Три четвърти от строителите в България се оказаха негодни да изпълнят „образователна“ поръчка за 5,9 млн. лева

Преди три-четири дни стана известно поредното задгранично изследване, според което България - след 20-годишен преход към развито гражданско общество и пазарна икономика - все още е… на дъното. На 30 януари (понеделник) „Отворено общество” огласи резултатите от последното изследване, известно като „Индекс на настигане” (The Catch Up Index) . По дефиниция, „Индексът на настигане” има за цел да отговори на въпроса до каква степен страните - членки на ЕС от Централна и Източна Европа (ЕС-10), са настигнали „старите” страни членки? Индексът регистрира нивата на сближаване или отдалечаване по отношение на четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“. Индексът включва и страните кандидатки, и потенциални кандидатки за пълноправно членство в ЕС и затова са „индексирани” общо 35 държави на Стария континент. Основните въпроси, които засягат процеса на настигане, са: - По-богати ли стават страните, по-развити икономически, по-стабилни във финансово отношение и с по-добър икономически потенциал? - Живеят ли гражданите на тези страни по-добре - по-здрави, с по-дълъг живот и по-високи доходи, в по-равни общества с по-голяма социална кохезия, по-малко бедност, по-добре образовани? - По-демократични ли са страните, ценят ли повече демокрацията, по-свободни ли са медиите, има ли повече доверие между хората, по-високи ли са стандартите за човешки права? - По-добре ли се управляват страните, по-малко корумпирани и с по-добри закони и регулации, дали са по-стабилни политически и с ниски нива на конфликтен потенциал и нива на престъпност? Основното предположение на проекта е, че гражданите от новите държави членки имаха дълъг списък от нормативни очаквания към членството в Европейския съюз. Те се надяваха, че техните страни ще бъдат трансформирани по модела на старите демокрации, т.е. ще се „завърнат в лоното на нормална Европа”. „Индексът на настигане” позволява както сравнения, оценка на напредък, мониторинг на страни и групи от страни по отделни категории и индикатори, така и допринася за изработването на анализи и препоръки за политики. И малко… практика в сферата на „настигането”. Качеството на живот у нас е по-лошо в сравнение със страни, които не са членове на Европейския съюз. По този показател България е на 30-о място (от общо 35 индексирани държави), като пред нас са дори Сърбия и Черна гора. А в категориите „Икономика”, „Демокрация” и „Управление” България е класирана на 28-о място - след Хърватия и Румъния.   За сметка на това в една неофициална класация, направена в края на 2011 г. от екипа на радио „Дойче веле”, страната ни е европейски шампион по броя на… последните места, които заема - общо 21: „По данни на Евростат България е на последно място в ЕС по минимална работна заплата и по кредитиране на малки и средни предприятия. Според доклад на Европейската комисия за конкурентоспособността на отделните държави членки България е на последно място по производителност на труда. Освен това България е на последно място по: - донори на органи в Европа (според директора на Изпълнителната агенция по трансплантациите); - износ на иновативни стоки; - ползване на противогрипни ваксини (според националния консултант по епидемиология); - управление на отпадъците (според министъра на околната среда и водите); - качествено лечение на болните от диабет (според председателя на Националната асоциация на децата с диабет); - усвояване на средства от ЕС (според проучване на KPMG); - качество на здравните услуги; - продажба на музика в Европа; - свобода на словото (според международната организация „Репортери без граници”); - енергийна ефективност и използване на зелена енергия (според изследване на фондация „Фридрих Еберт”); - конкурентоспособност на висшето образование; - интернет достъп в ЕС (пак според Евростат)… Освен това България е на последно място в квалификационната група за Европейското първенство по футбол, а българите (по данни на Евробарометър) са на последно място по спортуване. Според „Мудис” България е с най-голяма мизерия - значи пак последно място. Ние сме на последно място по жизнен стандарт и на последно място по човешко развитие. А според годишния доклад „Индекс за възприятието на корупцията”, изготвен от неправителствената организация „Прозрачност без граници”, който бе огласен на 1 декември 2011 г., България е достигнала дъното на Европейския съюз и по ниво на корупцията… Ако трябва да продължим в стилистиката