Единадесетата среща на ОП на КСБ с местните власти се проведе в Пазарджик

Емил Христов,

Ренета Николова

Срещите на Камарата на строителите в България (КСБ), ОП на КСБ и в. „Строител“ с местните власти за 2025 г. започнаха от Пазарджик. В сградата на общината се проведе единадесетата от поредицата срещи, които стартираха след местните избори за мандат 2023-2027. Събитието бе организирано от Областното представителство на КСБ в Пазарджик и вестник „Строител“, който е инициатор и медиен партньор на инициативата. Домакини бяха Петър Куленски, кмет на Пазарджик, и инж. Иван Делчев, председател на ОП на КСБ – Пазарджик, и член на УС на браншовата организация. В срещата общината бе представена от Любомир Гечев, зам.-кмет, арх. Димитър Боюклиев, главен архитект, и инж. Евтим Янев, директор Дирекция „Строителство, транспорт и околна среда“, който е и бивш председател на областната структура на Камарата.

От страна на КСБ участие взеха инж. Илиян Терзиев, председател на УС, инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София, и прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

Кметът на Пазарджик Петър Куленски приветства участниците в срещата и подчерта значението на диалога между местната власт и строителния бранш. „Сигурен съм, че има много неща, които можем да си кажем, които вълнуват гражданите. Въпросите със строителната инфраструктура са сред най-наболелите в обществото и най-големи резултати се очакват именно там“, заяви той.

По време на срещата в община Пазарджик кметът Куленски изрази категоричната си позиция, че качеството на строителството е основен приоритет за местната власт. „За нас няма значение кой изпълнява проектите. Винаги сме се водили от качеството и разумната цена. Наясно сме, че за да има качество и устойчивост, това струва пари“, каза още той.

След него думата взе председателят на ОП на КСБ

инж. Иван Делчев, който акцентира върху проблема със строителните отпадъци и необходимостта от ефективен контрол върху тяхното депониране в областта.

„Много дълъг период от време ние нямахме лицензирани площадки за депониране на строителни отпадъци, което създаде сериозни затруднения за сектора. В продължение на години настоявах този въпрос да бъде решен, включително и на национално ниво чрез Камарата на строителите в България“, заяви инж. Делчев. Той подчерта, че към настоящия момент вече има лицензирани фирми, които оперират с депа за строителни отпадъци, но процесът по управление на този тип отпадъци все още изисква стриктно регламентиране и контрол.

Според него е от съществено значение още при изготвянето на бюджетите за строителни обекти да се залагат точни разчети за строителните отпадъци. „В рамките на проекта за управление на строителните отпадъци трябва да бъде посочено всяко генерирано количество, а впоследствие при приключване на обектите да се следи къде и как тези отпадъци са депонирани. Контролът върху този процес трябва да обхваща различните категории строителни обекти, независимо дали са приети от РДНСК или от съответните общински органи“, допълни той.

„Този процес изисква средства и някой трябва да поеме разходите. Това трябва да бъде възложителят – независимо дали е община, частен инвеститор или друга институция. Важно е да въведем ясни правила, които да се спазват стриктно“, подчерта инж. Делчев.

Той призова за дискусия по темата и за търсене на национално решение на проблема. Според него нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци в дерета, ниви, реки и други неопределени за това места продължава да бъде сериозен екологичен проблем, който не е ограничен само до Пазарджик, а засяга цялата страна.

„Основната ми цел като председател на ОП на КСБ – Пазарджик, тази година е да работя за въвеждане на ефективен контрол върху управлението на строителните отпадъци. Планирам срещи с всички кметове на общини, с ръководството на РДНСК – Пазарджик, с директора на РИОСВ и с ръководството на Камарата на строителите в България, за да намерим начин за регламентиране на процеса“, допълни той.

