Проблемите с кредитирането на бизнеса у нас и достъпът до свеж ресурс не зависят само и единствено от лихвите по банковите кредити. Най-големите допълнителни пречки са слабата конкурентоспособност на фирмите у нас, неуредиците с разплащанията на общините и държавните предприятия, които пускат обществени поръчки, и естествено външният фактор с неясния срок за влизането ни в еврозоната.

По отношение на последното под­уп­равителят на БНБ Калин Христов заяви по време на форума на Euromoney за Централна и Източна Европа, че България няма да бърза с влизане в еврозоната. Той подчерта, че за разлика от годините преди началото на кризата през 2008 г. сега едно членство не дава автоматично всички възможни облаги. Страната ни винаги е искала да се присъедини към еврозоната веднага след приемането ни в Европейския съюз, защото това щеше автоматично да доведе до по-евтино финансиране на банките, опериращи в България. По-евтиното финансиране щеше да означава значително по-изгодни кредити за бизнеса - по-ниски лихви и такси, по-гъвкави схеми. За съжаление България не успя да влезе в еврозоната най-вече заради разразилата се финансова криза, въпреки че вицепремиерът Симеон Дянков обяви това за свой първи приоритет след сядането в стола на финансовия министър. България и в момента отговаря на всички условия за влизане поне в механизма ERM II, като нисък външен дълг и ниска инфлация, но политиката на кабинета, а и на БНБ е да се изчака.

„Преди беше лесно - всички бързаха да се присъединят към еврозоната, за да се възползват от предимствата на членството - спад на спредовете по държавните облигации и по-евтин кредитен ресурс”, посочи Христов.

Той обясни, че докато преди инвеститорите са гледали на еврозоната като на зона с еднакъв риск на отделните държави, сега ситуацията е коренно променена. Поради тази причина вече самото влизане в еврозоната не би довело до по-ниски рискови премии и по-ниска цена на финансиране, защото пазарите осъзнават, че всяка държава носи своя собствен риск и няма гаранция за стабилността й.

Ситуацията с еврозоната явно трябва да накара България да реши по-бързо вътрешните си проблеми - слабата конкурентоспособност и дълговете на общините и държавните фирми.

Що се отнася до конкурентоспособ­ността, в анализ за развитието на България в следващите години, изготвен от лондонския център Capital Economics, се посочва, че растеж у нас може да има само ако се намалят заплатите и цените.

„Липсата на конкурентоспособност (на българската икономика) означава, че растежът й ще остане изключително слаб в следващите години. Когато производството в България се върне към равнищата отпреди кризата, икономиката може да е изгубила почти десетилетие на растеж”, се казва в анализа.

Ако намалят бюрокрацията и корупцията, в България биха могли да привлекат инвестиции, за да постигнат поне 3-4% годишен растеж в следващите 10 години, смятат анализаторите. Те посочват още, че валутният борд допълнително пречи на износа, като твърдят, че левът е надценен поне с 10%. Освен това икономиката ни страда и от влошаването на търговските отношения със страните от еврозоната, които са в тежка криза, като Гърция, Испания и Италия.

За да се повиши конкурентоспособ­ността обаче, трябва чувствително да намалее междуфирмената задлъжнялост, твърдят в последния си доклад от Българската стопанска камара. Според зам.-управителя на БСК Камен Колев спешните мерки за това са в посока на достъп до финансиране.

Необходимо е да влезе свеж ресурс в бизнеса, като двете основни направления са парите по линия на еврофондовете и разплащането на държавата и общините към бизнеса по изпълнени обществени поръчки.