Щом камбаната забие на умряло – оправдания много! И нито дума по въпроса къде потъват „водните” пари на България...

Бавно и полека разплитането на аферите, довели до поредните жертви на „бедствията и авариите”, върви към своя (не)естествен завършек. Държавата отново ще трябва да извади поне 250-300 милиона за възстановяване на щетите. Общините отново ще поискат 250-300 милиона, за да посрещат в пълна бойна готовност бъдещите природни стихии. А т. нар. компетентни органи, начело с разследващите полицаи и държавното обвинение, отново ще рапортуват, че... източването на бюджета и корупцията са сложни за разкриване престъпления и затова обвиняемите и подсъдимите все още са кът.  

„Наводнение е временно покриване на част от сушата с вода, която обичайно не е покрита с вода. Обикновено са следствие от разливания на реки, от рязко повишаване на нивото на моретата и океаните, от интензивни валежи и/или интензивно снеготопене, от подприщване на течението в речното легло вследствие от натрупване на отпадъци, скални материали и дървета, което довежда до намаляване пропускателната му способност.

Наводненията могат да бъдат: √природни, които са причинени предимно при топене на ледове и снегове, при валежи или при образуване на запори от ледоход или замръзване; √техногенни, които са причинени от други влияния - при повреда на хидротехническо съоръжение, което може да доведе до авария, или при предотвратяване на критични ситуации в хидротехническо съоръжение. Най-сложна обстановка вследствие наводнение може да се очаква в низините и по поречията на реките Дунав, Марица, Тунджа, Места, Искър, Арда, Камчия и др. Значителни наводнения могат да настъпят по поречието на река Дунав при интензивно снеготопене на снеговете в Алпите през май, а през февруари и март в резултат на ледоходи, при което са застрашени около 500 000 души и около 73 000 декара земеделски земи. В най-общия случай наводнения може да възникнат от по-бързо или по-бавно повишаване на нивото на водата или от заливна висока вълна. В първия случай наводненията причиняват наноси, повреда на материали и съоръжения, във втория случай към всичко това се добавя и разрушително действие на високата вълна, което довежда до разрушаване на сгради и съоръжения. Най-често у нас стават наводнения от т. нар. дъждовно-речен тип. В много случаи се наблюдава комбинирано въздействие на изброените фактори, от които единият почти винаги е проливен дъжд.

Значителна част от територията на България е планинска. На територията на нашата страна близо над 2000 реки образуват водосборите на 17 основни реки, както и водосборите на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница. Оттокът на реките в България е много различен през лятото, когато е минимален, и през пролетта, когато от дъжд и снеготопене рязко се покачва нивото на реките. Поради планинския характер на терена у нас наводненията траят по-кратко време, но са по-трудни за прогнозиране и имат кратко време за реагиране. С катастрофални последици могат да се окажат техногенни наводнения, настъпили вследствие разрушаване на язовирните стени на язовирите „Искър”, „Батак”, „Тракиец”, „Огоста” и „Тополница”, в заливните площи на които попадат 910 квадратни километра и около 650 000 души население. Наводненията нанасят огромни щети за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност в наводнените територии. Във всеки район на речен басейн или звено за управление следва да се оценят рискът от природни наводнения и необходимостта от допълнителни действия, като оценка на потенциала за ограничаване на последиците от наводненията...” За съжаление тези няколко реда не са кандидатстудентски бисер, а цитат от „четиво”, писано преди година и половина, наречено Национален план за защита при бедствия и прието от Министерския съвет в края на 2010-а. Характерното за този тип документи е, че след като бъдат одобрени на най-високо ниво (както се казва на чиновнически език), те стават толкова задължителни за изпълнение, колкото са законите, кодексите, постановленията и наредбите. Нехарактерното за този тип документи е, че те се пишат незнайно от кого и незнайно кога. Не по-малко анонимни са и техните „цензори”. Т.