УАСГ разработва интерактивни учебници

Невена Картулева „Подготвяме проект „Електронни форми за обучение в строителството, архитектурата и геодезията“ (ЕФОСАГ). Той е за обучение на младите колеги и разработваме интерактивни учебници. Кандидатствали сме, спечелили сме го и вече са създадени авторски колективи. Така се надяваме да подобрим качеството на учебния процес и на учебните програми“, разказва зам.-ректорът на УАСГ по международно сътрудничество и следдипломна квалификация проф. д-р инж. Пламен Малджански в отговор на въпрос за европейските проекти, по които работи университетът. Гл. ас. инж. Стефан Кинарев – един от ръководителите на проекта, директор на Университетския изчислителен комплекс и председател на КИИП, уточнява, че договорът за изпълнението на ЕФОСАГ с Министерството на образованието, младежта и науката все още не е подписан и това предстои до края на октомври. Проектът се осъществява по ОП „Развитие на човешките ресурси“ към Министерството на труда и социалната политика, но въпреки това договорът и финансирането за него минават през МОМН. „Идеята е да предоставим възможност на всеки самостоятелно да чете лекциите, да изпълнява задачите и тестовете, които му се поставят за времето, което на него персонално му е нужно. Амбициите ни са впоследствие поне в отделението за следдипломна квалификация да бъде въведена дистанционната форма на обучение. Понякога обаче електронната форма не е разбираема и трябва да има консултация. Тя също ще бъде организирана онлайн и всеки ще може да отправи своите въпроси. Целта е индивидуалното и груповото обучение да се допълват взаимно“, обяснява гл. ас. инж. Кинарев. По думите му конкретната цел на проекта са именно създаването на център за електронно и следдипломно обучение, на електронно хранилище, видеоконферентна връзка и 30 мултимедийни учебника. От своя страна проф. Малджански допълва, че ръководството на висшето учебно заведение се стреми да включва в тези проекти и студентите, защото тяхното участие е показател за засилването на интереса им към учебния процес. Допълва, че продължителността на проекта е две години, а основната му цел е да подобри комуникационната система и да се създадат електронни учебници, което да ги направи по-достъпни за студентите. Проф. Малджански участва в него като един от авторите на учебните помагала. „В резултат ще има не само учебници, а ще бъдат създадени и правила, по които да ги подготвяме така, че да е защитено авторското право. Що се касае до студентите – те ще участват в разработването на някои от учебните помагала, но самите автори и техни преподаватели решават дали да ги включат“, допълва зам.-ректорът. Той отбелязва, че за съжаление университетът не е в състояние да изпълнява повече от 1-2 проекта годишно, защото самият бенефициент трябва да осигури средства за осъществяването им до декларирането на извършените дейности. Едва след това се превежда и европейското финансиране. „Не можем да си позволим да се впуснем в безкрайно много проекти, но имаме стратегия. Тя е насочена към подобряване на учебния процес, нова техника и софтуер, откриване на нови магистърски програми. Стремим се да финансираме всичко това чрез европейски проекти. Разбира се, държавната субсидия също помага, но размерът й е малък и затова разчитаме най-вече на проектите“, обяснява проф. Малджански. На въпрос дали се обмисля въвеждането на нови практически ориентирани магистърски програми за обучение на кадри, които да управляват строителния процес на работната площадка, зам.-ректорът отговаря, че това е нещо, което всеки факултет самостоятелно решава. „Възможно е в резултат на наблюдения на нуждите на строителния сектор да се стигне до идеята за откриване на специалност, но предполагам, че това тепърва предстои“, обобщава той.   От Русия до Италия Между УАСГ и други университети има сключени договори за провеждане на учебна практика и културен обмен. Най-активно е сътрудничеството с Московския държавен университет по геодезия и картография за студенти от геодезическите факултети на българското и руското висше училище. Проф. Малджански разказва, че програмата включва посещение на чуждестранните гости на полигона в рилската местност Семково. УАСГ работи и със Санктпетербургския държавен архитектурно-строителен университет. Обменът с него е за студенти от Архитектурния, Строителния и Геодезическия факултет, като всяка година факултетите се редуват. Миналата година са се обменяли студенти от Строителния, а тази година – от Геодезическия. Кандидатстването се извършва и организира от Студентския съвет при УАСГ. Един от критериите за одобрение е средният успех. Имената на класиралите се стават известни три-четири месеца преди посещението и затова има достатъчно време за подготовка на визите. „Руската страна винаги се е отзовавала, дори имаше случай на експресно издаване на визи, за да може да се проведат практиките“, спомня си проф. Малджански. Когато руските студенти са в България, те посещават полигоните, свързани с техните практики. За тях се организира и екскурзия. Една от дестинациите е Рилският манастир. Посещават се водопади, паметници на културното и архитектурното наследство. Понякога пътуват и до морската ни столица Варна. „Имаме споразумения с Франция, с Италия за посещения между университетите, а не за конкретен факултет. На нашия сайт обикновено показваме резултати от проведените практики. В Архитектурния и в Строителния факултет се провеждат и фотоизложби след всяка практика“, обяснява зам.-ректорът по международно сътрудничество. По думите му няма голяма разлика между българските и руските студенти – те бързо намират контакти помежду си и имат желание за обучение и са мотивирани да получат знания.