Инж. Иван Делчев изрази надежда, че с обединени усилия на институциите и строителния бранш този проблем може да бъде решен и да се въведе работеща система за контрол и управление на строителните отпадъци в страната.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев на свой ред информира кмета на Пазарджик Петър Куленски, че през настоящия си мандат ръководството на Камарата си е поставило като основна цел промени в законодателството, засягащи строителния сектор, включително изменения в Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки, които да подпомогнат по-ефективното финансиране и изпълнение на публичните проекти.

Той подчерта важността на единството в бранша и сътрудничеството между различните организации. „Създадохме Консултативен съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“. В него са представени всички професии от сектора – архитекти, геодезисти, проектанти и строители. Обединени сме около ключови законодателни промени, макар че по някои въпроси имаме и различия“, информира председателят на УС на КСБ.

Като сериозен въпрос пред отрасъла той посочи липсата на квалифицирана работна ръка. „В някои региони все още има професионални гимназии със строителни паралелки, но на други места положението е различно. Проблемът е особено осезаем при вноса на работници. Очакването на визи отнема твърде дълго време – докато документите станат готови, обектът вече е завършен. Необходима е по-ефективна работа на институциите. Искаме и Вие, общините, да помогнете да излезем с общи искания пред властта, за да ускорим процеса в рамките на 5-6 месеца“, посочи той.

Инж. Терзиев подчерта, че без внос на работна ръка строителният бранш няма как да се развива „Преди няколко години това беше табу, но днес в София вероятно има поне 10 000 чуждестранни работници в сектора“, сподели председателят на УС на КСБ.

В заключение той изрази амбицията на Камарата да доведе до успешен край ключова реформа – въвеждането на правилата на FIDIC за строителните договори. „Ако успеем да направим тази кардинална промяна, тогава Вие като инвеститори и ние като изпълнители ще можем да работим много по-ефективно“, завърши инж. Терзиев.

Инж. Любомир Качамаков коментира казуса с депонирането на строителните отпадъци. „Темата засяга един сериозен проблем, с който сме се сблъсквали и в София. Преди време в най-големия град в България се стигна до ситуация, в която сметището спря да приема отпадъци от топлоизолация. Това създаде огромни затруднения – строителите си вършат работата, но няма къде да изхвърлят отпадъците“, каза той.

Инж. Качамаков подчерта, че липсата на регламентирани решения често води до нерегламентирани сметища и допълнителни разходи за строителните компании. „Абсолютно подкрепям усилията на община Пазарджик да доведе този процес до край. Това е правилният начин, който се прилага и в чужбина, макар че там контролът е значително по-строг, а разходите – много по-високи, но посоката е ясна – трябва да се работи по регламентиран начин и с ясно поети отговорности“, сподели зам.-председателят на УС на КСБ.

Инж. Качамаков засегна и категоричната позиция на КСБ срещу прилагането на критерия „най-ниска цена“ в обществените поръчки. „Ако искаме качество, не можем да залагаме най-ниската цена. Това убива сектора и се връща обратно към възложителите“, подчерта той.

Инж. Любомир Качамаков обърна внимание и върху необходимостта от въвеждане на договорите по FIDIC, които да гарантират баланс в правата и задълженията на всички страни в строителния процес.

„FIDIC е световно признат стандарт. Вече имаме преведена на български Зелената книга, която е по-лесна за прилагане, и ще я предоставим и на общините“, обяви той.

Инж. Евтим Янев, директор Дирекция „Строителство, транспорт и околна среда“ в община Пазарджик, се съгласи, че договорите по FIDIC биха били от полза за възложителите и изпълнителите. „Още преди 6-7 години коментирахме FIDIC и обсъждахме колко добра практика е това. Идеята е отлична, но първо трябва да въведем ред в общината и да гарантираме спазването на правилата и законите“, сподели инж. Янев.

„Трябва да започнем от там – да има контрол. Например когато говорим за сметищата, трябва да следим дали всеки изпълнява задълженията си. Без ефективен контрол добрите идеи няма да се реализират по правилния начин“, коментира той.

