На 17 март в сградата на община Смолян се проведе дванадесетата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България (КСБ) с местните власти за мандат 2023-2027 г. Събитието бе организирано от Областното представителство (ОП) на КСБ в Смолян и вестник „Строител“, който е инициатор и медиен партньор.

Местните власти бяха представени от зам. областния управител на Смолян Красимир Даскалов, зам.-кмета на община Смолян Марин Захариев, кметовете на Златоград Мирослав Янчев, на Девин Здравко Иванов и на Баните Павлин Белчев. От страна на Камарата участие взеха инж. Илиян Терзиев, председател на УС, инж. Иван Моллов, зам.-председател на УС, Владимир Кехайов, член на УС и ИБ на КСБ и почетен председател на ОП Смолян, инж. Асен Соколов, председател на ОП на КСБ – Смолян, членове на Областния и Контролния съвет на ОП Смолян, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. В срещата се включи и доц. д-р Анелия Пържанова, директор на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ – филиал Смолян.

„За мен е чест и удоволствие да Ви приветствам с добре дошли на днешната дискусия, посветена на състоянието и бъдещето на строителния сектор в Родопите. Преди няколко години традицията да се организират срещи между строителите и местните власти започна именно от Смолян“, заяви в началото инж. Соколов и обърна специално внимание, че от родопския град стартира и заснемането на първия епизод от подкаста „Код Строител“.

„Приветстваме идеята на браншовото издание за подкаста „Код Строител“, защото ще даде трибуна на темите, които ще обсъждаме на нашия значим форум. Информацията ще е представена в модерен и все по-широко популярен формат и ще достигне до повече хора, а колегите в цялата страна ще могат да се запознаят в детайли със случващото се в областта. Благодарим, че отново избрахте нашия град като отправна точка за новото начинание на вестник „Строител“, заяви още председателят на ОП Смолян инж. Асен Соколов.

След председателя на ОП на КСБ думата взе зам. областният управител на Смолян Красимир Даскалов, който припомни, че

строителният сектор е ключов за икономическото развитие на региона и за подобряването на жизнената среда.

„Доброто взаимодействие между институциите, включително областната управа, местната власт и строителния бранш, е от огромно значение за реализирането на устойчиви и качествени проекти“, изтъкна той. Даскалов подчерта, че Смолянска област има голям потенциал в сфери, като инфраструктура, благоустрояване, туризъм и екологично строителство.

„За мен е изключително важно да продължим активния диалог и сътрудничеството помежду си, за да гарантираме прозрачност, качество и ефективност в реализирането на всички строителни инициативи. Областната администрация в Смолян ще продължи да подкрепя бранша, като създава добри условия за инвестиции, модернизация и внедряване на добри строителни практики“, увери Даскалов. Той благодари на участниците в срещата за професионализма и отдадеността им в работата.

Зам.-кметът на Смолян Марин Захариев също се спря на важността на добрите взаимоотношения между местната власт и строителите в региона и добави, че в последните години тези контакти са станали по-близки и открити. „Строителите са наши партньори и приятели, винаги можем да получим добър съвет от тях и ще продължим да работим заедно“, отбеляза Захариев. По думите му взаимодействието с местни строители гарантира високи резултати, особено по отношение на гаранционните срокове. Той даде висока оценка за сътрудничеството на общината с ОП на КСБ и с председателя на Областното представителство инж. Асен Соколов и определи местната структура на Камарата като надежден партньор.

„Използвам случая да поздравя и всички, които имат принос към издаването на в. „Строител“. Впечатлен съм от решението да създадете и подкаст, посветен на строителния сектор“, изтъкна Марин Захариев.

Зам.-кметът обърна и специално внимание и на

проектите, които община Смолян ще реализира по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„В момента има много неясноти за тяхното изпълнение. Тъкмо се позарадвахме, че тръгнаха някакви проекти по Плана, и отново малко забуксувахме“, сподели той и подчерта, че страната ни не бива да губи европейско финансиране. „Всеки лев, инвестиран в инфраструктурата на общините – било то пътна, енергийна или образователна, се връща многократно. Тези инвестиции оформят населените ни места, правят страната ни привлекателно място за живеене и бизнес и дават друг облик пред международните ни партньори“, каза Захариев.

Той коментира и Инвестиционната програма за общински проекти. „Надявам се час по-скоро да бъде приет държавният бюджет и програмата да тръгне, за да има работа за строителните фирми. Те вече доказаха, че разполагат с механизация и специалисти на високо европейско ниво“, отбеляза Захариев. „През последните 2-3 години държавата и общините сме длъжници на строителите, но вярвам, че нещата ще се „отпушат“ и ще тръгнат напред“, завърши Марин Захариев.

В своето изказване председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев информира, че сред ключовите задачи на Камарата е борбата със сивия сектор, който засяга не само Родопите, но и цялата страна. Той бе категоричен, че

проблемът със сивата икономика лишава държавата и общините от значителни финансови постъпления,

които биха могли да се използват за социални политики и развитие на местните общности. Инж. Терзиев отправи апел към присъстващите представители на местната власт да залагат изискването във всички обществени търгове за СМР да се допускат само участници, регистрирани в ЦПРС, но и да се следи на следващ етап дали избраният изпълнител работи с подизпълнители, които са „на светло“. По думите му това би гарантирало по-добър контрол, прозрачност и справедливост в строителния сектор.

