Централна поща – здание, достойно за Виена

Людмил Митакев Телеграфо-пощенската станция е първата държавна институция на България след Освобождението. На 11 април 1879 г. княз Дондуков-Корсаков утвърждава за нея „Временни правила“, а малко по-късно - на 14 май, тоест повече от месец, преди да се сформира първото българско правителство, се учредява пощенското ведомство.

Сградата би красила и центъра на Виена. Проектира я арх. Йордан Миланов, възпитаник и асистент на прочутия австрийски архитект Карл Кьониг. Решението му е палатата да бъде във възрожденски стил, който по-късно се налага за почти всички обществени сгради в страната. Централната поща е един от най-значителните архитектурни паметници от началото на ХХ в. у нас с изразена сдържана монументалност и прецизност на детайла. Компактна и елегантна, тя е с пространствено-художествени достойнства, признавани и до днес.

През 1893 г. на мястото на някогашната Алигина поляна (сега улиците „Гурко“ и „Стефан Караджа“) се появява чудно постижение на техниката. Първият багер у нас копае основите на постройката. Строителството на стойност повече от 200 хил. златни франка се проточва повече от десет години. Когато обаче е открита през 1904 г., всички й се възхищават. В центъра на архитектурната композиция на 1000 кв. м арх. Миланов разполага огромна и богато оформена зала, която съществува и до днес. Сградата отвън също е импозантна с аркада на първия етаж, галерия на втория и бароков купол.

 

Пощата е преустройвана три пъти

Действително интерио­рът е бил изключителен - стените на кабинетите са били с копринени тапети, а фоайетата - украсени с метални обкови и матови стъкла, внос от Виена.

Сградата е преустройвана три пъти. През 1935 г. техническите съоръжения в нея са в пъти повече, отколкото могат да бъдат побрани в помещенията. Конкурсът за обновяването е спечелен от архитек­тите Асен Михалковски и Владимир Брънков. Новата постройка е решена в нео­класически стил и е два пъти по-голяма. Сградата вече граничи с четири улици - „Гурко“, „Стефан Караджа“, „Кузман Шапкарев“ и „Васил Левски“. Завършена е през 1939 г. в чест на 60-годишнината на пощите и далекосъобщенията.

През 1980 г. сградата отново е преустроена. Следващата реконструкция през 1999 г. преобразява работните места и фоайетата, но е съхранен часовникът, отчитал времето от самото й създаване.

 

Началото

 

Централната пощенска станция е сменяла пет пъти адреса си, преди да бъде построена първата сграда. Мести се в различни стари административни постройки, дори в частни домове. През 1879 г. се появяват и първите български пощенски марки, наречени сантими, които се отпечатват в държавната печатница в Санкт Петербург.

Както в почти всички области и тук помагат чужденци - френски специалисти. Тогава се въвеждат препоръчаните писма, абонаментът за периодичния печат, колетните пратки. По онова време писмата се превозват с конски впрягове. За целта от задната страна е имало конюшня. Сега там е рампата за пощенските коли. Централната поща е работила с 22 коня, впрегнати по двойки в каруци. Писмата били транспортирани в запечатани кожени чували, а парите - в дървени сандъци. Основният маршрут на пощенските услуги в княжеството е София - Берковица - Лом, а по него се движат 332 коня и 166 каруци. Санкциите за закъснение на пратките са били доста сурови. При закъснение от един час глобата е била 100 франка, а на петото нарушение договорът с преносвача се е анулирал. Едва през 1905 г. за нуждите на пощите за пръв път в София влиза в действие автомобилът.

