Новини
ОП „Конкурентоспособност” пусна нова процедура за развитие на клъстерите
Заделеният ресурс е близо 20 млн. лв., като 10% от безвъзмездната помощ може да отидат за СМР
Набирането на нови проекти за 19 558 300 лв. по схемата „Подкрепа за развитието на клъстерите в България” обяви Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” към МИЕТ, която е Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
По тази схема три са компонентите за финансиране на дейностите, като третият е „Инвестиционен компонент”. По него едно от трите направления за разходи е за подобряване на функционалните характеристики на съществуващи сгради и помещения - собственост на клъстера или на негов член, чрез извършване на строително-монтажни работи (СМР). Тези разходи са допустими, когато това е непосредствено свързано и необходимо за въвеждане в експлоатация на дълготрайните материални активи.
За строителство могат да се изразходват не повече от 20% от общите допустими разходи по третия компонент, който от своя страна не може да надхвърля 50% от стойността на целия проект. Това означава, че за строителство и ремонтни дейности по програмата могат да се изразходват до 10% от общите предвидени разходи.
От своя страна максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по всеки индивидуален проект е до 2 000 000 лв., което означава, че с ресурса по новото набиране на проекти ще могат да се финансират минимум 10 заявки за нови клъстери. Крайният срок за подаване на предложенията по процедурата е 16 април 2013 г.
Въвеждат схемата с ваучери за иновации
Схемата с кандидатстването за получаване на ваучери за иновации ще стартира още преди да е изтекъл първият програмен период. По този начин икономическото министерство и Управляващият орган на Оперативна програма „Конкурентоспособност” ще се опитат да раздвижат за последен път парите по направлението за техническа помощ към програмата. Те възлизат на 400 млн. лв., а от 2007 г. досега са усвоени едва 3,89% от този ресурс.
По принцип ваучерната система трябваше да стартира в началото на 2014 г. с втория програмен период като част от мегапрограмата „Иновации и предприемачество”, която ще е приемник на „Конкурентоспособност”. Системата коренно променя схемата на раздаване на безвъзмездна помощ за въвеждане на иновации от страна на бенефициентите.
От 2007 г. до момента по програма „Конкурентоспособност” фирми и научни организации могат да кандидатстват със свои разработки и да получат финансиране. Проблемът е, че понякога иновациите може да се окажат неприложими, а с ваучерите фирмите ще си поръчват точно това, от което имат нужда.
Затова икономическият министър Делян Добрев (в оставка)вече предложи фирмите, които нямат пари за нововъведения, да кандидатстват за ваучер, срещу който ще могат да си поръчват иновация. Към момента все още не е ясно на какъв принцип ще се разпределят парите, както и какъв ще бъде размерът на самите ваучери. Най-вероятно обаче средствата ще се дават след конкурс, а сумите ще зависят от това дали фирмите са малки, средни или големи. Схемата не е новост за България - извън оперативните програми подобна система се прилагаше още през 2006 г.
От следващия програмен период ще има и европари за насърчаване на българския износ. Все още не е ясно какви ще бъдат критериите и как точно ще се подпомагат компаниите. И сега има подобно подпомагане за фирмите, но то е твърде спорно - със 73 000 лв. например бе създаден специализиран национален експортен портал. Неговата цел бе бизнесът да се възползва безплатно от обширната база данни, подпомагаща намирането на производители, доставчици и дистрибутори. Още тогава обаче част от предприемачите заявиха, че предпочитат парите да се използват за целево финансиране на конкретни проекти.Клъстерите в България имат силната подкрепа на президента Росен Плевнелиев, който неколкократно през 2012 г. заяви, че икономиката ни няма бъдеще без тези бизнес организации. Плевнелиев видя развитието на България освен в строежите на магистрали и в изграждането на фабрики и индустриални зони, които да са групирани в клъстери. По думите му те ще помогнат да бъдем много по-конкурентоспособни.
„Договарянето на политики в подкрепа на тяхното развитие ще залегне в „България 2020”, посочи тогава президентът.
По схемата могат да кандидатстват новосъздадени или вече съществуващи бизнес организации под формата на обединения. Те могат да включват юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, както и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Бенефициенти могат да бъдат още ВУЗ-ове, професионални гимназии, БАН, Селкостопанската академия, експериментални лаборатории, изследователски институти, научни организации, както и общините и областните администрации.
Това е поредният прозорец за набиране на проекти за развитието на клъстерите в България, като до момента резултатите са далеч от желаните. От бизнеса неколкократно през миналата година посочваха проблемите за буксуването на тази схема. Стигна се дотам, че една от новосформираните организации по-късно прекрати договора си, като главна причина за това бе посочена огромната бюрокрация по реализацията на проектите. Има случаи, при които от подаването на проекта до неговото одобрение минава година - срок, който е прекалено дълъг, за да остане интересът към даден проект.
