Борислав Стефанов, изп. директор на Българската агенция за инвестиции: Големи обеми чужди инвестиции остават скрити от статистиката
Почти всяка компания, която стъпва в България, за да произвежда, купува земя и строиСветослав Загорски Г-н Стефанов, каква равносметка прави Българската агенция за инвестиции в края на 2012 г. - четвърта поред, в която българската икономика е в състояние на криза? Ако трябва да разгледаме инвестиционния процес в България чисто статистически, 2012 г. е значително по-добра в сравнение с предходната. Според официалните данни на Българската народна банка, която следи този показател всеки месец, към края на септември чуждестранните инвестиции у нас доближават 1 млрд. евро срещу над 700 млн. евро за същия период от 2011 г. Така статистиката отчита ръст от 260-270 млн. евро към деветмесечието. Когато се говори за чуждестранни инвестиции, което е любима тема на всеки – и на икономисти, и на политици, обикновено всичко се свежда до абсолютните цифри и процентните съотношения между тях, а много рядко се прави по-задълбочен анализ. Не се проследяват текущите процеси в отделните сектори на икономиката, произтичащи от преките чуждестранни инвестиции, не се отчитат техните последствия, както и не се правят съответните изводи. Ако се направи един такъв анализ, ще се види, че в годините назад преди кризата – от 2005 до 2009 г., имаше огромни обеми на чужди инвестиции, които варираха от 6 до 9 млрд. евро годишно, но не се отчиташе фактът, че големият процент от тях идваше от финансовия, строителния и търговския сектор. В производството, енергетиката и телекомуникациите инвестициите бяха в пъти по-малко. Веднага след настъпване на кризата, още през 2009 г., инвестициите във финансовия сектор драстично намаляха. В банковия спаднаха с над 50%, а при други, като лизинговия пазар, на моменти бяха отрицателни. В сектор „Строителство“ също бе отчетен рязък спад на чуждите инвестиции, които през 2010 г. стигнаха до 40 млн. евро, като преди това гонеха 2 млрд. евро. При сектора на недвижимите имоти спадът е с 50%. Бихте ли обяснили как изглежда картината на чуждите инвестиции у нас, като се отчетат реалните процеси? Именно като се разглежда секторът „Строителство“, трябва да се направи задълбочен анализ и веднага ще се види, че и в момента има големи чужди инвестиции в този бранш, но те остават скрити за статистиката. Това е така, защото БНБ отчита дадена инвестиция за отрасъла, за който е предназначена - например автомобилно производство, производство на хладилници и др. В годините на бума на строителството се отчитаха инвестициите конкретно за бранша. Сега няма толкова голям обем строителство и естествено цифрите са надолу. В същото време обаче всяка компания, която влиза у нас, за да прави производство, рано или късно купува земя и издига собствена сграда – промишлена или административна, или пък реновира съществуваща. Тази инвестиция е директно в сектор „Строителство“, но не се отчита от БНБ, защото банката няма как да прави такива задълбочени проверки. Ето защо спадът на чуждите инвестиции в строителството съвсем не е такъв, какъвто се вижда от сухата статистика. Един пример е навлизането в България на швейцарската компания за конектори за фиброоптични кабели Reichle & De-Massari, която започна производство у нас, вземайки склад до Сточна гара в София, а една година по-късно започна строеж на ново производствено хале. Типична инвестиция в строителство, която не се отчита. Не съществува ли и обратният вариант? Естествено често се среща и обратният вариант, когато дадени инвестиции се отчитат за съответния сектор, а всъщност отиват за съвсем друго. Например компания, която развива дадено производство, взема пари от фирмата майка, но те не влизат в производството, а отиват за фирмено новогодишно парти или за рекламна кампания. Статистиката не лови тези процеси. Съществуват и варианти, при които се отчита отлив на инвестиции, а всъщност това не се случва. Има конкретен пример у нас с голям германски производител, който взе преди години голям заем от фирмата майка и разшири 7 пъти дейността си. Увеличи драстично производството и назначи много хора на работа. В същото време обаче започна да връща заема от реализираната печалба и статистиката тогава отчита отлив на чужди инвестиции, и то най-вече на германски, а всъщност тази компания неколкократно е увеличила дейността си. Така от гледна точка на статистиката, като вземеш заем от фирмата майка, отчитаме голяма инвестиция, а като го върнеш – отрицателна. Всъщност сметката е на нула, но има построен завод. Това е резултатът от целия инвестиционен процес и ето защо трябва да се прави задълбочен анализ на всяка инвестиция, сектор по сектор, инвеститор по инвеститор и чак тогава да се обобщава. Споменахте сектора „Търговия“, а той е доста широк като понятие. Как се развива при него инвестиционният процес? Търговията бе третият отрасъл с чувствителни ръстове преди кризата. Тогава големите вериги прехвърляха от държава в държава в хипермаркетите си огромни по обем оборотни средства. Получаваха се значителни сезонни транзакции, които се отчитаха от статистиката като инвестиции. Сега тези транзакции почти липсват и естествено се отчита отлив на инвестиции в търговията. В същото време много от тези вериги се развиват, като правят инвестиции от собствените си приходи и собствения си капитал или като вземат кредити от банки, опериращи на българския пазар. Това са си чуждестранни инвестиции, но също не се отчитат от официалната статистика. Как протича един инвестиционен процес – от заявяване на интересите до реализация на самата инвестиция в България? Не можем да привлечем всеки потенциален чуждестранен инвеститор, който е заявил интерес да развива бизнес в България, защото имаме голяма конкуренция от съседните страни. Естествено и кризата е проблем, като 2010 г. бе много слаба, в резултат на което в България дойдоха 3-4 фирми. Всяка страна, както и нашата, предлага различни условия и преференции на чуждите инвеститори и те преценяват къде ще е най-добре за техния бизнес. За една година ние работим с 300 – 400 фирми, които са заявили някакъв интерес. Това е и първата стъпка, при която обикновено се иска само информация от Българската агенция за инвестиции за условията и възможностите у нас. Може да се направи и еднократна консултация. За втория етап остават едва около 10%, или 30-40 фирми, които са одобрили региона и тепърва ще избират измежду няколко оферти – българската и на съседни или близки до нас държави. На този етап се изпращат на място и съответни специалисти от компанията с конкретен проект, които трябва да проучат условията в детайли. Това са най-вече специалисти по недвижимости, юристи и хора, които отговарят за подбор на персонала. За да стане ясно колко е труден и бавен един процес по привличане на чужд инвеститор, ще отбележа, че само за избор на населеното място, където ще бъде разположена производствената сграда, са нужни от 6 до 9 месеца за проучване. След това се мисли и кой точно терен ще се избере в конкретния град. Може ли да дадете конкретен пример? Такъв е голямата компания за производство на автомобилни климатици Behr-Hella Thermocontrol, която прави климатиците на „Бугати” и „Ламборджини”, както и на S-класата на „Мерцедес”. Тя вече избра България за голямо производство, но все още се колебае между Пловдив и София. Първоначално се насочи към Пловдив, защото там има сходни производства, като завода на „Либхер” за хладилници. Кметът на Пловдив положи изключителни усилия, за да привлече този инвеститор. Впоследствие се разглежда и София като вариант, защото компанията реши да има и развойна дейност, което предполага близост до подходящо висше учебно заведение. От фирмата са останали възхитени от Университета за национално и световно стопанство. Все пак става въпрос за значителна инвестиция от около 40 млн. евро и отваряне на 600 работни места. Предвид автомобилния завод в Ловеч може да се каже, че вече имаме сериозни инвестиции и в автомобилостроенето. Тепърва ще видим кой град ще бъде избран от Behr-Hella Thermocontrol. За разлика отпреди обаче сега местната власт е много по-внимателна и активна по отношение на привличането на чужди инвеститори, което е изключително добра тенденция. Споменахте Ловеч. Може ли да се каже, че китайските производители вече обръщат поглед към възможности за производство в страни като България с цел налагане на определени европейски пазари? Китай инвестира всяка година по около 50 млрд. долара извън страната. Тези инвестиции са основно в земя и мини за полезни изкопаеми, поради което напълно естествено става въпрос за държави от Азия и Африка. В Европа китайските инвестиции са значително по-малки, а у нас е безспорен успех заводът в Ловеч. Тази година отчитаме ръст на китайските инвестиции до 60 млн. евро срещу 15 млн. евро за миналата, или четирикратно увеличение. Плановете на ръководството на завода в Ловеч са да се стигне до производство от 1000 – 1500 коли на месец и тогава очаквам, че те ще атакуват и съседните пазари като Македония и Косово. Кои са най-актуалните проекти, по които работи агенцията? Два проекта са в напреднал стадий и сме убедени, че ще имат голям ефект върху индустриите в съответния регион. На първо място е компания за автокабели, подобно на „Язаки” в Ямбол. В случая вече е избран регион, където ще се разположи производството, и това е Плевенска област, но къде конкретно, все още е рано да се каже. Решението бе взето през лятото и предполагам, че пълна яснота ще имаме до средата на следващата година. Инвестицията е