Завиряването на „Цанков камък” започна
В дългата си журналистическа практика съм посещавал язовири навсякъде по света – и в Щатите, и в Африка, и в Европа. Едно от 7-те чудеса на съв-
ременното американско гражданско инженерство е язовирът „Хувър дам” на р. Колорадо. С неговото построяване се постигат няколко цели - овладява се реката, опитомява се пустинята и се осигурява вода и електроенергия за региона. Освен практическата гениалност на това съоръжение красотата му също е забележителна. Язовирът „Хувър” е издържан в стил арт деко и представлява феерична гледка. Стената му прилича на грамадна извита брадва. Безспорното африканско чудо пък се нарича язовир „Насър” – Асуанският язовир, който укротява водите на могъщата река Нил. Мощни електрически централи срещаме под високопланинските язовири на Капрун – Алпите, и те свидетелстват за значението на алпийската водна сила за електроснабдяването
За българските не говоря.
С изключение на язовир „Искър”, който е вододайната зона на столицата му (достъпът до язовирната стена е силно ограничен), всички други са видими от някой завой на шосето. Видими и могъщи с функцията, която изпълняват. Но да видиш празна чашата на язовир, такова чудо не беше ми се случвало.
Чудо ли казах?...
Едно невероятно изживяване на неизкушения в точните науки човек е да попадне на язовир „Цанков камък” само дни, след като е започнало завиряването му. Ще разберете защо.
Сега да отворим белите страници на документите. На 29 април 2004 г. е даден старт на строежа на хидровъзел „Цанков камък”. Той е разположен на р. Въча - една от големите български реки. В момента по течението на реката се експлоатират шест веца с обща инсталирана мощност 400 МВт. Хидровъзел „Цанков камък” е разположен в средния участък на реката и съдържа следните основни съоръжения и характеристики:
- Язовир „Цанков камък” с обем 111 млн. м3, с първата в България дъгова куполна язовирна стена с двойна кривина с височина 130 м
- ВЕЦ „Цанков камък” с инсталирана мощност 80 МВт и с годишно електроенергийно производство 185 млн. кВтч
- Подземна напорна деривация с обща дължина 540 м
- Кота на короната: 688 метра
- Дължина на стената по оста на короната: 468 метра
- Дължина на дъговата част: 345 метра
- Обем на използвания бетон: 465 000 кубични метра
Финансирането на проекта е чрез банкови кредити, осигурени без държавна гаранция. За половината от сумата е осигурен експортен кредит, гарантиран от австрийската банка Oesterreichische Kontrolbank Aktiengellschaft (OeKB). Останалите евро се осигуряват чрез търговски кредит. Схемата на цялостното финансиране включва следните основни участници:
- VA TECH Finance - водеща банка организатор;
- Bank Austria Creditanstalt – банка организатор на експортния кредит в размер на 100 милиона евро с участници Fortis Bank, Raiffeisen Zentralbank, Societe Generale;
- Credit Suisse First Boston – банка организатор на търговските кредити
Домакин при тази наша командировка беше един професионалист от „Хидроелектроинвест”, който не само ни предостави джипа си по стръмнините на Родопите, но и беше нашият „преводач” на сложната терминология, с която тук хората боравят. Инж. Николай Василев, строител по образование, е от групата инвеститори, но и с техниката, и със строителството, а и с голямата политика беше на „ти”, за наша огромна радост.
