Край нямат причудливите до екстравагантност идеи, с които управляващата „извадка” на т.нар. политически елит изтезава бизнеса във всичките му разновидности – едър, среден и малък, български, европейски или световен.  Според „нормативната” статистика на Българската стопанска камара (БСК), огласена някъде около Богоявление (6 януари) т.г., чуждестранните инвеститори напускат или заобикалят България единствено заради бизнес средата, която много наподобява… подвижни пясъци. Върху които, дори и с един крак само да стъпиш, дотам – свършен си.  За незаконните разрешителни и лицензионни режими вече е банално да говорим, но все пак да припомним: все още действат около 1300-1400 подобни „недоразумения”, главно на общинско ниво, въпреки че вече второ правителство води люта битка за тяхното ликвидиране. Откакто се чу – през есента на 1999 г., че България е добре дошла в Общия европейски дом, в края на всеки парламентарен мандат управляващите с гордост отчитат: приехме 400 или 500 чисто нови закона, над 1200-1300 закона за изменение и допълнение на действащи нормативни актове; приехме или усъвършенствахме над 2500-3000 подзаконови акта… Сегашните управляващи не правят изключение: от лятото на 2009 г. са приети 170 закона, в чиито мотиви е отбелязано, че на изменение и допълнение подлежат още около 160 нормативни акта. Ремонтирани са и над 1000 наредби, правилници и т.н.  Във връзка с това, както се казва на чиновнически език, екипът на в. „Строител” досега се бунтуваше срещу нормативната уредба, регулираща строителния бизнес и качена в сайта на ДНСК: близо 530 закона, наредби, правилници, инструкции, постановления на Министерския съвет, заповеди и т.н. Днес обаче се оказа, че дълбоко сме се заблуждавали, защото в сметките не сме слагали поне още… 100-120 нормативни „творения” на парламента, правителството и различните министерства. Като се започне от опазването на околната среда, мине се през съхраняването на културно-историческото наследство и се стигне до… 85-те законови и подзаконови акта, които всеки собственик и мениджър на строителна фирма е длъжен да спазва, за да си няма неприятности с Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда”.     Ако имате 10 000 разпоредби, съсипвате всякакво уважение към закона! Колкото и да е странно, тази крилата фраза не е измислена в Древен Рим или в още по-древна Елада. Тя е дело на Уинстън Чърчил, за когото редовият българин… не знае кой знае колко: че е бил премиер-министър на Обединеното кралство по време на Втората световна война; че се е договорил със Сталин ние да останем под ботуша на Съветския съюз; че изобщо не го интересува дали тия (т.е. ние), дето си казват „честита баня”, са обявили война на Великобритания и… туйто. Като изключим, естествено, неутолимата му страст към уискито и пурите. Всъщност мисълта, с която отваряме темата за поредното общинарско издевателство над строителния бизнес, е родена от наистина забележителна личност. Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (30 ноември 1874 г. - 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера. Бил е член на британския парламент в продължение на… 64 години. Работил е в 13 правителства и два пъти е бил министър-председател – през периода 1940–1945 г. и от 1951 до 1955 година. Освен това Чърчил има забележителна военна кариера в британската армия, а през свободното си време (колкото и относително да е това понятие в случая) се е занимавал с история, писане и рисуване. И накрая – Чърчил е единственият британски министър-председател, който получава Нобелова награда за литература и е първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ. С други думи, сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е политик и интелектуалец, на когото може да се вярва… 1000 процента. Защото доказателства, че той е казал „онова” - за честитата баня, няма. И най-вероятно е плод на нечия русофобска глава от български произход, обидена на Великобритания, задето ни е харизала на Съветския съюз. А каква е връзката между „топлите” уводни слова и завета на Чърчил отпреди 60-70 години, е ясно. Заради най-различни бюрократични издевателства и приумици през последните три-четири години чуждестранните инвестиции в България изчезнаха като червения пипер в средата на 80-те. И продължават да изчезват, както гласят последните статистически данни на БНБ, огласени на 16 януари (понеделник). До края на ноември 2011 г. преките чуждестранни инвестиции у нас са едва 740 млн. евро. Тоест почти два пъти по-малко в сравнение с януари-ноември 2010 г., като 100 млн. евро са „пристигнали” само по една сделка – приватизацията на 79,83% от „Булгартабак”. А други 224,5 млн. евро са похарчени за купуване на недвижими имоти – жилища, хотели, бизнес сгради, търговски центрове… Прогнозата на правителството, че през 2011 г. „побългарените” чуждестранни капитали ще достигнат 1,9 млрд. евро, отдавна вече е забравена. По-важното обаче е, че все още никой не иска да осмисли онова, за което от години му говори реалният бизнес. И най-пресният пример за това е Законът за обществените поръчки. Пак Уинстън Чърчил, но по друг повод, е казал: „Болшевиките сами си създават трудности, които успешно преодоляват.” Е, от известно време по нашите географски ширини болшевики в класическия смисъл на това понятие не виреят, но всичко останало да ви звучи някак много познато? От есента на 2009 г. днешните управляващи – горе-долу през няколко месеца – се заканват, че ей сега сядат и пишат чисто нов ЗОП. С който веднъж и завинаги ще сторят няколко изключително благородни дела. Първо – ще пресекат всякакви мераци за лесно и безнаказано източване на държавната хазна и на еврофондовете. Второ – ще улеснят процедурите до такава степен, че офертите на кандидатите няма да тежат средно по 10-15 килограма. Трето – ще елиминират всякаква възможност за манипулиране на конкурсите и крайното класиране. И… тъй нататък. Какъв е резултатът? Меко казано – плачевен. От есента на 2009 г. до есента на 2011 г. Законът за обществените поръчки е изменян и допълван общо 9 (девет) пъти, но ефект няма и няма. Или по-скоро има, но той е по-скоро във вреда както за държавата, така и за бизнеса. Който не вярва – да отвори сайтовете на Комисията за защита на конкуренцията, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция – там всичко е казано черно на бяло. Последният – десети ремонт на ЗОП, продължи около… година и два-три месеца: от края на септември 2010 до 17 ноември 2011 г., когато държавният глава издаде указа за обнародването му в „Държавен вестник”. По никому неизвестни уж причини по време на тази епопея и сякаш между другото ЗОП претърпя точно шест „междинни” поправки, но те само потвърдиха правилото, с което започнахме. Онова, за несигурната бизнес среда и нормативните актове, които у нас действат от ден до пладне. А понякога и по-кратко: между последното кафе и първата бира. От 10 до 17 декември 2010 г. например в „Държавен вестник” са обнародвани цели три закона за изменение и допълнение на ЗОП. Откъдето и да го погледнем, това си е абсолютен европейски рекорд по нормотворчество, който през следващите 10-15 години можем само… ние да си го подобрим. Колкото до последния ЗИД на ЗОП, той е приет от Народното събрание на 10 ноември 2011 г. (ех, че символично съвпадение на датите, а?), обнародван е в „Държавен вестник”, бр. 93 от 25 ноември 2011 г. и в него има поне 15-20 текста, които задълго би трябвало да озаптят мераците не само на по-меркантилно настроените възложители и консултанти, но и на техните покровители във властта. В случая обаче нас ни интересуват четири от нововъведенията: Разпоредбата на чисто новия чл. 8б, която гласи: „Възложителите са длъжни да приемат вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, които съдържат реда за планиране и организация на провеждането на процедурите и за контрол на изпълнението на сключените договори за обществени поръчки.” Разпоредбата на чл. 15, ал. 4: „Когато обществената поръчка включва няколко обособени позиции, всяка от които е предмет на договор, стойността на поръчката е равна на сбора от стойностите на всички позиции. Когато общата стойност на позициите е равна или надвишава праговете по чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, при