодезия се радваме за тях и малко им завиждаме, но благородно.

По-рано споменах за двама наши колеги, възпитаници на ХТФ, които са се реализирали успешно в чужбина, същото може да се твърди и за много други от останалите факултети на УАСГ.

На финала бихте ли отправили пожелание за читателите на в. „Строител“ за 2025 г.

Пожелавам на целия екип на вестник „Строител“, на строителния бранш и на всички читатели на изданието на КСБ, на техните семейства и колеги много здраве, успехи, късмет и вдъхновение в бъдеще.