Задкулисните повелители на ЗОП сътвориха нов шедьовър: „персонална“ банкова гаранция за конкретна поръчка

[gallery link="file" order="DESC" orderby="post_date"] Днес продължаваме с изпълнението на „заканата” от по-миналия брой - да „изстискаме” докрай кръглата маса „Модернизация на обществените поръчки”, проведена в централата на КСБ на 6 юли. И то с проблем, чието решаване винаги е седяло на дневен ред, но никога не му е идвало времето. Банално звучи, но една от култовите български поговорки гласи: „Крадени дърва се крият най-лесно в гората!” Никакви внушения. Използваме тази народна мъдрост не за друго, а защото тя в най-пълна степен онагледява онова, за което ще стане дума по-нататък. А именно – безнаказаното заобикаляне или нарушаване на Закона за обществените поръчки става най-лесно по… нормативен път. В смисъл такъв, че хем законодателят е описал какви са правата и задълженията на възложителите, хем е създал стройна система за контрол върху дейността им, хем въпросните възложители могат да правят каквото им хрумне. Без изобщо да се притесняват, че възмездието може да се стовари върху главите им.   Няколко идеи за вкарване на възложителите в правия път предложиха участниците в диску­сията: √ създаване на централен орган, който да пише условията и да контролира изпълнението на обществените поръчки в строителството; √ въвеждане на стандартни тръжни документации за различните видове поръчки; √ въвеждане на типови договори; √ задължително участие на експерти, определени от КСБ, в конкурсните комисии; √ въвеждане на електронен регистър и система за случаен избор на експертите, участващи в процедурите по линия на Агенцията за обществени поръчки и т. н. Преди две седмици (в. „Строител”, бр. 29 от 20 юли 2012 г.) отделихме достатъчно място и на едно от най-радикалните предложения, споделено по време на дискусията от изпълнителния директор на „Райкомерс конструкшън” Иван Моллов: отговорност за манипулираните търгове трябва да носят не само възложителите, но и членовете на конкурсните комисии и хората, които разработват тръжните документации. По принцип реализацията на тази идея е почти невъзможна. Годишно в България – по данни на АОП – се обявяват средно около 20 000 обществени поръчки. Така че всеки сам може да пресметне какъв колосален кадрови ресурс (казано на чиновнически жаргон) е впрегнат в бизнеса, което условно можем да опишем като „съставяне на конкурсни условия”. Всъщност какъв ти бизнес, след като в определени моменти работата направо си е високо изкуство или висш пилотаж? Който не вярва, нека се запознае с последния писък на модата в сферата на обществените поръчки. В началото на юли в сайта на АОП се появяват два файла – решение и обявление за обществена поръчка на тема „Извършване на строително-монтажни работи на студентско общежитие Блок № 1 - гр. Пловдив, ул. „Царевец”, и на кухня към студентски стол”. Крайният срок за подаване на документи е 20 август 2012 г., поръчката трябва да бъде изпълнена за 70 дни, а основният критерий за оценка е икономически най-изгодна оферта. С две думи – банална работа, която не би трябвало да се опре на нито една от близо 3900-те строителни компании, вписани в ЦПРС. Нищо подобно. Изключваме дългия опис на изискванията към кандидатите, въпреки че сами по себе си те също представляват определен интерес. И обобщаваме с едно изречение: ръководството на Медицинския университет търси компания, която може да построи космодрум или ядрена централа, а не да ремонтира най-обикновено студентско общежитие и столова. Единият по-сериозен проблем, който – казано в прав текст – навява греховни помисли, че поръчката трябва да бъде спечелена от определена фирма, е свързан с основния критерий за оценка на кандидатите. Както вече стана дума - възложителят е избрал икономически най-изгодната оферта, като показателите са два: техническата оценка – тежест 40, финансова оценка - тежест 60. Оттук нататък започват абсурдите. Или поне една доста сериозна част от тях. В раздел VI. 3 на обявлението, озаглавен „Допълнителна информация”, възложителят (или по-скоро авторите на тръжната документация) обяснява как става „комплектуването” на техническата оценка (ТО) – „... като сбор от оценките по следните показатели с относителна тежест, както следва: ТО = Т1 + Т2 + Т3 + Т4 + Т5, където се оценяват: Т1 - Реалистичен и изпълним от гледна точка на технологичните процеси в строителството, обективирани в линейния график за изпълнението на СМР. Относителна тежест в комплексната оценка (КО) – 10 на сто; Т2 - Методология и организация на изпълнението. Относителна тежест в КО – 10 процента; Т3 - Точност и съответствие с условията на строителната площадка на представените схеми и строителен ситуационен план. Относителна тежест в КО – 5 процента; Т4 – Гаранционен срок на извършените СМР, изразен с цели числа в месеци. Относителна тежест в КО – 5 процента; Т5 – Срок на отложено плащане, изразен с цели числа в календарни дни. Относителна тежест в КО – 10 процента. Оценката по отделните показатели се изчислява, както следва: 1. Величината на показателя Т1 се изразява с число до 10 като средноаритметична величина от оценките от 0 до 10 на членовете на комисията. 