Без да чакат завършването на  най-големият ядрен реактор за синтез, френските инженери напредват с изграждането на сградите и инфраструктурата на завода в Кадараш, Франция, за приблизително 1.3 милиарда долара. Събран е екип от инженери, от целия свят, за направата на експерименталния „Tokomak” - магнитно ограничаващо устройство, което е поставено в в центъра на експерименталния термоядрен реактор . Докато „Tokomak ” е в развитие, конструкторският състав е „като един снегорин, изривайки информация от другите проектантски екипи“, казва Кристоф Юнилон, директор на  Engage S.A., която е проектантска и инженерна компания по проекта за строеж на 39 сгради и инфраструктурата. Фирмата Engage включва в структурата си WS Atkins plc., Лондон; Empresarios Agrupados S.A., Mадрид, и френските компании, базирани в Париж Assystem S.A. и Losis/Egis S.A. Тъй като Engage започна работа през април 2010 г., екипите изравниха  42-хектаровото място и завършиха 257-м дългото съоръжение за сглобяване на магнитни бобини. Основите на „Tokomak ”са почти готови. Основният строителен договор, обхващащ цялото съоръжение и „трябва да бъде подписан в края на тази година или в началото на 2013 г.“ казва Лоран Шмидер. Той е ръководител на проекта за сградите и инфраструктурата в базираната в Барселона организацията на Европейския съюз -  „Синтез за енергия” (Fusion for Energy) - организацията, натоварена с развитието на програмата „Международен термоядрен експериментален реактор” (ITER). С подкрепата на Китай, Русия, Южна Корея, Индия, Европейския съюз и САЩ, проектът е под цялостния контрол на организацията ITER, Кадараш. Тъй като финансовата подкрепа е както в пари, така и в натура, окончателната цена не е точно известна, но се изчислява приблизително на 20 млд. долара, казва говорителят Арис Аполонатос. ЕС е поел ангажимент за 8.6 милиарда долара. Организацията ITER има за цел да изследва синтеза, на следващ етап, на много по-малкия „Torus” реактор, работила в Кълам, Англия от 1980 г. насам. Ядрения синтез включва освобождаване на атомна енергия чрез комбиниране на водородни изотопи с плазма при температури от около 150 милиона градуса по Целзий. Плазмата се задържа от силни магнитни полета в рамките на тороидална магнитна камера, от която произлиза руския акроним „Токамак“. Увеличаване Синтезът е показал, че работи под 20 MW генериране на мощност, но учените остават несигурни за ефекта от 500-MW съоръжение, планирано за ITER. Те се надяват, че за 20 години изследвания в Кадараш, ще се събере достатъчно информация за демонстрационна машина, която трябва да се разработи в Япония. Предвижда се сградите и инфраструктурата да бъдат готови през 2018 г., и да бъдат монтирани механичните части, чиято изработка ще отнеме три години, казва Junillon от Engage. Оценен за 195 милиона долара, осемгодишният договор за проект и надзор на съвместното предприятие се счита за най-големия по рода си в Европа. В допълнение към инфраструктурата, той включва бетонни сгради с комбинирана площ от 21,000 кв. м. и стоманени конструкции, покриващи още 29,000 кв м, казва Шмидер. „Започнахме от нулата, с екип от 130 души," каза Питър Седжуик, управител на Аткинс, който е шеф на проекта в Engagе. За пет месеца, до септември 2010 г., екипът направи около 800 чертежа и 200 доклада, добави той. Офертата за проекта беше готова миналия юни.       Снимки: Engineering News-Record