Инж. Янев, който има дългогодишен опит в строителния бранш и познава дейността на КСБ, изрази благодарност към колеги, допринесли за подобряване на качеството на изпълняваните общински проекти. „Благодаря на инж. Делчев, който помогна много на общината в труден момент. Той показа, че може да се работи качествено, в срок и в рамките на предвидения бюджет“, завърши той.

По време на единадесетата среща на ОП на КСБ с местните власти в разговора се включи и прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, която благодари на инж. Делчев и на кмета Куленски за организацията и реализацията на събитието. Тя се обърна към кмета Петър Куленски да представи приоритетните проекти на общината през настоящата година.

„От инфраструктурна гледна точка имаме няколко стратегически обекта, като най-важният от тях е ремонтът на моста над р. Марица. Той се намира на главния републикански път I-8 и се изгражда на инженеринг. Това е основната транспортна артерия, свързваща централната градска част с индустриалната зона и пътя към София, по която преминава сериозен трафик. Настоящото мостово съоръжение, построено през 1963 г., не е претърпявало основен ремонт и е в тежко състояние. Въпреки неудобствата, които строителните дейности ще причинят, си­гур­ност­та на хората е на първо място. Този проект ще даде нов тласък на развитието на града“, сподели кметът.

„Друг ключов проект е изграждането на Западния околовръстен път, който ще поеме целия трафик от София към индустриалната зона. В момента този трафик минава през жилищните квартали на Пазарджик, което създава сериозни проблеми. Завършваме устройствените планове на трасето и веднага щом държавата даде зелена светлина, ще стартираме отчуждителните процедури. Това е стратегически проект за целия регион“, коментира Куленски.

От думите му стана ясно, че общината работи и по актуализацията на генералния план за организация на движението, тъй като сегашният е от 2005 г. и той трябва да бъде адаптиран към съвременните нужди на града, особено с оглед на бъдещото развитие на индустриалната зона.

ВиК мрежа и подобряване на градската среда

„Сред приоритетите ни са проекти с дългосрочна добавена стойност, като модернизацията на ВиК мрежата в общината. Тази година завършваме един от най-големите общински ВиК проекти – водопровод и канализация в с. Ивайлово, където живеят над 3000 души. Стойността на проекта надхвърля 20 млн. лв.“, информира кметът.

Той добави, че паралелно с това местната администрация планира да подмени и водопроводната мрежа в пет села – Огняново, Чиполци, Мало Конаре, Пищиново и Черногорово. „Тези проекти са включени в Приложение 3 от Закона за държавния бюджет, но засега не е ясно как ще се финансират. Липсата на своевременно разплащане от държавата към общините, а оттам и към строителите, също остава сериозен проблем“, заяви той.

Рехабилитация на уличната мрежа и градска инфраструктура

„По Приложение 3 имаме и проекти за ремонт на ключови улици в Пазарджик, които не са обновявани от години. През 2024 г. завършихме ремонта на 10 улици чрез капиталовата програма и общинския бюджет. Тази година ще вложим значителни средства в поддръжката на пътната инфраструктура в селата, защото 45% от населението на областта живят там. На територията ни има 31 села и обновяването на инфраструктурата им е от първостепенно значение“, каза Куленски.

Той добави, че община Пазарджик очаква държавно финансиране за основен ремонт на пет големи булеварда в града, сред които бул. „Георги Бенковски“ и бул. „България“.

Инвестиции в образователна и социална инфраструктура

„Образованието е друг приоритет. Тази година завършваме строителството на три физкултурни салона на обща стойност близо 6 млн. лв. Освен това ще извършим основен ремонт на две училища и няколко детски градини, като също така ще изградим 10 нови детски площадки. Концентрирали сме усилията си върху подобряване на образователната инфраструктура“, сподели той.

„Работим и по основен ремонт на два старчески дома, за да отговорим на новите европейски изисквания. Също така по Националния план за възстановяване и устойчивост сме защитили проект за подмяна на уличното осветление в 14 села на територията на общината на стойност 2 млн. лв.“, съобщи още кметът.