е. хората, който би трябвало зорко да следят да не би във въпросните четива да се „промъкне” някоя нелепица или нещо сгрешено – я от престараване, я от обикновена некомпетентност, я... умишлено. Не, не става въпрос за саботаж в полза на смъртния враг (който и да е той), а за изкривяване (казано елегантно) на обективната действителност в полза на определени политически и стопански субекти. Който не вярва, че подобна гавра е възможна, нека изчете още четири подобни документа - Национална програма за защита при бедствия 2009-2013 година, както и трите годишни доклада за нейното изпълнение. Общият обем надхвърля 600 страници, но усилията си заслужават. Поне по една причина: „стихийните” прозрения на експертите, участвали в разработването на плановете и програмата, нямат нищо общо с реалния живот. Както по отношение на видовете наводнения, така и по линия на мерките за по-безболезненото им посрещане и преодоляване. Ето какво пише например в споменатата национална програма. „С цел защита от вредното въздействие на водите и предотвратяване на геоложки или техногенен риск (човек не бива да се учудва на повторенията, защото авторите на програмата и плановете усилено преписват един от друг – бел. ред.) във връзка с Приложение № 1 на точка 1.4 от Протокол № 2 от 13 април 2010 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВП - МС) по приоритетите за превантивна дейност на мероприятията на министерствата и ведомствата през 2010 г. бяха отпуснати следните суми: √ Министерство на околната среда и водите – 250 000 лв.; √ Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – 100 000 лв.; √ Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 801 000 лв.; √ Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 1,167 млн. лева; √ Министерство на вътрешните работи – 1,330 млн. лв. √ Министерство на културата – 380 000 лв.; √ Министерство на образованието, младежта и науката – 150 000 лв.; √ Министерство на отбраната – 800 000 лв.; √ Министерство на зeмеделието и храните – 2,248 млн. лева. Или, ако трябва да обобщим, още в края на 2010 г. правителството е „разхвърляло” между всички министерства, имащи нещо общо със стопанисването на реките, естествените водоеми и язовирите, 7,226 млн. лева. За предварителна оценка на риска от наводнения през 2011-2012 г., както и за превантивни дейности за предотвратяване и намаляване на последиците от бедствия. Наивник е всеки, който си мисли, че министрите и подопечните им чиновници са се претрепали да изпълняват волята на премиера Бойко Борисов. Не само че подобно нещо не се случва, ами на никого не му пука, че „шефът на държавата” може да го хване в лъжа. Доказателствата? Откриваме ги в Плана за изпълнение на Националната програма за защита от бедствия 2012 г., където има сравнително обилна информация за изразходването на отпуснатите милиони. Спираме се само на онези министерства, чиито харчове имат нещо общо с темата за наводненията. Министерство на околната среда и водите: „След проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки е избран изпълнител и е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Предварителна оценка на риска от наводнения в главните речни басейни на Република България – методика на оценка на риска от наводнения съгласно изискванията на Директива 2007/60/ЕС” на стойност 240 000 лева. На 11 юли 2011 г. е приет Първият междинен доклад за изпълнение на обществената поръчка, който представлява самостоятелна част от методика за предварителна оценка на риска от наводнения, която съгласно изискванията на Закона за водите е основа за изпълнение на задълженията на Република България по Директива 2007/60/ЕС относно оценката и управлението на риска от наводнения за предварителна оценка на риска от наводнения.” Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: „През 2010 г. от МКВП - МС бяха отпуснати 100 000 лв. за определяне сеизмичния риск на язовирната стена на язовир „Искър”. Същите не бяха усвоени през календарната година поради късното отпускане и продължителните процедури за съгласуване с ДАНС. Парите бяха върнати в бюджета и за 2011 г. за същата дейност бяха отпуснати 300 000 лв., като в момента се работи по решаване на проблема...” Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: „През 2010 година за превантивни дейности за предотвратяване и намаляване на последиците от бедствия са отпуснати и напълно усвоени средства в размер на 1,167 млн. лв., които са разпределени в следните направления: √ за превантивна дейност по защита на пристанищната инфраструктура от наводнение - 100 000 лева – изработен е Технически проект за рехабилитация на Източен кей, гр. Лом - като резултат от частично обследване уязвимостта на кейовите стени от пристанищната инфраструктура на р. Дунав; √ за превантивни дейности по защита от бедствия при обилни валежи, снежни бури и заледявания по железопътната инфраструктура и съоръженията – 420 000 лв.; √ за изграждане на разрушена предпазна дига при моста на р. Искър на км 71+900 в междугарието Зверино–Черепиш по 2-ра главна жп линия София - Гoрнa Оряховица - Варна. Преди окончателното и завършване при обилни валежи в началото на декември 2010 г. обектът е наводнен, което за пореден път показва острата необходимост от изграждането на предпазната дига и нейното значение за осигуряване на безопасността на движението на влаковете в участъка. Налага се повторно да се изпълнят някои от строително-монтажните работи. Въпреки забавянето обектът