Битката за стадион „Българска армия”

Историята около стадион „Българска армия” вече ангажира цялото общество. Дискусиите и драмите с проекта за нов стадион надхвърлиха пределите на България.  Не само защото през 2012 година, за да приемат европейски мачове стадионите трябва да са 75% покрити, не само защото цяла Европа ни се смя, когато отборът не получи лиценз за европейските клубни турнири...
От години се дъвче въпросът с концесията на спортното съоръжение. Всяка крачка напред обаче е съпътствана от главоломен срив на желание, амбиция и идеи... Вестник „Строител” ще се опита да ви покаже цялата истина около заплетения възел, а изводите и прозренията оставяме на вас. Така или иначе казусът „Българска армия” е обречен на липсата на консенсус и единомислие.
Сегашното състояние на стадиона е трагично, той е една грозна развалина. Така беше още преди десетина години, когато за пръв път бе лансирана идеята за нов проект. Тогавашният собственик на ЦСКА – Васил Божков, изрази готовност да инвестира десетки милиони, представи пред медиите модерни проекти за стадион и тренировъчна база. Тогава той поиска стадиона на концесия за 30 години. Държавата обаче, в лицето на Министерството на отбраната, не погледна в същата посока. Нещата се уталожиха и в крайна сметка Божков продаде отбора.
После в ЦСКА дойде Александър Томов, който между всичките си съмнителни действия с пари от клуба и „Кремиковци” също представи проект. Концесията обаче отново беше само хубаво пожелание.
И сегашните собственици на клуба искат да строят нов стадион. Днес обаче нещата не опират само до желание. Една такава крачка е задължителна, безкомпромисна, но е закъсняла... Те просто са принудени да я направят заради новите разпоредби на УЕФА.
Реакцията им не закъсня и на обществеността бе представен „Проект за изграждане на спортен и социален център на мястото на стадион „Българска армия”. Проектанти са известната европейска компания KSS Architecture and Design, а инвестиционни консултанти - Colliers International.
И въпреки че открито бе заявено, че новият стадион няма да напусне рамките на старото съоръжение, че ще се изградят хиляди паркоместа и обектът е изцяло екологичен, той получи само обществения и държавния негативизъм. Главният архитект на София Петър Диков открито се обяви против новия проект. Министерството на спорта, което в момента е собственик на терена, също няма намерение да го отдава на концесия. От ЦСКА пък определено не изглеждат достатъчно ентусиазирани и настоятелни.
Предлагаме ви позициите на арх. Диков и Георги Киров, директор „Инвестиции и корпоративни консултантски услуги“ в Colliers International. Ще продължим да разнищваме казуса и в следващи броеве на в. „Строител”.

Главният архитект на София Петър Диков:

Проектът означава ликвидиране на Борисовата градина

Главният архитект на София Петър Диков открито стои против идеите. Той предложи изграждането на новия стадион да стане на друго, по-подходящо място. Обсъждаха се идеи за столичния квартал „Дружба”. В едно от последните си интервюта арх. Диков предложи ЦСКА и „Левски” да построят един общ стадион.
При срещата с него ние му поставихме един-единствен конкретен въпрос: Какви са минусите на проекта? Как вие лично виждате бъдещото разрешаване на този казус?
Петър Диков отговори така: „Аз отнесох много нападки и закани заради мнението си. Любопитното за мен е, че нито един еколог не се изказа по случая. Според мен в сърцето на Борисовата градина изграждането на стадион с такъв обем е неприемливо. От това, което виждаме, обектът очевидно се разпростира извън рамките на своите преки функции на спортно съоръжение. Освен това той ще привлече автомобилно движение, ще привлече и много хора. Това би означавало да ликвидираме Борисовата градина като парк и място за почивка. Аз не мога да допусна такова нещо и като главен архитект, и като гражданин на София.”

Георги Киров, директор „Инвестиции и корпоративни консултантски услуги“, Colliers International:

София има нужда от мултифункционален стадион

Г-н Киров, разкажете ни малко повече за проекта. Какви зали и помещения са предвидени? Ще има ли търговска част?
Такъв тип съоръжение в България досега не е правено. Нашето общество ще получи модерен стадион с достатъчно голям капацитет – 30 000 седящи места. Предвидени са много вътрешни зали за различни видове спорт. Ще се изградят много паркоместа. Стадионът ще има и покрив, което е много важно за крайните ползватели. Това увеличава както използваемостта, така и чисто акустичната атмосфера по време на срещите. Като преживяване за феновете този стадион наистина ще даде нещо невиждано досега.
При съставянето на такъв голям обект винаги се оставя едно свободно пространство, което да даде възможност за вариации на предназначението си. Това, което ние преценихме, засичайки пазара, беше, че използваемостта на такъв обект трябва да гравитира предимно около спорта. Ако изиграните футболни срещи са 30 в годината, задължително е да се развият и допълнителни спортни съоръжения. Стадионът трябва да може да се ползва и за концерти. Задължително е също да има хотел, който да предоставя услуги на своите гости.
За нас това е проект, който е с пионерска визия, която е насочена към възраждането на спорт, който има голямо бъдеще в България. Изследвахме пазара и установихме, че в страната има голямо търсене на този тип забавления. Българинът харесва футбола, но предлагането не е качествено. Замисълът на този проект е най-после да имаме качествен стадион, който да бъде мултифункционален.
Защо мястото му е в Борисовата градина? Имаше идеи той да бъде построен другаде?
Много сериозно предимство на локацията е транспортната обезпеченост. В това отношение няма по-добро място в София. В този възел са ангажирани автобуси, маршрутки, тролейбуси, и най-вече метрото. Всички посетители лесно ще стигат до стадиона. Ако той е разположен някъде в покрайнините на града, единственият начин да се стигне до него би бил с автомобили. На такива мероприятия хората отиват да се забавляват и е добре да не бъдат шофьори. Навсякъде по света около големите стадиони и спортни събития се насърчава ползването на публичен транспорт.
Проектът е сертифициран по програмата „LEED”. Разкажете повече за нея.
Накратко „LEED” е система за акредитация на т.нар. зелени сгради. С това се има предвид сградата да бъде дългосрочно устойчива. Това, от една страна, включва енергийна ефективност, а от друга, това до каква степен самият обект се вписва в контекста на града. Акредитаторите дават много повече точки за проект, който стъпва на базата на стар такъв. „LEED” не толерира абсорбирането на зелена зона извън града, а по-скоро на стари неща, както е в нашия случай. Много точки носи и наличието на инфраструктура. Това е една система, която на базата на натрупан световен опит дава определени критерии, които гарантират, че проектът ще бъде актуален десетилетия напред.
Чухме за технология, която разрушава бетона от старото съоръжение и той може да бъде използван при изграждането на новия обект. Как става това?
Тази технология също е част от „LEED”. Материалите от предишния обект се рециклират. Идеята дойде от архитектите на проекта. Те са правили подобен стадион. Идеята най-общо е бетонът, който е на сегашното съоръжение, да не напуска границите на терена, а да бъде натрошен и използван за алеите около новия стадион.