Най-после Брюксел се усети, че чрез ЗОП го крадем като за световно

На 20 юли, в разгара на летните отпуски, премиерът изведнъж поля със студена вода не само депутатите и министрите си, но и де що има кметове, председатели на местни парламенти и общински съветници.
„В рамките на три месеца ще бъде приет нов Закон за обществените поръчки, а административният капацитет на Агенцията по обществени поръчки (АОП) ще бъде увеличен с 20 бройки – от 55 на 75 души”, заяви той на пресконференция по повод поредния доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Месец по-късно – на 21 август, стана ясно, че новият Закон за обществените поръчки няма да бъде приет в срока, указан от министър-председателя, а чак към края на следващото лято. Причините за това „символично“ забавяне, според депутатите от управляващото мнозинство, са съвсем обективни. Първо, на 21 август  2011 г. изтича крайният срок за въвеждане на европейската директива за обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността. И второ – според експерти по законодателен процес писането, съгласуването, обсъждането и приемането на подобен сложен нормативен акт, какъвто е ЗОП, отнема средно около година-година и половина

Земя като една човеш… пардон – като една
бездънна яма!
Едва ли някой помни с точност до един месец кой и кога се е сетил да напише проект и да „изпроси” малко пари от САЩ или Европейския съюз. Факт обаче е, че през 1993-1994 г. в България вече съществува цяла армия от професионалисти, преживяващи прекрасно за сметка на американския и европейския данъкоплатец.
Сметките са неофициални, но достоверни. От началото на 1994-а до края на 2006 г. само по линия на трите европейски програми – ФАР, САПАРД и ИСПА, в България са влезли не по-малко от 1,5 млрд. евро.
С колко се е отчел Чичо Сам от началото на демокрацията не е известно. Но ако се съди по парите, осигурени чрез USAID за укрепване на съдебната система - около 200 млн. долара, със сигурност Щатите са закопали в милата ни татковина не по-малко от един милиард долара.
В сметката трябва да бъдат прибавени още 400-500 милиона евро. За тях би трябвало да сме благодарни както на Програмата за развитие на ООН, така и на цял куп правителства, решили да подкрепят безвъзмездно един или друг български стратегически проект.
И накрая - даренията. Всеки, който може да каже колко милиона струват подарените на България леки коли и джипове, линейки и пожарни, компютри, скенери и принтери, медицинска техника, лекарства и т.н. – направо е готов за книгата на рекордите „Гинес”. Ние, понеже не ламтим за подобна чест, обобщаваме лаконично и без никакви претенции: най-малко 350 милиона.
Най-добрият бюджет е окраденият бюджет
Трябва да бъдем патриоти. И винаги да отбелязваме подобаващо заслугите на нашите съотечественици. Например – на „белите якички” и техните протежета в реалния бизнес и сенчестата икономика. Тежка манипулация е, че на източване подлежат само европейските фондове. И който твърди подобно нещо, той със сигурност хал хабер си няма от традиционно варварското отношение на споменатите индивиди към републиканската хазна.
По най-груби изчисления, направени въз основа на периодичните изявления на най-различни отговорни лица, от 1999 г.
насам (т.е. от деноминирането на лева) всяка година държавата олеква средно с по около 4 млрд. лв., разпределени предимно в три категории: укрити доходи и спестени данъци – около 1 млрд. лв., източен и невнесен ДДС – 1 млрд. лв., контрабанда – 750-800 млн. долара (около 1,5-1,6 млрд. лв. в зависимост от курса), спестени вноски към НОИ – около 800 млн. лева. Двойно и тройно завишаване на печалбите от обществените поръчки, финансирани от държавата – около милиард-милиард и половина.
Според Николай Попов - бивш директор на бившата Главна данъчна дирекция (днес Национална агенция за приходите), от средата на 1999-а до края на 2003 г. държавата е била ощетена с близо 8 млрд. лева. При това само от неплатени данъци, източен ДДС и невнесени осигуровки.
Според Петър Раймундов, шеф на Аналитично-информационния отдел на Върховната касационна прокуратура, към есента на 2008 г. сивата икономика вече съставлява почти една четвърт от брутния вътрешен продукт: „Има показатели, които сочат, че сивата икономика – онази, която не фигурира в отчетните документи на фирмите и на държавата – съставлява между 15 и 39% от брутния вътрешен продукт, който е около 64 млрд. лева. За по-малко от 5 години отчетен недоимък на 6,9 млрд. лв. само от невнесени данъци. Говори се и за около 4 млрд. лв. невнесени в осигурителния фонд...”
Така че, ако съберем две и две, какво излиза? Че от средата на
1999-а до есента на
2008 г., само от българската хазна, са се изпарили поне 20 млрд. лева. На всичко отгоре държавата - с някакво мазохистично хладнокръвие - преглътна този хап и на антимафиотския и антикорупционния фронт не се случи нищо особено. Поне в положителния смисъл на думата.
Ти ли ме бутна, или аз сам паднах?
Открай време е известно, че каквото каже Брюксел – за хубаво или за лошо, – винаги става! Без значение дали иде реч за отглеждане на пилета, прасета и деца, за производството на концентриран фураж или на свещници от ковано желязо, за високи технологии или за оптималния брой на радиоточките в родопското село Х, където живеят десетина глухи старци.