Инж. Терзиев сподели, че ОП Смолян е запознало ръководството на Камарата с инициатива срещу нелегитимните бригади, която да проведе в об­ласт­та. „Смолян може да е един от първите градове, в които ОП да приложи своите идеи на практика и да даде пример на останалите региони. Надявам се тази инициатива да се осъществи успешно и чрез нея да направим значителна стъпка към намаляване на сивия сектор и подобряване на икономическата среда“, посочи инж. Илиян Терзиев.

Той обърна внимание и върху

необходимостта от въвеждане на правилата на FIDIC за строителните договори,

които да гарантират баланс в правата и задълженията на всички страни в строителния процес. „Нашата главна цел е всеки да носи своята отговорност. Проектантите за своите проекти, надзорниците за всичко, което одобряват, инвеститорите за това, което приемат, а строителите за качеството и спазването на стандартите при изпълнението. Ако установим този ред, ще постигнем сериозен напредък“, коментира председателят на УС на КСБ.

Той информира, че Камарата е инициатор и учредител на Единен цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) в сектор „Строителство“, който разполага с обучителен център и от миналата година провежда курсове. „ЕЦИХ има богата програма с обучения, които са достъпни и за работещите в сферата на строителството. Центърът е оборудван с 3D принтери. ЕЦИХ е в крак с глобалните тенденции и запознава бранша с новите технологии“, каза инж. Терзиев.

„Камарата планира да създаде и колеж за строителство, който да подготвя технически ръководители. В момента това са едни от най-дефицитните специалисти. Работници можем внесем от чужбина, но е важно да има кой да ги ръководи“, сподели председателят на УС.

Той подчерта, че Камарата ще продължи да работи активно и по законодателни въпроси, свързани с усъвършенстването на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Инж. Терзиев сподели също, че се радва, че в. „Строител“ започва нов иновативен проект – подкаста „Код Строител“. „Той има за цел да отговори на въпросите и проблемите на гражданите и инвеститорите“, завърши той.

След това Владимир Кехайов запозна участниците в срещата с инициативата на ОП Смолян, спомената от инж. Терзиев. „Нашата идея е

Областното представителство да назначи човек, който да подпомага държавата и бизнесът да се справят със сивия сектор“,

разясни Кехайов. „Това начинание е изцяло в полза на хората от региона. Работата с легитимни строителни фирми дава безспорни предимства за възложители и инвеститори, като защитава интересите им по отношение на качество, срокове, спазване на норми, технологии и регламенти в строителството, съблюдаване на гаранционни права, особено при възникване на проблеми, на каквито за съжаление все по-често ставаме свидетели. Не е рядкост ползването на сивия сектор да стои в основата на сериозни инциденти с трагични последствия. Излизането на светло е в полза дори на самите строители, които работят без осигуровки и не могат да се възползват от пенсионните си права след дълги години работа в нашата нелека професия. Намерението ни е да въведем ред в сектора, като представител на местната структура на Камарата ще обикаля градовете в региона и ще сигнализира институциите за нередности. Ще пускаме сигнали до общините, до Дирекция „Инспекция по труда - Смолян“ и Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК). Очакваме Вашето съдействие, защото заедно можем да допринесем за повече приходи в хазната, а нелоялната конкуренция ще намалее. Всички ще работят на светло и при равни условия“, подчерта почетният председател на ОП Смолян.

Той изтъкна, че проблемът със сивия сектор в област Смолян е сериозен. „В района ни сериозна част от строителните дейности се извършват „в сянка“. Работи се нелегално – без осигуровки, без данъци и без абсолютно никакъв контрол“, коментира той.

„Освен това нерегламентираните отпадъци в общините ще намалеят, което ще е много добра стъпка към преодоляването на проблема. Имаме съгласие на централно ниво от страна на Камарата да стартираме инициативата, като планираме това да стане през май. Вярвам, че останалите Областни представителства ще последват примера ни“, заяви Кехайов.

„Съвместната работа между общините, проектантите и строителите е решаващ фактор за успешното реализиране на инфраструктурните проекти, а и на всички важни обекти“, коментира кметът на Златоград Мирослав Янчев и допълни, че дейността на местните власти се оценява почти изцяло през призмата на завършените обекти. Според него е от голямо значение да има прозрачност при провеждането на обществените поръчки, както и равнопоставеност за участниците в процедурите. „Подкрепям напълно инициативата на ОП на КСБ – Смолян, за борба със сивия сектор. Трябва да има непримиримост към неспазването на законите, укриването на данъци и неплащането на осигуровки на работниците“, бе категоричен Мирослав Янчев.

Той сподели, че в Златоград се забелязва негативна тенденция. „Липсва интерес от страна на строителите към някои обществени поръчки, включително за проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Скоро може да се наложи да молим фирмите да участват“, предупреди кметът, давайки пример с Гърция, където преди години е имало подобни ситуации.

Янчев съобщи, че в Златоград са одобрени 34 сгради за саниране по НПВУ – 2 от тях са по първия етап на програмата, а останалите 32 – по втория. Той изрази притеснение дали те ще бъдат реализирани, след като бе обявено, че обектите от втория етап ще бъдат извадени от Плана. „Не е ясно дали при евентуално прехвърляне на част от сградите към бъдещата национална програма за енергийна ефективност условията ще се запазят“, каза той и посочи, че това създава несигурност както за общината, така и за гражданите. „Срещнахме големи трудности да убедим хората да кандидатстват за финансиране по НПВУ. Сега отново ще трябва да ги убеждаваме да участват в поредно класиране“, сподели той.

По отношение на Инвестиционната програма за общински проекти кметът на Златоград разясни, че одобрените към момента обекти са възложени и изпълнени почти на 100%. „Голяма част от строителните компании, които работят по тях, са членове на ОП на КСБ – Смолян. Бих казал, че сме дали възможност на местните фирми да се изявяват“, каза Янчев. Той обърна внимание, че

по Инвестиционната програма има неразплатени средства.