 

Началник футболист

 

Първият началник на Централната поща е признат и за първия български футболист. Петър Матеев е възпитаник на английския колеж на остров Малта и на цариградския „Робърт колеж“. Владеел е осем езика и е бил кореспондент на няколко европейски вестника. Заплатата си обаче е получавал като чиновник в английската пощенска станция в Цариград. Там играе и футбол - спорт, който по-късно популяризира и у нас. По време на Руско-турската война се записва като доброволец в Опълчението. Впечатлен от интелигентния и високообразован младеж, генерал Йосиф Гурко го оставя на разположение на кореспондента на в. „Дейли нюз“ - Макгахан, написал невероятни репортажи за възраждаща се България.

Матеев е първият българин, който е общувал лично с изобретателя на телефона Александър Бел. Запознават се през 1904 г. във Вашингтон. Повод за пътуването му зад океана е световната изложба в Сейнт Луис, САЩ, където Матеев е изпратен като комисар от българска страна. На тази изложба на техническите постижения България печели златен медал с розовото си масло, като идеята за представянето ни с гюла принадлежи пак на началника на Централна поща. При срещата си с Бел Матеев го информира, че у нас вече е въведена телефонната връзка на далечно разстояние.

 

Първият телефонен разговор е между София и Пловдив

 

и е осъществен на 18 януари 1892 г. По това време телефонните връзки се използват само в столицата за нуждите на правителството. В съседните Сърбия, Румъния и Гърция междуселищните разговори все още са непознати. За демонстрацията в пощата идва дори князът с всички министри и дипломатически представители.

През 1931 г. трамвайните мотриси също подпомагат комуникациите, като започват да изпълняват функциите на пощенски кутии. В навечерието на събитието общинският вестник излиза със следното важно съобщение, отправено към софиянци: „Най-напред ще бъдат прикачени кутии на трамвайните мотриси, които пристигат на гарата, а именно „Арсенал“ - Гарата, „Граф Игнатиев“ - Гарата, „Иван Вазов“ - Гарата. Умоляват се гражданите да пускат писмата си в тези кутии, понеже същите ще пристигат направо на гара София, където ще се събират и отправят по предназначението им с първите тръгващи влакове. Писмата, предназначени за града, пуснати в тези кутии, ще претърпят известно закъснение, понеже от гарата ще се връщат обратно до Централна поща и оттам ще се разпращат за доставяне от съответните телеграфо-пощенски клонове“, разяснява вестникът.

Йордан Миланов е истински енциклопедист 

Проектантът на Централна поща е изключителен талант - архитект, строителен, електро- и машинен инженер, химик, финансист и юрист.

Роден на 26 декември 1867 г. в Елена, той е възпитаник на Априловската гимназия. Със специално отпусната стипендия за даровити деца учи в Политехниката във Виена. Става асистент на проф. Карл Кьониг. По собствено признание освен от неговото майсторство черпи вдъхновение и от гения на Уста Колю Фичето.

Между произведенията на арх. Миланов специалистите отреждат най-висока оценка за сградите на Централната поща в София и Синодалната палата на пл. „Ал. Невски“. Негово дело са сградата на българската болница в Цариград, главните здания на Александровската болница и на Червения кръст, на Дома на журналистите, на Богословския факултет, на Търговската гимназия в София, на Българската търговска и на Земеделската банка, на Чиновническото застрахователно дружество, домовете на Юрдан П. Тодоров, Михаил Маджаров. Сградата на Художественото училище (днес Национална художествена академия) е започната също от арх. Миланов по времето, когато е лектор в училището. Той строи първата електрическа централа в България. Въвежда в София първата далекопроводна отоплителна инсталация в Александровската болница, строи първите рингови пещи, поставя в Дирекцията на статистиката машини за преброяване. По негова инициатива се построява първата брикетна фабрика за използване на въглищните останки.

Голямото дело на арх. Миланов е 14-годишното му участие като член и после председател на комисията по строителство на храм-паметника „Св. Ал. Невски“. Поема и високоотговорната задача да преработи плановете на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, съставени от френския архитект Бриансон. Неговото сърце обаче престава да тупти на 8 февруари 1932 г., преди да е завършен строежът.