Лошото е, че и там администрацията до такава степен се е вживяла в ролята си на гръмовержец, че доста често от констатирането на един тежък проблем до появата на първите препоръки за неговото решаване минават… шест, седем, че и повече години.
По някаква ирония на съдбата случаят с източването на еврофондовете чрез Закона за обществените поръчки все още не е в категорията на фатално забавените. Предисторията е много любопитна, а поуката от нея е… болезнена: никога не вярвай на хора, които - преди още да си им казал какво се иска от тях - вече рапортуват за успешно изпълнените препоръки!
През пролетта на 2005 г. в България почти инкогнито пристига цяла „бригада” ревизори на Европейската сметна палата. Година по-късно – на 20 юни 2006 г. - те внасят доклада си в Комисията по бюджет и бюджетен контрол на Европейския парламент, в който се казва: „България е похарчила нецелесъобразно голяма част от 511-те милиона евро, отпуснати по програма ФАР на ЕС през периода 2000-2004 година. А за повече от половината инвестиционни проекти средствата или са били използвани частично, или изобщо не са били използвани…”
В типично неин стил управляващата по онова време тройна коалиция веднага демонстрира „дълбоката си загриженост” към заключенията на европейските ревизори и… продължи да си я кара постарому. През следващата година и половина ЗОП беше подложен на две леки козметични „операции” – през юли 2006 г. и през юли 2007 г., след което
на Брюксел му писна от българското шикалкавене
и през пролетта на 2008 г. ни удари балтията: първо – спря парите по ИСПА, после – по САПАРД, а накрая… замрази абсолютно всичко.
Кой знае защо обаче едва сега – в тазгодишния юлски доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи, чиновниците в Брюксел най-после решиха да бръкнат с пръст в истинската рана. Вярно – доста деликатно и с „думи сложни”, но фактът си е факт. За първи път Европейската комисия в прав текст признава, че първопричина за източването на еврофондовете е действащият Закон за обществените поръчки. Нищо, че той уж е писан, приеман и ремонтиран (общо 17 пъти от влизането му в сила на 1 октомври 2004 г.) съгласно принципите и нормите на общностното право.
„Сериозни слабости са установени при прилагането на законодателството за обществените поръчки в България. България възложи на компетентните органи да извършат проверки, при които бяха установени 60% нередности за всички проверени търгове. Нередностите достигат почти 100% при мащабни проекти за публични инфраструктури, за които органите са задължени да извършват предварителен контрол. Същевременно административните и съдебните органи не могат да защитят обществените поръчки от конфликт на интереси по ефективен начин. Причина за това е наличието на редица слабости в структурите и процедурите”, се казва в увода на раздела в доклада, посветен на Закона за обществените поръчки. След което авторите, без много-много излишни думи, влизат директно в същността на проблемите, които държавата е длъжна тутакси да реши:
„Капацитетът на административните органи за даване на консултации относно процедурите за обществени поръчки и за извършване на проверки е недостатъчен. Капацитетът на Агенцията за държавна финансова инспекция беше значително намален, в резултат на което агенцията е извършила последващи проверки на едва 12% от всички публични търгове през
2009 година.
Агенцията по обществени поръчки не разполага с достатъчно капацитет, за да извършва предварителни проверки на законността на търговете и да следи дали препоръките й са изпълнени…
Административните органи, които отговарят за прилагането на различни аспекти на законодателството за обществените поръчки, даването на насоки, изготвянето на законодателство, предприемането на действия във връзка с жалби и извършването на проверки на публични търгове, не си сътрудничат системно…
Административните наказания, които могат да бъдат налагани, не са достатъчно възпиращи, когато става въпрос за конфликт на интереси или корупция.
Вътрешните процедури не дават възможност за ефективното разкриване на случаи на конфликт на интереси, които могат впоследствие да бъдат предадени на прокуратурата…”
Залог, по-голям от… пагона!
Както вече стана дума в началото, според депутатите от управляващото мнозинство, изработването на нов Закон за обществените поръчки ще глътне най-малко 6-8 месеца. Ако човек попита корифеите по законодателен процес у нас, ще научи, че този срок е абсурдно кратък. Ако се допита обаче до браншовите камари или бизнес организациите, отговорите ще са като писани под индиго: проблемите са идентифицирани още преди пет години, начините за тяхното решаване са ясни, останалото е въпрос на организация и технология.
И на морал, бихме допълнили ние. Защото, след като от две години и половина претендираме, че сме европейци, крайно време е да „отпочнем спазването” и на неписаните им правила. Особено най-фундаменталното сред тях, което гласи: „По-добре малко пари сега, отколкото много пари… никога!”