значителна – около 25 млн. евро, като и в този случай има пряка връзка със строителството. Много по-голям ще е ефектът върху заетостта в региона. Това е така, защото по този проект се очаква да бъдат назначени на работа между 1500 и 2000 души. Друг проект, който очаква реализация, е навлизането на „Кока-Кола Ентъпрайсез”. Това е представителството на мегакомпанията за Западна Европа. У нас вече действа „Кока-Кола Хеленик”, която е за Югоизточна Европа и има производство в България. В случая с „Кока-Кола Ентърпрайсез” говорим по-скоро за аутсорсинг на определени дейности от други държави у нас. Например счетоводното обслужване на всички подразделения на „Кока-Кола” в Западна Европа. Ще бъде отворен единен офис у нас и ще бъдат назначени хора на работа. През последните години „аутсорсинг” стана модерно понятие. Този вид бизнес се разпростира и у нас. Каква е прогнозата ви за следващата година? Проектите по линия на аутсорсинга наистина са най-актуални в момента. Най-често става въпрос за откриване на информационни и кол центрове на големи компании, които обслужват целия регион. Агенцията работи активно в момента по 5-6 такива проекта. Голям интерес се очаква и в сферата на туризма. Има няколко проекта, които са на път да се реализират, и те също ще са свързани със строителство. Според предварителните данни, с които разполагам, тази година ще отчетем ръст в притока на чуждестранни инвестиции и те ще стигнат около 2 млрд. евро срещу 1,7 млрд. евро през 2011 г. Като се има предвид вече набраната скорост по доста проекти от тази година, очаквам през следващата също да има ръст и постепенно да се движим към нивата отпреди кризата. Пак повтарям обаче, че цифрите трябва да бъдат съпроводени с ясен и подробен анализ. Какво прави Българската агенция за инвестиции, за да увеличи притока на чужди инвестиции? Освен осигуряването на нужната информация за всеки потенциален инвеститор от чужбина, който проявява начален интерес към България, агенцията води активна маркетингова и рекламна политика за популяризиране на страната като максимално добра инвестиционна дестинация. Типичен пример е конференцията в Мюнхен, която организирахме съвместно с „Файненшъл таймс” по проект, посветен на инвестиционната среда у нас, финансиран от Оперативна програма „Конкурентоспособност”. За 2013 г. планираме мащабна рекламна кампания в най-големите финансови издания в света като „Файненшъл таймс”, „Нюзуик”, „Икономист” и др., очаквайки значителен положителен ефект. Надеждите ни са да се увеличат значително чуждите инвестиции в производството, IT технологиите, автомобилния сектор, туризма. Как ще коментирате ветото на президента Росен Плевнелиев върху промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Какво очаквате след евентуалното му приемане и ще бъде ли направена все пак някаква промяна в спорните текстове? Имахме срещи с икономическия екип на президента, на които бяха обсъдени спорните текстове. Всъщност те не са от толкова голямо значение за нас като агенция, защото касаят инвеститори, които са частни лица. В близо 100% от случаите работим с чуждестранни фирми, за които са много по-важни другите промени, по които се радвам, че няма никакви спорове. Наистина, що се касае до гражданството, мисля, че трябва да се прецизират текстовете. Макар и да касаят само частни лица, все пак има голям потенциал и в тази насока. Срещал съм се със сирийски бизнесмени, които имат сериозни проблеми в момента, а правят голям бизнес. Те вече търсят по-сигурно място за този бизнес и мисля, че България е вариант в това отношение. Става въпрос за големи фамилни бизнеси, които текстовете за гражданството в Закона за насърчаване на инвестициите пряко касаят. Какви очаквате да са ефектите от другите промени, които засягат в значително по-широка степен бизнеса? Става въпрос за преференциите по отношение на осигурителните вноски и най-вече за възможността дадена компания да получи сертификат за инвеститор клас А. Досега такъв сертификат се издаваше единствено на база размера на направената инвестиция, без да се обръща внимание на другия важен фактор – разкриването на работни места. Сега с новите промени в Закона за насърчаване на инвестициите даваме възможност за получаване на сертификат клас А и на инвеститори, които са направили по-малки капиталовложения, но в замяна на това са осигурили значително по-голяма заетост. Типичен пример в това отношение е IT отрасълът, където първоначалните инвестиции са малки, но се осигурява голяма заетост и се плащат наистина добри възнаграждения. Такъв род инвеститори не се интересуват от другите възможности за насърчаване, като например осигуряване на земя на общински терени, а ние искаме да привличаме възможно повече инвестиции във високотехнологичните сектори с голяма добавена стойност.