Саниране на жилищни сгради и градски проекти

„По програмата за енергийна ефективност имаме 13 блока, за които Министерството на регионалното развитие и благоустройството постави краен срок до 28 май за избор на изпълнители и сключване на договори. След това проектирането трябва да приключи в рамките на 30 дни. Имаме и голям проект на стойност 12 млн. лв. – реновацията на жк „Марица – Боровец“, включваща подобрение на уличната инфраструктура и прилежащите детски градини“, каза той.

По време на срещата кметът информира, че местната администрация е започнала и международен конкурс за обновяването на градския пазар, който е символ на Пазарджик. „Изготвяме заданието и целта ни е най-добрият идеен проект да бъде реализиран. Пазарът не е ремонтиран от повече от 25 години“, заяви Куленски.

Той подчерта също така, че около 90% от изпълнителите на строителни обекти в общината са местни фирми. „Стремим се да подкрепяме местния бизнес, защото това осигурява работни места и стимулира регионалната икономика. В същото време не можем да правим компромис с качеството – важно е да работим по високи стандарти, за да гарантираме дълготрайната устойчивост на проектите“, каза още той.

Инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София: FIDIC договорите и дигитализацията са бъдещето на строителния сектор у нас

В Камарата на строителите в България работим активно за по-добро законодателство, което да осигури стабилност и предвидимост за бранша. Един от ключовите ни приоритети е промяната в Закона за обществените поръчки, защото сегашните условия често поставят строителите в неравностойно положение. Критерият „най-ниска цена“ остава сериозен проблем – той не само компрометира качеството на строителството, но и създава рискове както за изпълнителите, така и за възложителите. Ако искаме устойчиви проекти и дълготрайни резултати, трябва да търсим икономически най-изгодното решение, а не просто най-евтиното.

Друго важно направление, върху което работим, е внедряването на FIDIC договори в строителния сектор. Това са международно признати стандартизирани договори, които осигуряват ясно разпределение на правата и задълженията между всички участници в строителния процес. В момента обикновено строителите са тези, които поемат основните рискове, без да имат реални механизми за защита. Въвеждането на FIDIC ще върне баланса и ще даде повече сигурност както на изпълнителите, така и на възложителите. Разбира се, прилагането на този модел изисква обучения и подготовка и за строителните фирми, и за общинските администрации, но това е посоката, в която трябва да вървим.

Наред с всичко това Камарата работи активно и по темата за дигитализацията в строителството. В много европейски страни BIM технологиите вече са задължителни при изпълнението на обществени проекти. В България сме в начален етап, но сме амбицирани да стимулираме процеса, защото дигитализацията може значително да повиши ефективността и контрола върху строителните дейности.

Петър Куленски, кмет на община Пазарджик, и инж. Иван Делчев, член на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Пазарджик: За разлика от предишни години сега има активен диалог с общината и се участва в публични обсъждания на значими проекти

---

Комуникацията между всички страни в инвестиционния процес се подобрява

---

Ренета Николова

Г-н Куленски, инж. Делчев, от Пазарджик стартират тази година срещите на ръководството на Камарата на строителите в България, Областните представителства и местните власти. На кои от темите от проведения разговор бихте акцентирали?

Петър Куленски: Основният ни фокус беше подобряването на комуникацията между всички страни в инвестиционния процес. Разбира се, обсъдихме някои от най-наболелите въпроси, свързани с тромавите административни процедури и бюрокрацията. Друга важна тема беше управлението на строителните отпадъци. Нужно е по-добро планиране в тази насока, за да се гарантира по-високо качество на строителните обекти, които в крайна сметка са предназначени за гражданите.