Боже, колко мъка прозира зад тези осем думички, боже!

Какво предложи Камарата на строителите в България още през есента на 2009 г.:

- Разделяне на обществените поръчки на лотове. Този механизъм ще засили конкуренцията на пазара на обществените поръчки и ще улесни достъпа на малки и средни предприятия до него.
- Подобряване качеството на информацията, свързана с обществените поръчки.
Въвеждане на пропорционални критерии за подбор на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки.
- Отстраняване на проблемите, свързани с използването на сроковете за гаранционна отговорност, като показател за определяне на икономически най-изгодната оферта.
- Задължителна проверка на всеки от показателите за оценка на офертите, когато офертите на кандидатите са нереалистични, а не само на необосновано ниските (дъмпингови) ценови показатели.
- Опростяване на документацията, доказваща финансовото и икономическото състояние, техническите възможности и/или квалификацията на кандидатите.
- Въвеждане на задължително изискване, според което кандидати за изпълнение на обществени поръчки в строителството могат да бъдат само строители, регистрирани в Централния професионален регистър на строителя.
- Възложителите трябва да бъдат задължени да ползват външни експерти, включени в списъка на АОП по предложение на браншовите организации, не само по ЗОП, но и по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
- Правомощията на изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки трябва да бъдат разширени и да включват право на участие в предварителния контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани от български фондове и програми.
- Към Агенцията за обществени поръчки да бъдат създадени комисии, които да осъществяват стриктен предварителен контрол върху целесъобразността на онези изисквания на възложителя, които поставят участниците в неравностойно положение и откровено съдържат дискриминационни условия спрямо кандидати, съобразно спецификата и обема на поръчката, както и върху оформлението на тръжната документация.
- Разширяване на правомощията на Агенцията по обществени поръчки, така че:
- АОП да е длъжна да дава задължителни указания за отстраняване на допуснати нарушения в процедури за възлагане на обществени поръчки в двуседмичен срок от сезирането й от заинтересованите лица.
- АОП да оспорва пред съда решенията на възложителите, както и да внася искове за обявяване на нищожност на договори, при които е нарушен законът.
- АОП да одобрява обявленията на възложителите и - при откриване на ограничаващи и/или неоснователни изисквания - да ги връща на възложителите за отстраняване на нередностите.
- АОП да следи и сигнализира съответните органи за възложители, които повече от 6 месеца не подават информация за приключване на проведена процедура.
-  Да се въведат санкции за неправомерното задържане на гаранциите за участие в открити процедури за възлагане на обществени поръчки за срок, по-дълъг от регламентирания. Да се предвиди и възможност гаранцията за участие на спечелилия обществена поръчка да се трансформира в гаранция за добро изпълнение, а не да се блокират допълнителни средства.
- Въвеждане на законови механизми за осигуряване на регулярност и стабилитет на плащанията по сключени договори за обществени поръчки.
- Обжалването за законосъобразност във връзка с провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки да става пред административни съдилища по места, а не пред Комисията за защита на конкуренцията. Регламентиране на активната процесуална легитимация на Камарата на строителите.
- Промяна на правния стандарт за допускане на временната мярка „спиране на процедурата”. Водеща трябва да стане европейската практика, че „законността по правило има приоритет над бързината”.