на колегите от „Дойче веле”, със сигурност ще се озовем поне на няколко първи места, всяко от които е по-тъжно и по-кахърно от цитираните по-горе последни. Примерно - по брой на манипулирани обществени поръчки на глава от населението; по брой рекламации на обществени поръчки, отчетени като качествено изпълнени; по брой на обществените поръчки, чието успешно изпълнение обрича фирмите на тотален фалит (става дума за неистовата конкуренция на база „най-ниска цена”) и т. н. Тук някъде можем да добавим още шампионска титла по брой на обществените поръчки, чието възлагане е „наложено” по съдебен път; брой на възложителите (особено на общинско ниво), които изобщо не знаят какво пише в Закона за обществените поръчки; брой на хватките, чрез които една процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде манипулирана в полза на една или друга фирма; брой на възложителите, които нямат нищо общо помежду си като партийна принадлежност, възраст и образование, но които елиминират „неудобните” фирми чрез едни и същи дискриминационни условия … Всъщност, ако се вгледа по-внимателно в „аргументите”, чрез които през последните пет-шест години върви отсяването на качествените изпълнители на строителните обществени поръчки, човек няма как да не установи очевидното: целокупният BG възложител или страда от раздвояване на личността, или периодично го спохожда тежка амнезия Друг отговор на въпроса „Защо една и съща строителна фирма ту отговаря на условията за ремонт на болница или училище, ту не е годна дори да копае канавки?” - няма. Най-прясното доказателство за необикновените (и неограничени при това) възможности на българския възложител е мелодрамата около една обществена поръчка, обявена от Министерството на образованието, науката и младежта (МОНМ). Никой не бива да се учудва, че употребяваме думата „мелодрама”, защото за чиновниците от МОНМ цялата история е „мело”, докато за 90-95% от фирмите, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), случката си е драма от най-чиста проба. Три дни преди да отбележим тържествено 5-годишнината от влизането на България в Европейския съюз, с Решение № РОП-44 от 28 декември 2011 г. Министерството на образованието, науката и младежта открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на строително-ремонтни и монтажни дейности в училищни сгради, включени в схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.1-02/2008 „Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна държавна образователна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали” по шест обособени позиции. На 29 декември въпросното решение заедно с обявлението са изпратени в Агенцията за обществени поръчки (АОП) и на 4 януари 2012 г. са публикувани във ведомствената интернет страница. Точно 16 работни дни по-късно - на 26 януари, в Камарата на строителите в България и в. „Строител” пристигна сигнал от Областното представителство на КСБ в Пазарджик, чието съдържание ни хвърли не в музиката, както се казва по друг повод, ами… направо в дълбините на нормативния абсурд. Титулярният получател на въпросния сигнал (изх. № 009/26.01.2012 г.) е изпълнителният директор на АОП, а съдържанието му е еталон за… идентифициране на част от хватките, чрез които българският бюрократ манипулира обществените поръчки. Цитираме най-важното: „След обстоен анализ на постъпилите сигнали от фирми в областта, закупили тръжната документация за изпълнение на поръчката, ние считаме, че нито една фирма от Област Пазарджик не отговаря на условията, предявени към участниците. Конкретните нарушения, които установихме, са: 1. В раздел IV. КВАЛИФИКАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА УЧАСТНИЦИТЕ т. 13.2.1. се изисква следното: Участниците следва да представят: 1. Декларация обр. 1 към НАП за броя на осигуряваните служители на трудов договор на участника за всеки от месеците на предходните три години (2008 г., 2009 г. и 2010 г.) - общо 36 броя, от които да е видно, че през всеки от месеците участникът е осигурявал поне толкова служители, колкото се изисква според т. 1.1-1.6 от изискванията по настоящата точка 1.1 по първа обособена позиция - с екип от минимум 30 служители; 1.2 по втора обособена позиция - с екип от минимум 20 служители; 1.3 по трета обособена позиция - с екип от минимум 20 служители; 1.4 по четвърта обособена позиция - с екип от минимум 40 служители; 1.5 по пета обособена позиция - с екип от минимум 10 служители; 1.6 по шеста обособена позиция - с екип от минимум 40 служители. Това изискване е дискриминационно, необективно