е завършен напълно...” Министерство на вътрешните работи: „За мониторинг, ремонт, поддръжка и изследване на водоизточниците от дълбоки сондажи и разчети за тяхното ползване при извънредни ситуации в градовете над 100 000 жители бе отпусната сумата от 300 000 лева. За тази дейност е пусната заявка за разрешаване провеждането на обществена поръчка. Проведена е среща с експерти от Министерството на отбраната, МОСВ, МЗХ и Столичната община за уточняване на бройката на сондажите, които се намират в имоти, стопанисвани от съответните ведомства. Извършени са около 250 сондажа на територията на Столичната община. Поради невъзможността да се спазят сроковете за обявяване на обществена поръчка парите бяха върнати в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане (МКВП) към Министерския съвет. За създаване на система от аварийни прагови стойности за нивата на реките при наводнения бе отпусната сумата от 130 000 лева. Получено е разрешение за провеждане на обществена поръчка и е изготвена заповед за създаване на експертен технически съвет. Експертният съвет приключи работата си с изготвяне на доклад за стартиране на процедура за провеждане на обществена поръчка. Поради недостатъчното време за провеждане на обществената поръчка парите бяха върнати обратно в МКВП...” Министерство на културата: „За оборудване на съвременни сканиращи системи и създаване на цифрова база данни на архитектурни паметници и археологически обекти от национална и световна значимост, заплашени от вредното въздействие на водите, за сумата от 380 000 лева. √ създаване, поддържане и използване на цифрова база данни за обектите в риск – 180 000 лв.; √ за дейностите по проучване и документиране на подводното археологическо и културно наследство по Българското черноморско крайбрежие - 200 000 лева...” Министерство на зeмеделието и храните: „За превантивна дейност за предпазване от вредното въздействие на водите от дунавски диги за сумата от 1607 хил. лв. По тази дейност са усвоени 1 607 000 лв. за превантивна дейност по опазване на дунавските диги от вредното въздействие на водите по протежение на целия български участък на дунавския бряг от област Видин до област Силистра. За предпазни диги за сумата 640 696 лева. По тази дейност са усвоени суми и извършени дейности по участъци на реките, както следва: река Янтра; река Тополовец; река Войнишка; река Огоста; река Марица...” Трудно е човек да „смели” подобно безхаберие, нали? Още по-трудно обаче е да проумеем нещо друго: защо в Националния план за защита при бедствия, в Националната програма за защита при бедствия 2009-2013 г. и в плановете за нейното изпълнение през периода 2010-2012 г. няма нито една дума за ония около 2800 язовира, стопанисвани от общините? И които, както много добре ни е известно, поне от две петилетки непрекъснато създават проблеми? Вярно, авторите са се постарали да опишат 183-те язовира и трите изравнителя, стопанисвани от НЕК („Язовири и каскади”) и „Напоителни системи” ЕАД. Докато всички останали са вкарани в една графа, която условно можем да опишем като „профилактика, укрепване на брегове и ремонт на съоръжения” и срещу която е записана скромната сума от... 30 млн. лева. Недей да се чудиш, уважаеми читателю. Въпросните около 2800 общински язовира нито са безстопанствени, нито са незаконни. Тъкмо обратното – дойде ли време да се продават водата и рибата, да се броят печалбите от арендите и концесиите, да се търгуват екзотични строителни парцели срещу найлонови пликове с пачки – всяка локва се оказва, че си има стопанин. А понякога – и по двама-трима, че и повече. За апетитите към стотиците милиони, отпускани от Брюксел чрез Изпълнителната агенция „Рибовъдство и аквакултури”, е по-добре да не отваряме въобще приказка. И какво се получава в крайна сметка? Според националните планове и програми, цитирани в началото, с катастрофални последици могат да се окажат наводненията, предизвикани от рухналите стени на язовирите „Искър”, „Батак”, „Тракиец”, „Огоста” и „Тополница” - 910 квадратни километра, 650 000 души население. Опасна е и река Дунав, която при интензивното топене на снеговете застрашава 500 000 души и 73 000 декара земеделски земи. По данни на министъра на околната среда и водите Нона Караджова, огласени на брифинг в деня на трагедията в с. Бисер (6 февруари), положението е много по-страшно: над 1,4 млн. българи живеят в зони, които могат да бъдат наводнени – било заради скъсани диги, било заради рухнали язовирни стени. Най-голям брой застрашени от наводнения има на територията на Дунавския басейн, който обхваща цяла Северна България и поречието на река Искър. В тази част от страната потенциално заплашени от мътните талази са над 1 млн. души. Най-застрашените селища са в Плевенско и по поречието на р. Тученица, където живеят 116 924 души. Следват Враца и