Научаваме, че първоначално се е планирало хидровъзелът да бъде пуснат в експлоатация през 2007 г. Строителството обаче се забавя и се оскъпява заради по-дълбоки фундаменти от планираните, за да се стигне до здрава скала…
Първият факт
Това е първото сериозно съоръжение от подобен тип, което се изгражда в страната след повече от 30-годишно прекъсване. Проектът е част от Националната стратегия за развитието на енергетиката. Той е средната, липсваща част от каскадата „Доспат–Въча” и смисълът е, че ще подобри работата на останалите централи от електроенергийната система по буйната планинска река…
Язовирът на река Въча е със средните за страната размери, но с повишена сигурност и стена, характерна за водоемите в развитите европейски страни. Обектът ще е върху 3400 дка, повечето от които държавни земи, а водното огледало ще стига почти до входния път на Девин. Проектът за изграждането на хидровъзела е първият между България и Австрия по механизма „съвместно изпълнение” на Протокола от Киото. Водещата фирма в австрийския консорциум е „Va Tech Hydro GmbH&Co”, която изпълнява електромеханичната част. Проектант е „Verbundplan GmbH”, а изпълнител на строителните работи – „Alpine Mayreder”. Новопостроената централа е собственост на „НЕК” ЕАД. По време на мащабното строителство тук работят близо 1000 души, повечето от региона на гр. Девин. В последните 5-6 години градът излезе от летаргията на застоя, вдигна нови къщи, измаза старите и построи прилична хотелска база. Кафенетата привечер са пълни с хора. Статистиката показва, че и раждаемостта чувствително е нараснала.
На статистиката трябва да вярваме. И на преценките на авторитетите. Затова ето
Втория факт
2 април 2004 г. Авторитетното британско списание Euromoney определи строителството на хидровъзел „Цанков камък” за сделка на годината като най-добре структуриран проект в търговско-финансово отношение за 2003 г. Рамката на финансирането на проекта има комплексна структура с много източници, включваща консорциум от банки и експортни кредитни агенции, действащи като презастрахователи.
Ние пътувахме по новия път за Девин, защото старият ще остане под водата. Не сме пътищари, за да преценяваме качеството на проекта и на самото строителство на трасето, но определено високопланинският път дава възможности за бързо и удобно пътуване. Скорост от 60-80 км в час не е проблем, стига да се спазват пътните знаци. В момента продължават довършителните работи на по-малката част от трасето. Трябва да се види какви огромни планински била са преместени, за да го има този път и да се отдаде дължимото на строителите, основно български пътищарски фирми. Впечатлява с дължината си и тунелът - 970 метра на главния път, който също е част от обекта „Цанков камък” в района на Девин и с. Михалково. Разбира се, преди да стигнем до самата язовирна стена, от страната на водната чаша, ние преминаваме над долината в района на река Гашня. Това, което се открива пред очите ни, не само смайва с огромните си размери, с непредвидимия за обикновения човек обем от строително-монтажна и инженерно-практическа дейност, че оставяме снимките сами да говорят. Ние ще добавим, че участъкът от долината на р. Гашня, който попада в язовирното езеро, се характеризира с наличието в различна големина на карстови образувания на левия и на десния бряг и по дъното на поречието. Това предопределя обемното строителство, свързано с различни сложни и скъпи противофилтрационни мероприятия между коти 630 и 670. Сегашната плътност на скатовете е постигната с пръскан бетон, а тази на дъното на долината - частично с бетонна плоча и частично с геомембрана. Погледнато отгоре, от пътя, долината прилича на гигантски декор на научнофантастичен филм, или на предполагаемите напоителни канали на планетата Марс. Е, това тампониране, както и пътят, който е с дължина близо 20 км, забавя строителството.
Геологията впрочем е много, много сериозна наука, щом може да повлияе с неочаквани различия от залегналата по проект, обясняват специалистите.
Третият факт
„И сега… не се доизказва Николай Василев, защото от призрачната утринна омара като от филм на Спилбърг изплува язовирната стена. Гледката е неописуема. Някакво фино бетонно образувание, прилично на разрязано на две гигантско яйце, може би това е от точните усещания. Другото, по обясненията на Николай, тепърва предстои. Независимо че е даден стартът на завиряването и движението по стария път е преустановено, с водните обеми не се бърза.
Има си определени технически характеристики, които се спазват. Ред, австрийска прецизност и български строителни умения – може би това е справедливото определение на днешния ден на язовирната стена. Има довършителни работи, има работници и техника, които и в тези августовски жеги не се помайват.
