ЕК представи доклад за ранно предупреждение

Прочетена: 41

Днес Европейската комисия представи доклад за ранно предупреждение, който е първа стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС. Процедурата е основана на два нови регламента на Европейския парламент и Съвета, които  влязоха в сила на 13 декември миналата година.

Докуменът е първоначална оценка за развитието на набор от 10 макроикономически показатели за всички държави-членки на ЕС. За всеки един от показателите е изчислен праг, на чието надвишаване се обръща внимание. Използваните индикатори са построени на базата на осреднени стойности за 3 или 5 годишен период, така че те не отразяват текущо състояние, а отчитат развитие. В заключенията са посочени 12 държави, които заслужава да бъдат анализирани по-задълбочено, между които и България. България прекрачва прагове на три показатели за външни и един за вътрешни дисбаланси – баланс по текуща сметка като % от БВП, нетна международна инвестиционна позиция като % от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като % от БВП.

Конкретно по показателите за България, трябва да се отбележи, че високият темп на икономически растеж в периода 2006-2008 г. беше съпроводен с натрупване на висок дефицит по текущата сметка, повишение на инфлацията, значително нарастване на кредитите за частния сектор и увеличаване на разходите за труд на единица продукция.

Индикаторът за баланс по текущата сметка показва, че през 2010 г. България не покрива необходимия праг от дефицит под -4% от БВП. Анализът отразява периода 2008-2010 и отбелязва високите дефицити през 2008 и 2009 г., които бяха съответно: -23,1 и -8,9%. През 2010 г. дефицитът по текущата сметка беше едва -1,3%. Високите дефицити се дължаха на големите чуждестранни финансови потоци, които постъпиха в българската икономика, преди започването на световната финансова и икономическа криза. По отношение на ПЧИ в страната, България беше на първо място в сравнение с новите държави от ЕС.

Бързото свиване на дефицита по текущата сметка е показателно за високата степен на гъвкавост на икономиката. Корекцията в текущата сметка доведе до нисък дефицит от -1,3% от БВП за 2010 г., а през 2011 г. текущата сметка ще бъде на излишък, който се оценява на около 1,8% от БВП. Увеличеният износ на стоки и подобряването на разходната конкурентоспособност са основните причини за по-добрата външна позиция. Според оценки на Министерството на финансите, а и на международни институции, в средносрочен период се очаква България да не надхвърля заложения праг за дефицит по текущата сметка.

Отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна позиция за 2010 г. над заложения праг от -35% от БВП се дължи на значителният чуждестранен поток на капитал под формата на ПЧИ и на финансиране на местната банкова система от чужди банки-майки, през годините преди кризата, както и на относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали. Икономики, които са в процес на конвергенция, каквато е България, са атрактивни по отношение на чуждестранни финансови потоци, тъй като нормата на възвръщаемост на капитала е по-висока в сравнение със „старите“ държави от ЕС. По прогнозни оценки, до 2013 г. дефицита по този индикатор ще се свие с 26 процентни пункта.

Индикаторът за задлъжнялост на частния сектор включва в себе си всички видове задължения на фирмите и домакинствата, както към финансови институции и помежду си, така и към нерезиденти, между които са компании-майки или собственици на предприятия, опериращи на територията на страната. Отношението на общите задължения на частния сектор към БВП за България в края на 2010 г. е 169% и е малко по-високо от предвидената максимална граница от 160%. След присъединяването на България към ЕС, възходящите тенденции в икономическото развитие доведоха до значителни обеми чуждестранни инвестиции, които са необходими за малка отворена икономика като българската, но от друга страна представляват задължения на частния сектор. Заедно с високите предкризисни ръстове на банковите кредити, това доведе до нарастване на цялостната задлъжнялост на този сектор.

През 2011 г. се наблюдава тенденция на изплащане на задължения – на банки към банки-майки и на дъщерни фирми към собствениците си в чужбина, както и на междуфирмени задължения. Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74.2%, а в края на септември 2011 г. то спада до 70.5%. В допълнение трябва да се има предвид и нарастването на спестяванията на частния сектор, което ще спомогне тази тенденция да продължи поне в краткосрочен план. В резултат може да се заключи, че нивото на показателя за България се е понижило през 2011 г., като не може да се изключи възможността то вече да се намира под максимално допустимата си стойност.

Динамиката за номиналните разходи за труд на единица продукция през 2010 г. надхвърля индикативния праг от 12%, което основно се дължи на сравнително високите стойности на изменение на индикатора в периода 2007-2009 година. В предкризисния период българската икономика се характеризираше с ускорен растеж на производителността на труда и доходите от труд спрямо средните за ЕС нива, повлияни от процеса на конвергенция и високото търсене. Прегряването на икономиката, както и несъответствието между търсене и предлагане на работна сила в определени икономически дейности, доведе до изпреварваща динамика на доходите от труд спрямо производителността на труда. В допълнение към икономически обусловените, редица други фактори повлияха върху високия растеж на доходите от труд. Пример в това отношение се явява ежегодното повишаване на минималните осигурителни прагове, което имаше за цел изсветляване на недекларирани доходи и което оказваше пряко и косвено въздействие върху средните доходи в страната.Тенденцията на оптимизиране на разходите за труд се очаква да продължи и в средносрочен план, което ще позволи динамиката на показателя да покрие конструирания критерий от 12%.

Извън Доклада на ЕК за ранно предупреждение остават Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които вече са обект на засилено наблюдение по програми за финансово подпомагане и срещу които не може да бъде задействана Процедура при прекомерен дисбаланс. Още през месец февруари 2011 г. Съветът ЕКОФИН потвърди оценката на Европейската комисия, че България е предприела ефективни действия за коригиране на бюджетния си дефицит. По този начин бяха признати усилията на българското правителство за поддържане на стриктна бюджетна дисциплина и фискална консолидация.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.02.2012. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: