Народното събрание прие със 129 гласа „за”, един „против” и 48 „въздържали се”, решение, с което даде мандат на правителството да води преговори за участието на България в Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз.   С участието си в договора страната ни ще е част от въвеждането на строги фискални правила за държавите-членки. С това се утвърждават принципите, които България следва, за поддържане на строга бюджетна дисциплина и макро-финансова стабилност.   Според решението на Народното събрание, присъединяването на страната ни към договора не е обвързано с поемането на допълнителни финансови задължения или ангажименти за хармонизиране на данъчната политика с тази на договарящите се държави. България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към еврозоната и отпадането на дерогацията по чл. 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на ЕС.   „България ще може да следва самостоятелна данъчна политика, ако подпише европейския фискален пакт”, заяви външният министър Николай Младенов пред народните представители, като подчерта, че повечето точки, за които страната ни е настоявала, са отразени в проекта на договора. Като държава, която трябва да наваксва икономическо развитие и икономически ръст, за нас е важно да се присъединим към тази част от пакта, която задължава страните да бъдат фискално дисциплинирани. Това е ключова стъпка, за да бъдат избегнати допълнителни препятствия при присъединяване в бъдеще на страната ни към еврозоната, заяви от парламентарната трибуна Николай Младенов.   Министърът на финансите Симеон Дянков припомни, че в писмо до колегите си от ЕС, чиито държави не членуват в еврозоната, е изложил българските виждания по три въпроса и е предложил съвместни действия, за да бъдат отстоявани тези виждания. В писмото се посочва, че България подкрепя условията за засилено фискално управление, предвидени с Глава III на проектодоговора и записването на ясни правила за бюджетна дисциплина в националните законодателства на всяка страна-член на ЕС. Основно изискване на българската страна при обсъжданията е падане на Глава IV, докато не се изяснят параметрите на „обща икономическа политика” и значението на „координация и сближаване” в тази посока. Настоятелно е изискано да няма препратки към пакта „Евро Плюс”. На трето място е подчертано условието държавите извън валутния съюз да имат право на активни наблюдатели по време на срещите на върха на еврозоната.   „Всички страни от ЕС трябва да въведат ясни правила за фискална дисциплина в националните си законодателства”, посочи вицепремиерът пред депутатите. Той припомни започналите преди година разговори в парламента по предложения от правителството Пакт за финансова стабилност, в резултат на които в Закона за устройството на държавния бюджет на Република България бяха записани граница за дефицита от 2% и ограничаване на държавните разходи до 40% от БВП. Българското правителство спази тези условия и за миналата 2011 г., но от началото на тази година е задължено да го прави по закон.   България не е страна по европейския стабилизационен механизъм и няма да участва в него, подчерта още Дянков.