АМ „Виа Игнатия” – възможност да почерпим опит от южните ни съседи
Инж. Стефан Карчев – експерт на КСБ
Покрай еуфорията, полемиките и всичко останало, което се случва със строителството на нашите автомагистрали, ще бъде полезно да видим колко време, сили и средства отдели съседна Гърция за най-големия обект на Балканския полуостров от такова естество - северната гръцка автомагистрала „Виа Игнатия”
Става въпрос за току-що завършената автомагистрала - част от трансевропейската транспортна мрежа от пристанището Игуменица на запад до селището Кипи на изток, простираща се на 680 км. Тя е част от транспортен коридор Е-90.
„Виа Игнатия” е наречена на името на древния римски път със същото име, който е бил един от двата основни пътя на Римската империя, свързващ Византия с Древния Рим, построен между 146 и 120 г. пр.н.е., с ширина на пътната настилка над 5 м и павирана повърхност.
Техническите параметри на автомагистралата са внушителни: обща дължина на трасето 680 км, което преминава през десет областни центъра и завършва до турската граница на Гърция. Състои се от две транспортни и една аварийна лента във всяка посока с ширина 24,50 м и разделителна ивица помежду им. Магистралата осигурява връзка с пет пристанища и шест летища и има 9 вертикални оси (прилежащи връзки) и достъп до страните от Източна Европа – Албания, Македония, България и Турция, както и до трансевропейските транспортни коридори IV, IХ и Х.
Магистралата има над 50 кръстовища, 13 тол станции, връзка с над 36% от населението на Гърция, 69 двойни тунела близнаци с обща дължина 49,5 км, 1650 моста и съоръжения с обща дължина над 40 км на стойност над 20% от общата стойност на проекта.
Изпълнението на „Виа Игнатия” бе възложено на Министерството на околната среда, физическо планиране и строителство на Гърция (МЕРРРW) и сдружението „Egnatia Odos A.E.” Финансирането е осигурено от националния бюджет на Гърция, Европейския съюз – 50% (кохезионни фондове за европейско регионално развитие и транспорт), Европейската инвестиционна банка, както и средства от общинската мрежа на страната. По предварителни разчети общата стойност на обекта е била около 6,77 билиона евро.
Управлението на обекта е възложено на сдружението „Egnatia Odos A.E.” през февруари 1997 г. Освен за управлението на проектирането и изпълнението на магистралата сдружението е упълномощено и да го въведе в експлоатация, да го ползва и поддържа в продължение на 50 години. За тази цел за първи път в Гърция е било изготвено специално ръководство за поддържане на обекта. Първият етап на изпълнение – от февруари 2000 г. до началото на 2006 г., включва 480 км. Първоначалният срок за завършване на магистралата е бил до лятото на 2008 г., но обектът е съществено завършен тази пролет. По време на изпълнението „Egnatia Odos A.E” въвежда стандартна система за управление на проекта, която включва проектирането, строителството, супервизията, експлоатацията и поддръжката на пътя.
По време на различните етапи на строителство, на базата на тръжни процедури, са били определяни проектантски, консултантски и строителни фирми – предимно гръцки, за изпълнение на отделните видове работа. При изпълнението на обекта са взели участие едни от най-добрите гръцки строители като Aktor A.T.E., Thales – OMEK, Parsons – Salfo, Scetaroutes – ADO, Mesochorities Bros ATE, Alpine Mayerder Bau, Ionios A.
