Новини

Кирил Гератлиев: Необходима е промяна на философията на ОП „Конкурентоспособност”

Основният проблем пред бенефициентите остава осигуряването на съфинансиране

Светослав Загорски Г-н Гератлиев, как ще изглежда програма „Конкурентоспособност” през втория програмен период? Предвиждат ли се някакви промени?

Новата оперативна програма трябва да има ясен стратегически фокус. За тази цел експерти на МИЕТ изготвят анализи, върху които ще се основава тя. Програмата трябва да спазва демаркационната линия с другите оперативни програми, т.е. фокус трябва да има, но да не е прекалено ограничаващ, за да позволява по-голяма гъвкавост. Новата програма трябва да надгражда добрите практики от настоящата. В тази връзка се предвижда програмните приоритети да са пет – иновации и технологично развитие, конкурентоспособност и производителност, енергийна ефективност и зелена икономика, системи за подкрепа на бизнеса, техническа помощ.

 Ще се промени ли философията на кредитиране на малкия и средния бизнес след 2014 г.?

В началото на програмния период е добре да се тестват схеми с по-малък ресурс, които впоследствие да се доразвият. При планирането им трябва да има ясно разпределение и допълване с инструментите на финансовия инженеринг, безвъзмездната помощ и собствено съфинансиране от страна на участващите предприятия, за да се избегне изискването за осигуряване на голям собствен ресурс. В тази връзка е необходима промяна във философията не само на инструментите за кредитиране, но и на схемите за безвъзмездна финансова помощ. Необходима е и диверсификация на риска на ниво оперативна програма чрез подготовката на големи проекти  от типа на СофияТех Парк и грантови схеми, които не възпрепятстват плановете за инвестиции на предприятията. Това се налага предвид необходимостта в този програмен период (в почти всички схеми за безвъзмездна помощ) да се приключат всички процедури по договаряне, да се проведат процедури за избор на подизпълнител и едва след това да се реализира планираната инвестиция.

 Какво е изпълнението на ОП „Конкурентоспособност” само една година преди края на първия програмен период?

В началото на 2013 г. около 95% от общия бюджет на оперативната програма е в изпълнение. Към 18.01.2013 г. размерът на договорените средства е 1 910 487 288 лева, или 84% от общия бюджет, като тук се включват и средствата по финансовите инструменти. Само за сравнение размерът на договорените средства към 1.05.2012 г. беше 1 020 020 148 лева, или 45% от общия бюджет. Размерът на разплатените средства към същата дата е 985 327 302 лева, или 43%. Ако реално измерим средствата в предприятията, включително реално разплатените средства и по финансовите инструменти, то сумата намалява на 477 202 632 лева, или около 20% от общо наличните средства. Размерът на сертифицираните средства е 906 971 211 лева, или 40% от бюджета.

 Какво предстои да се направи през последната година от първия програмен период?

В настоящия момент актуалните схеми са при Програма за енергийна ефективност и зелена икономика, която се изпълнява в партньорство с ЕБВР с бюджет от 150 млн. евро безвъзмездна помощ и 150 млн. евро кредитна линия, предоставяна чрез партниращи банки, както и схемата за развитие на приложните изследвания с бюджет от 10 млн. евро.

Предстои рестартирането на схемата за развитието на клъстерите в България, която е публикувана за обществено обсъждане в момента, както и обявяването на последната схема за безвъзмездна финансова помощ за внедряване на иновации с общ бюджет от 45 млн. евро.

 Какво е мястото на строителния бизнес в тази програма?

При изпълняващите се схеми за системи за управление на качеството има бенефициенти от строителния бизнес, но по настоящите схеми за безвъзмездна помощ, включително Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика, секторът е извън допустимите за кандидатстване.

 Кои са основните проблеми пред бенефициентите и преодоляхте ли изоставането, което заварихте през миналата година? Ще бъдат ли направени още промени, с които да се ускорят процесите?

Основният проблем пред бенефициентите остава осигуряването на съфинансиране и необходимите средства за изпълнение на проекта преди възстановяването им от програмата. Друг проблем е тежката за повечето бенефициенти административна и процедурна среда, която малко по малко се опростява. Към настоящия момент са подготвени промени от експерти от различни министерства и от екипа на министър Томислав Дончев, промени на ПМС 55 от 2007 г., с които вярвам, че ще ускорим изпълнението на сключените договори през оставащите три години за разплащане до декември 2015 г.

 Продължава ли не особено високият интерес към мярката за енергийна ефективност и как ще бъде преодолян този проблем за кратките срокове, с които разполагате?

Към настоящия момент са внесени 33 проектни предложения, които се оценяват от асистента по проекта. Скоро бе подписан и първият договор за безвъзмездна финансова помощ. Вярвам, че е необходимо допълнително време, за да заработи програмата  така, както е конструирана. Крайният срок за кандидатстване е 31 октомври т.г. Както знаете, програмата е много по-различна от стартираните в миналото схеми за безвъзмездна помощ. Следим внимателно процесите и подготвяме допълнителни мерки като информационни кампании, семинари, дискусии, с които целим да популяризираме програмата. Предвид изискването за налични 80% от общия бюджет на проекта на всеки кандидат е осигурена кредитна линия от страна на ЕБВР чрез партниращи банки в страната, с което се цели да се подпомогнат заинтересованите предприятия.

 Какви са очакванията за финансиране на проекти чрез инициативата „Джереми” през 2013 г.? Какви са резултатите до момента и кога ще стартират всички продукти по тази инициатива?

В периода 2013 – 2015 г. по инициативата „Джереми” за дългово финансиране на проекти са налични два продукта, които са разработени от Европейския инвестиционен фонд, а именно -  гаранции, покриващи загуби по портфейл от заеми и инструмент за финансиране чрез поделяне на риска.

Както е известно, общият бюджет на гаранционния инструмент, осигурен от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет чрез оперативната програма, е на стойност 78,4 милиона евро. Предвид изискването банковите посредници да участват чрез преференциални кредити, то общият бюджет по инструмента, който е на разположение на българския бизнес, е на стойност 392 милиона евро. Към края на 2012 г. са отпуснати от петте банкови посредника над 1478 кредита на малките и средните предприятия на стойност около 174 млн. лева. По инструмента за финансиране чрез поделяне на риска са сключени от страна на Европейския инвестиционен фонд споразумения с четири банкови посредника, като средствата, които се предоставят от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет чрез оперативната програма, са на стойност 150 милиона евро, които се предоставят при 0% лихва. В зависимост от офертите на банковите посредници очакваме ефективно 50% намаление на лихвените равнища по този продукт. Изпълнението на дяловите продукти по инициативата „Джереми” към момента е незадоволително.