и необосновано ограничава участието на лица в процедурата. За възложителя следва да е от значение колко работници ще участват в изпълнението на поръчката, а не колко работници е имал участникът всеки месец от предходните три години преди подаване на офертата. Броят на работниците е динамична величина и е в зависимост както от договорите на участника, така и от сезоните на годината (все пак става дума за строителство и е всеизвестно, че в зимните месеци то замира). Според практиката на Комисията за защита на конкуренцията (Решение № 931/14.07.2011 г.) „КЗК счита, че това минимално изискване по отношение на правоотношенията, които участниците следва да докажат с персонала си, е дискриминационно. Този извод се обуславя от обстоятелството, че дейностите, предмет на поръчката, могат да се изпълнят с един и същи резултат от участници, които разполагат с персонал от лица, с които са сключени както трудови договори, така и граждански договори. Следва само относно тях в офертата да се съдържат изискуемите доказателства за квалификация и опит. С въвеждане на цитираното изискване към участниците необосновано се ограничава участието на лица, което е нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. Трудовото законодателство е приоритетно в Р България, а гражданските договори се сключват по изключение, но те не са извън законово регулираните възможности и не са забранени като форма на договаряне между две равнопоставени страни. Възложителят е определил дейностите, които следва да се извършат, като същите са формулирани в предмета на поръчката. В рамките на неговата оперативна самостоятелност е да прецени броя на специалистите в екипа на участника, които ще са му необходими за бързото и ефективно изпълнение на поръчката. Необосновано обаче е изискването всички специалисти да бъдат наети по трудов договор, тъй като това ограничава участието на лица, които нямат назначен такъв брой персонал по правоотношения, различни от трудовите. КЗК счита, че доколкото не са налице нормативни изисквания по отношение на персонала на участниците и предметът на поръчката да бъде изпълнен от специалисти, които задължително са в трудовоправни отношения с участниците, то обсъжданото е ограничаващо участието на лица по смисъла на чл. 25, ал. 5 от ЗОП…” Според практиката на КЗК (Решение № 1255/2009 г.) това изискване следва да се тълкува заедно с изискването за вписване в Централния професионален регистър на строителя за изпълнение на строежи от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС) в Регистъра се вписват за строежи от първа категория строители, които отговарят на условията за средносписъчна численост на персонала, не по-малко 50 души за предходната година, и нетни приходи от продажби за предходната финансова година, не по-малко от 3 000 000 лева, а за втора категория се изисква строителите да имат средносписъчна численост на персонала - не по-малко от 30 души за предходната година, и нетни приходи от продажби за предходната финансова година - не по-малко от 1 500 000 лева. Съгласно чл. 51, ал. 10 от ЗОП възложителят може да изисква данни за собствени или наети технически лица, които участникът ЩЕ ИЗПОЛЗВА за извършване на строителството, а не за лицата, които ВЕЧЕ Е ИЗПОЛЗВАЛ в предходните три години. 2. В раздел IV. КВАЛИФИКАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА УЧАСТНИЦИТЕ т.13.2.1.като минимално изискване е включено условието: „Минималният състав на ръководните служители, които ще отговарят за изпълнението на конкретната обществена поръчка, трябва да включва специалисти със следните квалификации и професионален опит: 2.1. Минимум един строителен специалист (строителен, машинен или електроинженер или икономист с образование и опит в строителната индустрия) на позиция директор, управител или главен инженер в дружеството участник, който работи в него не по-малко от предходните три години (2008 г., 2009 г. и 2010 г.). Заложеното изискване „на позиция директор, управител или главен инженер в дружеството участник, който работи в него не по-малко от предходните три години (2008 г, 2009 г. и 2010 г.)” е т. нар. в миналото „закрепостяване” или ограничаване на правото на избор. Ограничено е правото и на участниците на какви длъжности да назначават служителите си. Така че всеки, който разполага с необходимите специалисти, но те не са назначени на изискваните от конкретния възложител длъжности (директор, управител или главен инженер в дружеството участник!), не може да подаде оферта за участие. Или ако подаде - отпада