Невена Картулева Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) награди своите най-добри дипломанти в навечерието на 70-годишния си юбилей. За първи път конкурсът „Най-добра дипломна работа“, организиран от Строителния факултет на УАСГ, се проведе в четири категории: „Масивни конструкции”; „Масивни, дървени и пластмасови конструкции”; „Строителна механика” и „Технология, организация и управление на строителството”. Събитието се състоя с подкрепата на Камарата на строителите в България (КСБ), а официален медиен партньор бе в. „Строител“. Досега студентите се състезаваха само в раздел „Стомана, дърво, пластмаси, текстилни мембрани или комбинация от тях с ограничено използване на стоманобетон” и „Стоманобетонни конструкции”. От катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции” с годините класацията се разраства до факултетна. „С новите категории дипломантите от всички катедри на Строителния факултет имат възможност да се включат в конкурса“, уточни зам.-деканът на факултета доц. д-р инж. Фантина Рангелова. Официалната церемония по връчване на наградите в Аула „Максима“ откри деканът на Строителния факултет доц. д-р инж. Иван Марков. Първата награда в категория „Масивни конструкции” бе връчена на Тамара Арсовска – студентка от Македония, от ръководителя на катедра „Масивни конструкции” доц. д-р инж. Димитър Димитров. Темата на нейната дипломна работа е „Проектиране на стоманобетонна носеща конструкция на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в гр. Хасково“. Второто отличие получи Цанко Колев, който е първи подгласник на отличника на випуска и е първи по успех в Строителния факултет. В конкурса той участва с проектиране на стоманобетонна носеща конструкция на обществена сграда в София. Трето място зае Светослав Спасов с предложението си за възстановяване, усилване и реконструкция на сградата на Държавна опера – Стара Загора. В категория „Метални, дървени и пластмасови конструкции” наградени бяха Тодорина Христова за дипломната си работа за пешеходен стоманен дъгов мост, Любомир Вецков – за „Изчисление на стоманената носеща конструкция на обществена сграда с културно предназначение“ и Ангел Ашиков за „Проект на стоманената конструкция на висока сграда“, които се класираха съответно на първо, второ и трето място. Отличията им бяха връчени от доц. д-р инж. Николай Рангелов – ръководител на катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции”. Първата награда в категория „Строителна механика” беше връчена на Радослав Тодоров за дипломната му работа на тема „Моделиране на едропанелни съединения и изследване на поведението им при сеизмични въздействия“. Втори подгласник в същия раздел стана Ивайло Русев с неговото числено изследване на ветрово въздействие при високи сгради, а трето място зае Мая Атанасова с „Нелинейно изследване на стоманобетонна рамкова конструкция с тухлен пълнеж при сеизмично въздействие“. В категория „Технология, организация и управление на строителството” първото отличие беше връчено на Николай Достумски за „Технологичен проект за изграждане на многофункционална сграда в УПИ ХIV, кв. № 958, м. Христо Смирненски – Слатина, гр. София“ от зам.-декана на Строителния факултет доц. д-р инж. Фантина Рангелова, втората награда Благо Рабаджиев получи от проф. д.н. инж. Цвети Даковски - ръководител катедра „Организация и икономика на строителството”. Неговата дипломна работа е план за безопасност и здраве на многофункционална спортна зала в Ботевград. Третото отличие получи Александър Белов с технологичния си проект за изграждане на офис сграда с дентален център и подземен паркинг в УПИ – IV, кв. №215 в София. Заелите първите три места във всяка категория получиха грамота, плакет и парична награда. За първо място тя беше в размер на 500 лв., за второ – 300 лв. и за трето 200 лв. Освен наградените имаше и шестима номинирани: Марин Василев, Александър Тасев, Пенка Стоянова и Гергана Маркова. Критериите за оценяване на участниците, както всяка година са актуалност и сложност на представения от тях дипломен проект, степен на пълнота, завършеност и задълбоченост, използване на съвременни методи за анализ или технологии в проектирането, качество, пълнота и яснота на графичната част, средна оценка за изработка и защита на дипломния проект. Оценката на проектите се извършва чрез точкова система и сформиране на краен бал. За всеки дефиниран критерий се ползват точки по десетобалната система. Най-ниската точка е 1, а най-високата 10. Крайният бал се получава, като се умножат точките, определени от даден член на журиращата комисия, със съответния коефициент на тежест. Във всяка катедра се номинират по шест дипломни работи и три от тях се награждават. В конкурса се допускат студенти, които са получили минимум петица при защитата на дипломните си работи. Тази година общо 172-ма студенти от Строителния факултет на УАСГ защитаваха своите дипломни работи, но едва 12 от тях се класираха за първите три отличия в конкурса „Най-добра дипломна работа“.   И първенецът на випуска е... Ивайло Николов Инженерите и урбанистите от випуск 2012 на УАСГ вече се дипломираха. Отличник на випуска с почти пълна шестица стана Ивайло Николов от специалност „Геодезия“, чийто общ среден успех е 5,99. Председателят на съвета на настоятелите на университета Павел Диковски, инж. Ангел Янакиев – член на съвета на настоятелите, ректорът проф. д-р инж. Красимир Петров и зам.-ректорите и деканите на факултети поздравиха него и двамата му подгласници по време на тържеството по връчване на дипломите в Аула „Максима“. Втори по успех в УАСГ и първи в своя факултет е Цанко Колев от специалност „Строителство на сгради и съоръжения“. Трета е Мария Здравкова от специалност „Геодезия“. Останалите отличници по факултети са Весела Христова от Хидротехническия факултет, Ивета Георгиева от факултета по транспортно строителство и Деница Георгиева от Архитектурния факултет. Към най-добре представилите се студенти през целия курс на обучение ректорът проф. Петров се обърна с думите: „Представлявайте УАСГ и знанията, които сте получили от нашия университет, по най-достойния начин в практиката. УАСГ е първото висше техническо училище в страната. Създаден е след почти 50-годишни борби на прозорливи българи, попадащи в категорията народни будители. Братята Евлоги и Христо Георгиеви, завещавайки 6 млн. златни лева, са написали, че парите трябва да бъдат използвани за създаването на висше училище, което приоритетно да бъде насочено към индустрията, т.е. към техническите науки. Цели 50 години – по време на големите катастрофи – двете световни войни, не са стигнали за създаване на това училище. С решение на Народното събрание от 1941 г. тогавашният държавен глава цар Борис III издава указ и се създава висше техническо училище с два факултета – Архитектурно-строителен и Машинно-технологичен. Първата академична година започва на 2 октомври 1942 г. Това се дължи на факта, че в България е имало достатъчно добре подготвени геодезисти и строителни инженери – възпитаници на френската и немската школа. В същото време са били значително по-малък брой инженерите в областта на машиностроенето и електротехниката. Затова Техническият университет се появява на бял свят през 1945 г. На вас се пада честта да получите дипломите си, когато честваме 70-а годишнина. Вие сте придобили умения да се трудите организирано и както един от първите професори в УАСГ казва: студентите трябва да бъдат добре подготвени, да получат нужните знания, но по-важно е след това тези знания да могат да ги приложат в практиката. Пожелавам ви да постигнете това и да бъдете лоялни към името на университета, който ви е дал професия. А най-добрите от вас очакваме да се върнат тук като асистенти и докторанти и с ваши усилия университетът да продължава да се развива“.