Дамян Владинов, генерален секретар на Европейската мрежа на службите на пътна полиция ROADPOL: Експертна група на ROADPOL следи последните достижения в областта на високите технологии

Г-н Владинов, разкажете какво представлява Европейската мрежа на службите на пътна полиция ROADPOL?

Организацията е създадена през 1996 г. като мрежа за обмен на информация между няколко европейски столици. По-късно през 2007 г. е взето решение броят на членовете да бъде увеличен, за да има възможност да се включат всички страни членки на Европейския съюз. България е приета в организацията през 2008 г. Това се случи на много тържествено събитие в централата на лондонската полиция Скотланд Ярд, на което аз присъствах тогава.

През 2017 г. след вътрешни промени името на мрежата става ROADPOL. Към момента в нея членуват 34 държави. По правило това са представители на националните полиции, които отговарят за ресора пътна безопасност и пътна сигурност. Тоест нашите представители са пътни полицаи.

Каква е структурата на организацията?

Топ мениджмънтът на ROADPOL е президент, вицепрезидент и генерален секретар, които я представляват във връзките й с партньорски служби и организации, с европейските институции и други, но органът, който взима решение, е колективен. Това е Съветът на ROADPOL, в който всяка държава има по един представител и решенията се взимат с гласуване, било то таен или явен вот. След което Изпълнителният комитет и всички членове работят по реализиране на решенията.

За организирането на съвместни координирани операции и на превантивни кампании ROADPOL има Оперативна група. Тя също е съставена от по един представител във всяка една държава. Това важи и за състава на двете експертни групи на организацията. Едната е технологична група, която има задачата да следи най-новите достижения в областта на високите технологии и как те могат да се прилагат по-добре и по-ефективно от пътните полицаи. Тези наши колеги два пъти в годината представят доклади в рамките на срещите на Съвета и на Оперативната група. Втората група е тясно свързана с тахографите при товарните автомобили. Тя провежда обучения и също така следи за последните постижения по отношение на манипулирането на тахографите.

Организацията е създадена с цел да облекчи и да подпомага трансграничното сътрудничество в областта. Докато в началото се е обменяла информация само за трафика, с течение на времето тя е ставала все по-разнородна. След 1996 г. трафикът се увеличи неимоверно, хората станаха по-мобилни и пътните полицаи имат нужда да обменят повече данни – първо съседните държави, а след това с другите европейски страни.

Какво е необходимо на пътния полицай в България, за да си изпълнява качествено работата? С какво може да бъде подобрена тя?

Пътният полицай в България понякога е силно подценяван. Но аз не съм на това мнение, защото имам база за сравнение. Работил съм с полицаи от другите държави и мога да кажа, че българските са много добре подготвени. Може би в някаква степен като общество ни куца отношението, което има в другите страни. В много държави участниците в движението гледат на пътния полицай като на помощник, едва ли не като на приятел, докато при нас не го приемаме като човека, който ще ни упъти и даде съвет.

Според мен добрата практика е да комуникираме с хората, които са в униформи на пътя, когато е необходимо, да им съдействаме и да ги подпомагаме, както и обратното. Това са най-нормални взаимоотношения. Пътните полицаи са поставени там да си изпълняват задълженията, а от друга страна като участник в движението всеки иска да стигне до там, където е тръгнал, и понякога има нужда от помощ.

Казахте, че в ROADPOL има експертна група, която се занимава изцяло с новите технологии. Какво интересно може да приложим у нас, за да подобри работата на пътните полицаи, да се повиши сигурността?

Има много добри решения, като почти цялостното автоматизиране на контрола на пътя. В повечето развити държави не е достатъчно само камера да снима за скорост. Защото заснемането на дадено нарушение след това изисква куп допълнителна работа за чисто административни процедури. Трябва персонал, който да обработи регистрираните прояви, нарушаващи правилата, да се подготви уведомление, да се изпрати по пощата. Има технология IMPR, която разпознава собственика по регистрационния номер на автомобила. Вече се говори за IMPR от второ ниво, който прави сравнение на контурите на автомобила и ги съпоставя с база данни, предоставена от производителите. Тоест, ако си сложите регистрационен номер от друг автомобил, тази система автоматично ще установи, че Вие управлявате МПС, което не отговаря на регистрацията. Всичко в целия този процес е напълно автоматизирано, включително изпращане на снимката до центъра за обработка, включително изпращане по електронен път на собственика или нарушител в зависимост от законодателството. Пътят, по който се върви, е автоматизация. Много рядко ще видите по европейските пътища някой да маха с палка или да контролира скорост самостоятелно. Това се прави много рядко в строго специализирани операции, когато се контролира освен скоростта, употребата на алкохол, носенето на предпазните колани и други неща. Има и още много прекрасни решения. Въпрос на възможности и желание е да бъдат внедрени и реализирани.

При нас има ли изгледи скоро и ние да се включим в тази модерна тенденция?

В България се реализират редица проекти, но нещата не стават бързо, колкото и да ни се иска. Има обективни причини, които не позволяват да се ускорят нещата.

Законодателството ли имате предвид?

Административните ни процедури са много тежки. Не знам дали на други места има толкова тежки процедури. У нас презумпцията винаги е, че някой иска да направи нещо нередно и да открадне едни пари там, и се презастраховаме. Някакси липсва доверие, каквото съществува в другите държави. В много страни никой не би си помислил, че полицай няма да каже 100% истина.

Какво трябва да притежава един кандидат за пътен полицай? Има ли нещо по-специфично?

Има задължителен набор от знания и умения, които трябва да покрие, но у нас го няма това, може би наистина е въпрос на ресурси. В някои държави например има полигон, в който полицаите, след като са минали курсове за управление на мотоциклет, се упражняват за майсторско управление на автомобил върху различни настилки. Самият полигон имитира лед, настилка след дъжд и т.н. Знаете, че сцеплението е различно и при висока скорост полицаят трябва да има необходимите умения да взима остри завои.

В нашето законодателство липсва важен елемент. В повечето страни при преследване с автомобили полицаят има право да изтласка със своята кола нарушител. Това пак изисква майсторски умения за управление на автомобила и съответно полигон, на който да ги придобие. За да имаме подготвени хора на пътя, трябват ресурси, някои неща не могат да бъдат направени без необходимите средства.

Освен подготовката на хората, кои са другите мерки, които трябва да предприемем, за да намалим пътнотранспортните произшествия?

За мен са ключови отговорността и професионализмът. Нивото на пътната безопасност ще бъде по-високо, когато всеки си изпълнява задълженията като професионалист. Тоест подготвени и мотивирани пътни полицаи, които получават пълно съдействие от всички участници в движението. По отношение на отговорността – всеки трябва да знае, че безопасността зависи от него.