Инж. Иван Делчев: Един от най-важните въпроси, който повдигнахме, беше именно проблемът със строителните отпадъци. От ключово значение е да се работи в посока намиране на устойчиви решения, като например включването на таксите за депониране още на ниво проект. Необходимо е проектантите да предвиждат тези разходи в количествено-стойностните сметки, защото някой трябва да ги заплати – независимо дали това е държавата, общината или частен инвеститор.

Важно е да се заложат нужните средства в количествено-стойностните сметки в проекта в частта „Управление на строителни отпадъци“. Там много точно да са определени по кодове различните видове отпадък, които един обект акумулира. Това е едната възможност, защото ние сме длъжни да се грижим за чистотата на околната среда. Дали аз сам ще си строя къща, или държавата ще възложи някакъв проект, всеки трябва да плати тази сметка и това е един казус, който е необходимо да решим.

Г-н Куленски, измина една година от началото на Вашия мандат. Как оценявате промените в общината и в комуникацията със строителния бранш през този период?

Смятам, че в лицето на местния строителен бранш наистина виждаме сериозни качествени партньори, на които може да разчитаме за изпълнението както на проектите по текущ ремонт и поддръжка на общинската инфраструктура, така и за реализацията на големи инфраструктурни проекти на територията ни. Радва ме фактът, че над 90% от изпълнителите в сферата на строителството в общината са местни фирми с доказани практики.

Инж. Делчев, как ще определите диалога с новото ръководство на община Пазарджик?

По време на срещата научих, че 90% от строителите са местни фирми. Това е страхотна новина. За мен е изключително важно да има стабилна връзка между бизнеса и местната власт, защото само с добра комуникация можем да решаваме проблемите. За разлика от предишни години сега имаме активен диалог с общината и участваме в публични обсъждания на значими проекти.

Какво е текущото финансово състояние на община Пазарджик?

П.К.: Общината все още има финансови задължения, но ситуацията е значително по-добра в сравнение с преди година и половина. Заварихме дълг от близо 70 млн. лв. – сума, равняваща се на 200% от собствените ни приходи за една година. Чрез преструктуриране на дълга успяхме да намалим тази сума с близо 20 млн. лв. Това е един дълъг оздравителен процес, който ще отнеме време, но смятаме, че ние се движим в правилна посока. С добра финансова дисциплина ще успеем и вече успяваме да си поемем въздух от това, което заварихме.

Разбира се, пред нас все още стоят значителни предизвикателства, сред които са и просрочените задължения към доставчиците на община Пазарджик – над 80% от тях са местни фирми. За да избегнем риск от фалити и загуба на работни места, предприехме стъпки за теглене на банков заем, който да ни позволи рефинансиране на тези задължения. В противен случай съществуваше сериозна опасност някои фирми, които имат да получават милиони, да бъдат закрити. Освен това така предотвратихме вълна от съдебни дела срещу общината.

Дългът на Пазарджик постепенно намалява, но все още има нерешени въпроси, които изискват законодателни промени. Един от тях е новият начин за начисляване на такса смет, който бе отложен с една година. Принципът „замърсителят плаща“ трябва да бъде въведен възможно най-скоро, тъй като сегашната методика, базирана на данъчните оценки от 2007 г., създава сериозни финансови дефицити в план-сметките за управление на отпадъците. В момента общините са принудени да покриват тези разходи със собствени средства, което надува един финансов балон. Това е тиктакаща бомба, която рано или късно ще избухне. Държавата трябва да предприеме решителни действия и да направи необходимите законодателни промени, за да осигури устойчиво и ефективно управление на тези процеси.

В ход е бюджетната процедура за 2025 г. Какви са Вашите предвиждания по отношение на бюджета на общината? Какъв е размерът на капиталовата програма и основните направления в нея?

П.К.: Капиталовата програма на община Пазарджик за 2025 г. е увеличена до 3,8 млн. лв., което е с около 200 000 лв. повече спрямо 2024 г. Това обаче са крайно недостатъчни средства за община с население над 100 000 души и 31 села.

