[gallery link="file" order="DESC" orderby="post_date"] Антонио Таяни, заместник-председател на ЕК и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Икономиката на Европа не може да оцелее по устойчив начин без силна и дълбоко прекроена индустриална база. Новите технологии драстично промениха нашия живот и икономиката ни през последните 20 години. Вятърът на промяната духа в момент, когато Европа е изправена пред тежка икономическа и социална криза. Но тази ситуация и промените са също така и възможност. Политиката трябва да изиграе ролята си в това да я сграбчи в стремеж към нова индустриална революция. Ние не можем да допуснем нашата индустрия просто да напусне Европа. Всички усилия трябва да бъдат предприети, за да се осигури модерна, ресурсно ефективна, конкурентна и стабилна индустрия в Европа. Новата индустриална революция – визията Новата индустриална революция трябва да доведе до постепенното заместване на въглеводородите като основен източник на енергия и до по-ефективно и устойчиво използване на нашите ресурси. По-общо казано, икономиката ни като цяло преминава през големи трансформации, с нови производствени технологии, основаващи се на цифрови технологии, модерни материали, роботика, възобновяема енергия, рециклиране и повторна употреба на суровините. Тази революция ще засегне много икономически сектори: производство, услуги, енергия, суровини, транспорт, строителство и химикали и тя ще бъде придружена от технологични иновации.   Зелените технологии: голяма възможност за европейските фирми   Световният пазар за зелени технологии представлява голяма възможност за европейските фирми. В момента световният пазар за екологични стоки и услуги се оценява на около 1000 милиарда евро годишно – и това се очаква да се удвои и дори да се утрои до 2020 г. Европа произвежда някои световни водещи екотехнологии. Нашите основни екологични производства, които са активни в областта на управление и контрол на замърсяването, събирането и третирането на отпадъци, възобновяема енергия и рециклиране, имат общ оборот от над 300 милиарда евро, осигуряват повече от 3 милиона работни места и имат впечатляващ общ дял на световния пазар от близо 1/3. Този сектор предлага много нови и опитни зелени работни места и използва предимствата на първия старт. И тъй като европейските индустрии трябва да процъфтяват или да се стремят към глобалната арена, външните последици от конкурентоспособността на нашите действия са от решаващо значение.   Пример: впечатляващо развитие на заетостта в подсектори на екоиндустрията   Рециклирането отразява най-бързия темп на растеж сред най-големите подсектори на екоиндустрията (рециклиране, осигуряване на отпадъци, третиране на отпадъчни води и управление на отпадъците). Вярно е, че годишният темп на растеж не може да съответства на възобновяемите енергийни подсектори, който се разшири с 37% годишно за периода 2004–2008 (EREC, 2010 г.). Нарастващото значение на подсектора рециклиране се наблюдава и в увеличаване на мащаба му по отношение на икономическата производителност на ключови сектори. Въпреки че финансовата криза намали това ниво, значението на рециклирането за икономиката е все още по-голямо през 2009 г., отколкото пет години по-рано. Както показват цифрите по-долу, общата заетост, свързана с възстановяване на материали в Европа, се увеличава стабилно - от 422 жители на милион през 2000 г. на 611 жители на милион през 2007 г., което е увеличение от 45%.   Как да се насърчи устойчивото производство?   Това изисква двоен подход за насърчаване на устойчив (зелен) ръст във всички сектори на индустрията, като същевременно се правят инициативи за подпомагане на сектора екологични стоки и услуги. За да допринесем за по-конкурентна и по-екологична шумова индустрия, трябва да излезем отвъд разглеждането на стоки и традиционни услуги, да приемем метода на веригата на стойности и да разгледаме по-иновативни начини на организация на производствени режими, сътрудничество и партньорство между бизнесите (напр. зелени бизнес модели, индустриална симбиоза). Знаем, че много от най-ресурсно ефективните икономики са също и най-конкурентните. Но също така знаем, че преходът няма да е безплатен и ще изисква значителни инвестиции от страна на индустрията.   Нискоенергийни сгради: все още ограничено пазарно внедряване с висок CO2 потенциал за икономии   При нискоенергийните сгради до 80% oт оперативните разходи могат да се спестят чрез интегрирани проектантски решения обаче все още има ограничено пазарно внедряване. Досега около 20 000 нискоенергийни сгради са построени в Европа, от които приблизително 17 000 само в Германия и Австрия. В момента седем държави - членки на ЕС, са определили за себе си кога една сграда е нискоенергийна (Австрия, Чехия, Дания, Великобритания, Финландия, Франция и Германия, Белгия (Фландрия), още няколко (Люксембург, Румъния, LUX, RO, SK, SE) планират да го направят. Обикновено необходимото намаляване на потреблението на енергия варира от 30 до 50% от това, което се определя за стандартна технология за нови сгради.   Политиките на държавите - членки на ЕС, за нискоенергийни сгради   Австрия - планирано: субсидии за социални жилища само за пасивни сгради от 2015 г. Дания - до 2020 г. всички сгради да използват 75% по-малко енергия, отколкото залегналото в момента Финландия - 30 – 40% по-малко до 2010 г. : стандарти за пасивни къщи до 2015 г. Франция - до 2012 г. всички нови сгради да са нискоенергийни сгради (Effinergie стандарт), до 2020 г. новите сгради са енергийнопозитивни Германия - до 2020 г. сградите да функционират без изкопаеми горива Унгария - новите сгради да бъдат сгради с нулеви емисии до 2020 г., за големи инвестиции още през 2012 г. Ирландия - 60% по-малко до 2010 г., нетно нулевоенергийни сгради до 2013 г. Нидерландия - 50% намаление до 2015 г., 25% намаление до 2010 г., да се строят енергийнонеутрални сгради до 2020 г. Обединеното кралство (Англия и Уелс) - 44% по-добри през 2013 г. (еквивалентно на Passivhauslevel) и нулеви въглеродни емисии от 2016 г. Швеция - общото потребление на енергия/отопляем кв. м в жилища и нежилищни сгради трябва да намалее. Намалението трябва да възлиза на 20 процента до 2020 г. и 50 процента до 2050 г. спрямо съответното използване на енергия през 1995 г.   Ключови технологии – Европа не използва пълноценно предимствата   Световният пазар в ключовите технологии, по-специално микро- и наноелектроника, съвременни материали, индустриална биотехнология, фотоника, нанотехнологии и усъвършенствани системи за производство, се очаква да нарасне от EUR 646 милиарда до над EUR 1 трилион между 2008 и 2015 г.; това е скок от над 154%, или повече от 8% от БВП на ЕС. Очаква се бърз растеж на работни места. Само в областта на нанотехнологичните индустрии броят на работните места в ЕС се очаква да се увеличи с около 400 000 до 2015 г. Европа е световен лидер в областта на изследване и развитие на ключовите технологии с глобален дял в патентните заявки - повече от 30%. Въпреки това ЕС не превежда господстващата си R&D база в стоките и услугите, необходими за стимулиране на растежа и създаването на работни места.     Превод: Емилия Пищалова