„Не само в Златоград, но и в цяла България проектите не получиха на 100% финансиране по аванс, а то беше много важно, за да се даде глътка въздух на местните власти. Община Златоград за общо 12 обекта е получила 2 аванса за 15 млн. лв. В същото време 10 от тези 12 обекта са напълно завършени. Изплащането на СМР ще бъде поетапно и вероятно не всички ще получат парите си дори в рамките на тази година. Но това е нещо, което не зависи от нас, кметовете. Ние сме си свършили работата по програмата“, бе категоричен Янчев.

Той коментира и проблемите с качеството на проектите. „Отново ще кажа нещо, за което съм настоявал и на предишните ни съвместни срещи, а то е да се създаде черен списък за проектанти. Голяма част от колегите кметове ще потвърдят, че страдаме от проектантски грешки. Сега е моментът да излезем с позиция - общини и строители, че трябва да се налагат финансови корекции на проектантите, чиито грешки водят до финансови загуби и лошо изпълнение“, разясни кметът.

В тази връзка инж. Илиян Терзиев подчерта, че именно затова Камарата настоява да бъдат използвани договорните условия на FIDIC, защото там отговорностите са ясно разграничени. „Всеки трябва да носи последствията за това, което е проектирал, както например е в инженеринга“, подчерта той.

В разговора се включи и инж. Иван Моллов, който подкрепи мнението на инж. Терзиев относно инженеринга. „Тази форма на възлагане на проекти е ключът към сигурност и спокойствие за възложителя“, заяви той. Според него основните проблеми в строителния сектор са свързани с

липсата на типови документи за обществените поръчки и за договорите за изпълнение.

„През миналия програмен период направихме опит да въведем типова документация за ВиК проектите, които станаха задължителни със заповед на министъра на финансите. Въпреки това те не се прилагаха и в резултат продължиха финансовите корекции и качеството на изпълнение не се подобри“, поясни инж. Моллов и добави, че този проблем може да се реши чрез въвеждането на международно признатите договори по FIDIC. „Много е важно със съвместни усилия – на ръководството на Националното сдружение на общините в Република България, местните власти и КСБ, да въведем договорите по FIDIC, дори и без законът да ни задължава. Типовата тръжна документация гарантира прозрачност и минимизира риска от финансови корекции“, отбеляза инж. Иван Моллов. Той изтъкна, че стремежът на възложителите да прехвърлят риска изцяло към строителите не води до добри резултати. „Когато договорите са небалансирани, в крайна сметка строителите носят всички рискове. Това е нередно и неефективно“, обясни зам.-председателят на УС на КСБ.

Инж. Моллов отправи и критика към критерия „най-ниска цена“, който се залага при поръчки с предварително подготвени проекти. „Критерият „най-ниска цена“ води до трагични резултати, защото качеството неминуемо се понижава. Ако искаме нещо качествено, то не може да бъде евтино. Евтиното в дългосрочен план не е ефективно, защото поражда допълнителни разходи и проблеми“, изтъкна инж. Моллов.

В заключение той призова всички участници в строителния процес да си сътрудничат за създаване на типови документи и балансирани договори. „Нека си помогнем взаимно и да създадем документи, които позволяват ясно разпределяне на риска и отговорността, за да постигнем качествено изпълнение“, каза инж. Иван Моллов.

„Необходима е унификация на подхода и типова документация, която да улесни процесите в строителния бранш и да ограничи нуждата от последващи корекции“, се съгласи кметът на Баните Павлин Белчев. Той подчерта, че постигането на прозрачност във всеки отрасъл, особено в строителния, трябва да бъде общ приоритет. „Имате моята подкрепа в това отношение“, заяви Белчев.

Той коментира, че настоящата политическа ситуация в страната влияе негативно върху строителния сектор, създавайки несигурност и липса на предвидимост за участниците в него. „За съжаление в момента можем да планираме само краткосрочно и да се стремим да се възползваме от всяка възможност, предоставена от държавата и европейските фондове, за да не пропускаме възможности за развитие на общините ни“, допълни Павлин Белчев.

Кметът на Баните подкрепи и предложението за по-строг контрол върху проектантите и строителния надзор. Той потвърди, че има проблеми с изплащането на средства по Инвестиционната програма за общински проекти. „Заявките за междинни плащания, които сме изпратили още през септември-октомври, все още не са изплатени. Това закъснение създава трудности както за нас като възложители, така и за фирмите изпълнители“, обясни Белчев и подчерта, че

строителите продължават да работят по проектите, макар че са получили само авансови плащания.

Кметът на Баните също изказа мнение за практиката да се избират изпълнители на обществени поръчки на база на критерия „най-ниска цена“. Според него така не се гарантира качество. „Трябва да работим за промяна на този подход и да търсим подкрепа на по-високо, дори на европейско ниво, защото именно на равнище ЕС най-ниската цена се смята за по-честен подход, с което аз категорично не съм съгласен“, подчерта той.

Белчев заключи, че основните проблеми са общи за всички общини, и изтъкна необходимостта от ускорено развитие на базовата инфраструктура. „2025 г. е, а ние още говорим за нуждата от ремонт и изграждане на улици и водопроводи. Трябва да приключим с базовата инфраструктура, за да привлечем инвестиции и да създадем условия за развитие на бизнеса“, заяви Павлин Белчев.