2. Величината на показателя Т2 се изразява с число до 10 като средноаритметична величина от оценките от 0 до 10 на членовете на комисията. 3. Величината на показателя Т3 се изразява с число до 5 като средноаритметична величина от оценките от 0 до 5 на членовете на комисията. 4. Величината на показателя Т4 се изразява с число до 5, което се изчислява по формула. 5. Величината на показателя Т5 се изразява с число от 0 до 10, като за всеки календарен ден, с който се увеличава срокът на плащане, считано от 30-ия ден след подписване на приемателно-предавателния протокол за извършени СМР, оценката се увеличава с 0,05 точки...” Някой да е пропуснал очевидното? Оставяме настрана фактът, че току-що цитираните изречения звучат като нещо, писано сякаш между другото и на крак - я в автобус, я в тролей. Става дума за точка № 5, която си е чиста проба... бизнес перверзия - колкото по-късно един кандидат „иска” да получи парите си от възложителя, толкова по-големи стават шансовете му за победа. А защо тази точка е бизнес перверзия? По две причини. Първо – в условията на финансова криза едва ли има нормален строител, който с лека ръка ще се съгласи да не получи парите си веднага след изпълнението на поръчката. И второ – защото в ЗОП, при дефинирането на понятието икономически най-изгодна оферта, законодателят не е включил „показател” като отложено плащане (цитат): „Икономически най-изгодна оферта е тази, която отговаря в най-голяма степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест, пряко свързани с предмета на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически преимущества, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване и техническа помощ, срок за изпълнение и други...” Онова обаче, заради което посвещаваме две вестникарски страници на тази поръчка, е друго. За първи път в ръцете ни попада обявление, в което възложителят директно елиминира поне... 75-80% от евентуалните участници. Този забележителен резултат е постигнат чрез едно-единствено изречение: всеки кандидат трябва да представи удостоверение от банка, че „има достъп до гарантирана, неотменима кредитна линия в размер, равен или по-голям от 450 000 лв., която не е обвързана с ангажименти по други проекти”. Оттук нататък не беше трудно да установим какво трябва да направи всяка строителна компания, за да бъде допусната до участие в надпрева­рата: 1. Тя трябва задължително да ипотекира пред банката недвижимо имущество, което струва поне два пъти повече от стойността на кредита, т.е. милион-милион и половина. 2. Тя трябва да заплати на банката такса за проучване, която е 0,15% от размера на кредита, т.е. 1500 лева. При това – без банката да поема каквито и да било ангажименти, че ще одобри фирмата и ще й отпусне искания кредит. 3. След евентуалното одобрение фирмата трябва да внесе още една такса – за управление, която е в размер на 1-1,5% от отпуснатия кредит. Тоест строителят трябва да извади още 5000-6000 налични лева. 4. Ежемесечно се плаща и такса „Ангажимент”, която е в размер на 0,5% от кредита. Или... 2250 лева! 5. Отделно от всичко това кредитополучателят е длъжен да държи по сметка в банката кредитор 45 000 лв. (10% от размера на заема). Тези пари той няма право да харчи по никакъв повод, но за сметка на това е длъжен да им плаща... лихвите и таксите за обслужване. Това обаче не е всичко. В обявлението съществуват поне още две силно дискриминационни условия, които потвърждават подозренията, че в „тази работа” има нещо доста съмнително. Едното – криво-ляво – може да бъде признато донякъде за основателно: всяка фирма, която иска да участва в конкурса, трябва да докаже, че разполага с 450 000 лв. в банковите си сметки. И да обещае, че няма да ги харчи, докато поръчката не бъде изпълнена и одобрена от възложителя. Другото условие обаче си е чиста проба „предизвикателство” към здравия разум. Според обявлението възложителят категорично няма да превежда на победителя никакви аванси, а същинското разплащане ще става „не по-малко от 60 календарни дни от подписването на двустранен протокол за действително извършените работи, количества и стойности с единични цени, посочени в количествено-стойностната