До момента успяхме да извършим основен ремонт на 9 улици, включително и на ВиК инфраструктурата по тях. През 2025 г. сме решили значителна част от капиталовата програма да насочим към селата, за да подобрим инфраструктурата там. Отделно от това сме планирали някои основни ремонти, които да изпълним също в Пазарджик. Предвиждаме строителството на 10 нови детски площадки. Нашето желание е всяка година да правим основен ремонт и консервация на поне една сграда - паметник на културата, в Пазарджик. Дано да успеем да го реализираме, защото в крайна сметка всичко зависи от това какви ще бъдат възможностите, които ще ни предостави държавата.

Инвестиционната програма за общините, финансирана от държавния бюджет, е от ключово значение за нас. Вече сме подали проекти на обща стойност 50 млн. лв., по които в момента се работи. През 2024 г. свършихме значителна административна дейност, за да ги подготвим, а през 2025 г. очакваме да получим авансови и текущи плащания по тях и по други проекти в рамките на програмата.

Изключително важно е държавата да гарантира своевременното разплащане по тази програма. В противен случай общините, както и строителните фирми ще изпаднат в тежка финансова ситуация. Компаниите вече изпълняват възложените дейности, фактурират извършената работа, плащат ДДС, но накрая се оказват в положение да чакат средства от държавата. Ако тези плащания се бавят, рискуваме сериозни финансови затруднения в сектора.

Получили ли сте средства по тази програма?

П.К.: Да, получили сме средства по програмата, но има и плащания, които се бавят. Свързваме това забавяне с очакваното приемане на държавния бюджет за 2025 г., което е необходимо, за да може Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Управляващият орган на програмата, да започне разплащанията.

В проекта за бюджет са заложени 1,65 млрд. лв. за 2025 г., но стойността на одобрените проекти е значително по-висока. Това естествено поражда известни притеснения. Въпреки това очакваме, че голяма част от вече изпълнените и заявени за разплащане дейности ще бъде покрита със средства от държавата.

Инж. Делчев, какви са Вашите наблюдения относно Инвестиционната програма за общински проекти? Има ли много неразплатени суми към строителите в об­ласт­та?

Моето наблюдение е, че всички кметове в региона разчитат на т.нар. Приложение 3. Кметовете са подали проекти и очакват финансиране, но има големи притеснения дали средствата ще бъдат осигурени навреме. В момента всички са в очакване дали ще се случи това финансиране. Смятам, че тази програма е жизнено важна за развитието на общините и на нашия бранш.

Как стои въпросът със санирането на жилищните сгради при Вас?

П.К.: По първия етап на програмата за саниране по Националния план за възстановяване и устойчивост имаме одобрени 13 сгради, за 10 от които вече са сключени договори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Предстои да изберем изпълнители за проектирането, авторския надзор, строително-монтажните работи, свързани със санирането, което е на инженеринг за тези 13 блока. И ако всичко е наред, се надяваме, че през лятото на тази година трябва да започнат и съответните строителни дейности, за да може да бъдат завършени и верифицирани в срок.

Що се отнася до втория етап, има неясноти относно финансирането, но очакваме решения от държавата. Там бяхме одобрени с 2 сгради. Ние сме стартирали процедурите по избор на изпълнител за тези два обекта, тъй като сроковете за реализация на проектите по НПВУ са изключително кратки. До юни 2026 г. трябва да бъдат завършени и верифицирани.

И.Д.: Притеснително е, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството изисква от общините да имат сключени договори до 28 май. Това е нереалистично за местните власти, тъй като тръжните процедури могат да бъдат обжалвани. Ако този срок се запази, много от проектите може да отпаднат.

П.К.: Преди два дни взех участие на Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България, където присъства и регионалният министър Иван Иванов. От неговите изказвания стана ясно, че всички одобрени за саниране обекти ще бъдат изпълнени. Ако някои от тях не могат да бъдат финансирани чрез НПВУ с европейски средства, те ще бъдат включени в националната програма за саниране, която държавата планира да стартира със собствени средства от държавния бюджет.

