Тунелопробивната машина за разширението на Линия 3 от метрото към кв. „Слатина” започна работа

С официална церемония започна прокопаването на тунелите от разширението на Линия 3 от метрото в София – от Военна академия „Г. С. Раковски“ до бул. „Цариградско шосе“. Участъкът е с дължина 6 км и ще е с шест метростанции (МС). Тунелопробивната машина (ТПМ) „Витоша“ тръгна от стартовата шахта на бъдещата МС при бул. „Цариградско шосе” в посока към станцията, която ще е до зала „Арена 8888 София” и София Тех Парк. На събитието присъстваха кметът на Столичната община Васил Терзиев, председателят на Столичния общински съвет (СОС) Цветомир Петров, кметът на район „Слатина“ Георги Илиев, Йорданка Фандъкова, кмет на СО в периода 2009-2023 г. и народен представител в 51-вото НС, посланикът на Република Турция в България Н.Пр. Мехмет Саит Уянък, ръководителят на Управляващия орган на Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ Мартин Георгиев, проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, Владимир Житенски, председател на Съвета на директорите и изп. директор на „Джи Пи Груп“ АД – компанията, изпълняваща две от МС в участъка. На церемонията присъстваха и представители на консорциума, който ще изгражда тунелите по 6-километровия участък. Прокопването на тунелите се изпълнява от ДЗЗД „ДВУ21“, в което партньори са „Доуш Иншаат“, „Виаконструкт Груп“ и „Ултрастрой“.

„Метрото е стратегически приоритет за града. Така е било при предишната администрация на СО, така е и сега, надявам се така да бъде и занапред“, заяви кметът Васил Терзиев. Той отбеляза, че метрото е гръбнакът на транспорта в столицата и е тясно свързано с развитието на града. Терзиев благодари за положените усилия на предишната администрация на общината и увери, че работата по разширението на подземната железница тече с все по-бързи темпове. „Работим за две нови отсечки, за които сме в процес на избор на изпълнители. В различен етап на проектиране са и десет нови метростанции“, посочи Васил Терзиев.

По думите му всички предвидени дейности по изграждащите се участъци от разширението на Линия 3 трябва да приключат през 2026-2027 г. Той изтъкна, че с всяка новооткрита метростанция се увеличава броят на хората, които използват подземната железница. Терзиев беше категоричен, че администрацията на СО ще продължи да работи активно с „Метрополитен“ ЕАД и с изпълнителите на новите участъци, за да няма забавяния в дейностите, както и за дългосрочното и устойчиво развитие на Софийското метро. „Надяваме се на добро сътрудничество и с държавата, защото имаме нужда от подкрепа. Очакваме държавния бюджет за 2025 г., за да видим на каква сума можем да разчитаме за метрото“, подчерта кметът и добави, че е важно поетите ангажименти от държавата да бъдат отразени и във финансовата рамка за тази година. Той завърши изказването си с обещанието, че администрацията ще направи всичко възможно да няма трусове при изпълнението на проектите за подземната железница.

Проф. Стоян Братоев разясни, че в момента се работи по три проекта от разширението на метрото – общо по 10 км и 10 станции. „Единият е изграждането на подземната железница по бул. „Владимир Вазов“, където се строят 3 км и 3 спирки. Вторият е разширението през кв. „Слатина“ до бул. „Цариградско шосе“, а третият проект е метростанцията в кв. „Обеля“, припомни той. По думите му, тъй като участъкът по бул. „Владимир Вазов“ се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост, трябва да приключи през 2026 г. „Останалите два обекта ще бъдат завършени през 2027 г. В следващите две години ни чака много сериозна работа“, допълни проф. Братоев.

ТПМ „Витоша” е произведена специално за условията на проекта от „Херенкнехт“. Тя тежи 1600 тона, дълга е около 86 м, а главата й е 9,4 м в диаметър. С нея се ограничават затрудненията в трафика, тъй като изграждането на тунела става, без да се затваря движението в града, освен когато се строят метростанциите, посочиха от „Метрополитен“. Предвижда се машината да постига среден напредък по над 10 м на ден. Общата стойност на проекта за разширението на Линия 3 към кв. „Слатина“ е 540 млн. лв., от които 106,6 млн. лв. са от Кохезионния фонд, а останалите 433,4 млн. лв. са заем от Европейската инвестиционна банка и съфинансиране на СО.