Новини

На 9 май 1950 г. започва строителството на обединена Европа

В седмицата преди изборите чествахме празника с надежда за по-добро бъдеще

Невена Картулева 27-те държави - членки на ЕС, отбелязаха на 9 май символичната годишнина от идеята за създаване на европейска общност. Изминали са 63 години от първата крачка към организиране на единно икономическо пространство.

Постоянните опити за съюз между различните европейски народи предхождат появата на самите държави. Преди 3000 години над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на столетия обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на XIX в. и инвазията на Германия през 40-те години на XX в. са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.

Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейски държави е направено от Виктор Юго през 1851 г. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от втора, която оставя след себе си само разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на конфликти на континента и в опит да го възстановят, много от политиците възприемат виждането за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на служителя във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман й дава гласност на 9 май 1950 г. Именно това е причината тази дата да се отбелязва като Ден на Европа. Първоначалният замисъл на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрол над военната промишленост, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951 г., който влиза в сила през юли 1952 г.

Впоследствие се появяват още две структури - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Подписани са Договорите от Рим от 1957 г., влезли в сила на 1 януари 1958 г. В продължение на няколко десетилетия Европейската икономическа общност (наричана и Общ пазар) стимулира сътрудничеството между западноевропейските държави. Общият пазар има свое огледално подобие и в Източна Европа — Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Европейският съюз (ЕС) е създаден с Договора от Маастрихт  през 1992 г. При учредяването си той се основава на вече съществуващите две общности: Европейската икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основните му цели са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост чрез обособяване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и създаване на икономически и паричен съюз, впоследствие и единна валута, обща външна политика и политика на сигурност, въвеждане на гражданство на съюза. Европейската общност окончателно отива в историята с Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. Той влиза в сила на 1 декември 2009 г. и според него ЕС става правоприемник на Европейската общност. Този документ бележи нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.

На 13 октомври 2004 г. европейските лидери подписват договор за европейска конституция. Тя е ратифицирана от 13 страни членки, но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Нидерландия през пролетта на 2005 г. проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябваше да обедини съюза в едно-единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на конституцията на Европа. В крайна сметка на 13 декември 2007 г. е подписан Договорът от Лисабон, който въпреки големите трудности, свързани с неговата ратификация (подложен е на референдум два пъти в Ирландия и отказът на полския президент да го ратифицира), влиза в сила на 1 декември 2009 г.

През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз на свое заседание в Милано решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес тази дата символизира стремежа към единство, мир и просперитет. Превръща се в повод за празници в страните от общността. За да отбележат Деня на Европа, институциите на ЕС отварят своите врати за обществеността в Брюксел и Страсбург. Всяка година хиляди хора участват в посещения, дебати, концерти и други прояви, посветени на 9 май.

У нас Дните на Европа започнаха в Бургас с изложба на над 30 проекта, финансирани от европейски програми, и с грандиозен концерт. Организаторите на инициативата са Областният информационен център (ОИЦ) и зам.-кметът в направление „Европейски политики и екология” Атанаска Николова. „Изложбата от пана, наречена „Община Бургас напредва с европейски стъпки“, не изобразява само проекти, финансирани от еврофондовете, тя обединява труда и силите на много хора през последните 5 години. Можем да се похвалим с над 320 млн. лв. инвестиции“, заяви управителят на ОИЦ. В Пловдив празникът беше отбелязан с концерт в Балабановата къща. Областен информационен център – Благоевград, организира културно-информационен ден „Европейски пикник“. Програмата включваше множество атракции и игри за деца, кулинарни изненади. Представена беше всяка от страните членки, а регионалният център презентира материали за структурните и Кохезионния фонд и оперативните програми в България. Силистра бе домакин на нестандартен час на класа с ученици от езикова гимназия „Пейо Яворов“. Младежите обогатиха знанията си за Европейския съюз чрез презентации и филми на европейска тематика. Информацията ще им помогне и за участие в конкурса на ОИЦ – Силистра, „Млад европеец на 2013 г.“.

На кръстопът

Заради тежката икономическа криза от 2009 г. насам ЕС е разкъсван от противоречия между различните държави членки. Свиването на бюджетния дефицит до максимум 3%, финансовото дотиране на застрашените от фалит страни и нестабилността на еврото поставиха редица въпросителни за бъдещето на съюза. Тази и идните няколко години вероятно ще бъдат решаващи за ЕС.

Ограничените мерки, по които страните членки успяха с доста компромиси да се споразумеят, може би не бяха насочени във вярната посока. Строгата политика на икономии и дълговите спирачки, които общността рязко натисна през 2011 г., като че ли още повече усилиха негативните ефекти на кризата. Налагането на вето от страна на Великобритания за въвеждането на единен банков регулатор за еврозоната внесе допълнително напрежение в общността, което оттогава само променя посоката си, но не изчезва. Едни от най-критикуваните страни са точно тези, които получават дотации – спасителните траншове за Гърция родиха евроскептицизма в Германия.

Националните интереси съвсем очаквано вземат превес над перспективните решения за целия ЕС. Това засега се оказва главният проблем, генериращ останалите пречки пред влизането в сила на механизми, които да стабилизират Европа.