Кметът на община Девин Здравко Иванов сподели, че в момента ситуацията е трудна и за местната власт като възложител, и за строителите като изпълнители. „Ние работим в една и съща обстановка. Общините се стремим да изберем отговорни строители, които качествено да си свършат работата и да си спазват гаранционните срокове, но това би могло да се случи само ако има предвидимост в плащанията“, разясни Иванов. Той информира, че по Инвестиционната програма за общински проекти Девин е сключила споразумения за над 10 млн. лв., заявени са аванси и междинни плащания, но реално няма получени средства.

Иванов подкрепи инициативата на ОП Смолян за справяне със сивия сектор в региона и обърна специално внимание на проблема с нерегламентираните сметища в община Девин. По думите му местната администрация се сблъсква с множество затруднения при регистрацията и управлението на площадки за строителни отпадъци, което води до редица нарушения. Според него този въпрос трябва да бъде разгледан и на национално ниво, за да се намери дългосрочно решение, което да облекчи както строителите, така и общините.

По време на дискусията зам.-кметът на Смолян Марин Захариев също подчерта липсата на предвидимост и несигурността в плащанията по различните национални и европейски програми. Той предложи да се създаде механизъм, който да улеснява общините при вземането на кредити, когато възникнат проблеми с плащанията от страна на държавата, за да не спира работата по проектите.

Захариев обърна внимание и на

проблема с липсата на ефективен механизъм за индексация на цените на строителните договори,

породена от високата инфлация в последните години. Той посочи, че често общините се оказват принудени или да се откажат от започнати проекти, или да ги дофинансират със собствени средства.

Зам. областният управител на Смолян Красимир Даскалов заяви, че всички поставени въпроси на срещата са изключително важни, и подчерта, че местната власт изцяло подкрепя усилията на ОП Смолян за изсветляване на сивия сектор в икономиката. „Няма здравомислещ човек в региона, който да не иска секторът да стане по-прозрачен. Областната администрация ще направи всичко необходимо за успешното реализиране на тази инициатива“, увери той и допълни, че администрацията ще работи активно по проблема с местните структури на МВР и ДНСК.

Красимир Даскалов обърна специално внимание и на

въпроса с вноса на работници от чужбина, който е пряко свързан с демографската криза в региона.

„Проблемът е сериозен не само в строителството, но и в туризма и здравеопазването. В момента работници се внасят основно от пет-шест държави“, поясни Даскалов.

Той изрази и надежда, че скоро ще бъде приет държавният бюджет, което ще улесни общините да започнат да възлагат важни обществени поръчки. „На местно ниво нямаме проблеми със строителните фирми и се надяваме те да работят така добре и занапред“, заключи зам. областният управител на Смолян.

В дискусията се включи директорът на ВСУ „Черноризец Храбър“ - филиал Смолян, доц. д-р Анелия Пържанова. „Партньорствата ни с местната и изпълнителната власт, с браншови организации и с бизнеса не само укрепват доверието в нашата институция, но и спомагат за разработването на общополезни продукти и услуги в интерес на общността в Смолян“, заяви доц. Пържанова. Тя изтъкна, че особено значимо е сътрудничеството на филиала с Областното представителство на КСБ в Смолян, което активно участва в академичната дейност. „Експертните становища и практическият опит на Камарата са от съществено значение за обновяване и разширяване на академичния профил на филиала, както и за адаптирането му към изискванията на трудовия пазар“, подчерта доц. Анелия Пържанова. Директорът изрази специална благодарност към ОП Смолян и за съвместните дейности, насочени към младите хора.

В края на срещата думата взе прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, която отправи специални благодарности към инж. Асен Соколов и Владимир Кехайов, както и към Областния съвет и към Контролния съвет на месната структура. „Неслучайно решихме да стартираме подкаста „Код Строител“ от тук. Родопите са много духовно място, подходящо именно за начало на новия проект на вестника. Точно в Смолян през 2019 г. започнахме и откритите изнесени приемни на в. „Строител“. Те се радват на много голям интерес в цялата страна и до днес“, припомни Николова.

Тя благодари на ръководството на КСБ за подкрепата на идеята за подкаста, както и за партньорството на държавните институции в лицето на зам. областния управител и на местната власт, представена от кметовете от региона.

„Със старта на подкаста от Родопите ще отправим послание, че само с обединени усилия на всички, които са ангажирани в строителния процес, може да се постигнат добри резултати“, подчерта тя.

Ренета Николова съобщи, че в следващия епизод на подкаста гост ще бъде д-р инж. Адриана Спасова, член на Комитета по договорите на FIDIC и член на УС на Българското общество по строително право. „Тя ексклузивно в „Код Строител“ съобщи новината, че е готов преводът на български език на Зелената книга на FIDIC. След това ще покажем и епизод с директора на Историческия музей в Дряново Иван Христов. Изключително активен млад човек, който е инициирал кампания във връзка с 225-ата годишнина от рождението на Кольо Фичето“, информира Николова. „Очаквам подкастът да отговори на огромния интерес, който има към строителната материя, и да достигне до широката общественост“, коментира прокуристът и главен редактор на в. Строител“.

Владимир Кехайов, член на ИБ и на УС на КСБ, почетен председател на ОП Смолян: Сериозен проблем е разрастващият се сив сектор, както и задълбочаващите се процеси на обезлюдяване на региона

Многократно сме алармирали за два сериозни проблема. От една страна стои миграцията към вътрешността на България и чужбина. Това е много тревожен и задълбочаващ се процес, който се отразява върху всяка сфера от живота в Родопите, включително в икономически план, а строителният сектор е сред най-застрашените. Освен че се променя чисто възрастовият профил на населението, се забелязва и отлив точно на квалифицирани и образовани хора, добри професионалисти в трудоспособна възраст, а това изправя фирмите ни пред голямо предизвикателство. Търсим различни подходи за решаването на тези въпроси –  насърчаването на обученията, за да се създават и поддържат квалифицирани кадри, вноса на работна ръка от трети страни, подпомагане на учебните заведения от региона в сферата на средното и висшето строително образование.