още на първо четене… IV. 13.2.2. Отговорникът за изпълнение на строежа трябва да бъде с образователна степен „бакалавър”, специалност ССС (ПГС), ТС, ВиК или аналогична, ако образователната степен е придобита в държава, където няма споменатите специалности; да притежава стаж по специалността не по-малко от 10 (десет) години, да има специфичен опит като ръководител на подобни обекти (ново строителство и/или реконструкция и/или основен ремонт на жилищни или обществени сгради) не по-малко от 8 (осем) години. Това изискване е дискриминационно и необосновано ограничава участието в процедурата. Към ръководния персонал са предвидени изключително тежки изисквания за стаж, които не съответстват на стойността и предмета на поръчката. По този начин необосновано се ограничава участието на лица в процедурата. Ето какво повелява Законът за устройство на територията (ЗУТ): Чл. 163а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите. (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер”, „инженер” или „архитект”, както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство” и „Техника”… 3. В раздел IV. КВАЛИФИКАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА УЧАСТНИЦИТЕ, т.2.7.1 и 2. като изискване е включено: „7. Списък на договорите за строителство изпълнявани през предходните пет години (2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.). Справката съдържа информация за име на собственика; име, адрес и тип на строежа; имена на консултанта, изпълняващ строителен надзор и координати; име на проектанта на обекта и координати; стойността на договорите, процентното участие на фирмата в обекта, дата на сключване на договора; дата на приключване на изпълнението, както и декларация за липса на свързаност по отношение на всеки от възложителите от представените договори. Тези изисквания не съответстват на стойността и сложността на поръчката и представляват дискриминационни и необективни условия, които дават предимство и необосновано ограничават участието на лица в обществената поръчка… IV.13.1.6. Общо за предходните пет години (2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.) участниците по всяка от обособените позиции трябва да са изпълнили поне три договора за строителство или ремонт на строежи от първа група - трета категория, буква „в”, съгласно Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, за трима различни помежду им и от него самия собственици (в ролята на възложители по смисъла на ЗУТ), поне един от които е на стойност, не по-малка от посочените по-долу минимуми, и за изпълнението на тези договори да разполага с положителни референции от собствениците: 6.1. първа обособена позиция - 750 000 лв. с ДДС. 6.2. втора обособена позиция - 550 000 лв. с ДДС. 6.3. трета обособена позиция - 550 000 лв. с ДДС. 6.4. четвърта обособена позиция - 900 000 лв. с ДДС. 6.5. пета обособена позиция - 350 000 лв. с ДДС. 6.6. шеста обособена позиция - 900 000 лв. с ДДС” В това изискване има струпване на няколко дискриминационни и необективни условия: 1. Изискват се договори за строителство или ремонт на строежи от първа група - трета категория, буква „в", съгласно Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Това не съответства на категорията на поръчката - извършване на строително-ремонтни и монтажни дейности. Обектът, предмет на поръчката, не се изгражда като нов, а се ремонтира. По тази логика номенклатурата на обекта е съгл. чл. 7, ал. 1 от наредбата: строеж само от трета категория - реконструкция, преустройство, основен ремонт и смяна на предназначението на строежите по чл. 6, ал. 1 до ал. 7 включително. 2. Необосновано е ограничението за трима различни помежду им и от него самия (строителя - бел. ред.) собственици. Ами ако строителното дружество е изпълнявало поръчки само в рамките на месторегистрацият си, където (става дума за т. нар. провинция - бел. ред.) основен възложител е общината? Получава се парадокс. Всеки участник, който притежава референции от един възложител (в случая някоя община) или е изпълнил само обекти, които е самофинансирал, автоматично става „негоден” да участва в процедурата за възлагане на тази поръчка. Независимо от това колко строителни обекта е изпълнил, с какво качество и на каква стойност…“ И какво се оказва в крайна сметка? В ЦПРС са вписани 95 пазарджишки строителни фирми, 47 от които членуват и в КСБ. И нито една от тях не е годна да задоволи последните за 2011 г. „поръчкови” амбиции на образователното ведомство, оценени – поне засега – само на 5, 9 млн. лева. Мъка, мъкаааа…