[gallery link="file" order="DESC" columns="5" orderby="post_date"]

Анализ на строителната индустрия в областта през първото полугодие на 2012 г.

  Ситуацията на строителния сектор в момента показва, че на практика са засегнати не само малките и микрофирмите, а и някои от средните, които са на пазара с намалена производствена дейност. Строителната индустрия в Кюстендилска област е в абсолютен застой. Анализите показват, че няма реални причини и тенденции за увеличаване на обемите. Очакванията през 2012 г. да се открият нови възможности дотук не се сбъднаха. Положителните тенденции по отделни показатели не могат да бъдат знак за подем. Все още секторът се движи в аварийното платно. На практика фирмите, които са били зле финансово, стават още по-зле. В добро финансово състояние остават онези, които са били стабилни. Инженерното гражданско строителство през периода 2012-2013 г. ще компенсира спада в останалите два подсектора: жилищно и нежилищно. Жилищното строителство ще има стимул за този период само за определени дейности - за реновация и саниране. За 2012 г. по оперативни данни на ЦПРС секторът в региона се представлява от 40 строителни предприятия, които по критерий персонал съгласно закона за МСП (малки и средни предприятия) се разпределят на 6 микро-, 29 малки и 5 средни. Справката към 30.06.2012 г. на база финансов отчет (ФО) - 2011 г. за общия обем на нетни приходи от продажби (НПП) е 271 748 лв., водените на отчет дълготрайни материални активи (ДМА) са за 145 152 лв. и заетостта за последната финансова година на вписаните строители в ЦПРС е 2149 физически лица. Фирмите, разпределени по групи и категории, са, както следва: - първа група - 5 фирми, втора група - 4 фирми, трета група - 16 фирми, четвърта група – 13 фирми, пета група – 2 фирми. Заличените са 3 фирми. През 2012 г. беше подадено само едно заявление за нова регистрация. Секторът за 2011 г. по окончателни данни в област Кюстендил се е представлявал от 45 фирми. Справката към 30.06.2011 г. на база ФО – 2010 г. за общия обем на НПП е 238 754 лв., водените на отчет ДМА са 147 781 лв. и заетостта за последната финансова година на вписаните строители в ЦПРС е 2251 броя. Общият поглед върху данните показва, че намаляват броят на регистрираните фирми и броят на заетите лица в сектор строителство. Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са 7, в това число брой жилища 8 с РЗП 1554 кв. м. Други видове сгради са 4 с РЗП 146 кв. м. За 2011 г. издадените разрешителни за строеж са 47, в т.ч. 77 жилищни с РЗП 9762 кв.м, други - 29 бр. с РЗП 2492 кв.м. Въведени в експлоатация през четвъртото тримесечие на 2011 г. новопостроени сгради са 9, само жилищните са 27.   Механизмът за разплащане по структурните фондове   Механизмът за разплащане по структурните фондове преминава през договаряне, отчитане на средства от страна на бенефициентите, искания от бенефициентите за възстановяване на извършени разходи, одобрение на тези разходи на ниво агенция и след това - на ниво администрация на ЕС. На практика този процес може да продължи до 2 години след края на изпълнение на съответния проект. Средствата се смятат за усвоени едва когато бъдат приети докладите на разплащателните агенции и държавата получи самите плащания от ЕК за изпълнените проекти. Това означава, че ако договорът е сключен през 2010 г., вероятно през 2012 г. може да се каже колко от средствата реално са били признати и да се види процентът, който е преведен за покрива­не­то им. Задълженията на държавата и общините към бизнеса нарастват. Проектите и договорите на общините като бенефициенти към 29.06.2012 г. по данни на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на средствата от структурните инструменти на ЕС в България са за 126 953 413,65 лв. за 48 бр. сключени договора. Стойността на изплатените суми е 11 112 822.91 лв. Към 05.12.2011 г. за 36 бр. сключени договора на стойност 27 384 287,07 лв. са изплатени 9 763 529,10 лв. До 01.07. 2012 г. финансовото изпълнение на оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда” по данни на ИСУН на средствата от структурните инструменти на ЕС е за 97 379 872,00 лв. Изплатените суми са 684 926,00лв.   Обществени поръчки – първо полугодие на 2012 г.   Много са проблемите при конкурсите за обществени поръчки. Те са свързани не толкова с искането на подкупи, колкото с формулирането на условията на конкурсите за обществени поръчки, които предопределят победителите. Тук може да отбележим, че има сериозни пречки малките строителни фирми да участват в процедурите за строителство. В момента именно обществените поръчки на държавата, общините и институциите са почти единствен източник на работа за много от строителните фирми. Огромната част от българските строителни предприятия не разполагат с достатъчно финансов ресурс за изпълнение на големите проекти. Въпреки желанието за инвестиции в ДМА голяма част от средните и малките фирми не са в състояние да отговорят на напредналото ниво на технологично развитие. Липсват възможности за осигуряване на банкови гаранции за участие в големи инфраструктурни обекти. Продължава междуфирмената задлъжнялост, главно поради дългите срокове за разплащане на възложителите. По данни на АОП за периода януари-юни 2012 г. по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки в област Кюстендил са сключени общо 4 договора в левова равностойност за над 5 343 640,17 лв. без ДДС. Обявените публични покани са на стойност 410 750,00 лв. без ДДС. За сравнение през 2011 г. тези възложени обществени поръчки са съответнo за 10 768 536,77 лева. Изплатените суми са 6 874 356,26 лeвa.   Сивият сектор в строителството е нараснал с 20% за последните две години.   Сивата икономика оказва негативно влияние и е в състояние да изкриви основни показатели като растеж, безработица, реален БВП. Анализирането на предпоставките и индикаторите за сива икономика, както и основното средство за нейното реализиране - парите в брой, дават основание на много експерти да считат,че един от основните начини тя да бъде преработена е чрез разширяване на употреба на електронните разплащания и чрез развитие на електронните технологии. Повечето сигнали за сива икономика са анонимни, защото хората не се осмеляват да застанат с имената си зад тях поради страх от санкции и уволнение. Според експертите има и връзка между състоянието на региона и размера на неформалната икономика. Така например в населените места с по-слабо развитие и лоша инфраструктура има предпоставки за по-високо ниво на сивата икономика.   Българското строителство тръгва нагоре през 2013 г.   2011 г. е дъното в спада на строителната продукция в България, коментират експертите. Секторът ще започне да се възстановява през 2012 г. Най-големи обеми през 2011 г. регистрира строителството на транспортна инфраструктура благодарение на амбициите да се изгради транспортната мрежа, съответстваща на модерните стандарти. В това число влизат магистрали, скоростни пътища, рехабилитация на националната пътна мрежа, метро, жп линии. В следващите години би следвало да се засилят строителните проекти, свързани с екологията, защото към края на 2011 г. състоянието им беше неудовлетворително. Броят и значението на т.нар. зелени проекти нарастват и България става партньор в много международни инициативи.                     Автор: Роза Никова,  ОП на КСБ -  Кюстендил