Бел. ред.: Пълният текст на „Предложенията на КСБ за усъвършенстване на нормативната уредба и административната практика в областта на обществените поръчки” може да прочетете в електронното издание на в. „Строител” на адрес www.vestnikstroitel.bg

В ЗОП липсва дори намек за носене на наказателна отговорност

В началото на ноември 2009 г., в три поредни броя на в. „Труд”, главният прокурор Борис Велчев публикува анализ, озаглавен „За дефицита на държавност и кухия правов ред”. Въпреки че този анализ е изключително интересен, днес се налага да се задоволим само с отговора на един от най-болезнените въпроси на деня: „Защо държавата е безсилна да спре източването на бюджета чрез обществените поръчки?”
- В момента има 29 инспектората към централните органи. От всички 308 хил. преписки, образувани в прокуратурата през 2008 г., обаче само 2500 са по сигнали на контролни органи. През 2008 г. са били обявени 13 362 обществени поръчки. АОП е сезирала компетентните органи в 22 случая, а Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) – в 12 случая. В сравнение с количеството на обществените поръчки тези сигнали никак не са много. А съотношението е показателно за нивото на контрол при разходването на публичните средства.
- Ако един министър, подписал обществена поръчка на голяма стойност, не подлежи на проверка - вътрешноведомствените одитори не могат да приложат Закона за вътрешния одит в публичния сектор и да проверят тази поръчка по целесъобразност, защото те са подчинени на министъра и нямат право да го контролират.
- Министърът може да е нарушил всички правила на ЗОП, но поръчката ще бъде регистрирана в Агенцията по обществените поръчки (АОП), защото тя няма право да проверява дали параметрите на заданието са във вреда на обществения интерес. Освен това АОП няма право да върне поръчката или да санкционира лицето, което я е обявило.
- АОП упражнява предварителен контрол само върху обществените поръчки, които са финансирани със средства на ЕС или пък става дума за договаряне без обявление. Становището на директора обаче по никакъв начин не задължава съответния министър. Недоумение буди и обстоятелството, че предварителен контрол не е предвиден за огромната част от обществените поръчки, при които се разходват средства от българския бюджет. Излиза, че българските пари са по-маловажни от европейските и че малките обществени поръчки са по-важни от големите.
-  АДФИ също няма правомощия да спре дадена сделка по обявена поръчка. Тя може да упражни „последващ контрол”, но след като поръчката е вече изпълнена. Нещо повече, дори поръчката да е откровено абсурдна, АДФИ може да упражни контрол единствено за нейната законосъ-образност.
- Одитът на Сметната палата също е последващ. Освен това тя няма право да налага санкции, а трябва да изпраща преписките на АДФИ, която – чрез акт за начет - евентуално да наложи пълна имуществена отговорност на виновните длъжностни лица. За 2008 г. подобно „нещо” се е случило само веднъж.
- Обикновено наказанията, налагани по административен ред, са глоби и имуществени санкции, които за 2008 г. са общо около четвърт милион лева. Това е „цената” на всички финансови нарушения в публичния сектор. И да има някаква логика във всичко това, на мен ми убягва. Освен ако логиката не е в това държавният интерес да бъде лишен от защита, и то по законодателен път.

Близо 20% от пазара на обществените поръчки е „сива икономика”

Из препоръките на Българската стопанска камара, подготвени през март 2010 г. във връзка с поредния ремонт на ЗОП
- Да се въведе изрично превантивен преглед на основанията за използване на процедурите на договаряне от страна на Агенцията за обществени поръчки.
- Да се създадат централизирани органи за провеждане на процедури за обществени поръчки.
- Да се забрани участието в процедури за възлагане на обществени поръчки на кандидат-изпълнители, свързани чрез собствеността или управлението си с възложителя.
- Да отпадне необходимостта от провеждане на процедура за обществена поръчка в случаите, когато изпълнителят е обективно само един - с единствени права за определен вид дейност, дадени му по силата на закон или друг нормативен акт.
- Въвеждане на контрол по вида и тежестта на отделните критерии в крайната оценка на кандидат-изпълнителите за отделни типове дейности.
- Да се забрани участието на кандидат-изпълнители от страни извън Европейския съюз, ползващи държавни субсидии при своето участие.
- Оценките на техническите оферти да се огласяват преди отварянето на ценовите оферти.
- В комисията за оценка на офертите задължително да участва и представител на браншовата организация, най-пряко кореспондираща с характера на дейността по обществената поръчка.

Бел. ред.: Заглавието е на редакцията, но не е самоцелно, защото в увода на становището на БСК се казва: „По експертни оценки на БСК „неефективностите” в обществените поръчки възлизат на 20% от изразходваните средства. При общ размер на бюджетните и обществените средства от 15 млрд. лв. за 2009-а годишните загуби са в порядъка на 3 млрд. лева.