Инж. Симеон Пешов, президент на „Главболгарстрой“ АД: Цари Мали град e чудо с доказана мистика

Николета Цветкова Инж. Пешов, вие сте споделяли, че имате особен сантимент към крепостта Цари Мали град. Разкажете малко повече за вашето отношение към обекта и за началото на работата по него.

Тръгвайки от историята, трябва да се върнем 60 години назад. Тогава аз бях ученик в училище „Христо Ботев” в село Белчин, като по това време директор беше Стоил Бранков. Той организираше eкскурзии с учениците и ни водеше на върха Свети Спас, където се намира крепостта. По това време четвъртата кула се виждаше най-много. Тя се издигаше на височина около 2 м над земята. Всичко останало беше покрито от културен слой, под който си личеше, че има зидове и други артефакти. Директорът ни разказваше легендите за битки между траки и римляни, говореше за завладяването на самата крепост, за боевете с аварите и историята за Гала Плацидия. Един от разказите беше за тунел под хълма, който стига до реката, но това не се потвърди при разкопките. Всеки от нас като дете си представяше какво ли е било.

Естествено животът ме завъртя в строителството и чак през 2004 г. реших да обърна повече внимание на този обект. Главният ми вдъхновител е учителят ми и съсед Фус­ков, който все казваше: „Хайде да възстановим храма „Света Петка“, който беше рухнал в безвремието. Решихме, че ще е грехота да не направим опит да възродим обект с тристагодишна история и художествен паметник на културата. За съжаление аз бях много зает и времето все не стигаше. Но когато през 2005 г. получихме първите дивиденти, събрах синовете си и им казах, че те трябва да дадат нещо за символа на селото, да оставят спомен на хората. Тогава започнахме по-усилени работи. Потърсих изкуствоведи, историци, археолози и други специалисти. При последващите проучвания стана ясно, че църквата на хълма всъщност стои върху храм от XIV в. от времето на Второто българско царство.

Изникнаха много исторически артефакти. Например книжнината в църквата, която е изключително богата и част от нея е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Искам да отбележа, че белчинци са били изключително добри дарители към нея. Първите печатни църковни издания в страната са пренесени и после преписани от местните хора. Това ни даде нови сили и енергия да продължим работата по обекта. Създадохме фондацията „Възраждане за Белчин” и решихме да започнем проучване на крепостта. През 2006 г. подписахме договор за сътрудничество между фондацията и историческия музей в Самоков. Това аз наричам публично-частно партньорство в обществена полза. Организирахме екип от експерти, който в продължение на няколко години работи по възстановяването на обекта.

Всичко, което сега виждаме и четем за Цари Мали град, е резултат от работата на археолозите, историците, изследователите. Те са и част от екипа, написал книгата „Чудото Цари Мали град”. Може да се види, че това не са случайни хора, а доказани в областите си специалисти.

Това е първата напълно възстановена римска крепост. Как успяхте да постигнете възраждането й?

Имахме редкия шанс, щастие и късмет, че намерихме една от стените на крепостта напълно запазена. Това е станало, след като при земетресение е паднала и културният слой, който се е натрупал над нея, я е предпазил от разрушение. Когато археолозите я разкриха, се видя точно как е изглеждала. Можеше да се различат тухлените превръзки, как е зидан камъкът, как и къде са били прозорците, счупените керемиди. Това ни даде основание да кандидатстваме пред Министерството на културата за пълното възстановяване на крепостните кули. Ако нямахме запазения облик, от ведомството никога нямаше да разрешат подобна пълна възстановка.

После се откри и църквата на хълма. Около това има известна доза мистика. При буря падна 600-годишен дъб, намиращ се в близост. Разчистването на клоните от него откри още един артефакт – баптистерий от III в. Това е корито във формата на кръст, в което се е сипвала вода и са стъпвали хора, за да бъдат покръстени. Съдът свидетелства, че на мястото е имало висш духовник, защото обикновен отец не може да изпълнява тази церемония. Може да се каже, че много неща са намерени на мястото и част от тях са мистични. Те са абсолютно доказателство, че тук християнството съществува от 1700 г.

Освен всичко останало крепостта е с уникално географско разположение. Тя е на еднакво разстояние от връх Мусала,Черни връх и Рилския манастир. Това е доказаната мистика, която всеки може да види, отваряйки карта на „Гугъл”. Цари Мали град е служел като някакъв вид репер, защото тези разстояния са измервани, за да се обозначат други сакрални местности.

Интересен е астрономическият кладенец на Цали Мали град, където се е мерело времето чрез камъните и водата и отражението на звездите в каменния съд наподобяващ тава, който е на мястото. Подобна система и сега се използва в  съвременната астрономия.

Имахте ли трудности при подготовката на проекта и кандидатстването за финансиране от Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР)?

Всички първоначални разкрития бяха основата за подготовка на проекта, с който да се кандидатства за финансиране по оперативната програма. Подарихме го на общината, която от своя страна го предаде в Министерството на регионалното развитие, за да се включи в програмата. Той беше утвърден след няколко връщания. В крайна сметка сред повече от 70 проекта той се класира на 4-то място. Причината за това е, че няма първокласен път до крепостта.

Държавата одобри общо 52 проекта от този вид, нашият се разви като най-оригинален и бе завършен първи. Обърнато е много внимание на детайлите. Хубаво е, че „Главболгарстрой“ АД и фондацията участваха с допълнителни средства, за да се развие и вътрешността на крепостта. Защото проектът означаваше голи стени, а сега имаме действащ музей, който привлича все повече посетители. Още в първите дни след отварянето му туристите бяха няколко хиляди.

Какви са плановете ви за крепостта, ще има ли още дейности по нея?

Дайте ни малко почивка. Имаме планове за разширение, но до септември ще работим само по събиране на идеи. Западната стена още не е възстановена, защото когато кандидатствахме, тя не беше разкрита. Пътят до горе за автомобили също не е добър – има много прах и дупки. Работим и по други идеи, но засега няма да ги споделям. Нека има за какво да говорим след година, две или десет.