възлагането на поръчката по всяка обособена позиция се спазва редът, приложим за общата стойност на поръчката”. Или казано по-простичко, ако прогнозната стойност на поръчката е 2 млн. лв. и даден възложител трябва да уреди неколцина свои „съмишленици” без конкурс, той трябва да разбие въпросната поръчка на… 45 „лота”, като много внимава всеки от тях да не надвишава 45 000 лева. Член 20а, чиято ал. 1, т. 3 постановява: „Предварителният контрол по чл. 19, ал. 2, т. 22 обхваща… методиката за оценка на офертите – при критерий икономически най-изгодна оферта”. И чисто новата разпоредба на чл. 53б, която гласи: „Възложителят не може да отстрани кандидат или участник от процедура по възлагане за обществена поръчка или да откаже да сключи договор с него на основание, че не е представил някой от документите по чл. 50, ал. 1, чл. 51 и чл. 53, ал. 1, когато е представил удостоверение за вписване в Централния професионален регистър на строителя, като условията за вписване в регистъра са идентични или по-високи от изискванията, поставени от възложителя”. Едва ли има легален строител, който да не знае какво се крие зад тези 25-30 реда, ако възложителите – в лицето на централната власт и общините – решат да спазват и духа, и буквата на закона. Край на конкурсните документации, писани в полза на една или друга фирма изпълнител. Пресичане на възможностите за изнудване на бизнеса както преди обявяването на съответната поръчка, така и по време на самата процедура. Въвеждане на ред в избора на консултанти и подчиняване на разнопосочните корпоративни интереси на унифицирани и валидни еднакво за всички правила. Край на манипулирането на обществените поръчки чрез опорочаване на формулите, по които се изчисляват точките на участниците... Можем още дълго да се прехласваме от възторг, но подобен прилив на ентусиазъм е по-скоро вреден. По простата причина, че докато току-що изброените екстри на новия ЗОП станат нормативен факт, правителството и депутатите от управляващото мнозинство позволиха на по-чевръстите и по-безскрупулни задкулисни играчи и техните „пионки” да се напечелят поне за две-три години напред. Как става „номерът на китайката”, всеки сам може да прецени. Проектозаконът с току-що описаните екстри е готов още миналата пролет. На 11 април 2011 г. той е качен за обсъждане в правителствения портал за обществени консултации, където „преседява” цели... две седмици и събира общо три коментара. На 10 юни 2011 г. проектозаконът е внесен в деловодството на Народното събрание. Точно 40 дни по-късно - на 21 юни, е приет на първо четене, а след още пет месеца (на 10 ноември) – минава и на второ четене. По силата на каква логика през следващите пет месеца проектозаконът е вдигнат на трупчета – можем само да гадаем. Още по-странно обаче е друго. Въпреки 7-месечния гратисен период – от качването на проектозакона в правителствения портал за обществени консултации до приемането му на второ четене – депутатите от управляващото мнозинство, без абсолютно никакви обективни причини, решиха толкоз важните изменения на ЗОП да влязат в сила цели три месеца след обнародването им в „Държавен вестник”. Тоест чак на 26 февруари 2012 година. И „чудесата” взеха да се случват толкова едновременно, сякаш някой беше подал предварително уговорен сигнал. Мнозина сигурно си спомнят, но на 25 ноември м.г., в бр. 47 на в. „Строител” публикувахме материала „От догодина обществените поръчки в Кнежа ще се изпълняват само от лауреати на Нобелова награда за мир.” Накратко, в нея ставаше дума за строителна обществена поръчка, манипулирана чрез невиждана и нечувана до оня момент хватка: за да бъде допуснат до отваряне на офертите, всеки кандидат трябва да притежава сертификат SA 8000:2008, който гарантира на възложителя, че във фирмата е внедрена система за управление за социална отговорност. Припомняме и още нещо много важно: „Стандартът SA 8000:2008 е базиран на международните изисквания за нормите на работното място, приети от Международната организация на труда (ILO), Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията на ООН за правата