Почти на финала на приватизационната процедура за БДЖ „Товарни превози”, когато има 4 кандидата за дружеството, може да се стигне до пълен провал, след като стана ясно, че няколко банки са поискали несъстоятелност за „БДЖ Холдинг”. Искът е внесен пред Лондонския арбитражен съд, а зад него стоят претенциите на френските БНП Париба и Сосиете Женерал, австрийската Кредитанщалт и белгийската Дексиа.

Причината е, че националният жп превозвач е натрупал просрочия по кредит в особено големи размери. Парите са по втория облигационен заем, който е на стойност 120 млн. евро. Кредитът бе изтеглен по време на управлението на тройната коалиция, но вноски не са плащани от много месеци. Във финансовия синдикат по кредитите влиза и българската Първа инвестиционна банка. Тя обаче е и един от четирите кандидата за БДЖ „Товарни превози”.

Новината бе потвърдена от източници от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и лично от председателя на борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров.

Рискът от провал на сделката за БДЖ „Товарни превози” идва от факта, че 1500 от най-добрите вагони на продаваната компания всъщност са залог по кредита, изтеглен от „БДЖ Холдинг”. Ако върху тези вагони бъдат наложени обезпечителни мерки, БДЖ „Товарни превози” де факто се изпразва от качествено съдържание и в него ще останат само вагони за ремонт, които едва ли представляват интерес за бъдещите купувачи.

„На банките просто им писна от номера. Не можеш да очакваш нещо различно, след като три години не плащаш и дори не им вдигаш телефона, когато питат защо ги няма парите”, обясниха от транспортното министерство.

Процедурата по приватизацията на БДЖ „Товарни превози” е втората поред, тъй като първият опит се провали поради липса на инвеститорски интерес. Ако държавата и сега не успее да продаде компанията, тя ще остане за следващото правителство, защото от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол уточниха, че правителството ще има право да продава до 30 март.

Според Владимир Владимиров обаче целта на подадения иск не е обявяването на компанията във фалит, а банките просто искат гаранции, че ще си получат парите. Ако искат несъстоятелност, трябва да предявят претенциите си към български съд, добави той.