Сградата на бившия Нотариат е строена за баронеса

Людмил Митакев  

И днес сградата на бившия софийски Нотариат на бул. „Патриарх Евтимий” привлича погледите със своята изящност. В края на ХIХ в. тя е била най-представителната постройка в столицата. И няма как да е иначе, при положение че е проектирана за... баронеса. Арх. Петко Момчилов трябвало да създаде дом на брат си - инж. Михаил Момчилов, и съпругата му - баронеса Филипина фон Услар-Глайхен.

Така се получил може би най-сполучливият български проект на жилищна сграда от края на столетието. Двуетажната къща украсила центъра на столицата в 1899 г. „Независимо от непреодоляното и тук противоречие между функция и форма, характерно за творчеството на автора, тя се откроява с логика, пестеливост и стилова чистота. Всичко показва вярно чувство към пространството“, твърдят познавачите.

Стилистиката й е вариант на късен средиземноморски ренесанс. Обемът е раздвижен, а степенуването на ниски тела и кулообразни акценти прави внушението още по-изразително.

И тук, както и при други построени по това време в София елитни къщи, се съчетават рационална функционална организация и еклектична външност.

Етажите се третират различно. Всички ъглови пиластри са хоризонтално фугирани. Съществена роля при изграждане на архитек­турния образ играят прозорците. Техните форма, размери, брой и декорация са внимателно разработени. Те са не само цел, но и средство, което подчертава оста на симетрия и мястото на представителните помещения. Обикновено са съчетани в тройка или изграждат арковидни мотиви. Специално в случая с къщата на инж. Момчилов ризалитът е централен композиционен елемент. Той представлява слабо издаване на част от фасадната стена. Оформя се като самостоятелен архитектурен фрагмент, разчленен с пиластри, корнизи и завършващи с фронтон. Повечето софийски къщи от този период, включително и Нота­риа­тът, показват особеното внимание при решаването на покрива. Той е синоним на динамичното начало в стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната композиция. Разполагането на прозоречните отвори по фасадите често не следва никакъв ред. Търсено е свободно решение за степенуването на отворите, съобразно формата и пропорциите на фасадите. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори.

Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност.

Немалка роля във фасадно-декоративната композиция на жилището се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика.

Тук са били и немците, и руснаците

След смъртта на родителите си дъщерята Соня Момчилова продава къщата през 1938 г. Новият собственик е немската легация, която пристроява сградата откъм ул. „Граф Игнатиев”. По това време домът все още изглежда приказно красив.

След 1944 г. тук се настанява търговското представителство на СССР и всички мебели изчезват в неизвестна посока. От началото на 80-те години държавата дава зданието на софийския Нотариат. Днес в сградата са настанени отделения на районния съд.

Възстановена е по програма „Красива България”

През 1978 г. сградата официално е обявена за паметник на културата с национално значение. През 1999 г. е реставрирана по Проект „Красива България” под ръководството на арх. Георги Лабов. Фасадата, пиластрите и декоративните ъглови кръгли колони са почистени. Изкърпени са увредените от ерозия елементи. Някои от балюстрите са подменени с нови по образец на оригиналите. Детайли от корнизите също са възстановени по шаблон. Дограмата е почистена и освежена. Терасата пред източната фасада е реновирана, като подпорният зид е изграден наново, измазан и боядисан. Настилката на балкона е сменена, а оцветяването е по проект, съгласуван с Националния институт за паметници на културата.

Момчилови са от стар възрожденски род

Арх. Петко Момчилов и инж. Михаил Момчилов са видни представители на родната интелигенция от следосвобожденска България. Въпреки че приносът на фамилията за европеизирането на младата столица е неоспорим, имената на двамата братя често се бъркат и заслугите към строителното изкуство на единия лесно се прехвърлят на другия. Те са наследници на еленския възрожденец Иван Момчилов. Бащата е руски възпитаник, създател е на първото класно училище у нас, наречено от възрож­денеца Петко Р. Славейков Даскалоливницата.

Арх. Момчилов е не само сред първите ни академично подготвени архитекти, но сътворените от него сгради и до днес се смятат за уникални и неповторими. През целия си живот той е неспокоен, търсещ и неудовлетворен. Сред архитек­турните творци от онова време се поддава най-трудно на анализ. Почти всичко изградено от него показва голям талант. В София той строи няколко десетки жилища, част от които богати и представителни. Те са примери за конфликт между архитектурен образ и функция. Във всички има стремеж за пълно отричане на плановата симетрия, но в изграждането на архитектурния образ Момчилов остава все още стилизатор.

Сред по-известните проекти на възпитаника на Пражкото техническо училище са емблематични обекти като Българската народна банка, Александровската болница, Синодалната палата, Централната минерална баня - заедно с арх. Йордан Миланов, църквата „Св. Седмочисленици”, столичният Майчин дом, домът на Теодор Теодоров, в който се е помещавал ресторант „Крим”, Централният софийски затвор. Той е и проектант на много училища и други обществени сгради в София, Русе и Варна.

Инженерът строи мостове заедно с Густав Айфел

По-големият брат Михаил учи първоначално в Санкт Петербург и завършва инженерство през 1888 г. в Дрезденската политехника. Скоро след като се дипломира, Михаил Момчилов печели конкурса за изграждане на канализацията на София.

По същото време младият българин (едва на 27 години) участва и в международен конкурс за проектиране на два моста в Петербург и Будапеща. В края на 1892 г. във в. „Свобода” излиза съобщение, че българският инж. Михаил Момчилов е отличен с трета награда в международния конкурс за строителство на мост над река Нева. Проектът е спечелен от инж. Густав Айфел, чието име по това време е твърде нашумяло покрай строителството на уникалната кула в Париж. Авторът на Статуята на свободата в Ню Йорк явно е бил доста впечатлен от таланта на младия си колега, след като го кани да изготвят съвместен проект за спечелените от него обекти. Така и става - двата моста са построени в съавторство от Густав Айфел и инж. Момчилов. За жалост по време на бомбардировките през Втората световна война красивият Троицки мост над река Нева е разрушен.

През 1893 г. инж. Момчилов е един от 27-те основатели на БИАД, първата професионална творческа организация на българските архитекти и инженери. На учредителното й събрание е избран единодушно за неин председател. През 1900 г. на Световното изложение в Париж е награден със сребърен медал. Името му се помни и като основател на Застрахователно дружество „Орел”, но малцина знаят, че той е и първият наш инженер, хабилитиран в Софийския университет като доцент по аналитична геометрия. И до днес в семейството се пази почетната грамота, издадена през 1894 г. от Роберто Първи Бурбонски, престолонаследник на Испания, която свидетелства за награждаването му с испански орден за заслуги.