Инж. Светослав Глосов ще представлява КСБ в Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура

„Шест са основните приоритети, които стоят пред България днес“, заяви президентът Росен Плевнелиев на първото заседание на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура.
Задача №1 е транспортната инфраструктура, стана ясно от експозето на държавния глава. В топ 6 влизат още реформата във ВиК сектора, изграждането на електронното правителство, енергийната ефективност, балансираното регионално развитие, иновациите и конкурентоспособността на малките и средните предприятия.
„Трябва да търсим национален консенсус по тези въпроси, защото те са в основата на следващия програмен период 2014-2020“, заяви Плевнелиев.
След него ресорните министри Дянков, Павлова, Дончев и Караджова очертаха своята визия за работа по първостепенните задачи. На заседанието присъстваха още депутати, синдикалисти, областни управители, както и председателят на КСБ Светослав Глосов.
„Целите на президента Росен Плевнелиев са приоритети и на Камарата на строителите в България. Още докато той беше министър на регионалното развитие и благоустройството, заедно ги обсъждахме. Камарата на строителите в България ги подкрепя, въпросът е те да бъдат осъществени на практика“, каза инж. Глосов.
За развитието на транспортната инфраструктура президентът заяви: „Без базисна инфраструктура ние няма да постигнем абсолютно нищо друго. Тя обаче трябва да бъде надградена, по нея да се движат стоки, камиони, влакове и България трябва да се позиционира като един сериозен център от регионален мащаб по пътя на стоките и услугите.”
По думите му е нужно транспортът да се развива освен чрез евросредства и чрез публично-частни партньорства и държавни инвестиционни заеми.
За техническата инфраструктура във водния сектор бе подчертано, че вървят промени в Закона за водите. „Водата е в основата на всичко, тя е бъдещият петрол и България трябва категорично да я съхранява”, заяви Плевнелиев.
Необходимо е страната да има обща стратегия за електронното управление и по-бързо да модернизира услугите. Това е висша форма на държавна грижа и затова не може повече да отлагаме финансирането на този приоритет.
По думите на Плевнелиев енергийната ефективност е не по-маловажна тема за страната ни, защото ще доведе до скок на българската индустрия.
Балансираното регионално развитие е следващата цел. Тя може да се осъществи чрез оформянето на вторични центрове на растеж и обособяването на регионални клъстери. Председателят на Управителния съвет на НСОРБ Тодор Попов, заяви, че общините ще имат амбицията да бъдат стратегически партньори в приемането на всички важни документи и активно да участват в планирането им.
Шестият, но не последен по значение, приоритет са иновациите и конкурентоспособността на малките и средните предприятия.
По думите на президента, за да се постигне пакетът от приоритети, трябва национална подкрепа.
„2012 г. е най-важната година от гледна точка на планирането на развитието на България до 2020 г.“, заяви Плевнелиев. „Каквото планираме през тази година, ще го изпълняваме до 2020 г. Президентството ще гарантира, че няма да се подменят националните приоритети тогава, когато се обединим около тях”, подчерта той.
„Трябва да е ясно, че не може да има успех нито на регионално, нито на държавно ниво, ако няма концепция. Няма да постигнем успех, ако се фокусираме само върху едни милиарди, които трябва да бъдат похарчени. Успехът е в правилната стратегия и в полагането на целенасочени усилия година по година от всички институции”, подчерта Росен Плевнелиев.
„Когато посочим механизмите, с които ще постигаме напредък, президентската институция ще следи за прилагането им, ще носи отговорност пред българските граждани. Опитваме се да бъдем максимално полезни, стартирайки тези дискусии във връзка с изготвянето на Националната програма за развитие „България 2020”, каза още държавният глава.
Според него президентството трябва да работи като център за стратегически дебати и като платформа за различни мнения: „В следващите месеци ще търсим политическия и обществен консенсус. Някои държави като Германия работят по програми „2030”, а други – като САЩ и Китай, вече работят по „2050”.
До средата на юли 2012 г. е срокът не само за приключване на предварителната работа по националната програма, но и за посочване на конкретните източници на финансиране, индикативното разпределение на финансовия ресурс по приоритети, както и системата от индикатори за изследване и контрол на напредъка.