Представяме само част от анализите, които илюстрират установените слаби места в 12-те процедури по Закона за обществените поръчки, систематизирани в 56 групи. Според предварителната оценка корупционният риск възлиза на 20% или повече, пресметнато според общия обем на търговете. Намерението на Консултативния съвет да възложи анализ и модел на решение в областта на обществените поръчки е навременно и далновидно. Темата отдавна е във фокуса и на вниманието на ЕК, която е твърдо решена да въведе електронните търгове до средата на 2016 г. Те могат значително да допринесат за опростяване на процедурите, намаляване на разходите и подобряване на резултатите. По този начин се създава възможност за намаляване на административната тежест, което облекчава в еднаква степен и бизнеса, и държавата.

Предимствата не могат да останат незабелязани, въпреки това електронните обществени поръчки досега представляват само 5-10% от всички, провеждани в ЕС. Южна Корея вече е преминала изцяло към тях и само за 2007 г. от това спестява над 4,5 млрд. щатски долара. В Бразилия процентът на този вид търгове е 80. Примерите показват необходимостта от действие от страна на ЕС, който трябва да е обезпокоен за конкурентоспособността на европейските предприятия.

Засега корупционните практики потъват в общото море на установените нарушения - в огромната си част административни.

Можем да очертаем четири стълба на предлагания от нас модел. На първо място това е техническата част, състояща се от шест платформи, които взаимодействат помежду си. При втория стълб ще се използват данни и документи, които са в икономическа взаимовръзка, но остават извън обсега на ЗОП. Целта е да се установят схеми на корупция. Тези данни съдържат неизползвани досега статистически материали и имат голямо значение за приемането на стратегически политически и икономически решения.

Третият стълб засяга двете платформи за одит и мониторинг, които съдържат инструментите за надзор и контрол. Четвъртият - на модела на решение, съдържа съпътстващи мерки, които могат да се реализират още преди въвеждането на техническите решения. Това са предварителната квалификация и централните служби за възлагане на обществени поръчки.

Създаването на новите структури следва тенденция, която се наблюдава в цяла Европа. През 2011 г. 5,73% от обявените обществени поръчки са проведени от централни служби. По този начин се елиминира значимата зависимост на възложителя от външни консултанти. Анализите, осъществени в ЦППКОП, сочат, че голяма част от слабите места е свързана с недостига на компетентност в областта на ЗОП. При скоро разразилия се скандал във фонд „Научни изследвания” се установи, че в по-голямата си част комисиите, които са преглеждали документите за допускането на проектите, са съставени от хора без какъвто и да е административен капацитет и знания. При повече от 3000 възложители в България това далеч не е учудващо. Поради това препоръчваме създаването на централни служби за възлагане на обществени поръчки, които да разполагат със специално обучени служители, запознати с националните и международните стандарти, както и с правните и техническите предпоставки.