сметка, окончателна стойност на СМР и представяне на оригинална фактура от Изпълни­теля...” Всичко това кара председателя на ОП на КСБ в Пазарджик инж. Евтим Янев, на 30 юли 2012 г. да изпрати до ректора на Медицинския университет проф. д-р Стефан Костянев, до Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР), до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), до Камарата на строителите в България (КСБ) и до в. „Строител” протестно писмо, посветено на проблемите около поръчката на Медицинския университет. Доколкото благоприличието изисква, ние ще изчакаме една-две седмици и тогава ще публикуваме всичко наведнъж – и писмото на инж. Янев, и отговорите, които той е получил. А дотогава... седим и умуваме върху последния (засега) проблем, заровен в обществена поръчка № 00512-2012-0005, озаглавена „Извършване на строително-монтажни работи на студентско общежитие Блок № 1 - гр. Пловдив, ул. „Царевец”, и на кухня към студентски стол”. Според електронния регистър на АОП това е вторият опит на ръководството на Медицинския университет да възложи обектите на... то си знае на кого. Първият „набор от документи” - решението за откриване на процедурата и обявлението за обществената поръчка, са публикувани в сайта на АОП на 23 май 2012 година. Три седмици по-късно обаче на бял свят се появява още едно решение. С него възложителят – в лицето на ректора проф. Д-р Стефан Костянев, прекратява процедурата, като в мотивите буквално пише следното: „При откриване на процедурата се установяват нарушения, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени първоначално обявените условия... В документацията за участие и обявлението за обществена поръчка не е предвиден документ, който с оглед изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 12 от ЗОП се явява задължителна част от офертите. Към датата на постановяване на настоящото решение Възложителят е в невъзможност да коригира по собствена инициатива пропуска в предварително обявените условия поради изтичането на предвидения в чл. 27а, ал. 3 във връзка с чл. 27а, ал. 1 от ЗОП срок. В посочения срок не е постъпило и искане за промени в обявлението и/или документацията от заинтересовано лице. Предвид задължителния характер на Декларацията за приемане на условията на проекта на договор и поради липсата на указания за предоставянето й с офертите допълнителното изискване на такъв документ от участниците в хода на процедурата ще доведе до промяна на условията. При описаните условия това води до нарушаване на принципите на публичност и прозрачност, установени с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, както и до нарушение на императивните изисквания относно съдържанието на офертата, предвидени в чл. 56, ал. 1, т. 12 от ЗОП. Похвално, нали? „Признат грях – половин грях!”, „Има грешка, има и прошка!”, „Който не работи, той не греши!” – десетки са народните мъдрости, посветени на едно от най-редките качества на съвременния български стопански или административен ръководител: да вижда собствените си грешки, публично да признава за тяхното съществуване и още по-публично да предприема мерки за тяхното отстраняване. В нашата история обаче се случва нещо съвършено различно. Второто обявление за обществената поръчка – онова, за което стана дума по-горе, е поне 25-30 пъти по-дискриминационно от първото. Като неговите автори до такава степен са изпаднали в педантичност, че в условията са уточнили дори дебелината на отделните пластове на мазилката: хастар (първи пласт) - 15 мм; втори пласт – 15 мм; фина (покриващ пласт) - 5 мм. Е, не са уточнили каква е правилната посока на измазване – от изток на запад или от ляво на дясно. Не са поставили и категоричното условие стаите в общежитието да се измазват от десняци, а боядисването да бъде поверено на левичари. За сметка на това обаче са натряскали такива финансови изисквания, че я се намерят три-четири фирми в цялата страна, които да успеят с покриването на критериите, я не се намерят. Така че, ако първата процедура е била стопирана заради дреболии, втората трябва да бъде забранена моменталически. А нейните автори – подложени на щателно разследване. Като се започне от евентуалните им връзки с фирмите, подали документи за участие в конкурса. Мине се през проверка на актуалното им имотно състояние. И се стигне до „ревизия” на всички обществени поръчки, в които тези лица са участвали през последните пет години. Подобна препоръка може да звучи малко „ала-бала”, но е крайно време все отнякъде да се тръгне. За практическото разчистване на батаците в обществените поръчки, защото – както много добре ни е известно – дума дупка не прави. Дори когато е облечена в съвършена законодателна одежда.  