Другият сериозен проблем е сивият сектор, който подкопава стабилността на строителните компании, работещи „на светло“. Наблюдава се маса от строители, които изпълняват СМР без регистрирана фирма, без регистрация в ЦПРС и съответно не плащат осигуровки, данъци, такси. За съжаление нелоялната конкуренция расте като фактор в нашия бранш.

Необходима е специална стратегия за извеждане на сивия сектор „на светло“, за да се мотивират хората да работят легално. Може да се мисли в много посоки – създаване на стимули от различен характер, данъчни облекчения, насърчаване на малките и средни предприятия в пограничните райони, цялостен подход в привличането и задържането на младите специалисти в Родопите.

Асен Соколов, председател на ОП на КСБ - Смолян: Продължаваме да работим активно за насърчаване на строителното средно и висше образование

От години приоритет в работата на ОП на КСБ – Смолян, е насърчаването на средното професионално и висше образование в сферата на строителството. Работим активно със Смолянската професионална гимназия по туризъм и строителство „Никола Й. Вапцаров“ и с ВСУ „Черноризец Храбър“ – филиал Смолян. Ще продължим да ги подкрепяме в поддържането на строителните специалности, включително и чрез лични срещи с ръководството на Регионалното управление на образованието - Смолян. Разпространяваме брошурата  „10 добри причини да изберем строителната професия“. Освен това инициативата ни да се публикуват материали във вестник „Строител“ и местната преса, с които запознаваме младите хора със строителната професия, ще продължи и през т.г. Предвиждаме да сложим акцент върху професията на строителния техник в светлината на инициативата на ръководството на КСБ, което обяви 2025 г. за Година на строителния техник. Нашият фокус също ще е върху тази ключова фигура в строителния процес и ще изготвим материал за истории на успеха с професионални строителни техници.

Ще помагаме и насърчаваме учениците с отлични резултати в обучението и ще съдействаме за провеждането на стажове и практики в строителните фирми от ОП на КСБ - Смолян. За нас е важно бъдещите специалисти да се почувстват част от строителната общност и да усетят подкрепата ни.

От Смолян стартира подкастът „Код Строител”

След края на дванадесетата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България с местните власти 2023-2027 г. в Смолян бе заснет и първият епизод на подкаста „Код Строител“. В него взеха участие Красимир Даскалов, зам. областен управител на Смолян, Марин Захариев, зам.-кмет на община Смолян, инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, Владимир Кехайов, член на УС и ИБ на КСБ и почетен председател на ОП Смолян, и инж. Асен Соколов, председател на Областното представителство на Камарата в Смолян.

Водещ на подкаста бе прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

Сред основните теми на дискусията бяха предизвикателствата пред строителния сектор в област Смолян, какви са очакванията на бранша и на местните власти за 2025 г. Участниците обсъдиха и недостига на квалифицирани кадри в региона и инициативата на ОП Смолян „Строителната професия – мечта и реалност“, на която вестник „Строител“ е медиен партньор.

В подкаста е включен и репортаж от проведената среща на представителите на ръководството на КСБ, ОП на КСБ – Смолян, и общините от областта, както и блиц анкетата с участващите кметове.

В следващия епизод гост ще бъде д-р инж. Адриана Спасова, член на Комитета по договорите на FIDIC и член на УС на Българското общество по строително право.

Специален гост на подкаста ще бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, с който ще коментираме актуалните за бранша въпроси.

„Код Строител“ ще продължи разговорите с директора на Историческия музей в Дряново Иван Христов и с директора на дирекция „Нормативна политика и анализи в строителството“ в КСБ Савин Ковачев.

„Код Строител“ стартира ударно с три епизода през следващата седмица.

Гледайте ни в YouTube канала на изданието – Vestnik Stroitel. Желаещите могат да се абонират за него, за да получават известие за всеки нов епизод.

Николай Мелемов, кмет на община Смолян: Нашият основен фокус е подобряването на инфраструктурата

---

В. „Строител“ представя задълбочен поглед върху проблемите в сектора, което го прави изключително полезно четиво

Г-н Мелемов, какви са основните приоритети на община Смолян през 2025 г. за подобряване на инфраструктурата?

Всяка община има своите специфики, но Смолян е особено предизвикателна с 86-те си населени места и 468 км общинска пътна мрежа. Нашият основен фокус е именно подобряването на инфраструктурата. Кметовете на населените места ни подават проектни предложения, а ние се стремим да реализираме най-належащите.

Туризмът е основен икономически отрасъл на общината и без добра инфраструктура той не може да се развива. В последните години селският туризъм бележи сериозен ръст, което допълнително налага инвестиции в пътната мрежа.

Постоянно поставяме пред държавните институции въпроса за подобряване на транспортната свързаност на област Смолян. Жителите й разчитат единствено на автомобилния транспорт – имаме само един второкласен път Асеновград – Смолян. Необходима е трета лента за критичните му участъци и вече разполагаме с работен проект. Надявам се тази инициатива да бъде реализирана, защото това е най-важният приоритет не само за общината, но и за цялата област.

В ход е бюджетната процедура за 2025 г. Какви са Вашите предвиждания по отношение на финансовата рамка на общината за тази година?

