Премиерът Марин Райков: Служебното правителство няма да извива ръцете на българския бизнес

Мартин Славчев Служебното правителство няма да извива ръцете на българския бизнес. Това заяви премиерът Марин Райков в началото на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) след встъпването в длъжност на служебния кабинет.

Председател на НСТС бе вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова. Присъства и министърът на финансите Калин Христов. За първи път в историята на съвета срещата беше излъчена онлайн на интернет страницата на Министерския съвет. Следващото заседание ще бъде в началото на април.

„Бих искал да отговоря на притесненията от страна на бизнеса заради думата, която употребих наскоро - солидарност. Приоритет за това правителство ще бъде създаването на благоприятна бизнес среда. „Ние няма да извиваме ръцете на българския бизнес. Никой не обмисля увеличаване на данъците, нямаме намерение да упражняваме натиск за увеличаване на заплатите в частния сектор. Казах само една дума - солидарност. Втората, която бих използвал, е диалог. Трябва да се обсъди по какъв начин бизнесът, благотворителните структури и държавата биха облекчили поне малко състоянието на съгражданите ни, които са в тежко социално положение. Това беше изтълкувано от част от бизнеса, че държавата е склонна да упражнява натиск върху него”, направи уточнение министър-председателят.

„Нямаме съществени концептуални разлики и вярвам, че можем да постигнем консенсус. Има различия само в начините, които предлагаме, но съм убедена, че ще постигнем съгласие на експертно ниво”, каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова.

Според министъра на финансите Калин Христов не трябва да се създава напрежение по въпроси, които не представляват риск, а са по-скоро сблъсък на политически идеи, визирайки спекулациите на тема „размер на фискалния резерв”. „Нашето намерение е да изпълним Бюджет 2013 и да водим политика в рамката на този бюджет”, допълни той и поясни, че бюджетът има разходна част, която се счита за сигурна. По отношение на приходната част според него има елемент на несигурност и тя е зависима от развитието на икономиката и общото състояние на еврозоната.

Министърът на финансите подчерта, че в някои от предложенията, отправени към НСТС, се изисква промяна в Закона за бюджета, а служебният кабинет няма такива правомощия. „В предложенията има посочени само ползи, но няма посочени разходи. Всяко едно от тях е добре да се дискутира и всеки да има честността да опише съществуващите ползи и потенциалните разходи, за да имаме колегиална дискусия. Иначе рискуваме да имаме абстрактни или силно поляризирани дискусии”, коментира още Христов.

Синдикатите: Енергетиката е в състояние на полуразпад

„Енергетиката е в състояние на полуразпад, а до 4 седмици тя ще стигне пълен разпад.” Това заяви президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев. Той призова да се създаде кризисен щаб, в който да участват енергийният министър, ДКЕВР, НЕК и ЕСО, БЕХ, трите ЕРП-та и социалните партньори. „Разпадне ли се енергетиката, нито НСТС, нито някой ще може да помогне”, заяви д-р Тренчев.

Той попита сегашния финансов министър Калин Христов счита ли, че могат да се намерят резерви и да се повишат отчайващо ниските доходи на българските граждани. Според президента на КТ „Подкрепа” такива резерви има.

„Призива на премиера индустриалците да проявят солидарност го разбрах по коренно различен начин. Аз си мислех, че той има предвид създаване на специален благотворителен фонд. Правили са го в други държави в изключително критични ситуации. Ако премиерът има предвид нещо подобно, ние сме готови да му посочим държави, където това е правено и то е дало необходимия резултат. Например Мароко и Южна Корея”, коментира Тренчев.

„В работните групи и подкомисии всички наши предложения ще бъдат разгледани в детайли и тогава можем да излезем с конкретни числа. Към този момент финансовото министерство няма готовност по въпроса за увеличението на доходите, за минималната работна заплата, за майките”, каза още президентът на КТ „Подкрепа”.

От своя страна КНСБ предлага пълна ревизия по министерства на разходните политики с оглед преструктуриране на приоритетите. Според президента на КНСБ Пламен Димитров по разчети на експерти има около 350 млн. лв. резерви.

Бизнесът: Да се гарантира и контролира спазването на законите

По-важно от всякога е именно в този нелек момент да се гарантира и контролира спазването на законите. Това заяви Огнян Донев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Според Донев трябва да се подобри влошената бизнес среда в страната и да се ускори разплащането с фирмите.

„Едно избързване с индексация на основни доходи ще увеличи безработицата”, каза заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков. И той посочи, че очаква разплащане с бизнеса. „Това за нас е приоритет, защото неразплащането означава повече безработица”, заяви Бранков. От БСК искат осигуряване на публичност и отчетност по отношение на антикризисните мерки, на заменките, както и либерализация на енергийния пазар.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов заяви, че бизнесът не е индиферентен към това, което се случва в страната. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), каза, че осигуряване на заетост и повишаване на доходи може да има само с ръст на икономиката. От АИКБ са предложили 12 мерки за по-добри условия за правене на бизнес в страната, така че да се генерират нови работни места.

Една от мерките, които АИКБ предлага, е да се направят по-прозрачни доставчиците на обществени услуги, да има задължение те да разкриват информация, каквато листват на борсата частните компании. Друго предложение е договаряне на минимална работна заплата по отделни икономически дейности.