на детето. Стандартът е съставен от следните елементи: забрана на детския и принудителния труд; гарантиране здравето и безопасността при работа; свобода на сдружаване и право на колективно договаряне; забрана на дискриминацията от всякакъв характер; забрана на телесните наказания, психическото и физическото насилие, както и вербалния тормоз; спазване на 48-часовата работна седмица и подобаващо заплащане на редовния и извънредния труд; гарантиране на обезщетения в случай на необходимост...” Без изобщо да предполагаме за какво всъщност става дума, буквално до онзи ден ние чакахме общинарите от Кнежа да реагират по някакъв начин на „дописката” ни. С една-единствена интимна мисъл на ум: да ги обявим за автори на уникален метод за манипулиране на обществени поръчки: чрез въвеждане на сертификат, който е съвършено ненужен при ремонтирането на училища и детски градини и е притежаван само от шест строителни фирми в цялата страна. Вместо това обаче на 12 януари 2012 г. се случи нещо съвсем друго. В редакцията пристигна писмо, което разби надеждите ни за удостояването на общинарите от Кнежа с титлата „първомайстори на съвременните манипулации”. То е написано и подписано от председателя на Областното представителство на КСБ в Пазарджик инж. Евтим Янев и освен до редакцията на в. „Строител” е изпратено до министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на Сметната палата, изпълнителния директор на АОП, директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, председателя на Комисията за защита на конкуренцията и председателя на Камарата на строителите в България. Оказа се, че пионер в манипулирането на обществените поръчки чрез въвеждането на сертификата SA 8000:2008 не са общинарите от Кнежа, а техните колеги от Димитровград. Които още през май м.г. са усетили накъде духа вятърът и на бърза ръка са уредили три местни фирми с 6 обществени поръчки на обща стойност... 8,48 млн. лева. Като казваме „на бърза ръка”, никак не се шегуваме, защото става дума за едни нищо и никакви си пет месеца – от май до октомври. Оттук нататък не ни остава нищо друго, освен да публикуваме писмото на г-н Янев с незначителни редакторски намеси. С уговорката, че ще извадим от текста една таблица, но само за да я публикуваме отделно – като илюстрация. Приятно забавление, дето има една приказка... „Уважаеми дами и господа, С най-голямо уважение към институциите, които представлявате, се обръщам към Вас, притеснен от абсурда, придобил лавинообразна скорост при някои от последните обявени обществени поръчки в редица общини. Наясно съм с изискванията на Закона за обществените поръчки, чл. 53, ал. 1 и ал. 2, където е указано, че „възложителят може да изиска представянето на сертификати, издадени от независими лица, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със стандарти за системи за управление на качеството и опазване на околната среда”. Въпреки изричната разпоредба на закона - да се изискват стандарти само за управление на качеството и опазване на околната среда, които се покриват с ISO 9001:2008 и ISO 14001:2004 - през последните две години възложителите започнаха да изискват участникът да има и внедрена система за управление на здравето и безопасността при работа съгласно стандарт OHSAS 18001:2007. Имайки предвид, че тогава спадът в строителството не беше в сегашните параметри, голяма част от фирмите преглътнаха и това изискване и се сертифицираха и по този стандарт, въпреки че нашето законодателство по охрана на труда е решило всички въпроси по тази материя с издаването и задължителното изискване за изпълнение на 85 наредби. Нетърпимо и явно тенденциозно е появилото се напоследък изискване от страна на общини, обявили обществени поръчки по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 - 2013 г., кандидатите да са сертифицирани и да притежават сертификат SA 8000:2008 - система за социална отговорност. След справка в сайта на сдружение „Клуб 9000”, който публикува информация за сертифицираните фирми, установихме, че такива в нашата страна са само 6 строителни фирми, които, видно от информацията за сключените договори