Планирани са 4,6 млн. лв. капиталови разходи, което е крайно недостатъчно за мащабите ни. Затова сме подали множество проекти към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Очакваме да получим одобрение за финансиране поне на част от тях, което ще ни даде възможност да подобрим инфраструктурата. Тази година акцентът ще бъде върху селата, тъй като в градската част пътната мрежа вече е на прилично ниво.

Какви проекти ще стартират през 2025 г.?

Един от ключовите ни проекти е вторият етап на подмяната на горивната база на отоплителните системи на домакинствата. В предходните години Смолян често попадаше в списъка на най-замърсените градове, но след като реализирахме първия етап на подмяната, в рамките на който над 2600 домакинства получиха климатици и печки на пелети, качеството на въздуха драстично се подобри. Сега продължаваме с още по-ефективни решения – термопомпи.

Друг мащабен проект е изграждането на младежки център в сградата на старо училище, пострадало при пожар. Освен това ще построим нов дом за възрастни хора в Смолян, тъй като съществуващият е твърде отдалечен от града, а по новите европейски стандарти той трябва да е в границите му.

Санирането на жилищни обекти също остава приоритет. Вече имаме над 60 завършени блока и готови проекти за още толкова. Ако националната програма за саниране бъде подновена, всички тези сгради ще бъдат енергийно обновени.

Споменахте санирането – имате ли одобрени жилищни обекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)? Какъв е интересът на жителите към програмите за саниране?

По НПВУ имаме одобрени пет сгради. Интересът към жилищното обновяване е огромен. В началото хората бяха скептични, но след като видяха ползите – по-ниски разходи за отопление, по-добра енергийна ефективност и по-висока стойност на имотите, интересът рязко нарасна. Във всички блокове, които чакат финансиране, са извършени обследвания и имат готови проекти. Както съм казвал неведнъж, един път в живота се случва да ти санират без пари апартамента и да ти монтират климатик.

Какви обекти, финансирани от държавния бюджет по Инвестиционната програма за общински проекти, се реализират на територията Ви? Тъй като тя ще продължи до 2028 г., как ще се възползвате от нейните възможности?

Младежкият център, който споменах, е сред проектите ни, финансирани по тази програма. Освен него имаме и редица по-малки инициативи. Възползваме се от всяка възможност за кандидатстване по отворени програми.

Тук искам да отбележа, че освен изпълнението на инфраструктурни проекти, полагаме големи усилия в социалната сфера. Стремим се да включим всички хора в неравностойно положение в различни социални програми, за да им осигурим по-добри условия за живот.

Проведе се Общото събрание на НСОРБ. Какви проблеми поставиха общините пред държавата? Има ли чуваемост?

Чуваемост от страна на държавата има, но е важно да има и реални действия и резултати. Един от основните проблеми, които поставихме пред представителите на институциите, е организацията на сметосъбирането. Въпрос, който всяка година се отлага, но рано или късно ще засегне всички.

Друг сериозен проблем е обжалването на обществени поръчки, което забавя строителните процеси. В нашия регион строителният сезон е едва 7-8 месеца заради дългата зима. Ако процедурите се обжалват, това може да забави изпълнението с цяла година. Затова трябва да се намери механизъм за по-бързо разрешаване на подобни казуси.

Казахте, че за Смолян туризмът е основен икономически отрасъл. Какви мерки предприемате за развитието на сектора?

Работим в посока подобряване на туристическата инфраструктура. Селата в общината се развиват като атрактивни дестинации, а частният сектор инвестира в нови къщи за гости. Нашата роля е да създаваме условия – подобряване на пътната мрежа, изграждане на атракции.

Един от успешните ни проекти е реновацията на Планетариума, който за една година привлече 60 000 посетители. Това показва, че когато има добре поддържани туристически обекти, интересът е налице.

Как оценявате сътрудничеството си с ОП на КСБ - Смолян?

Много добро, в постоянен контакт сме както с ръководството на Областното представителство, така и с местните фирми. Според мен строителите от региона са по-отговорни, защото са тук и след изпълнението на проектите.

Четете ли в. „Строител“? Полезно ли Ви е изданието?

Да, разбира се. Вестникът представя задълбочен поглед върху проблемите в сектора, което го прави изключително полезно четиво за представителите на местната власт.

Марин Захариев, зам.-кмет на Смолян: Ако повече институции и организации работят като ОП Смолян, ни чака много светло бъдеще

Г-н Захариев, участвахте в среща на ръководствата на общините от област Смолян с ръководството на КСБ, ОП Смолян и строителните фирми от региона. Кои бяха най-важните въпроси, които обсъдихте?

Основната тема бяха бъдещи обекти, приоритети. На следващо място разменихме мисли за държавния бюджет за 2025 г. и за забавени от държавата плащания.

Кои са основните инфраструктурни предизвикателства, пред които е изправена община Смолян в момента?

Знаете, че община Смолян няма алтернатива на автомобилния транспорт. Главната ни цел е разширяването на пътя Асеновград – Смолян. В момента Агенция „Пътна инфраструктура“ проектира предвидените отсечки. В самия град като сериозно предизвикателство започва да се оформя проблемът с паркирането. Автомобилите са увеличават с всеки изминал ден. В тази връзка търсим решения по осигуряване на нови паркоместа и реорганизация на движението.

Голямо предизвикателство е и управлението на отпадъците, където предвиждаме инвестиции и въвеждане на добри практики.

Какви мерки предприемате за подобряване на пътната инфраструктура в региона, особено по отношение на зимната поддръжка?

