ЕК посочи модерната инфраструктура за основен приоритет

Модерната инфраструктура като основно условие за растеж в икономиката и разкриването на нови работни места е един от петте основни приоритета, които Европейската комисия налага при започналите технически преговори за следващия програмен период 2014–2020 г. Има още две тематични цели, които ще подпомагат реализацията на този приоритет, и това са подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество и подкрепа за преминаване към нисковъглеродна икономика във всички сектори. Насърчаването на устойчив транспорт ще бъде постигнато основно чрез разработване на всеобхватни, висококачествени и оперативно съвместими железопътни системи и по-специално чрез инвестиране в железопътната мрежа, която ще е част от трансевропейската транспортна мрежа - TEN-T. Това изискване е вследствие на новата политика на Европейската комисия за финансиране на оперативните програми на всяка страна членка, а именно проектите да носят конкретни ползи за целия Европейски съюз, а не само за отделната страна или бенефициент. Целта е да се модернизират съществуващите коридори, за да се попълнят значителните пропуски в основната железопътна мрежа в страната. Това трябва да се направи по начин, по който да се покриват съответните стандарти и изисквания за определена скорост, като специално внимание се обърне на трансграничните участъци и оперативната съвместимост. Инвестициите в нова и модерна жп мрежа трябва да се правят така, че да се създаде и мултимодална инфраструктура между железопътния и другите видове транспорт. ЕК е посочила и конкретни приоритетни проекти от бъдещата оперативна програма, като всички изхождат от развитието на българската част от TEN-T мрежата. На първо място това е железопътният участък от пристанище Бургас и границата с Турция при Свиленград чрез възел София до сръбската граница близо до Драгоман, както и железопътната линия Видин – София - Кулата (коридор Хамбург - Лефкозия). Финансирането на някои проекти по тези железопътни линии може да бъде разгледано в рамките на механизма за свързана Европа (МСЕ). Вторият тип приоритетни проекти касаят подобряване на корабоплаването и мултимодалните връзки на река Дунав (коридора Страсбург - Дунав), включително интермодалните пристанищни терминали (корабен-железопътен). Третият тип проекти касаят коридора Хамбург – Лефкозия (настоящия приоритетен проект № 7), като се имат предвид автомагистрала „Струма“, включително тунелът в Кресна, и участъкът между Враца и Видин. Четвъртият вид проекти, посочени от Европейската комисия, са за свързване на завършени инфраструктурни отсечки от транспортни коридори, които няма вероятност да бъдат изградени до края на програмния период 2014 - 2020 г. Като пример се посочват железопътната линия Видин – София - Кулата и автомагистрала „Хемус“ от София до Русе. Към тематичната цел за модерната инфраструктура ЕК посочва още два подприоритета. Първият е свързан с разработване на ефективни системи за градски транспорт в шестте най-големи градски агломерации (София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Плевен), както и въвеждане на интегрирани генерални планове за градски транспорт като предварително условие за финансиране. Вторият подприоритет е за осигуряване на по-добра свързаност между регионалните пристанища и на рамка от политики за модернизация на риболовната пристанищна инфраструктура. Инвестициите имат съществено значение за инфраструктурата за акостиране, пристанищните съоръжения и транспортните връзки с вътрешността на страната с цел подпомагане на морската свързаност и морския и крайбрежния туризъм.