Монтана, където всеки ден рискуват живота си около 104 000 души. На второ място по брой на застрашеното от заливане население е Западнобеломорският басейнов район, където влизат поречията на Струма, Места и Доспат. Тук потенциалните жертви са 305 053, а най-опасна за обитаване е Пернишката община, в която потенциалните жертви са 87 541 души. На трето място е Източнобеломорският район, в който попадат Тунджа, Марица и Арда – 110 235 потенциални жертви. А като прибавим тук и потенциалните жертви около Янтра и по Черноморието... Продължаваме с най-важните въпроси и отговори от брифинга на министър Караджова: „Въпрос: Плановете за защита от наводнения кога ще бъдат направени? Отговор: През 2007 г. влезе в сила Европейската директива за защита от наводнения. През 2010 г. бяха приети промени в Закона за водите и съответната наредба. В края на 2012 г. трябва да бъдат завършени предварителните оценки на риска от наводнение. До началото на 2014 г. ще бъдат съставени картите, а до края на 2015 г. - разработени плановете с конкретни мерки. Въпрос:Трагедията е факт. Как да не се повтори? Отговор: Ежегодно областните управители заедно с другите местни институции правят проверки на малките язовири и правят предписания, които трябва да се изпълнят от кметовете и да се отчетат на областния управител. При него са протоколите от проверките. Въпрос: „Басейновите дирекции” получават ли копие от тях? Отговор: Не! Въпрос: Регионалното министерство? Отговор: Не! Въпрос: Министерството на земеделието? Отговор: То следи състоянието на язовирите към „Напоителни системи”. Въпрос: А длъжни ли са да ги изискат? Отговор: Не! Въпрос: Има ли един орган в България, който да е наясно с водните съоръжения? Отговор: Вероятно е необходим такъв...” Вероятно и даже задължително. И не защото от край време цари пълен информационен хаос на тема язовири, а защото така постановява разпоредбата на чл. 62 от Закона за защита при бедствия, приета през октомври 2011 г. и чл. 138 и сл. от Закона за водите. Ха, като споменахме Закона за защита при бедствия, та се сетихме за прехвърлянето на отговорността като горещ картоф: незаконните язовири и водоемите с неизяснен статут. Няма такова нещо. В тъмна доба можеш да си сковеш незаконна беседка или да си сглобиш незаконен гараж. Ама да опънеш 50-60 метра насипна стена, да погребеш под водите 1500-2000 декара, да вдигнеш водна кула и да започнеш да продаваш вода и риба – това няма как да се случи без санкцията на еди-коя си община или нам кое си министерство. Още по-абсурдно е един ден потенциално опасните язовири да са 1000, на другия ден да са 900, а след седмица – само 600. И то при положение че хората на новия „язовирен господар” Трайчо Трайков са обиколили едва стотина водоема. По същия начин стои и въпросът с предстоящото раздаване на „аварийно-възстановителните” милиони. Който е изпълнил предписанията на Закона за защита при бедствия – получава. Който не е – да се оправя както сметне за необходимо. Вярно, на пострадалите сигурно ще им се стъжни още повече животът, но няма как. Изключено е всяка година държавата да отделя по 100, 200 или 300 милиона лева за неотложни аварийно-възстановителни мероприятия и тези пари да се разтварят в небитието като утринна омара. И накрая – два съвета. Първият е към пострадалите: крайно време е немарливите и престъпно небрежни собственици на язовири, независимо от това дали са министри или кметове, да бъдат „подпукани” и по съдебен път. Съществуващата нормативна уредба осигурява големи възможности за подобен ход и е крайно време първата крачка най-после да бъде направена. Вторият съвет е към институциите - читатели на „Строител”, заради които изписахме всичко дотук. Тъжната еуфория, с която цялата нация обгрижва пострадалите жители на с. Бисер, така или иначе ще отшуми. Предстоящото топене на снеговете също ще го преживеем - дано да е по-безболезнено. И ще дойде време за тотален ремонт на изкуствените водоеми, защото в края на 2015 г. мандалото пада и Брюксел започва да ни дърпа ушите и по този повод. А първото нещо, което според нашето скромно мнение трябва да се случи в най-скоро време, е следното: всички обществени поръчки, свързани с безопасността на язовирите, разчистването на речните корита и изграждането на защитни диги и стени, да минат под една шапка. Техен възложител да бъде или Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, или Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Никакви кметове, областни управители или директори на изпълнителни агенции. И пълна инвентаризация на парите, които държавата е отпуснала през последните 10 години за предотвратяване на бедствия и възстановяване на щети. Резултатите ще са ужасяващи, защото заради наводненията само през 2010 г. хазната е олекнала с 505 млн. лева. За сметка на това пък ефектът ще е оздравителен.