От високата трибуна на в. „Строител“ искам да акцентирам върху огромния проблем с финансирането за зимно поддържане. Не е нормално да има еднакъв стандарт за високопланинските общини и тези в равната и топла част на страната. На всички е ясно, че нуждите, честотата на обработка, температурите, количеството сняг в Смолян и Сандански например не са еднакви. Апелираме за диференциран подход. Както казах по-горе, автомобилите се увеличават, хората стават все по-взискателни и трябва спешно да бъдат увеличени бюджетите за зимно поддържане. Иначе не бихме могли да осигурим нормален стандарт по тази дейност.

Какви мерки взема общината за насърчаване на устойчивото строителство и енергийната ефективност в новите проекти?

Радвам се, че вече почти всички финансиращи органи насърчават постигането на високи класове енергийна ефективност, включват се и възобновяеми енергийни източници. За нас това е особено важно, защото зимата в района е дълга и сравнително студена. Отличен атестат за местните фирми е, че използват нови технологии и като материали, и като процеси и вече придобиха сериозен опит във внедряването на най-различни решения. Една такава инвестиция, макар и по-скъпа във времето, се изплаща многократно. А най-важното е, че постигаме огромен екологичен ефект, спестяват се и енергия, и вредни емисии.

Какво се прави за подобряване на ВиК мрежата и решаване на проблеми като аварии и загуби на вода?

В град Смолян приключи проект за воден цикъл и смятам, че положителните ефекти ще се виждат все повече във времето. В някои от населените места обаче срещаме сериозни трудности. Знаем, че в световен и в европейски мащаб проблемите с водата се задълбочават. Ние сме благословени, че имаме много извори, но в идните години изключително внимателно трябва да управляваме водния ресурс. В последните години дори в Родопите усещаме затоплянето и намаляването на дебита или изчезването на някои извори.

Един от проблемите в строителството е недостигът на кадри. Как общината може да бъде полезна в решаването му?

Това е проблем във всички сфери. Опитваме се бъдем полезни на фирмите, доколкото можем. Информираме кметовете на населени места за възможностите в Бюрото по труда, бъдещи инвестиции и т.н. Радвам се, че професионалните гимназии и филиали на университети отговарят с адекватни специалности за строителния бранш. Трябва да се наблегне и на практиките в строителните компании, на дуалното обучение, за да може децата да разберат, че това е съзидателна, креативна и високо заплатена професия.

Как оценявате партньорството с ОП на КСБ - Смолян?

Използвам възможността да ги похваля. Въпреки че по същество фирмите са конкуренти, виждам, че си помагат, имат много добри партньорски и професионални отношения. Ние като възложител имаме прекрасна комуникация с ръководството на Областното представителство. Винаги са насреща за казуси, задачи, дори и извън възложени им по договори СМР. Ако повече институции и организации работят като ОП на КСБ в Смолян, ни чака много светло бъдеще.

Четете ли в. „Строител“ и полезен ли Ви е като представител на местната власт?

Винаги ми е интересно да разбера какво се случва на други места в България и дори Европа. Трябва да бъдем в крак с новите материали, технологии, възможности и в. „Строител“ е едно от местата, откъдето се информирам.

Мирослав Янчев, кмет на Златоград: Един от най-сериозните проблеми е забавянето на плащанията по строителните дейности

Г-н Янчев, кои бяха най-важните теми, които обсъдихте на срещата?

От разговорите ни със строителния бранш стана ясно, че споделяме общи предизвикателства при реализацията на различни проекти. Общините в ролята си на възложители по Закона за обществените поръчки срещат редица затруднения, а строителните компании като изпълнители също се сблъскват с немалко проблеми. Важно е да отбележим, че в този процес ключова роля играят и проектантите, както и строителният надзор. Всеки участник – от проектанта до надзора – има своето място и отговорност за успешното завършване на проекта. Най-важното обаче е крайният резултат да отговаря на очакванията на гражданите – те са реалните потребители на изградените обекти.

На срещата изразих мнение, че е необходимо да се въведе механизъм за контрол върху работата на проектантите, включително да се дава гласност за онези, които с некачествената си работа или бездействие създават проблеми в строителния процес.

Какви са основните предизвикателства пред община Златоград?

Един от най-сериозните проблеми е забавянето на плащанията за строителните дейности. Липсата на навременни разплащания за извършени СМР води до изоставане от графиците, а понякога дори до спиране на проектите. Местните власти трябва активно да работят за преодоляване на този проблем, за да не се компрометира строителният процес. Както стана ясно и по време на срещата, по Инвестиционната програма за общински проекти редица обекти вече са изпълнени, но плащанията по тях – и авансови, и междинни, не са направени, а СМР са финализирани и подадени за окончателно разплащане.

Друг голям проблем е сивият сектор в строителството. Реализирането на проекти без участието на легитимни фирми крие доста рискове – работниците нямат осигуровки, извършват дейността си при опасни условия на труд и други. Негативните последствия от сивия сектор засягат не само заетите, но и крайното качество на строителните обекти.

Какво може да очаква строителният бранш през настоящата година от община Златоград?

Няма как да очаква чудеса, тъй като всички кметове сме зависими от възможностите, които ни предоставя националното финансиране. Европейските програми също са важен инструмент, но за да се възползваме от тях, трябва да разполагаме с качествено подготвени проекти, с които да кандидатстваме в подходящия момент.

Строителите могат да са сигурни, че един от ключовите принципи, които ще отстояваме, е равнопоставеността при възлагането на обществените поръчки. Не трябва да има ограничения, които да възпрепятстват участието на фирми, при положение че те отговарят на изискванията. В същото време трябва да се гарантира качеството на изпълнение чрез необходимите документи и доказателства. Целта ни е да осигурим справедливи условия за участие в тръжните процедури, което ще доведе до по-добро изпълнение на проектите и по-високо качество на инфраструктурата в общината.