Оперативната самостоятелност означава мотивиран избор между две законосъобразни решения

Из изказването на Михаил Кожарев – заместник главен прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура, на кръглата маса „Модернизация на обществените поръчки”

  Върховната административна прокуратура може да осъществява контрол по два начина и така да допринесе за правилното прилагане на ЗОП. Единият начин е чрез задължително участие на прокурорите от ВАП в заседанията на Върховния административен съд (ВАС) по обжалване на процедурите по обществените поръчки, респективно – на решенията на КЗК. Ще отделя няколко минути на този проблем. От години обжалването се превърна в касационно. Какво означава това, казано на по-обикновен български език. Преди това изменение ВАС преценяваше законосъобразността на решенията на КЗК, свързани с обществените поръчки, гледайки съответните дела като първа инстанция. А когато е първа инстанция, съдът има право да събира доказателства. И никак не са били редки случаите, когато съдът е уважавал исканията на страните за възлагането на една или друга експертиза. Сега, при касационния тип обжалване, могат да се представят само писмени доказателства, а съдът няма право да възлага експертизи. Според мен това нововъведение беше направено с цел ускоряване на процеса по обжалване, защото от бързото приключване на процедурите интерес имат всички. Оттук нататък чувствата започват да стават противоречиви. От една страна, нововъведението наистина ускори процеса по обжалване, защото експертизите бавеха работата. Пак повтарям – невинаги съдът уважаваше искането за експертиза, но по принцип работата - в онзи й вариант - буксуваше. От друга страна, обаче експертизите са толкова важни, че днес трябва да търсим отговор на въпроса „Какъв процес ни трябва – бърз или качествен?” Ясно е защо експертизите са важни: те се назначават винаги, когато нещо липсва, когато не е изяснено или направо е непонятно. За мен неизясненото е в цялостния процес на поръчката – от заданието, през оценките на комисията, до решението за възлагане. И аз с чиста съвест се присъединявам към мнението, че много често заданията за обществени поръчки се правят така, че единственият възможен победител да бъде... високият рус мъж със сините очи и черните обувки. Тоест нещата предварително са решени. Оттук идва и другият проблем – с оперативната самостоятелност на възложителите и помощните им органи. Оперативната самостоятелност е правен принцип. Какво представлява той? Възможността да се избира между най-малко две законосъобразни решения на административния орган, в случая – възложителя. За да бъде проверен този процес и да има контрол върху тази оперативна самостоятелност, има едно тълкувателно решение на ВАС. То е със силата на закон и казва, че административният орган (т.е. възложителят) е длъжен да мотивира избора си, да обясни защо е предпочел едното решение, а не другото. В случая с обществените поръчки проблемът е в липсата на достатъчна мотивировка, от която идва заданието. А заданието е точно „такова”, защото... Всички се досещаме защо – работата просто е нагласена. И аз съм убеден, че е така, но проблемът е в доказването. Ще дам един пример. През 2008 г. ВАП възложи на АДФИ една проверка, пряко свързана с обществените поръчки. Цитирам: „Обект на проверката е спазването на нормативните актове, регламентиращи бюджетната,финансово-стопанската и отчетната дейност при изразходване на публичните средства във връзка със Закона за обществените поръчки.” Това бе проверка, свързана със 76 общини в страната. Оказа се, че нарушения са констатирани в 47 общини. Съставени бяха общо 238 акта за установяване на административни нарушения. А анализът във ВАП показа, че въпросните нарушения са свързани предимно с неизпълнение на задълженията за уведомяване на централните държавни органи за сключените договори и изразходваните средства. По-надълбоко за нас е трудно да проникнем и да разберем кое, как и защо се случва. Аз лично смятам, че ние – имам предвид прокурорите във ВАП и съдиите във ВАС – в известен смисъл сме с вързани ръце. И това ни състояние идва от проблемите, в дъното на които стои само една „персона” – на възложителя. Или по-скоро – един основен проблем: възлагането на обществените поръчки. Там трябва да се изяснят най-напред нещата, след което да се тръгне към усъвършенстване дейността на останалите контролни органи. Макар че всички ние много добре знаем за какво става дума: Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е хем контролен орган, хем особена юрисдикция. Няма как някой да проверява самата КЗК, тъй като проверката е част от контролните функции, с които тя разполага. Прокуратурата може да бъде по-активен участник в този процес тогава, когато има повече информация за начините, по които се нарушава ЗОП. Защото, за да се постигне целта – елиминиране на действията и актовете, които са в нарушение на закона, са необходими две условия: още повече прозрачност и още повече контакти между различните участници в процеса.