До изтичането на първия програмен период остава малко повече от една година, а все още не е ясно нито какви ще са оперативните програми за втория период, нито какво ще бъде европейското финансиране. Ясно е обаче, че ще се направи опит да се наложат нови правила и прийоми за разходването на евросредствата, подчинени на два основни приоритета - максимална усвояемост и оптимален ефект за българската икономика. Новите правила, към които страната ни се стреми, могат да бъдат разделени най-общо на две - политически и икономически. По отношение на политическата воля на първо място би трябвало да е проектът на закон за управление на средствата от европейските фондове. Текстът е готов още от лятото, но по различни причини закъснява неговото финализиране и приемането му в парламента. Първоначалната идея бе това да се случи до края на 2012 г., но вече е ясно, че този срок е невъзможен. Бъдещият закон трябва да опрости и уеднакви процедурите при оперативните програми. От една страна, бенефициентите ще могат значително по-бързо да реализират своите проекти, а от друга, драстично ще се повиши административният капацитет във всички отделни ведомства, които имат отношение към управлението на европейски средства. Планираната универсалност и взаимозаменяемост ще бъде изключително полезна, за да не се губи време в обучение по нови и различни правила за различните оперативни програми. Бъдещият закон би трябвало да обезпечи ефективен контрол - задължително извън институциите, които в момента одобряват проектите по отделните програми. Съвсем нова идея по отношение на политическата рамка за по-висока усвояемост дойде и от президента (повече по темата на стр. 5). На годишната среща с бизнеса Росен Плевнелиев предложи национален пакт за максимално усвояване на еврофондовете до 2020 г. И докато политическите промени по-скоро кореспондират с теорията, икономическите ще бъдат обърнати директно към практиката. Ще трябва да бъде наложена промяна в структурирането на отделните оперативни програми, така че да бъде отворена значителна част за иновации. Това трябва да бъде направено по начин, по който да се подпомогнат в най-голяма степен малките и средните предприятия, които бяха сред най-неуспешните бенефициенти през първия програмен период. Едната идея е да има отделна програма „Иновации”, но има и варианти те да влязат в бъдещата програма - наследник на ОП „Конкурентоспособност”. Според министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев през следващия програмен период до 2020 г. ще заложим на инвестиции в иновации и енергийна ефективност на предприятията, защото те са устойчивите вложения, гарантиращи развитие и висок ръст на икономиката, които са ни необходими. Добрев посочи, че вложенията в иновации са един от начините за намаляване на високата енергоемкост на индустрията ни, така че да се произведе конкурентен продукт с добавена стойност. Именно с цел налагането на иновациите в бъдеще ресорното му ведомство ще разработи ваучерна система Чрез нея бенефициентите ще получават пари за иновации и по този начин ще се гарантира, че средствата отиват точно в това звено, което ще развива иновативните процеси в дружеството. Делян Добрев съобщи, че системата ще помага на предприятията да внедряват иновации, като с тези ваучери компаниите ще имат достъп до развойни центрове у нас и в чужбина. „С тази схема ще се разпределя част от средствата за иновации за периода 2014-2020 г., които вероятно ще бъдат 400-500 млн. евро“, уточни министърът. Представителите на бизнеса обаче поискаха да участват пряко в управлението и администрирането на европейските фондове през следващия програмен период и от Асоциацията на търговските банки и от Конфедерацията на индустриалците в България (КРИБ) заговориха за аутсорсинг. Зам.-председателят на Асоциацията на банките и изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Асен Ягодин коментира, че при участие на финансовите институции в оценката на проекти ще бъде избегната ситуацията одобрено предложение за европейско финансиране да не получи кредитиране от банка. Той предложи още и развитие на гаранционни фондове, които да споделят риска заедно с банката. По този начин ситуацията с отказано финансиране ще бъде по-рядка. Тук обаче се оказва, че управлението и мониторингът трябва да вървят рамо до рамо с отговорността. Според министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев идеите за атсорсинг не са от днес, но отворен остава въпросът дали бизнесът или банките ще поемат и отговорността при евентуален провал. „Когато поставям условието съответната организация да носи конкретна отговорност за нередни разходи и неверифицирано заплащане пред управляващия орган, интересът рязко намалява“, коментира Дончев. Така се оказва, че предложенията за промени за втория програмен период растат, но конкретни решения все още няма.