Е, прохладата на двете дефилета, които ще бъдат завирени, по поречието на реките Въча и Гашня, се усеща, но на сянка. Защото „на стената ти си много по-близо до слънцето”, смее се един от новите ни приятели, геодезист по професия, а и по призвание, когото нашият фотоапарат улови миг преди обедната почивка. И понеже сме от страната на водното огледало, не можем да не споменем, че изграждането на хидровъзела оказва благоприятно влияние върху отделни отрасли от икономиката, свързани с производство на електромеханично оборудване, транспорт и обслужване. Разви се и строителният отрасъл чрез поръчките за цимент, арматурна стомана и други строителни материали. След завиряването ще се създадат условия за развитието на рибовъдството, водния спорт и туризма в района на община Девин. А новото автомобилно трасе е възможен конкурент за високопланински рали състезания. В чашата на язовир „Цанков камък” не попадат жилищни сгради, селскостопански и други постройки и съоръжения. В този смисъл реализирането на проекта не е свързано с изселването или смяната на местоживеенето на местното население.
Четвъртият факт
По пътя към светлата страна на язовирната стена Николай ни информира, че след завършване на строителството, за нуждите на експлоатацията на хидровъзела, ще бъдат ангажирани около 50 работници и специалисти. Голяма част ще бъдат наети от околните селища. Това определено ще има положителен социален ефект.
Чрез проекта „Хидровъзел „Цанков камък” ще се намалят емисиите на парникови газове, основно на въглероден диоксид, както и на другите атмосферни замърсители, най-вече серни и азотни окиси и прах, които се отделят от заместените от работата на тази нова мощност маргинални базови ТЕЦ в електроенергийната система на страната. И още - съгласно Протокола от Киото, в периода 2008–2012 г. включително, Австрия и България са задължени да намалят емисиите на парникови газове. Проектът „Цанков камък” дава възможност спестените емисии на СО2 да се предоставят на Австрия за изпълнение на нейните задължения по Протокола от Киото. Редуцираните емисионни единици ще се заплащат от Австрия на България по цена 10 долара за тон редуцирани емисии. Докладът за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) е изготвен съгласно българското законодателство. Прогнозните редуцирани емисии от ТЕЦ, при експлоатацията на каскада „Доспат–Въча”, след изграждането на хидровъзел „Цанков камък” и рехабилитацията на останалите четири централи, е 228 хил. тона СО2 годишно.
От светлата част стената изглежда още по-внушителна. Долу, където са главните изпускатели, работи и една малка ВЕЦ, която произвежда електрически ток за собствени на язовира нужди. Попитахме какво ли е да работиш на пет метра от язовирна стена? Хората ни погледнаха снизходително.
Петият факт
Сега можем по-спокойно да ви информираме, че каскадата „Доспат–Въча” е най-големият хидроенергиен комплекс в България. Река Доспатска е част от водосбора на река Места (вливането е на гръцка територия), но чрез язовир „Доспат” водите се пренасочват към водосбора на река Марица (чрез притока Въча) и плодородната Горнотракийска низина. След язовир „Доспат” в коритото на река Доспатска има вода единствено от околните малки притоци, тъй като целият обем е насочен към река Въча. Вецовете по каскадата са „Тешел”, „Девин”, „Цанков камък”, ПАВЕЦ „Орфей”, „Въча” и „Кричим”. Язовирите са „Доспат”, „Цанков камък”, „Въча” и „Кричим”. Освен за повишаване производството на някои от вецовете язовир „Цанков камък” ще участва при покриване на върхови и подвърхови товари на електропроизводството, както и ще осигурява бърз резерв при отпадане на основна мощност. Язовирът ще се ползва и за питейно-битово водоснабдяване и напояване на Горнотракийската низина.
Тук и завършваме. Българските строители, инженери и техници, хидроенергийната ни наука в съавторство с австрийските компании, дава на страната ни един пример на високопрофесионална работа.