Обектът съдържа 69 тунела близнаци с обща транспортна дължина 49,50 км, на стойност около 30% от общата стойност на обекта. Стандартното сечение на тунелите е с две трафик платна по 3,75 м и тротоари по 1,25 м. В зависимост от дължината на тунела са предвидени и аварийни подземни паркинги на всеки 1000 м и места за промяна посоката на движението. Крайните участъци на тунелите завършват със стоманобетонна облицовка, която отделя конструкцията от скалната порода, и с дренажни системи. Цената на тунелите зависи от геоложките условия и варира от 8000 евро/м до 32 000 евро/м, като средната цена на по-малки тунели е 11 000 евро/м. За безопасността на движението на всеки 350 м дължина от тунела са предвидени пешеходни проходи между двата ръкава на тунела. Те са проектирани за експлоатация от 120 години, като повечето от тях са изпълнени по класическа технология, а само 4,5% от тях са с горно разкритие. Петнайсет тунела са с по-голяма дължина от 800 м, като най-дългият тунел - Driskos, е 4700 м. Всички тунели са оборудвани с модерни вентилационни системи, контролирани от електронни устройства за предотвратяване замърсяването на въздуха в тунела.
По протежение на цялата магистрала са построени 1650 моста и по-малки съоръжения с обща транспортна дължина около 40 км и на стойност около 20% от стойността на обекта. Тези съоръжения включват 205 моста, 100 надлеза, 235 подлеза и 1100 водостока с отвори до 6 м. По-големите мостове имат параметри с дължина над 1000 м, светъл отвор - до 230 м и височина на колоните до 100 м. Колоните на по-големите мостове са кухи и с правоъгълно сечение и са изпълнени предимно с пълзящ кофраж. Най-големите мостове - Arachtos и Mestovitikos, имат височина над 100 м. Поради слабите почви около 60% от мостовете са фундирани върху пилоти и шпунтови стени, а останалите 40% са върху общи фундаменти. При изпълнението на пътното платно на мостовете са прилагани всички известни методи на строителство – предварително напрегнати греди, конзолно строителство и др.
Автомагистрала „Виа Игнатия” обслужва 9 вертикални оси, които свързват 5 пристанища, 6 летища. Четири от тях са продължения на трансевропейските коридори. Първоначално в обекта не са били предвидени нито организация, нито средства за изграждането им. Но в процеса на строителството е взето решение за изграждането на тези оси и допълнително са били отпуснати 330 милиона евро за 124 км дължина на тези връзки.
Изпълнителят е установил система за управление на качеството на изпълнението на извършваните работи (QMS) съгласно международния стандарт ISO 9002/94. В изпълнението се включва: оценка и одобрение на такива системи на всички строители чрез провеждане на одити; проверка на лабораториите на строителите и управление на качеството, както и на квалификацията на персонала; оглед на поддръжката на използваната от строителя механизация; поддръжка на база данни с информация от и за всички проведени изследвания и наблюдения. Така „Egnatia Odos” се явява първото дружество, което е приложило сертификатите (QMS) съгласно изискванията на ISO 9002/94.
По отношение опазването на околната среда също са взети сериозни мерки. По протежението й в сервитутната зона на магистралата се намират
17 масива защитени от „Натура 2000” територии; 4 терена под конвенцията „Рамстар”; 70 естествени природни резервата и над 250 исторически и археоложки обекта. Строителството на магистралата изисква създаването на модерна стратегия за опазване на околната среда. За тази цел са изразходвани около 7% от бюджета на обекта. При завършването е постигнат пълен баланс при интегрирането на магистралата в природата.
На въпрос към изпълнителите: „Имате ли проблеми с археолозите и паметниците на културата?” един от ръководителите на обекта лаконично отговори: „В момента, в който решим проблемите, свързани с археологията и отчужденията на терените от сервитута, ние смятаме, че повече от 50% от обекта е изпълнен!”
Отчитайки значимостта на този засега най-голям пътнотранспортен обект на Балканския полуостров, нашата професионална общественост, и по-специално секция „Инженерна инфраструктура” на КСБ следи с интерес и внимание дейността на гръцките колеги, свързани с този обект. В плана на секцията за 2010 г. има запланувано посещение на автомагистрала „Виа Игнатия” за запознаване с обекта. Наскоро получихме отговор на нашето запитване, в което най-любезно ни канят да разгледаме обекта и да се запознаем с представители на строителните фирми, да обменим мнения относно приложените технологии, ноу-хау и др. технически детайли на строежа.