по общините Кнежа, Баните, Белоградчик, Брацигово, Кайнарджа, Димитровград, в конкуренция най-много от още една фирма, а някои и без конкуренция, са спечелили търговете, и то на стойност максимално близка до прогнозната стойност, обявена в обявлението за обществена поръчка. При настоящето състояние на строителния пазар при обявяване на обществена поръчка заявка за участие правят не по-малко от 10 строителни фирми. А когато възложителят обяви, че изисква участникът да притежава сертификат SA 8000:2008 - система за социална отговорност, в търга участват не повече от 2 фирми. Явен е стремежът на възложителите да ограничат достъпа на останалите 4483 фирми, регистрирани в Централния професионален регистър на строителя. Отчитайки тази особеност на провеждане на търговете и съобразявайки се с изискванията в тръжните книжа, лесно можем да обявим фирмата, която ще спечели в сега провеждащия се конкурс в Пазарджишка област, обявен от община Брацигово и в АОП под № 00765-2011-0010, тъй като разполагаме с имената на двете фирми участнички, а само едната притежава сертификат SA 8000:2008! ...Прави впечатление и една от последните обявени в АОП обществени поръчки на община Белица с инд. № 00196-2011-0005 и прогнозна стойност 15 107 978 (ПЕТНАЙСЕТ МИЛИОНА СТО И СЕДЕМ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ) лева! Същата поръчка, веднъж обявявана под № 00196-2011-0001, е прекратена от КЗК с решение № 875/08. 07. 2011 г. по жалба за дискриминационни и корупционни практики. Явно обаче кметът на общината не желае да даде поръчката в обем от 15 милиона на случайна фирма и в последващото обявяване се е възползвал от примера на споменатите по-горе общини и техните кметове и вече изисква наличието на сертификат SA 8000:2008 от евентуалните участници. Същият капан е заложен за всички строителни фирми, които не притежават заветния и никому ненужен сертификат SA 8000:2008 и в обявената в АОП обществена поръчка под № 00580-2011-0007 на община Самоков... Моля за Вашето съдействие, анализ и конкретни решения по стремежа за ограничаване на конкуренцията от страна на възложителите на обществени поръчки. Моля за тълкуване необходимо ли е наличието на сертификат като доказателство, че строителна фирма може да се справи с изпълнението на елементарни обекти? И значи ли това, че вписаните в Централния професионален регистър на строителя 4483 български фирми, които не притежават сертификат SA 8000:2008 за социална отговорност, не са социално отговорни и изгражданите от тях обекти не отговарят на строителните норми, валидни за Република България? Общодостъпна и публична е цялата информация за проведените обществени поръчки, за броя на явилите се кандидати, за стойността на сключените договори и при направен бегъл анализ бихте могли да се уверите в достоверността на гореизложеното, а то не съответства на заявените от Вас принципи за необходимост от непрекъснато подобряване на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности, вкл. чрез прилагане на мерки срещу ограничаването на конкуренцията при провеждането на различни тръжни и конкурсни процедури. Нарушени са и основните принципи на ЗОП, прокламирани в: - чл. 1 - осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства; - чл. 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 - публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация; - чл. 25, ал. 5 – възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки... Апелирам за преразглеждане на вече сключените договори от този характер, недопускане на извършването им и налагане на санкции на възложителите.” Какво друго да добавим, освен че и ние се надяваме т.нар. компетентни органи и институции най-после да си отворя очите и да проумеят, че големите измами по ЗОП най-лесно стават чрез малки и средни поръчки. А да, и още нещо. Ако зависеше от нас, писмото на г-н Янев щеше да бъде изпратено поне на още два адреса: до Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ) и до отдела за разследване на измамите с финансови средства на ЕС във Върховната касационна прокуратура. Така де, като ще е гарга – хептен рошава да е!