Людмил Митакев „Българи! Гордейте се! И ние бяхме велики! И ние имахме царе и патриарси! Най-достойният бе Евтимий между тях!” Тези думи на Паисий са паметник от слово за духовния водач. А признателният народ му въздигна споменик в центъра на Третото българско царство.

Той се намира на кръстовището на булеварда, носещ името му, и ул. „Граф Игнатиев” в София. Статуята е изработена от скулптора проф. Марко Марков и е осветена тържествено през 1937 г. Последният духовен пастир на Второто българско царство е представен в цял ръст и държи кръст. На постамента е изписано „Евтимий – патри­архъ Търновски”. Когато човек се загледа в скулптурата, може да усети смирението и добротата на светеца, но наред с това се чувства и невероятната твърдост, превърнала го в крепител на българската народност и на православната вяра.

Кметът Иван Иванов обявява всенароден конкурс за проекта Инициативата за паметника е на Столичната общинска управа при кмета инж. Иван Иванов. За направата му през 1936 г. е бил обявен конкурс между българските скулптори за модел, който трябвало да се състои от гранитен пиедестал и бронзова статуя.

Журирането на представените 20 проекта било на 22.02.1936 г. в Художествената академия. Първа премия получил проф. Марков за модела с мото „Бранителят на Търновското царство”. Било му възложено да направи от гипс фигурата на Патриарха, както и да ръководи отливката й от бронз и полагането на пиедестала. Основата на паметника, пиедестала и отливането на статуята общината трябвало да направи за своя сметка. Такава е била процедурата, разказва книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев.

През август 1937 г. гипсовата статуя била готова и предадена на общината. Отливането й станало в леярната на Столичната общинска техническа работилница. Паметникът има обща височина 4,1 м, а само статуята - 2,20 м.

Тържественото откриване е на 1.11.1937 г. - Деня на народните будители и имен ден на царица Йоана.

„В хубавата есенна утрин тоя ден, след благодарствен молебен, който се отслужи в катедралата „Св. Александър Невски” за дългоденствието на Нейно Величество, членовете на правителството, начело с министър-председателя Кьосеиванов, висшите държавни сановници и многоброен народ се отправиха за пресечката на булевардите „Патриарх Евтимий”, „Цар Фердинанд” и „Граф Игнатиев”, на което място се нахожда паметникът на заслужилия български Първосвещеник. Премиерът преряза лентата и заяви: „Обявявам паметника за открит и пожелавам животът и делото на патриарх Евтимия да бъдат пример за всички родолюбиви българи!”, така описват събитието колегите - вестникари от онова време.

Попа е любимо място за срещи и днес Площадът край скулптората е без име, но всички го наричат Попа. Мястото е номер 1 за срещи в столицата. Да си „чукнеш” среща тук, е преди всичко удобно. Площадчето е централно и наоколо минава всякакъв транспорт. Популярно е и гости на града да го търсят, ще го намерят. Всеки би ги упътил.

Около Попа цари хипарски дух и тук идват най-вече младежи. Денем се чакат хора на различна възраст, но след 18 удря часът на тийнейджърите. Може би за това има принос и „Стената на Джон Ленън” на задната част на сградата на бившия нотариат. От десетилетия тя е култово място в българската рокистория. В годините преди 10 ноември 1989-а почитатели на ливърпулската четворка се възползваха от нощта и под прикритието на тъмнината изписваха слова в памет на легендарния бийтълс. По повод на годишнината от убийството на музиканта - икона неотдавна рокаджията Васко Кръпката откри малък барелеф, дело на художника Петьо Маринов.

Патриархът бил любим на българския народ Последният патриарх от Второто българско царство свети Евтимий Търновски е създател на Търновската книжовна школа, всенароден пастир, мъченик и светец през най-тежките и страдални дни, които помни историята на народа ни. Роден е в Царевград Търнов. Учил в Килифаревския манастир при св. Теодосий Търновски, един от идеолозите на исихазма и изключително влиятелна фигура не само в средновековна България, но и в целия православен свят. Патриарх Евтимий е автор на много литургични книги, похвални слова, жития и послания.

След превземането на Търново от турците (1393 г.) бил изтезаван и изпратен в заточение. Според писанията на някои негови съвременници трогателна и покъртителна е била сцената на раздялата на Патриарха с паството му. До последния момент той го е утешавал и увещавал да не пада духом, като е проявил пред завоевателите твърдост и хладнокръвие, на каквито рядко смъртни са способни.

Макар и да не успява да спаси столицата и държавата, Патриарх Евтимий с действията си отправя много важно послание към всички българи: „Ценете най-много от всичко своята собствена държава и пожертвайте дори и най-святото в нейна защита!”

Прототипът бил брат Ради Брат Ради бе снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше „Бог е любов”. Той беше градинарят на Бялото братство на Петър Дънов. През 1936 г. скулпторът Марко Марков обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове хора, но нищо не може да удовлетвори творческата му амбиция. Един ден среща брат Ради и му казва: „Старче, искам  да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий”.

Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: „Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор”. Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: „Един твой ученик те срещна и те позна!” „Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тъй че този паметник от 1937 г., който виждаме сега на булевард „Патриарх Евтимий” и улица „Граф Игнатиев”, е реалният образ на нашия брат. Той се казваше Ради Танчев и си замина на 12.05.1955 г.“, твърдят съвременници.

Кой е създателят на паметника Марко Марков е български художник и скулптор, който сбъдва мечтата на всеки творец - да създаде произведение, превърнало се в символ. Неговите картини и скулптури се отличават с простота на формата, перфектна композиция, стабилност и ясни пропорции. Изпълнени с езика на фигуралната скулптура, без усложнения, те са виртуозни именно поради своята простота.

Марко Марков е роден на 30.03.1889 г. в с. Върбица, близо до Горна Оряховица. Учи в Държавното художествено училище при Андрей Николов, Жеко Спиридонов, Марин Василев. През 1924 г. печели конкурс за специализация в Париж. Следва в академията „Жулиен” при френските монументалисти Анри Бушар и Пол Ландовски. Силно влияние върху първите му произведения оказват похватите на Антоан Бурдел, Шарл Деспийо и Аристид Майол.

След завръщането си в България Марко Марков се ориентира в две противоположни посоки и оставя шедьоври както в кавалетния портрет, така и в монументалната пластика. Освен Паметника на Патриарх Евтимий създава и военните монументи в родното си село, в Борован и Езерче. Марко Марков е автор на портрети на Елин Пелин, Ламар, на паметниците на Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София. След 1945 г. е преподавател в Художествената академия.