Здравко Иванов, кмет на Девин: Предстои реализирането на дългоочаквания воден цикъл на Девин

Г-н Иванов, какви бяха основните теми на срещата между местните власти и строителния бранш от област Смолян?

Основните въпроси, които се откроиха, бяха свързани със затрудненията при плащанията по Инвестиционната програма, финансирана от държавния бюджет. Това създава сериозни предизвикателства при реализирането на проектите както за община Девин, така и за строителния бранш. В момента строителните фирми са поставени в сложна ситуация – те имат подписани договори и задържат персонал, но липсата на навременни плащания им пречи да изпълняват ангажиментите си нормално. Тази несигурност се отразява на цялостния инвестиционен климат и забавя ключови инфраструктурни проекти.

Какви други предизвикателства стоят пред община Девин?

Предстои реализирането на дългоочаквания воден цикъл на Девин, чийто възложител ще бъде държавата чрез „Български ВиК холдинг“ ЕАД и в частност „ВиК“ ЕООД - Смолян. Това е стратегически важен проект, който сериозно е забавен във времето – неговата реализация е трябвало да започне преди поне 15 години. Заради отлагането му редица инфраструктурни проекти в общината също са били отложени, тъй като са зависели от подмяната на водопроводната и канализационната мрежа. Въпреки че общината няма да бъде официален възложител на проекта, тя ще играе ключова роля в координацията и контрола върху качественото му изпълнение.

Новото предизвикателство пред нас е Програмата за развитие на селските райони, управлявана от Държавен фонд „Земеделие“. Предстои да кандидатстваме за финансиране на три проекта, свързани с обновяване на няколко улици и един общински път.

Какво може да очаква строителният бранш от община Девин?

Предстоящите инвестиции ще се реализират основно чрез капиталовата програма на общината. По проектите по Инвестиционната програма вече са избрани изпълнители и са сключени договори.

В момента в Девин се реализират проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, сред които са цялостна подмяна на уличното осветление и строително-монтажни работи в една образователна институция.

Павлин Белчев, кмет на Баните: Подобряването на инфраструктурата създава условия за бъдещо развитие и привличане на инвестиции

Г-н Белчев, какви бяха най-важните теми по време на срещата?

Срещата беше изключително ползотворна и е важно, че се провежда регулярно. Надявам се занапред ежегодно да събираме мнения от всички участници в строителния процес, за да идентифицираме проблемите и възможностите за развитие.

Основните теми, които бяха обсъдени, включваха текущите проекти, по които общините кандидатстват както по европейските фондове, така и чрез националния бюджет. Сред ключовите въпроси бяха предизвикателствата при изпълнението на инфраструктурните проекти и необходимостта от по-голяма предвидимост. За съжаление, докато политическата ситуация не се нормализира, думата „предвидимост“ остава трудна за прилагане на практика. Всички ние сме зависими от политическата стабилност, която би ни позволила да мислим и планираме в по-дългосрочен аспект.

Друг основен акцент беше бавното администриране на проектите по Инвестиционната програма за общински проекти. Надяваме се, че след приемането на държавния бюджет процедурите за авансови, междинни и окончателни плащания ще се ускорят. В момента строителните фирми изпълняват обекти с минимални авансови плащания, като много от тях са завършени на 100%. Това, че не са получили пълното си възнаграждение, им създава сериозни затруднения.

Очакваме държавният бюджет да бъде приет възможно най-скоро, за да могат общините да планират своите бюджети спрямо определените параметри и да разпределят средствата по най-ефективния начин.

Какви са основните предизвикателства и проблеми пред община Баните?

Предизвикателствата пред Баните са сходни с тези на повечето български общини – необходимостта от бързо и ефективно изпълнение на ключови инфраструктурни проекти. На срещата обърнах внимание, че въпреки че сме в 2025 г., все още има сериозни проблеми, свързани с базовата инфраструктура – водопроводи, пътища, енергийна. Това са неща, които отдавна трябваше да бъдат решени, но нашата отговорност е да се справим с тях сега.

Подобряването на инфраструктурата създава условия за бъдещо развитие и привличане на инвестиции. Без изградена базова инфраструктура външни инвеститори няма да дойдат в региона и да създават работни места.

Може би най-голямото предизвикателство пред нас е как да задържим хората да останат да живеят в тези труднодостъпни райони. Това обаче не е проблем, който общината може да реши самостоятелно – необходима е целенасочена държавна политика. Един от най-ефективните методи за справяне с демографската криза би бил прилагането на данъчни облекчения за всички фирми, които инвестират в областта. Липсата на жп линии, магистрали и летища затруднява икономическото развитие, но чрез адекватни стимули от държавата и съчетаване на общински и национални политики можем да обърнем тази негативна тенденция.

Какво може да очаква строителният бранш от община Баните?

Ако ситуацията в държавата се нормализира, фирмите може да очакват много обществени поръчки и активна строителна дейност. Надяваме се не само на голям обем работа, но и на навременните плащания към строителите. Важно е както да има проекти, така и тяхното изпълнение да бъде финансово обезпечено в срок. Това е от ключово значение и за строителните компании, и за общините, които възлагат поръчките.

Нашата роля като възложители е да гарантираме прозрачност и равнопоставеност при изпълнението на проектите, за да осигурим устойчиво развитие и подобряване на инфраструктурата в региона.

По събитието работиха: Калоян Станчев, Недялка Маргаритова, Галя Герасимова, Мартин Стоянов, Мирослав Еленков, Десислава Бакърджиева, Емил Христов, Ренета Николова.