Въпреки това ние правим всичко възможно да реализираме проектите, за които сме одобрени с европейско финансиране, за да не натоварваме излишно националния бюджет.

Тоест, разчитате, че двата блока по втория етап ще могат да бъдат прехвърлени към новата национална програма за саниране?

П.К.: Очакваме указания от държавата, за да разберем как ще се процедира. Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да намери решение, тъй като живущите в тези сгради разчитат на това саниране. Те вече са инвестирали време и усилия в процеса, затова е важно да бъде осигурено устойчиво решение, което да отговори на техните очаквания.

Очаква се бюджетът на новата програма да бъде 2,5 млрд. лв., поне така беше обявено.

П.К.: Не мога да посоча точната сума, защото средствата са разпределени по години. За 2025 г. се предвиждат около 50 млн. лв., тъй като много общини все още нямат проектна готовност. Тази година основният фокус ще бъде върху проектиране, изготвяне на технически паспорти и подготвителни дейности. Очаква се през 2026, 2027 и 2028 г. средствата да се увеличават постепенно.

Инж. Делчев, какви са очакванията на строителния бранш относно санирането както по НПВУ, така и с национално финансиране?

И.Д.: Програмите ще осигурят работа за множество строителни фирми, включително местни компании. Само в Пазарджик става въпрос за 13 блока по етап 1 на НПВУ, което представлява значителен обем строително-монтажни дейности. Това ще ангажира голям брой хора, ще стимулира местния бизнес и ще има положителен социален ефект. Освен за строителния бранш програмата ще бъде от съществено значение и за самите жители – ще подобри условията им на живот, ще повиши енергийната ефективност на сградите и ще намали разходите им за електроенергия.

П.К.: Точно така. Много от тези панелни блокове са остарели, а санирането ще им вдъхне нов живот. Това е и основната ни цел.

В какви насоки виждате възможности за по-добро сътрудничество между общината и ОП на КСБ - Пазарджик?

П.К.: Бихме се радвали, ако заедно с Камарата на строителите успеем да облекчим административните процедури в сферата на строителството. Както общините, така и КСБ имат съответната експертиза, за да могат да предложат адекватни промени на законово и на подзаконово ниво в съответните наредби и правилници, за да може наистина тази административна тежест да бъде намалена и процесите по реализация на строителство да се случват по-бързо и по-качествено, от което ще спечелят най-вече хората, гражданите.

И.Д.: Добрата комуникация с местната власт е ключова. Както вече споменах, ние имаме отличен диалог с общината. Винаги ще има проблеми, но е важно да ги обсъждаме и да намираме решения. Камарата е активен участник в процесите и се надявам това сътрудничество да продължи и занапред.

П. К.: Много се радвам, че ОП на КСБ – Пазарджик, активно се включва в обществените обсъждания, свързани с ключови проекти за града. Един такъв пример е инициативата за почистване на фасадата на Младежкия дом, знакова сграда за Пазарджик, както и международният архитектурен конкурс, който организираме за реновирането на градския пазар.

Камарата винаги е била активен участник в тези процеси и предоставя ценна експертиза, която ние високо ценим. Не претендираме, че знаем и можем всичко – напротив, стремим се да черпим знания и добри практики от различни източници. Това ни позволява да използваме най-добрите решения и експертни мнения, за да създадем качествени проекти в полза на гражданите.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли Ви е изданието като представител на местната власт, г-н Куленски, а на Вас, инж. Делчев, като председател на Областното представителство?

П.К.:Да, запознаваме се чрез него с основните тенденции и въпроси, касаещи сектора. Със сигурност след днешната ни среща ще имам един по-задълбочен поглед над изданието.

И.Д.: Да, разбира се! Това си е нашият професионален вестник! Използвам възможността да благодаря на кмета Куленски за отделеното време и открития диалог, както и на екипа на вестника, който винаги е до нас като Областно представителство – Пазарджик, и до фирмите от региона.